Кои са трендовете на финтех пазара в момента?

Финтех пазарът се развива бързо в областта на кредитирането и разплащанията. Те са двигателят, който движи сектора. Виждаме как с всяка година плащанията стават все по-бързи и евтини. От друга страна е бързото развитие на различните инвестиционни платформи, които вече са толкова достъпни, че всеки човек с няколко клика може да инвестира в каквито активи иска и разбира се, не на последно място е вълната на блокчейн технологията и в частност криптовалутите, които изригнаха през последните 6 месеца. И вероятно тази тенденция ще продължи и през следващите години в контекста на нарастващата дигитализация и нарастващото търсене на online финансови услуги вследствие на COVID кризата, която ускори процесите на цифровизация.

Как определяте развитието на българския финтех пазар в последните години и на какво се дължи то?

В България следваме световния тренд, макар и с малко забавяне. Последните години на пазара навлезнаха големи компании от банковия, небанковия и телекомуникационния сектор, което позволява финансовите услуги да станат все по-масови.

Къде се намира България на световната Fintech сцена, като качество на компании, иновации и технологии?

Вярвам, че финтех пазарът в България набира скорост. Въпрос на време е, защото има инвеститори, които са готови да инвестират …, но си мисля, че е необходимо малко по-силно “лепило”, което да свързва различните общности – инвеститори, софтуерни компании, маркетинг специалисти, интересните идеи и хората, които могат да изведат продуктите на големите пазари.

Може ли в България да станем свидетели на финтех “unicorn” и какви биха били определящите фактори за това?

Би могло, разбира се. За всеки участник във веригата факторите са различни. Например за една финансова институция, която има идеи, финансиране и контакти, може да й липсва know-how в областта на разработка на софтуер и софтуерни продукти. От друга странна, има отлични софтуерни компании, които имат know-how, но са заляти от поръчки и печелят добре, и не търсят предизвикателства или не им се рискува с нови проекти, или пък ако има горните два компонента, липсва управленският опит и маркетинг специалисти, които да изстрелят продукта и т.н. Трябва повече и по-здраво “лепило”, което да залепи различните елементи на един продукт и ще се получи.

Кои са най-търсените финтех позиции на пазара?

Всички. Всяка позиция и звено са важни, и се допълват.

Кои са най-често използваните софтуерни технологии във финтех сферата? Кои са най-големите security предизвикателства пред Fintech индустрията и повишават ли те изискванията на софтуерната разработка?

Сигурността е критичен фактор в индустрията и тя е основен приоритет пред софтуерните екипи, но сигурността не е само в разработката. Тя е навсякъде. Скоростта, с която навлизат технологиите в ежедневието ни е толкова голяма, че хората нямат възможност да си изградят култура на ползване на различните услуги. И в това направление е едно от предизвикателствата пред сектора – как да се намери балансът между сигурността и функционалността на продуктите, така че те да останат сигурни, без това да затруднява потребителите.

Идва ли залезът на кеш разплащанията? Финтех услугите ли са причина за това?

Това е естествен процес. В западните икономики кешовите разплащания са малка част. Финтех услугите ускоряват този процес, особено с навлизането на все повече електронни алтернативи на кеш-а, които улесняват живота на хората.

Необходимо ли е банките да наваксват в своите услуги, така че да са конкурентни на финтех индустрията?

Банките по принцип са големи и консервативни институции, за тях е по-лесно да си купят отколкото да разработват нови решения, но съществува и обратният процес – големи финтех компании получават платежни и банкови лицензи или придобиват банки, което им позволява допълнително да развият бизнеса си. Виждаме и в България как през последните години набра скорост този процес на трансформация с навлизането на компании като Revolut, или с популяризирането на различни пасивни инвестиционни решения като Iuvo, Klear и др., които са алтернативи на банковите услуги.

Ако финтех пазарът преживява “бум” в момента, то може ли да се стигне до пренасищане на услугите и следователно до отлив на потребители за някои компании?

По-скоро си мисля, че когато дойде моментът с пренасищане, ще започне процес по окрупняване и потребителите ще преминат към тези услуги, които им дават повече възможности, но мястото за иновации винаги ще бъде свободно.

Как се създава успешна и стабилна с времето финтех компания? Необходимо ли е постоянно имплементиране на нови функционалности в услугата, така че да е конкурентна?

