Стоян Боев е Managing Director на ИТ компанията InterConsult Bulgaria, създадена през 1996 г. Неговият път в технологичния сектор е значителен – над 35 години – и той безспорно притежава богат поглед върху сектора и неговото развитие. Но до него се допитахме не по профилирани технологични казуси, а по по-общочовешки такива – ваксинациите и дистанционна работа. Привидно за ИТ сектора всичко изглежда супер – нито е претърпял дълбоки финансови щети, нито заетите в него имат проблем с “remote” работата, с която така или иначе са свикнали. Но г-н Боев дава една интересна перспектива, която повдига един съществен въпрос – накъде отива човечеството като цяло?
Г-н Боев, как ще коментирате “remote” режима на работа? Ще продължава ли и как ще повлияе на хората?
Хората са различни и това се вижда. На част от тях им е трудно да седят вкъщи и идват на работа, защото това ги натоварва по-малко. Особено ако имат и деца, които учат дистанционно. Тогава става доста сложно. За да може да се работи комфортно у дома, то това трябва да е проектирано предварително и да е заложено в самото строителство, така че да не предизвиква конфликти.
Към 80-та година имаше една книга на Алвин Тофлър, която се казваше “Третата вълна” и в нея се разказваше, че хората ще започнат да работят от вкъщи. Дори се описваха и психологическите последствия от това.
Но също така се изследват и фактори, като този, че след пенсиониране разводите значително скачат, защото чак тогава хората имат време да установят, че брака не им се получава. Преди това, докато са се виждали по-рядко със своите половинки, са се разбирали повече. В по-голямата част, комуникацията е с хората от фирмата, а след това нещата се концентрират върху семейството. Но това не е ново за човечеството – в родовите общества комуникацията отново е била между семейството, но къщите са били по-големи и са събирали челядта, както обичам да се изразявам. Така че, това е просто едно поредно завъртане на колелото на развитие. Оставайки си вкъщи, вероятно ще има много ползотворно въздействие за семейните отношения, но по-свободните такива биха предизвикали конфликт по-бързо.
От гледна точка на фирмите, мога да кажа, че нашето общество отива към това хората да станат по-разединени. Представете си например фермерните общности. Хората се познават и вечерно време се събират, говорейки и поддържайки този жив организъм. Според мен обаче, разединението, на което ставаме свидетели, ще се задълбочи. Дали дистанционната работа ще има положителни въздействия – чуват се мнения и в двете посоки. Показателите са: психологическо здраве, производителност на труда, култура на фирмата. Те ще бъдат повлияни в една или друга посока, но не е задължително да са в една и съща. Очевидно е, че създаването на фирмената култура ще бъде малко по-трудно, особено за хора, които не са се виждали и хора, които общуват по-трудно. Някои се опитват да създават виртуални тиймове, като по цял ден стоят в една и съща виртуална стая и се чуват кой какво говори и какво прави. Има всякакви техники и вероятно ще заместят това хората да бъдат заедно. При всички положения е ясно, че в момента това, което се измерва за повишаване на производителност на труда е следствие не само на работата от вкъщи, а и на това, че в момента не може да ходим на много други места. Практически, скуката донякъде е двигателят за повишаване на производителността. Разбира се има и други фактори.
Споменавате продуктивността – множество компании отчитат повишаване след началото на първия локдаун през март миналата година.
Така е, не твърдя обратното, но нека видим защо е така. Има нещо друго – доста CEO-та споделят мнение, че тази продуктивност е инерция. Представете си, че имате 20 и няколко хиляди служители, създали някаква култура и работите от вкъщи. В момента обратът е малък и ние все още се движим по тази огромна инерция, която е следствие на това, че сме работили дълго време и сме изградили тази култура. Но ние всъщност все още не знаем какво точно ще донесе работата от вкъщи и как точно ще я управляваме. Разбира се, използваме инерцията на фирмите и техните колективи, които са се сработили, както и благоприятното повишаване продуктивността на труда. Но все пак обстоятелството, че няма къде да се ходи води до това, че не сме толкова често на почивки и ресторанти, защото не можем. Тези два фактора заедно дават резултат на продуктивност, който никой не може да потвърди, че ще остане същият когато нещата и културата се нормализират и се окаже, че реално имаме една компания от фрийленсъри.
Трябва да има други средства, които да изграждат усещането за колектив и идентичност, каквито има в реална работна обстановка. Никой не може да ни убеди, че решаването на проблемите в един колектив никога не се е случвало толкова добре, колкото сега. Забелязвам, че когато има даден казус, хората се събират тук – в офиса. Търсят решение и след това се прибират и си работят. Но решението на проблема се случва със събиране на хора и ние го виждаме. През тези трудни времена естествената реакция на хората е да се съберат. Генетично е заложено на човечеството да работи в колектив. Когато е достатъчно благодатно преразпределението и производителността на труда, тогава може да си позволим намаляване на ефективността чрез това да бъдем по-разделени, без да има проблеми.
Искам да кажа, че самото събиране на хората позволява на човечеството да преживява през по-трудните времена. Ако се върнем назад в историята ще видим, че в такива, дори по-малко развитите цивилизации с много по-проста племенна култура, са по-устойчиви и успяват да оцелеят. Анализирайки човешката история, няма как да не видим ползата от групирането. Да вземем за пример и футбола. Защо е толкова емоционална игра? Защото именно събира един общ колектив, който трябва да реши някаква задача.
Винаги когато човечеството тръгне по ново направление, това го променя и то не се връща повече назад. Не казвам, че нещата сега са добри или зли. По-скоро казвам, че те ще бъдат много по-различни и ще се изискват сериозни усилия, за да се адаптираме, така че хем да запазим психологическото здраве на хората, хем да успеем да изградим нещата, които новите реалности ще отнемат от нас. Ще трябва на тяхно място да сложим нещо друго.
