Владислав Грънчаров умело вплита ролята на директор „Разработка на софтуер“ в Paysafe и на баща на 2 малки момчета със страстта си към финансите и плащанията. За 23-годишния си опит в ИТ индустрията, той преминава през всички нива в кариерата – от младши инженер до ръководител на големи екипи. Той вярва, че чрез дългосрочна отдаденост, стратегическо мислене и устойчива работна култура се изграждат високоефективни инженерни организации, с фокус върху качество и иновации.

В толкова динамична индустрия като финтех, как успявате да запазите баланс между работа и личен живот?

С навлизането на новите технологии, вече няма реална граница между работа и личен живот. Идеализираният „перфектен work-life баланс“ за мен е илюзия. Колкото и да се опитваме да ги държим отделно, напрежението от срокове и задачи неизбежно нахлува в личното ни време, но и личните ни задачи, също толкова неизбежно навлизат в работната среда.

Харесвам концепцията за интеграция на работата и личния живот – т.нар. work-life integration. Стремя се да подреждам деня си така, че работата и личният живот да се допълват, вместо да се борят един с друг. Семейните вечери и уикендите са „свещени“ – там лаптопът е затворен. Планирам и кратки паузи през деня, които ме разнообразяват, зареждат ме и ми дават нова перспектива. Така и кариерата върви напред, и децата ме виждат като присъстващ родител, а не като човек зад екрана.

Кои практики или навици смятате, че най-много помагат за изграждането на здравословна работна култура?

Най-ценното за мен е хората да знаят, че могат да говорят открито за натоварването и нуждите си.

Ние сме в индустрия, която никога не спира, но ако няма прозрачност, напрежението се трупа и избива в грешен момент. Затова в моя екип насърчавам гъвкавост и давам пример с реално спазване на границите. Не се гледа часовникът от 9 до 6, а дали е свършената работата.

Опитваме се да държим срещите целенасочени, а не да ги провеждам „за спорта“. Но също така не забравяме, че в тях има и социален елемент, защото преди всичко сме хора. А когато хората усещат доверие и подкрепа, те дават най-доброто от себе си без да се прегарят.

Имате ли лични стратегии, които ви помагат да поставяте граници и да избегнете прегаряне (burnout)?

Да кажеш „не“ е може би най-трудният, но и най-ценният навик. Използвам блокове за дълбока работа (поне 2 пъти в деня по половин час), за да постигна максимална продуктивност. Взимам си малки паузи за разходка около офиса или поне комфортен неработен обяд, дори и в най-заетите дни – мозъкът работи по-добре, когато му дадеш въздух.

Когато усетя, че започвам да изгарям, просто се изключвам тотално от имейли и чатове за един уикенд. Това е инвестиция в собствената ми ефективност, не лукс.

Как според вас ще се развива темата за work-life balance в ИТ и финтех сектора в близките години?

Все повече ще говорим за интеграция, а не за перфектно разделяне. Хибридната работа и автоматизацията ще ни дадат свобода да подреждаме деня според личните приоритети. За мен компаниите  трябва да въведат ясни правила за свършена работа, а не за стоене в офиса или да бъдеш онлайн. Отпочинал човек с ясни мисли и приоритети може да бъде много по ефективен. Затова както казах, за мен не балансът, или по-скоро интеграцията, ще е решаващ фактор в битката за таланти.

Кои са основните предизвикателства пред хората в технологичната сфера, когато става дума за баланс?

Най-голямото е усещането, че трябва да сме „винаги включени“. Бързият ритъм те кара да мислиш, че ако спреш, ще изостанеш. Множеството срещи и постоянните нотификации изяждат времето за истинска концентрация. Има и култура на „героизъм“ – да работиш до късно, за да спасиш проекта, се случва и е полезно, но когато е изключение, а не правило. Нужно е осъзнато да спрем и да подредим правилата на играта.

Каква роля играят гъвкавите форми на работа – като хибридния модел – за по-добро съчетаване на личното и професионалното?

Хибридният модел е огромен плюс, ако се използва разумно. Спестява време от пътуване, което може да се вложи в семейството или лични проекти. Дава възможност да избереш къде си по-продуктивен – вкъщи за фокус или в офиса за екипна енергия. Но за да работи, трябва ясна рамка – кога е важно да сме заедно и кога дистанцията е по-добрата опция. Това е истински инструмент за интеграцията на работата и личния живот. Личното ми предпочитание (за моята работна ефективност) е да бъда в офиса. Но имайки гъвкавостта да остана вкъщи, ако имам нужда, ми дава комфорта да не се притеснявам, какво би станало ако се наложи. Всяко спестено притеснение е енергия, която мога да фокусирам в нещо полезно.

Какво бихте посъветвали колегите си в сектора, за да намерят по-устойчив ритъм между личния и професионалния живот?

Определете кое е важно за вас извън работата и го защитавайте като ключов приоритет. Намерете начин да го съвместите с работния процес. Доверявайте се на екипа си и не се опитвайте да бъдете навсякъде. Работете умно, автоматизирайте и приоритизирайте, вместо просто да трупате часове. И най-важното – не чакайте да усетите прегаряне, за да започнете да се грижите за себе си.

РУБРИКА“КАРИЕРИ” ДОСТИГА ДО ВАС С ПОДКРЕПАТА НА:

Материалът и изображението са предоставени от Paysafe