Всяка компания, която е базирала бизнеса си на софтуер, няма как да спре да го усъвършенства. Софтуерът също се “амортизира”, ако постоянно не бъде усъвършенстван и добавяни нови функционалности, съответната компания просто ще изостане и ще бъде изпреварена от конкурентите си.

Бихте ли направили прогноза – какво стои пред финансовите технологии и тяхното развитие в идните 5-10 години?

Конкуренцията във финтех сектора все повече ще се изостря, но вярвам, че тези компании, които инвестират в екипите си, в нови технологии и търсят най-добрия път, ще успеят.

Кои са трендовете на финтех пазара в момента?

Финтех пазарът се развива бързо в областта на кредитирането и разплащанията. Те са двигателят, който движи сектора. Виждаме как с всяка година плащанията стават все по-бързи и евтини. От друга страна е бързото развитие на различните инвестиционни платформи, които вече са толкова достъпни, че всеки човек с няколко клика може да инвестира в каквито активи иска и разбира се, не на последно място е вълната на блок- чейн технологията и в частност криптовалутите, които изригнаха през последните 6 месеца. И вероятно тази тенденция ще продължи и през следващите години в контекста на нарастващата дигитализация и нарастващото търсене на online финансови услуги вследствие на COVID кризата, която ускори процесите на цифровизация.

Как определяте развитието на българския финтех пазар в последните години и на какво се дължи то?

В България следваме световния тренд, макар и с малко забавяне. Последните години на пазара навлезнаха големи компании от банковия, небанковия и телекомуникационния сектор, което позволява финансовите услуги да станат все по-масови.

Къде се намира България на световната Fintech сцена, като качество на компании, иновации и технологии?

Вярвам, че финтех пазарът в България набира скорост. Въпрос на време е, защото има инвеститори, които са готови да инвестират …, но си мисля, че е необходимо малко по-силно “лепило”, което да свързва различните общности – инвеститори, софтуерни компании, маркетинг специалисти, интересните идеи и хората, които могат да изведат продуктите на големите пазари.

Може ли в България да станем свидетели на финтех “unicorn” и какви биха били определящите фактори за това?

Би могло, разбира се. За всеки участник във веригата факторите са различни. Например за една финансова институция, която има идеи, финансиране и контакти, може да й липсва know-how в областта на разработка на софтуер и софтуерни продукти. От друга странна, има отлични софтуерни компании, които имат know-how, но са заляти от поръчки и печелят добре, и не търсят предизвикателства или не им се рискува с нови проекти, или пък ако има горните два компонента, липсва управленският опит и маркетинг специалисти, които да изстрелят продукта и т.н. Трябва повече и по-здраво “лепило”, което да залепи различните елементи на един продукт и ще се получи.

Кои са най-търсените финтех позиции на пазара?

Всички. Всяка позиция и звено са важни, и се допълват.

Кои са най-големите security предизвикателства пред Fintech индустрията и повишават ли те изискванията на софтуерната разработка?

Сигурността е критичен фактор в индустрията и тя е основен приоритет пред софтуерните екипи, но сигурността не е само в разработката. Тя е навсякъде. Скоростта, с която навлизат технологиите в ежедневието ни е толкова голяма, че хората нямат възможност да си изградят култура на ползване на различните услуги. И в това направление е едно от предизвикателствата пред сектора – как да се намери балансът между сигурността и функционалността на продуктите, така че те да останат сигурни, без това да затруднява
потребителите.

Цялото интервю с Тодор Сбирков е част от специалното издание на DevStyleR „Fintech:: Възходът“ и може да бъде прочетено на следния ЛИНК. 

Г-н Георгиев, разкажете ни каква е ролята на Smart IT в групата MFG?

Още от самото начало на първата компания от групата преди повече от 16 години, технологиите са дълбоко интегрирани в бизнеса. Софтуерните системи и технологичната обезпеченост са една от основните причини за успеха и ускореното развитие на компаниите в MFG. Като технологично ядро на групата, в Smart IT осигуряваме конкурентно предимство на нашите партньори, като отговаряме за технологичната стратегията и развитието на технологичните решения в синхрон с бизнеса. Нашата основна цел е да обезпечим и да стимулираме хоризонталния и вертикален растеж на групата като постоянно еволюираща финтех екосистема.

