Ивайло Митев е втори курс със специалност “Компютърно и софтуерно инженерство” в ТУ – София. Както той сам казва, именно образованието е фокусът му в момента. Но същевременно, амбициите му стигат до там, че още в първи курс се записва за едно от най-големите технически състезания – EBEC.
Ивайло, разкажете ни малко повече за EBEC.
Участвах в събитието през 2018 г., като с отбора ми спечелихме локалния и продължихме на регионален кръг, който се проведе в Сърбия. Бяхме в категория “Case Study”, т.е. по-теоритично насочен кръг, като имахме задание – какво трябва да се вземе предвид при създаване на мобилно приложение за споделено пътуване само между служители на една конкретна фирма.
Каква е технологията и как точно я измислихте?
Трябваше да се вземат предвид доста фактори, като например верификацията, че наистина пътуването се е случило, за да няма злоупотреби между служителите във фирмата и как да бъде максимално ефективно самото приложение. На втория ден имахме презентация на нашето решение. Сроковете са доста кратки, защото състезанието е само два дни. Няма как да създадем мобилно приложение от нулата. Поради тази причина трябваше да представим нашите идеи и да погледнем от максимално много гледни точки самия казус.
Каква бе конкуренцията на EBEC и как премина цялото събитие в Сърбия?
В нашата категория имаше само една задача – тази с мобилното приложение. В другата категория “Team Design” имаха като казус да създадат роботи, които да играят футбол в последния ден. Отборът, който успя да вкара най-много голове продължи напред.
Разкажете за самата организация на събитието? Кой ви подкрепи, за да стане то факт?
Организацията беше предимно от регионалната група на BEST Novi Sad, тъй като BEST е студентска организация, имаща много локални места из Европа. Всичко бе на изключително ниво. Имаше участници от няколко държави като Босна и Херцеговина, Македония, България, Сърбия и др. Всички хора бяха много мотивирани с много разнообразни идеи и интересно виждане за всичко, което се случва около тях. Прекарахме си чудесно и атмосферата беше изключително приятелска, без да включва дори доза съперничество. Всички там бяхме приятели, така да се каже.
Какви бяха резултатите от Нови Сад? Доволни ли сте от представянето?
Не сме доволни особено от нашето представяне, в крайна сметка тогава завършихме на пето място, но смятам, че отборът, който победи имаше своите заслуги и наистина спечели победата заслужено. Това бе отборът от Македония.
Каква подготовка трябва на един отбор, за да има възможно най-големи шансове?
Това, което най-силно се изисква е инженерното и аналитично мислене между участниците. Не е необходима каквато и да е конкретна техническа подготовка. Когато ние с моя отбор участвахме, бяхме първи курс студенти и буквално не знаехме за какво става дума, но решихме да се запишем и се гмурнахме с главата напред. И въпреки това, ето че преминахме локалния и достигнахме регионалния кръг.
Какво може да се очаква за предстоящото събитие?
То представлява една изключителна възможност за всеки един студент. Много по-различно е от това, което се среща ежедневно в университета. Там някак всичко се представя като една суха теория. Но изведнъж всички тези знания можеш да ги приложиш в рамките на 2 дни с едни много приятни хора.
Интервюто проведе Атанас Нейчев