Ситуацията към момента е ясна – хората масово работят от вкъщи, по какъвто и начин това да им влияе. Но според Вас, може ли масовото ваксиниране да е ключът за връщане към колективното, за което говорите?
В духа на нашата ефективност, в никакъв случай няма да има никакъв принудителен характер относно ваксинирането и връщането в офиса. В момента има хора, които всеки ден си идват на работа, а има и такива, които дори все още не са си взели подаръците за Нова Година. Разбира се, те са еднакво полезни за фирмата и не казвам, че едните са по-добри от другите – просто хората са различни. Тези различия трябва да бъдат уважавани и в никакъв случай не трябва да има принуда. Очевидно ваксинацията ще помогне за по-лесното пътуване и вероятно ще се изисква някакъв вид сертификат, че си ваксиниран, за да не увеличаваш опасността на други хора, които са около теб. Това е разумно. Всеки трябва да направи личния си избор дали иска да седи по-затворен и изолиран, или пък иска да се върне към по-обичайния начин на живот и да се наслаждава на благата да пътува, да ходи където пожелае и да се среща с други. Дали ваксинацията ще бъде проблем, или на вируса му предстои да мутира, дали ваксините няма да бъдат достатъчно ефективни… Това не са въпроси, на които една ИТ организация може да даде релевантен отговор. При всички положения, ако хората се чувстват по-спокойни, те ще могат по-смело да контактуват. Очевидно няма да се върнем към старото положение и със сигурност ще изместим очакванията си към една нова реалност, в която броя часове работа от вкъщи ще се увеличи значително.
А смятате ли да организирате групово ваксиниране във вашата компания?
Никого няма да задължаваме. Това, което ние правим е единствено да предоставим възможност на хората, да направят своя личен избор. Не е работа на фирмата да го отнема. Тя трябва да подпомага в това да дава повече възможности за избор, а не да взима решения вместо служителите – това е нашето вярване. Който иска да идва на място и не се е ваксинирал, то ние сериозно бихме го посъветвали да се тества, за да не навреди на колегите си. Никой не трябва да въздейства на личния избор на хората, но е необходимо човек да се съобразява, че той има последствия, които трябва да се вземат предвид, ако искаме да останем верни на човешките си норми. Персоналното решение не трябва да застрашава околните. Тази многомерност на изборите ми се струва, че до голяма степен е била силата на нашата фирма. Трябва да приемем, че хората са различни. Работата на ръководството е да ги остави да бъдат такива и да им помогне да изразят най-добрата си черта, а не да им каже, че всички трябва да изглеждат по един и същ начин. Тогава нямаше да сме това, което сме днес, а щяхме най-вероятно всички да носим костюми и вратовръзки, и така да бъдем от онзи друг тип фирми, така да кажа. ИТ компаниите са много по-иновативни и освободени. Именно тази демократичност е свързана със звука, който искаме да създадем. Не може да сме креативни, освободени и да мислим разкрепостено, а същевременно да са наложени 100 правила. Нещата около теб трябва също да бъдат в унисон с твоята вътрешна нагласа, иначе не се получава. Изкуството е да приемем различното, така че то да не влиза в противоречие с останалите хора, а да оставим всеки един индивидуално да се развива. Времето в момента е турбулентно, защото е кризисно, а не вследствие на промяната ни на живот. За момента капитализмът е в криза, а финансите цъфтят – това никога не се е случвало. Тези две системи винаги са били свързани, а виждате, че финансовите резултати са супер, но производството куца. Очевидно supply chain management-а е затруднен и производството не е в най-силната си част – е как тогава финансите цъфтят?!
Дори и човек, който не разбира от финанси би трябвало да си даде сметка, че се случва нещо за пръв път в нашето общество. На мен ми е интересно как тези случващи се неща са толкова големи и никой не ги забелязва и коментира интензивно. По този начин се ограничаваме с много малко. Би било интересно точно тези промени, които, ставащи в момента, да ги приложим в една много по-цялостна схема от гледна точка на здравеопазване – доколко нашето общество е готово да реагира и приеме необичайното, колко е гъвкава нашата система, доколко тя е въоръжена с тези информационни технологии, които да позволят тази гъвкавост?
Очевидно е, че в една страна, в която не може да разбереш дали една болница е препълнена или не, при условие, че има толкова потенциални програмисти, явно има нещо фундаментално сбъркано. И цели щабове да твърдят, че те са били подготвени за кризата и после не са били готови за това, което реално се случва. От това се вижда колко едно общество е гъвкаво. Много глобални връзки по време на епидемията се разкъсаха – доколко Европа е единна, след като се затвориха границите и транспорта не можеше да минава? Това са доста фундаментални и интересни въпроси, ако се замислим. Те не са през призмата на една малка ИТ фирма, а през призмата на нашето общество, на нашия дневен ред и на това какво идва утре. Не само като отношение работодател и служител, а в една много по-голяма схема, в която човек иска да има някаква сигурност относно това какво му обещаваме, какво залагаме, защо се трудим? И на времето по този начин хората са се стремили да оставят ниви, къщи и земи за някакво наследство на децата си. А какво ние оставяме в момента, какво е нашето наследство? Това е важен въпрос, който мен лично много повече ме интересува, защото тази промяна наистина е фундаментална и много по-многопластова от това дали ще ходим на работа или ще си седим вкъщи – без да отричам, че това също е много важно. Но върху всичко трябва да се гледа с цялостен – обществен план.
