“Висшето военноморско училище е сред най-иновативните български учебни заведения и за нас е от важно значение да изграждаме тесни връзки с българската технологична общност. Присъединяването ни към инициативата КиберКЛУБ създава множество възможности да участваме в проекти и дискусии в някои от най-значимите технологични направления, което ще донесе безспорна добавена стойност за студентите, обучаващи се при нас”, споделя капитан II ранг д-р Борислав Николов, Главен асистент в катедра „Информационни технологии“ към Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров”.

Най-новият КиберКЛУБ беше обявен в рамките на събитие от календара на CyberSecurity Talks Bulgaria, 50-годишнината от създаването на катедра „Информационни технологии“ на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. Представители на университета вече са подписали меморандума, с който се присъединяват към националната инициатива КиберКЛУБ на Клъстер ETIC, в която вече участват множество университети и иновативни организации.

“Фактът, че новият КиберКЛУБ се създава точно през октомври – месеца на киберсигурността – е показателен за един от фокусите на инициативата. Защото киберсигурността вече се налага като един от ключовите аспекти от развитието на нововъзникващите технологии и важността ѝ ще става все по-голяма”, допълва Антон Пулийски, председател на управителния съвет на клъстер ETIC.

Целта на инициативата КиберКЛУБ е да популяризира сред българските студенти и академичната общност нововъзникващи технологии като изкуствения интелект, роботиката, виртуалната реалност, дроновете, взаимодействието между тях, както и предизвикателствата за информационната сигурност, свързани с тяхното навлизане. Сред приоритетите на инициативата е и създаването на условия за реализирането на интердисциплинарни проекти в тези области, както и повишаване на киберкултурата сред широката общественост.

Материалът е предоставен от ПР Агенция Кросроудс България ООД.

Проектът спечелил първото място е “Solar Reviver” и се реализира вече от няколко месеца в клуба. Разработва се от Алекс Новков (студент във факултета по Автоматика, трети курс), Александър Колчев (студент във факултета по Електронна техника и технологии, трети курс), Александър Хаджидимитров (студент във факултета по Автоматика, втори курс) и Теодора Савчева (студент във факултета по Индустриални технологии, втори курс), а техен ментор е Денис Исметов – председател на клуба по Роботика към ТУ-София.

Същината на проекта представлява автономен робот за почистване на соларни панели от натрупаните замърсители върху повърхността на панела. Внедряването на тази разработка цели да се повиши производството на електроенергия.

За любителите на иновации, които искат да се запознаят отблизо с проекта, в рамките на Robotics Strategy Forum 2023 всеки желаещ ще може да види в действие “Solar Reviver”, както и много други разработки на клуба по Роботика към ТУ-София.

Robotics Strategy Forum 2023 е събитие за иновации в роботиката и автономните технологии у нас. Акцентите на събитието са върху роботиката, автоматизацията, умното производство и промишлените технологии. На форумът присъстват мениджъри, инженери, предприемачи, общественици, ученици, студенти и много млади ентусиасти в сферата на технологиите.

Повече информация за форума ще откриете тук.

Кристиан Иванов е инженер с бакалавър по „Компютърни системи и технологии“ (КСТ) към ТУ-Варна. В момента изучава магистър по „Системи с изкуствен интелект“ (СИИ) в същия университет и е хоноруван асистент към катедра „Компютърни науки и технологии“. В момента работи като Software Developer в “CSoft”. Има опит в областта на ИТ сферата като Full-Stack Developer. Разработва многобройни и различни по вид софтуерни приложения и се занимава с оптимизации на работните процеси. До момента има публикувани две научни публикации и очаква рецензия за трета. Кристиан е съосновател и зам. председател на Студентски Клуб „Creative Code;“.

Проф. д-р инж. Милена Карова е преподавател в катедра “Компютърни науки и технологии” в ТУ-Варна с над 30 годишен опит. От 5 години е Зам. Декан по научното и кадрово израстване на Факултета по Изчислителна техника. Ръководител е на множество научни проекти в областта на изкуствения интелект (Генетични алгоритми, Машинно обучение). Преподава дисциплините Базово програмиране, Обектно-ориентирано програмиране, Управление на софтуерни проекти, Проектиране на потребителски интерфейси в ОКС “Бакалавър” и Основи на изкуствения интелект, Приложна криптография и Паралелни алгоритми и системи в ОКС “Магистър”. Ръководител е на 4 докторанти, от които двама са успешно защитили докторска степен.