Опитът Ви във финансовия сектор е значителен. Бихте ли споделили през погледа Ви на Software Development Manager, как се разви той през последните 10 години?

Дигитализацията на финансовия сектор препуска с бясна скорост и постоянна жажда за иновации. Вече е трудно да си представим финанси без технологии. През последните години всички станахме свидетели на финтех революцията. Финтех е навсякъде около нас – в магазина, в метрото, в социалните мрежи, в телефоните и дори в часовниците ни. Наблюдава се тенденция на разчупване на финансовите услуги и излизане от стереотипите на традиционното банкиране. Всеки ден се появяват нови и нови финтех компании със смели идеи за решаване на даден проблем и подобряване на финансовия живот на хората. В началото се предлагаха множество независими решения и финансови услуги. С времето някои компании започнаха да се фокусират върху комбиниране на две или повече такива услуги в един краен продукт, който да добавя допълнителна стойност за крайния потребител, обхващайки по-голяма част от неговото ежедневие. Интеграцията на различни решения, обаче, е скъпа и трудоемка. Често на пазара се появяват по-добри версии на вече съществуващи финансови решения, които изискват нова интеграция, заедно със съпътстващите я процедури и усложнения. Съответно, напълно естествено, нещата поеха към следващата стъпка в посока изграждането на световна финтех екосистема – стандартизацията. Първото по-значително действие и добър пример в тази посока беше Open Banking стандартът, който задължи всички банкови институции да предложат стандартизиран интерфейс за достъп до предлаганите от тях услуги.

Какви са новостите по отношение на софтуерната разработка за финтех сектора? От какво има нужда пазарът? Как се достига до т.нар. “Future-proof” технологични решения за финтех сектора?

Финтех секторът е един от най-бързо развиващите се в световен мащаб. Конкуренцията е меко казано сериозна. Има огромен фокус на инвестиции в областта. Постоянно на пазара се пускат нови решения. Това ни води до основната нужда на финтех пазара – скорост. Time-to-market е от ключово значение за конкурентоспособността и дори съществуването на всяка финтех компания. Нужни са висока адаптивност и гъвкавост на техническите решения, които да са в синхрон със спецификите на сектора. Модерните финтех бизнеси се изграждат на базата на множество партньорства с други компании. В повечето случаи е по-бързо да се закупи готов софтуер, обезпечаващ конкретен бизнес домейн, или този домейн да се обезпечи от използването на външна услуга, отколкото да се разработи нова система in-house. Това поражда нужда софтуерът да позволява бърза и лесна интеграция с външни системи в двете посоки. Разбира се, работата с финансови инструменти и услуги неминуемо изисква високо качество и сигурност на разработваните решения.
В така описаната среда, подходящо е изграждането на силно модуларни и фрагментирани софтуерни системи с разширени възможности за конфигурация на поведението и бизнес процесите, които обезпечават. Голяма популярност набират микросервизните архитектури. Задължително е и наличието на добре обособени интеграционни слоеве, които да ни дават гъвкавост при външни партньорства или нужда от смяна в посоката на компанията. Подобен вид архитектура прави нашето технологично решение „Future-proof“, защото ни позволява да добавяме и премахваме лесно нови функционалности и услуги, технологично и платформено независимо е, силно скалируемо е.

Бихте ли ни разказали повече за спецификата и предизвикателствата във Вашата работа? Разработвате софтуерни решения за компаниите от групата MFG, всяка от които е свързана с финанси, застраховане, кредитиране, управление на риска, а това е сериозен обем от работа, данни, процеси и т.н.

В Smart IT изграждаме модулна финтех платформа за опериране на финансовите бизнес модели в групата – настоящи и бъдещи. Различните компании имат своите специфики, но в голямата си част са изградени от близки бизнес домейни, които компонентите на платформата успяват да покрият. Като компания, която до голяма степен отговаря за технологичното развитие на останалите в групата, в Smart IT познаваме бизнес моделите и процесите на повече от 15 различни компании. Наша основна задача е да асимилираме всичкия този know-how и да го използваме за изграждане на централизирани конфигурируеми решения за бизнеса, които да се използват от всички. Именно това е и основно предизвикателство при нас – да намерим едно общо решение за 15+ модела на работа, като допълнително подсигурим възможност за бъдещо разширяване и поддръжка на допълнителни случаи.

