Александър Чаушев и Венелин Чакалов ученици в 12-ти клас на Езиковата гимназия “Иван Вазов”  – разработиха приложение за откриване на “Е-та”- та в храните

Александър и Венелин, които са ученици от Езиковата гимназия “Иван Вазов” в град Смолян, успяха да грабнат вниманието на голям брой българи със създаването на иновативното приложение E – Food Scanner. Целта на проекта е да открива вредните съставки в храните, по – известни като “Е-та”. Талантите съумяха да впечатлят дори и представителите на Европейския парламент. Ето какво разказаха те за положените усилия, трудностите и използваните технологии за реализацията на страхотната им идея.

Бихте ли разказали съвсем накратко малко повече за себе си?

Венелин:  Казвам се Венелин (Венко) Чакалов, на 18 години съм и уча в ЕГ “Иван Вазов” в Смолян. Тази година ми е последна в училище. През свободното си време се занимавам с програмиране. Тъй като съм в езикова гимназия там думата информатика граничи с табу и се налага сам да се образовам в тази сфера. Освен това играя футбол и волейбол

Александър: -Аз уча в същата гимназия и съм 12 клас. От Смолян съм и обичам да се занимавам с програмиране.

Как възникна идеята ви за създаване на приложението E – Food Scanner?

Александър: Ние участвахме в един форум на фондацията “Junior Achievement” за най – добра учебна компания. Като цяло, нашият ръководител ни постави задачата да търсим проблем и решение за него. Така стигнахме до идеята за нашето приложение

Венелин: Забелязахме, че храната е “hot topic” в обществото и се насочихме към тази област. Разбира се, като почнахме да търсим сериозен проблем, свързан с храната, веднага изскочи нездравословното хранене.

Смятате ли, че подобни приложения са един от ефективните начини глобалното общество да се справи с вредните храни и да започне да обръща повече внимание на здравето си?

Венелин: Здравето е най – важното за човек. На пазара е пълно с храни, които имат шокиращо влияние върху човешкото здраве. Би било неразумно да очакваме действие от страна на държавата срещу нездравословното хранене, затова всичко зависи от самите потребители. Всеки някога се е замислял колко вреден може да е един хранителен продукт, но всъщност рядко е наясно с хранителните му добавки и има информация за тях. Тук решихме да се включим и ние. Създадохме приложение, което да улесни избора на продукт и евентуално да предпази здравето на човек. Затова като заключение на този въпрос мога да кажа, че човек сам избира как да се храни, а ние просто целим да улесним процеса.

Александър: Разбира се, защото почти всеки използва смартфон и ако човек бъде информиран за наличието на дадена вредна добавка, той в повечето случаи би избягвал тези храни. Както знаем, по училищата децата харчат джобните си пари за сладки неща и в повечето случаи това е основното им ядене. Това води до различни болести, за които не се замисляме, когато сме млади. Информацията е най – ценното нещо от нашето приложение.

Само двамата ли работихте по проекта и какви технологии използвахте, за да достигнете за крайния продукт?

Александър: В нашия екип сме 5 човека. Работата по проекта си я разделихме така, че и тези, които нямат нужните технологични познания да помагат. Събиране на информация за “Е-тата”, както и други по – “нетехнологични” задачи възложихме на момичетата от екипа.

Венелин: Аз работих по функционалността на приложението, а Александър върху дизайна. В клуба бяха още няколко човека, които набавиха информацията. Щом ни я предоставиха, аз я въведох в базата данни. За разработване на самото приложение използвахме Java и Android Studio. Избрах Java, защото програмният език е “native” за Android приложенията. За да може потребителят да използва апликацията без интернет, базата данни се запазва локално на телефона – чрез SQLite.

Не е тайна, че в България въпросът с финансирането на отделни проекти е доста сложен, бихте ли разказали как се справихте вие с тази трудност? Например, по какъв начин привлякохте вниманието на Европейския парламент?

Венелин: За създаването на това приложение не се изискваха абсолютно никакви средства, освен таксата за качването в Google Play и App Store. За тази цел ни помогна неправителствената организация “Junior Achievement”.

Александър: Основните разходи бяха около европейското състезание. Община Смолян също ни помогна.

Колко време ви отне да създадете E – Food Scanner и кое беше най – голямото предизвикателство по време на работния процес (от технологична гледна точка)?

Александър: Самото планиране на приложението отне около 6 месеца, а направата 2.

Венелин: Основната пречка за нас се оказа самия скенер. Разгледахме доста варианти. Когато приложението беше пуснато на пазара използвахме различна OCR библиотека, затова бяхме принудени да вкараме малко C++ код, за да може да направим подходящ “image processing”. Резултатите не бяха такива, каквито очаквахме и затова поехме по различен път. Вместо да “снимаме” етикета, ние решихме да го “сканираме”. Така шансът за размазана снимка и грешни резултати значително намаля. Единственият недостатък беше, че самото сканиране отнема около 10 секунди. В началото резултатът от снимането на етикета имаше точност около 60%, което беше далеч от перфектно. Със солиден “image processing”, точността се вдигна с около 10-15%, но още не беше задоволителна. Тогава ни дойде идеята вместо снимане на етикета, потребителят да го сканира.

На какъв брой потребители се радвате към този момент? Имате ли обратна връзка с тях?

Венелин: Приложението се използва от около 10 000 потребители – 8 000, използващи Android устройства и 2 000, използващи продукти на Apple.

Александър: Рейтингът на приложението е около 4.4/4.5.

Обмисляте ли добавянето на нови функционалности към приложението?

Венелин: Тъй като и двамата сме кандидат – студенти, приложението в момента остава на заден план. Когато се освободим от сегашните си ангажименти ще добавим и възможността за четене на етикети на български език.

Имате ли планове за създаването на нови, по – различни апликации в бъдеще?

Александър: Имаме планове за създаването на нов проект, но засега го пазим в тайна.

Венелин: Ние отново участваме в инициатива на “Junior Achievements” и разработваме приложение, но не можем да кажем какво е. Единствено можем да споменем, че е със социална насоченост.

Тъй като и двамата сте 12-ти клас, къде смятате да продължите образованието си и съответно да реализирате целите си? В България ли искате да се развивате или извън страната ни?

Венелин: И двамата искаме да останем в България, където смятаме, че образованието за софтуерни инженери е на доста високо ниво. Насочили сме се към Софийския университет.