Преди няколко години Цветелин и Кристиан вземат смелото решение да създадат място в ТУ-Варна, в което студенти с общи ценности и интереси да обменят своите идеи и да оставят своя траен отпечатък в университета, допринасяйки за развитието му. Въпреки трудностите, които будните младежи срещат по пътя си, те успяват да създадат Creative Code;, който днес е сред най-популярните и активни технически студентски клубове в страната. Техен верен спътник и научен ръководител е проф. д-р инж. Милена Карова, която със своята мъдрост и професионален опит успява да предаде най-добрите уроци на студентите и членовете на клуба.

Какво споделят проф. д-р инж. Милена Карова, Цветелин Петров и Кристиан Иванов за създаването на Creative Code;, кои са трудностите, които са срещнали по пътя, както и кои са най-ценните съвети, които предават на останалите студенти и още много други интересни неща вижте в интервюто.

Разкажете ни за историята покрай създаването на Creative Code;?
Цветелин Петров: С Крис се познаваме още от гимназията. Бяхме съученици. Аз бях председател, а той заместник-председател на ученическия съвет. Още тогава разбрахме, че си пасваме да работим заедно в различни проекти. И двамата избрахме да учим в ТУ-Варна. Аз записах специалност “Софтуерни и интернет технологии”, а Крис записа специалност “Компютърни системи и технологии”. През 2019 година започнахме да работим заедно с проф. д-р инж. Милена Карова по научен проект. Това беше първият ни опит с работа по научни трудове. След приключването на проекта, с Крис осъзнахме нуждата в университета да се популяризират проектите сред студентите, за да може да се включат в тях. Проучихме съществуващите клубове на територията на университета, но се оказа, че почти никой от тях не беше активен. Липсваха студентски общности, в които да споделяш общите интереси с колеги. След това се появи и пандемията около Ковид-19. Тогава се роди идеята за създаването на общност, която да обединява всички студенти, които имат интереси в сферата на ИТ, и имат желание да прекарват свободното си време сред съмишленици и мотивирани колеги. В началото на 2020 година официално създадохме клуба.

С каква мисия и цел е създаден клубът?
Кристиан Иванов: Целта на клуба е да изградим колектив, чиито членове да си помагат взаимно, както в професионален, така и в личен план. Искаме да изградим трайни приятелства, като насърчаваме членовете на клуба да инициират идеи, да споделят своето мислене свободно и да работят усърдно, за да постигат своите цели.

Има ли определени изисквания за прием на студенти в него или всеки, който има желание да се развива в тази сфера е добре дошъл?
Цветелин Петров: Няма строги изисквания. Приемаме всеки, който прояви желание да учи нови неща в приятелска среда и да се развива. Всички студенти, независимо от курса или университета, са добре дошли. Също така членове могат да бъдат и професионалисти от ИТ сферата. Това дава възможност на членовете на клуба да обсъждат идеи и да получават менторство и професионални съвети от хората от бизнеса. ИТ сферата е обширна и всеки проект изисква обединяване на знания и умения от различни специалности и направления. Това е така, защото в крайна сметка трябва да се получи успешен краен продукт. Работата върху един проект може да изисква уменията както на програмисти, така и на дизайнери, счетоводители, а защо не и на оратори и хора с добри презентационни умения и нюх в бизнеса. Всеки проект трябва да бъде представен възможно най-добре пред аудиторията. Смятаме, че всеки човек би допринесъл за клуба и за членовете в него, независимо от уменията и професионалното му ниво.

Какви дейности/проекти извършва/реализира Creative Code;?
Кристиан Иванов: До този момент с колектива от клуба сме работили по два научни проекта. Единият е свързан с анализ и реализация на модел за оценка и прогнозиране качеството на атмосферния въздух. Това е система, която измерва атмосферния въздух. За този период успяхме да реализираме две прототипни устройства – измервателни станции, които да измерват качеството по различни критерии. Става въпрос за въглероден диоксид и други прахови частици и още много други подобни критерии. Данните се съхраняват на сървър, където с помощта на машинно обучение се прави prediction (предсказание) за качеството на атмосферния въздух в бъдещ момент от време.

Другият проект е “Проектиране на система за локализиране и навигиране във вътрешността на сгради”. В момента разработваме този проект. Целта е да създадем мобилно приложение за университета, с което да улесним навигацията на студентите. Това ще е полезно за студентите, но също и за преподавателите и за гостите. Университетът е голям, има доста сгради, и така колегите лесно ще се ориентират. Ще има и място за задаване на въпроси и всички колеги ще имат бърз и удобен достъп. Ще могат да проверяват своите разписи и други функционалности. Работим все още върху този проект и бих казал, че се развива доста интересно.

