„123456“, „admin“ и „password“ са най-често срещаните пароли през 2025 г. според ново проучване на Comparitech.

Изследователи на компанията събират над 2 милиарда данни за вход, които са станали публични в хакерски сайтове през последната година. Чрез тези данни те изготвят класация на най-често срещаните пароли.

Таблицата показва 100-те най-популярни пароли , както и колко пъти всяка от тях е била открита в анализирания набор от данни.

Източник: Comparitech

Анализът разкрива потребителската небрежност: огромен брой лесно предсказуеми пароли се използват масово.  Една четвърт от топ 1000 пароли са само числа. Поредици като “123” (в 38,6% от паролите), “321” (2%) и “abc”(3,1%) са изключително популярни.  Пароли от един повтарящ се знак “1111111” (№18) и “******” (№35), също са сред най-често срещаните.

Слабостта на кодовете за достъп се дължи и на добавянето на елементарни думи като „password“, „admin“ и „qwerty“ към числовите поредици:

•  3,9% от най-често срещаните пароли съдържат думата “password” или вариации на “pass”
• 2,7% съдържат “admin” 
• 1,8% съдържат низа „qwerty“

Докато “minecraft” е на 100-то място с 70 000 попадения, “123456” се появява 7,6 милиона пъти за сравнение. На 53-то място се класира “India@123” като пример за често ползвана, но по-малко рутинна парола.

Дял на паролите според тяхната дължина в %

Дължината на паролата има решаващо значение за сигурността, като повечето експерти препоръчват тя да бъде най-малко 12 знака, тъй като това значително намалява шансовете да бъде разбита. Въпреки тази препоръка, 65,8% от анализираните пароли са по-къси от 12 знака, а 6,9% са по-къси от 8 знака, което води до парадокси като “123” (№9) и “1234” (№5). Това е проблем, защото съвременните програми, които се използват за хакерски атаки бързо се справят със слабите и къси пароли- те лесно се разбиват чрез автоматични програми.

За разлика от тях силната парола трябва:

•  да бъде поне 12 знака,
•  да е случайна,
•  да съдържа комбинация от малки и големи букви,
•  да бъде уникална,

така че да не може да се използва при “credential stuffing” , което е метод, при който хакерите прилагат списъци с вече откраднати пароли към различни сайтове.

ВАЖНО! За допълнителна защита потребителите трябва да активират “Two-Factor Authentication” (двуфакторно удостоверяване), за да предотвратят поглъщането на акаунти, дори ако паролата е компрометирана.

Тествайте силата на всяка парола или създадете нова, като използвате разработеният от тях удобен инструмент.

Източник: Comparitech