Вие ръководите екип. Можете ли да споделите какви практики използвате за поддържане на високия дух и продуктивност, които са ключови в създаването на висококачествени продукти за компаниите, част от MFG?

Във финтех сектора скоростта е от съществена важност. Динамиката е изключителна. Регулациите са тежки. Нещата в Smart IT не са по-различни и следват тенденциите. Ежеседмично се говори за нови проекти, срокове и предизвикателства пред бизнеса. В такава среда е много лесно да допуснем да бъдем затрупани от ежедневните задачи, които отнемат 100% от фокуса. Важно е да можем от време на време да спрем и да се огледаме какво се случва около нас, къде се намираме в голямата картинка, накъде вървим, с какво нашата работа е важна и какъв е нейният смисъл. Хората имат нужда не просто да работят с най-новите технологии в най-готиния екип. Всички ние имаме нужда да бъдем част от успеха на нещо голямо и значимо. Важно е да знаем какво правим и как, но най-важно е да знаем защо го правим.

Работите с множество чувствителни данни. Как подсигурявате сигурността им и можем ли да кажем, че поверителността е основна грижа за финтех сектора?

През последните няколко години във всички сектори основна тема стана поверителността на личните данни. Финтех не е изключение, като добавя и допълнителни регулаторни изисквания, свързани със сигурността на финансовите данни и операции, както и изисквания към методите за верификация на клиентите на компаниите. За небанковите финансови институции сигурността и доверието на крайните клиенти е от критично значение. Подронването на авторитета на едно такова дружество в тази посока може да бъде фатално за него. В Smart IT следим и спазваме добрите практики за сигурност, като имаме специално квалифицирани хора, на които това е основна задача и цел.

Какъв е процесът на технологичния подбор и какви технологии използвате в работата си?

Като Enterprise бизнес, системите и технологиите, които участват в изграждането на нашата enterprisegrade платформа трябва да отговарят на определени изисквания. Стремим се да използваме новите технологии, но в същото време всяка избрана технология или технологична версия трябва да се е доказала като надеждна и стабилна. Потенциален проблем в продукционна среда с нестабилна технология би могъл да доведе до сериозни неприятни последици за бизнеса. Технологиите се избират след известно проучване, като се изготвя POC (proof of concept) на избраната технология, за да се прецени дали и как би се вписала в нашите системи. Всяка новоизбрана технология задължително трябва да отговаря на стандарта за сигурност на компанията. Работим основно с Microsoft технологичния стек, като напоследък все по-често въвеждаме доказани технологични решения извън него в сфери като Message Brokers, Non-relational Databases, Logging and Monitoring и други.

Финтехът е обвързан с множество прогнози, че в него се крие бъдещето на финансовия свят. Това звучи като разумна и дори неизбежна прогноза. Но от друга страна възможно ли е всички да преминат към дигиталните финанси, така че да изместят традиционните от ежедневието си? Налична ли е необходимата дигитална грамотност за това?

Да, напълно възможно е преминаването към дигитални финанси и изместването на традиционните. Това дори е напът да се изпълни в някои от по-развитите страни. Разбира се, в страна като България, с дигитална грамотност под 30%, подобна трансформация се случва доста по-бавно. Въпреки това през последната година, покрай пандемията, наблюдаваме значително покачване на дигиталната култура на хората и засилване на процесите по дигитализация в повечето сектори.

Какви са следващите дигитални таргети пред вас? Какво ново предстои от технологична гледна точка и какво развитие очаквате в близко бъдеще?

В момента сме в процес на ускорена дигитализация на бизнесите в групата. Основни бизнес процеси се заменят с дигитални такива и се подобрява потребителското изживяване и достъпността до финансовите услуги, които предлагаме. В MFG стартираха интересни нови финтех компании с изцяло дигитална насоченост. Засилва се и фокусът върху обработка и анализ на данни, вземане на решения от machine learning алгоритми и други. От технологична гледна точка работим в посока Cloud readiness на цялата ни платформа – containerization, container orchestration. Също така отваряме платформата за външни разработки, като даваме възможност за изграждане на нови модули с различни от досегашните технологии и съответно от екипи с различна технологична експертиза.

Какви са цялостните ви прогнози за финтех сектора? На какво предстои да станем свидетели?

