Валентин Манев е по професия финансов анализатор. Занимава се с оценка на компании и оценка на активи повече от близо 20 г. Има собствена консултантска компания, която се занимава с изработката на финансови планове, с оценка на инвестиции и оценка на активи и с консултации в инвестиране в различни видове активи. Член е на CFA, което е глобална организация на финансовите анализатори, която покрива целия свят.
Какво се случва с инвестиционната общност в днешната ситуация?
Инвестиционната общност като цяло няма голям опит в ситуации, като днешната. Едва ли има някакво правило за инвестиции, което е доказано, че работи при такива условия. Това, което може да се каже за днешната обстановка е, че всеки, който е на дълга кешова позиция, би могъл да направи добри покупки на нереално подценени активи в идващите месеци. Това от своя страна обяснява, защо ликвидността на портфейла и вътрешната корелация са много важни компоненти при вземането на инвстиционни решения. Доста хора спечелиха от инвестиции в нециклични и устойчиви на кризи компании. Други – от “къси” продажби, при които се печели от обезценка на финансовите инструменти. Правилото при непрофесионалните инвеститори за минимална кешова позиция равна на разходите на домакинството за поне 8-12 месеца си остава валидно. Това, заедно с други мерки, които държавата предприема при такива кризи, може да помогне за по-голям комфорт и по-трезво вземане на решения в ситуации като днешната.
Ясно ли става къде инвестират програмистите?
Когато говорим за инвестиции би следвало да говорим за инвестиране в актив, който носи определен вид доходност през определен период от време. Инвестицията във велосипед за мен не е инвестиция, тъй като е инвестиране в добро изкарване на свободното време. Що се отнася за инвестиция в техника би могло да се счита като разумно харчене на пари, което допълнително да донесе за повишаване работоспособността или намаляване на времето, което се изисква да извършване на определена вид дейност. От гледна точка на инвестирането би следвало да се разграничи между инвестирането в актив и харченето на пари за потреблението, което са две различни неща.
Модерно ли е сред програмистите да инвестират в стартъпи и акции?
Доколкото съм запознат с местната практика в България доста е модерно програмистите и хора, които са в ИТ сферата, да подпомагат и да инвестират в стартиращи компании, които са също в ИТ сферата. От гледна точка на самия процес на инвестиране това не е много добре, тъй като заплащането на един ИТ специалист зависи от компанията, в която работи и от индустрията в която работи, която е информационни технологии. Ако самият “програмист-инвеститор“, ако мога така да го нарека, инвестира отново в компания, която е в същата индустрия, то това довежда до доста голяма корелация между източника на доходи на ИТ специалиста с очаквания бъдещ доход от тази инвестиция. С други думи казано, ако самата ИТ индустрия има неблагоприятно развитие, то това значи, че както заплащането на програмиста би могло да пострада или да намалее, също така инвестицията, в която той инвестира, може да се окаже не толкова успешна.
Обикновено когато говорим за инвестиции е хубаво млади хора и на тези на средна възраст да дизерфицират портфейла си – ИТ специалистите е хубаво да инвестират в индустрии, които нямат много общо с индустрията, в която те са заети. Инвестиции в имоти е една разумна инвестиция до момента, в която ИТ специалист има нужда от собствено жилище, в което той да живее или да живее със своето семейство. Така или иначе в момента, според мен се намираме на връхната точка на ръста на цените на имотите в България. Би следвало инвестициите в недвижими имоти да бъдат правени много внимателно и може би в много по-малък мащаб на колкото на човек му се иска. Инвестицията в недвижими имоти е много ниско ликвидна и се забелязва намаляване бързината на реализация на сделките, което значи, че вървим към по-ниска ликвидност на този пазар и това би довело до спад на цените.
От друга гледна точка що се отнася до инвестиции като цяло в световен мащаб обикновено хората инвестират в различно видове активи, като част от тези активи са акции, облигации, също недвижими имоти и други активи като тези вид инвестиции се организират под формата на управление на портфолио. Обикновено за младите специалисти, които са между 20 и 40 г. се предполага, че имат по-дълъг период, в който да възстановят евентуални загуби, което води до по-висок толеранс към риск, т. е. в по-голяма част от портфейла би могла да е акции може би около 60-70%, а останала част в други, по-високо рискови активи. Не е лошо да има първоначалната консултация с финансист по този въпрос.
Има ли инвестиции в образованието и как се обсъжда това в твоя сектор?
За мен инвестициите в образованието е една от смислените инвестиции, тъй като това винаги довежда до способността на човека, като инвестира в собственото си образование или в образование на своето семейство да става все по-конкурентноспособен в едно близко или по-далечно бъдеще. Тъй като сме свидетели на бурното развитие на технологиите. В този смисъл аз чувам и виждам много специалисти и много хора в България, които инвестират в собственото си образование и то не само в ИТ индустрията. Това, което мога да спомена, че инвестициите в образованието би следвало да се комбинира и с инвестиция в друг вид активи, тъй като може да се окаже, че ще дойде време от живота на човек, в който той няма да има възможност да инвестира в образованието си и няма да може да използва труда си за да генерира доход. Това е моментът, в който “физическият капитал” взема превест над така наречения “човешки капитал” – способността да генериара доход от полагане на труд, съчетан с образование. С това започва периодът, в който доходът на домакинството идва от другите активи, които са придобити в предходни години.
Как се стига до 10 000 лева заплата?
До 10 000 лева се стига с образование – много учене и много работа. Конкретно в ИТ сферата заплатите са резонни предвид бурното развитие на сектора не само в България, а и в световен мащаб. Очевидно първоначалното търсене на специалисти и това бурно развитие води до прекомерно по-голямо търсене на специалисти отколкото предлагане, което води до повишаване на заплатите в сектора конкретно в България, а ние сме малка държава с малко население. Компаниите са привлечени от ниските заплати като цяло в сравнение със световните тенденции и отваряйки офис в България те са изправени пред дилемата или да си доведат специалисти от чужбина, което е трудно на този етап, поради редица ограничения на пазара на труда. Обикновено такива специалисти са топ мениджърите. Другото е да си наемат хора от вътрешния пазар, което правят повечето фирми и това води до повишаване на заплатите.
Интервюто проведе Атанас Нейчев
