Споделяме с вас едно интересно и забавно интервю с IT мениджърът на Playtech. Статията е част от поредицата на компанията “Скритите таланти в Плейтех”. За тръпката от високите скорости разказва Александър Панайотов.

От тези двете само карането на мотор ми е хоби. Другото и до дeн днешен го считам за професия и вече над 20 години свиря с тази група!
Запалих се по моторите доста късно – на около 28 години, когато си купих скутерче, месец след това последва и покупката на мотор за туризъм, спешен туризъм . т.е., ако трябва да отидеш да изпиеш едно кафе на морето, да се случи бързичко, а не да се моткаш 3-4 часа (по онова време все още магистралата не беше готова).
Буги Барабата имаше мотор, който не караше поради здравословни проблеми и реших, че е грехота такъв хубав екземпляр да събира прах. Купих го от него и така започна всичко!
Кога си купи първия мотор и какъв беше той?
Първият ми мотор? Червен разбира се! Както и вторият, и третият, и четвъртият. Всички знаем, че червените са най-бързи 😊
Първо скутерче, след това Yamaha YZF 1000 Thunderace, Ducati 748 Superbike , после дойде Suzuki-то и накрая КТМ-а .
Колко мотора имаш?
В момента съм ги редуцирал до 3:
1) Скутерът, който не карам
2) Suzuki GSXR1000 K7, който карам само и единствено на писта
3) КТМ 2013 EXC-F 350 ендуро, с който се забавлявам в горите.

Адреналинът е най-голям при пистовото каране, физическото натоварване е най-голямо при хард-ендуро .
Пулсът на пистата може да се покачи до 220 bpm за нетренирани организми, а най-добрите състезатели имат пулс около 130-140 bpm по време на състезание .
Средната ми скорост на Hungaroring е малко – над 120 км/ч , докато при ендурото може да изминеш 5 км и за 5 часа.
Как реши да се включиш в състезанията на Хунгароринг?
С приятели решихме да се запишем и да се пробваме срещу други аматьори. Плейтех България ме спонсорира за 4-та поредна година с гуми за тези състезания, а и винаги е голям кеф да пийнеш и да хапнеш с готина компания, с която имате едни и същи интереси.

Психическото състояние, концентрация, физическа подготовка – така ги степенувам. Трябва да си 110% концентриран, да не мислиш за абсолютно нищо друго, защото времето за реакция се увеличава. Повечето хора имат време за реакция между 150 и 300 милисекунди.
Разбира се, че и физическата подготовка има голямо значение – обикновено се тренира каране на колело, тичане в пресечена местност или други спортове, които подпомагат правилната работа на
вестибуларния апарат и развиват кардиологично правилно организма.
Трябва да се има предвид и факта , че се губи много вода – до 2-3 литра за състезание от 30-45 мин. Пиенето на хидратанти е абсолютно задължително, особено при високи температури.
Представете си, че навън е 40 градуса на сянка, асфалтът е поне 75-80 градуса! Вие седите върху мотор, който работи непрекъснато на около 100-110 градуса (седнали сте върху печка), с кожен екип, кожени ботуши, ръкавици, каска … Сауната ще ви се стори като прохладен есенен ден 😊 В тези екстремни условия е много важно да се запази баланса на соли в организма за колкото се може по-дълго време. Иначе може да спрете да виждате, да забравите да дишате, времето за реакция да се увеличи 5-10 или повече пъти, загуба на съзнание и т.н., все неща, които могат да предизвикат инцидент.

Нямам екип, който да стои зад мен. Все още чакам някой от Супербайк или Мото Джи Пи да се обади, но уви, явно и тази година ще трябва да се оправят без мен 😊
Имам Плейтех, които ме спонсорират с гуми за състезанията на Хунгароринг, имам и страхотен механик, който също много ми помага.
Моето семейство също ме подкрепя, въпреки че всячески се старая да не ги ангажирам с подготовката за сезона и подготовката на моторите.
Какъв съвет би дал на колегите, които имат и карат мотори?
Първо: Който не е изкарал California Superbike School – веднага да отиде и да се запише ПОНЕ за първите две нива на Калояново (Писта Дракон) или за Серес (Гърция). На това училище идват хора с всякакви мотоциклети – пистови, туръри, чопъри и т.н. – тоест не е задължително да си състезател или пък моторът ти да е пистов!

Трето: Винаги си проверявайте сами мотоциклетите. Дали всичко е затегнато и обезопасено, дали механикът не е пропуснал нещо в бързината и т.н. Понякога един бърз поглед на машината, преди да се качите, може да ви спести доста главоболия след това.