Смятам, че финтех секторът ще продължи агресивното си развитие в посока разчупване на традиционните подходи и стереотипи и все повече нови компании ще успяват да достигнат до крайните потребители, правейки живота им по-лесен и спокоен. Ще се предлагат все по-достъпни и дълбоко интегрирани във финансовия живот на хората услуги. Персонализирани приложения ще вземат решения вместо нас за неща, които дори не подозираме, че са ни необходими, превръщайки се в персонални финансови асистенти. С развитието на стандартизацията в сектора, ще се появяват все повече комбинирани услуги от различни доставчици, които носят допълнителна добавена стойност към крайните потребители. С цялата си динамика и разнообразие, финтех е към момента един от най-проспериращите и вълнуващи сектори. Макар и посоката на развитието му да изглежда сравнително ясна, винаги можем да очакваме приятни изненади.

Интервюто с Георги Георгиев е част от специалното издание на DevStyleR „Fintech:: Възходът“. Цялото издание може да намерите на следния ЛИНК.

Как оценявате заплатите в ИТ сектора в сравнение с други индустрии в България?

Традиционно за последните 10-15 години, заплатите в ИТ сектора в България са едни от най-високите, като все още запазват възходящия си тренд.

Нараснал ли е стандартът в заплащането в последните 5 години?

Стандартът е нараснал и продължава растежа си, макар и с по-малки темпове. Наблюдаваме по-високи заплати при позиции с по-малко опит, но и достигане на известно плато при позиции, изискващи 10-15+ години опит.

На какво отдавате факта, че ИТ секторът става все по-популярен сред обществото и привлича много млади хора? Фактор ли са заплатите и стандартът, или силно влияние има и възможността за кариерно развитие?

Заплатите и възможността за по-висок стандарт на живот със сигурност са едни от най-важните фактори. Но възможността хората да се докоснат до модерните технологии, които променят живота около нас, както и да ги
създават, е също от значение. Интензитета на комуникационните технологии, както и разнообразната техника, която вплитаме в ежедневието, повлиява положително на желанието бъдещите специалисти да се ориентират именно към сферата на ИТ.

Смятате ли, че бенефитите в ИТ индустрията са прекалено завишени, така че да служат като основен инструмент за привличане на кадри?

Бенефитите, както и заплащането, имат своята роля в привличането на кадрите, но само до определено ниво – определено ниво на бенефити/заплащане, и определено на развитие на човека. Отвъд това ниво надделяват други мотивиращи фактори, като културата на компанията, естеството на продуктите или услугите, възможност за личностно и професионално развитие.

Каква е максималната заплата, която може да достигне от един ИТ специалист според вас? Кои позиции са най-добре платени?

ИТ сферата също е подвластна на принципите на пазарната икономика, има своите изкривявания при търсене и предлагане, и подлежи на различни технологични и икономически трендове. Трудно може да се определи горната граница за пазара в една или друга област, тъй като тя зависи от относителната важност на тази област за самата компания, както и от относителната добавена стойност на професията за самата компания. Tова са ключови вътрешнофирмени фактори, определящи бюджета за една или друга позиция.

Ще растат ли още заплатите в софтуерния бранш или ще достигнат таван?

Вярвам, че ще продължат да растат, но с относително по-ниски трендове спрямо предишните години.

Според вас вдигането на максимално осигурителния доход ще повлияе ли негативно върху ИТ сектора и заплащането?

Временно – да, но не и в дългосрочен аспект.

Има ли разлика в заплащането на специалистите между София и другите градове в България? На какво се дължи?

Засега има и смятам, че се дължи от една страна на по-ниски разходи за живот, а от друга, на по-малко присъствие (в сравнение със София) на големи ИТ фирми по другите градове и съответно по-ниски очаквания за компенсация от страна на работещите. Това позволява на фирми, особено в областта на ИТ услугите, да имат диференцирани компенсационни подходи. Но смятам, че с развитието на ИТ индустрията в България, в комбинация със засилващия се тренд на отдалечената работа, ще наблюдаваме поетапно изравняване на заплащането.

Има ли разлика в заплащането на мъжете и жените в сектора у нас и по принцип в световен мащаб?

В световен мащаб, за съжаление, все още има. В България, смея да твърдя, че този проблем е значително по-малък, а в доста компании и не съществува въобще.

Има ли промяна в заплащането и в допълнителните придобивки, вследствие на пандемията COVID-19?

Наблюдаваме не толкова съществена промяна в заплащането и размера на придобивките, колкото във фокуса върху wellbeing, физическото и психическото здраве на работещите, инвестиция в сигурна среда в офиса, както и здравословен работен амбиент у дома.

Ще променят ли компаниите от бранша политиката си за формиране на възнаграждения вследствие на това, че се предвижда работата от вкъщи да продължи като тренд? Как се променят? Чували ли сте за интересни практики по темата?

Не смятам, че ще има съществена промяна в този аспект.

Как се случват повишенията в условията на пандемия? Как се оценяват служителите? Променят ли се сроковете и сумите?

Не наблюдаваме сериозна промяна в сроковете и сумите, но практиките за оценяване, имайки предвид отдалечената работа, изискват известно адаптиране. Например, по-чести нарочни срещи, фокусиращи се върху развитието на хората, както и обратната връзка от мениджъра и тийма.

Какъв е новият тренд, който забелязвате? Какво да очакват заетите в индустрията? (например какви позиции ще се търсят)

Смятам, че през следващите години ще се засили интереса към профили, които не са толкова традиционни за българската ИТ индустрия, но носещи също така висока добавена стойност, като UX designer, data scientist, cloud consultant, както и различни бизнес ИТ профили.

Други интересни коментари и интервюта със специалисти от ИТ сектора са налични в специалното издание на DevStyleR „Заплатите в софтуерния бранш 2021“, което можете да прочетете ТУК. 

Магистърската програма е резултат на усилена работа и планиране между мотивираните преподаватели на Стопански факултет на СУ и екипи на Schwarz IT България. Деканът на факултета доц. д-р Атанас Георгиев израви голямата си радост и сподели, че за него е удоволствие да види реализацията на този проект, който е стартирал като лятна школа, а ето, че вече е магистърска програма. Доц. Георгиев благодари специално и на Schwarz IT България, в чието лице са намерили сериозна подкрепа.

Учебният план на програмата предлага балансирано съчетание от практически ориентирани курсове, отговарящи на нуждите на бизнеса, и знания, интегриращи в себе си последните научни тенденции в областта.

Заместник ректора по учебна дейност на СУ “Климент Охридски” доц. Анета Антонова, също присъства на официалното откриване на магистърската програма и co-working пространството. Тя сподели, че Стопански факултет ще продължи да изгражда партньорства с бизнеса и за нея е удоволствие да присъства на откриването на залата.

“Това е първият такъв пример в университета и можем да излезем от тези традиционни рамки и класни стаи и да преминем към такъв вид помещения и аудитории, които предлагат повече творчество и креативност,” сподели доц. Антонова.

“Поздравявам факултета и ръководителя на магистърската програма. Изкуственият интелект е изключително актуална тема и дори е черешката на тортата в развитието на новите технологии. Лично аз съм била скептична към него, но го подкрепят, защото той дава много възможности и може да подпомага множество хора. Това е технология, която ще спаси и много животи, ако говорим за примери като автономното шофиране. Но същевременно ще замени много хора и ще доведе до загуби на работни места. Надявам се, че магистърската програма ще разглежда точно тези въпроси и проблеми и ще доведе до баланс,” завърши доц. Антонова.

Със слово относно тържественото начало на магистърската програма и co-working залата се включи и Михаил Петров, CEO на Schwarz IT България. Той сподели, че днешното събитие е плод на много труд и поздрави своите колеги и участници в проекта, за креативното мислене и реализацията на споделеното пространство.

“Schwarz IT България е дигиталното сърце на един от най-големите ритейлъри в света. Нашият екип подпомага не само добре известните Lidl и Kaufland. Групата се развива и участваме в подкрепа на различни дивизии за производство като сладолед, минерална вода, безалкохолни напитки и др. Важна част от групата е и компанията за преработка на отпадъци PreZero. Тя е нашият социален отговор за нашата отговорност към околната среда,” сподели Петров.

Според него, откриването на магистърската програма е доказателство за това, че Schwarz подкрепя и образованието – нещо, в което компанията вече има опит. Преди години е основата стипендиантска програма заедно с НПГ по Компютърни Технологии и Системи, Правец, чрез която е дадена възможност на най-добре представилите се на олимпиада ученици, да вземат стипендии и да получат гарантирано работно място с развитие и сигурност в компанията.

Михаил Петров сподели също, че Schwarz развива и вътрешни академии, от които до този момент над 25 млади души са обучени и вкарани в бизнеса на компанията.

“ИТ браншът дава най-голяма добавена стойност за България и той е най-достоен за преминаване към бъдещето. Компанията ни получи сертификат клас “А” от Агенцията за чуждестранни инвестиции и поехме ангажимент към държавата да разкрием нови 100 работни места в следващите 3 години”.

Адекватното използване и разработване на изкуствен интелект е една от сферите в която Schwarz активно иска да работи, заяви още Петров.

“Бизнесът е в нова ера. Обемите информация стават все по-големи. Данните са злато. Ние трябва да се научим как да овладеем тази сила и как да я използваме в една добра посока. Разработването и имплементирането на добри технологични решения е ключово за всеки бизнес. Но са необходими хора, защото не става въпрос само за технологични разработки. Познанието може да се постигне само и единствено където академичните среди срещат бизнеса и заедно разказваме на потенциалните студенти за необятните възможности,” сподели Петров.

Стопанският факултет има традиция в привличането на млади, искащи, можещи и талантливи хора, коментира още той, поради което Schwarz IT България си сътрудничи именно с него. Със създаването на co-working пространството пък, Schwarz пренасят своето know-how от тяхната реална офисна среда, защото учениците вече не възприемат образованието както преди 20 години и е необходимо стимулирането на тяхната креативност.

Откриването приключи с прерязване на лентата на новото co-working помещение.

Видео от събитие можете да намерите ТУК.

Какво е усещането да сте сред водещите в класацията на DevStyleR за ТОП Мениджър?

Разбира се, усещането е прекрасно Същевременно съм и леко изненадан. Приятно е да усетя подкрепата на екипа и компанията, които са дали своя глас за мен.

Кои са задължителните качества, които един специалист във Вашата професия трябва да притежава?

Бизнес нюх, упоритост, търпение и последователност.

Имате ли златно правило, което прилагате в работата си?

Златното ми правило е: Щастливи служители – доволни клиенти.

Кои са най-добрите начини за справяне с предизвикателствата?

Разчитам на екипната работа. Работя с екип от професионалисти, който е граден с години. Имам огромно доверие и мога да разчитам на тях.

Съвет към стартиращите във Вашата професия? Как се става успешен в ИТ сектора?

Според мен, за да си успешен в нашия бизнес трябва да изградиш уникално “know how”. Към това се стремим и ние.

Какво си пожелавате в професионален план за госината?

Да си изпълним високите цели, които сме си поставили. В личен план, разбира се, да сме здрави!

Samsung Glasses Lite изглеждат обещаващо дори в естетически план и може да се види как технологията е напредлага, сравнявайки ги с предходни опити за умни очила. Чрез своя AR, Glasses Lite може да постави десктопа директно пред очите ви, като съответно няма да имате нужда от монитор, например. Освен това видеото загатва и възможността за провеждане на холографски разговори, където участниците да просъстват в едно и също помещение. Тук трябва да припомним и че съвсем на скоро Марк Зукърбърг сподели, че AR и VR технологиите ще доведат до телепортиране и сериозна промяна в начина на комуникиране, защото хората ще могат да са на едно и също място, дори раздалечени.

Напълно възможно е видеото с Glasses Lite да представя една дръзка идея на Samsung повече, отколкото нещо, което е вече готово. Все пак AR е ниша, в която големите компании виждат потенциал и се счита за една от следващите технологични граници, които ще бъдат преминати и ще променят живота на мнозина – компании като Apple и Microsoft влагат огромни ресурси именно в тази посока.

Тук можем да дадем пример и с Hololens на Microsoft, които определено изглеждат апетитно в очите на мнозина, но пък от естетическа гледна точка има още върху какво да се работи.  В тази насока, показаното от Samsung изглежда значително по-добре. Но както написахме и по-горе – всичко може да е просто представяне на концепция. Сигурното обаче е, че след това дръзко видео е ясно, че Samsung няма никакви намерения да изостава от своите конкуренти и определено има необходимите ресурси и know-how да се движи на ръба на вълната.

Видеото можете да изгледате ТУК.

R&D Vision Concept ? https://t.co/JYQmy850K9

— WalkingCat (@_h0x0d_) February 21, 2021