Според Вашите наблюдения, броят на желаещите да членуват в клуба увеличава ли се с годините?
Цветелин Петров: Интересът на студентите към клуба се увеличава. В началото бяхме само аз, Крис и още няколко колеги, които също са и наши приятели. Тогава все още се притеснявахме дали ще открием съмишленици сред студентите. Особено през пандемията, когато всичко беше поставено на пауза. За радост това не попречи на студентите, които имат интерес и желание да ни потърсят. В рамките на една година успяхме да изградим най-големия и активен клуб до момента в университета. В един момент желаещите станаха повече, отколкото аз и Крис имахме възможност да ръководим и да напътстваме. Това от своя страна породи нуждата да разпределим по-добре организационната работа между нас.

Обособихме няколко вътрешни структури на клуба – секретар, който да се грижи за оформлението и мениджмънта на документите; пиар, който да се грижи за присъствието и разпространение на клуба, както в социалните мрежи, така и в университета; домакин, който да следи за състоянието на материалната база на клуба; системен администратор, който да се грижи за компютрите в лабораторията на клуба. В момента работим по идеята за разделянето на клуба на няколко малки екипа, които да работят по различни проекти и за всеки екип да отговаря определен човек. Целта е да разпределяме задачите, отговорностите и интересите сред членовете по-ефективно.

По какъв начин клубът подпомага за личностното, професионалното и кариерното развитие на студентите?
Кристиан Иванов: Организираме различни семинари и уъркшопове, които са свързани с технически теми и гъвкави умения или т.нар. soft skills. Те са от типа “Как да представим по-добре себе си на интервю?”; “Какво да правим и какво да не правим по време на интервю?”; “Как да изградим и направим хубаво CV?”; “Как да спечелим конкурентно предимство още преди да кандидатстваме?”. И още нещо, което е неизменна част от нашата сфера в днешно време, е Linkedin, и това ни мотивира да ограгнизираме събитие на тема: “Как да се грижим за нашия LinkedIn профил?”. Организираме и събития, на които представяме различни кариерни възможности под формата на стажантски програми с помощта на компании от ИТ бизнеса. Провеждаме вътрешни обучения на членовете на клуба.

Темите са различни и са според интереса на нашите колеги, като концепции на обектно ориентираното програмиране, лекции, свързани с различни видове алгоритми на машинното самообучение и други. Също и концепции, свързани с user interface и user experience. Имаме различни канали за комуникация между членовете на клуба, където всеки, ако има въпрос или съответно проблем, може да потърси помощ от останалите. Работата по научни проекти предоставя голяма възможност на студентите да получат практически знания, които трудно биха придобили в академична среда. И не на последно място – това е място да се учим един от друг.

На кои качества най-силно държите да притежават членовете на клуба?
Цветелин Петров: Преди всичко членовете на клуба трябва да имат желание. Без желание и отдаденост към това, което прави човек, нещата не се получават. Това не се отнася само за клуба, а за всяка сфера извън университета. Човек трябва да е мотивиран, да има желание да се развива, да научава нови неща и да споделя наученото с колегите и с хората около него. За нас е много важно всеки от екипа ни е да отворен за сътрудничество и колаборация с останалите. Комуникацията е важна не само за клуба, но и за професионалното развитие след това. Необходимо е човек да умее да изразява и защитава идеите си, както и да е отворен да дискутира върху идеите на останалите хора в екипа. Клубът е идеалното място, в което студентите могат да упражняват и надграждат тези свои качества. И не на последно място – членовете на клуба трябва да притежават креативност.

Партнирате ли си с други клубове в страната?
Кристиан Иванов: Имаме съвместни организирани събития с Център за връзки с бизнеса. Имаме бъдещи планове за партньорство със студентски клубове в ТУ-Варна, като до този момент не сме си партнирали със студентски клубове от други университети. Съсредоточили сме се основно върху вътрешната организация, работата по проектите и съвместната работа с фирми от ИТ бизнеса.

Получавате ли подкрепа от ИТ фирмите у нас? Ако да – по какъв начин?
Цветелин Петров: До момента имаме удоволствието да получаваме подкрепа и да работим с три ИТ компании – CSoft, KBC Global Services и Endava. През последните години с тях организирахме 16 семинара (работилници), които бяха както на технически теми, така и на теми, свързани с гъвкавите умения. Организирането на събития е вълнуващ процес и тръпката е неописуема. Особено, когато работиш с професионалисти, в които виждаш ентусиазъм и готовност да ти помогнат. ИТ фирмите трябва активно да присъстват в образователния процес и за радост те го правят. Те инвестират както време, така и средства в образованието на младите хора и техните бъдещи кадри. В момента са и един от основните фактори, които влияят за подобряването на средата и на качеството на образование в българските университети.

Благодарни сме на хората от бизнеса, с които имахме възможност да работим и застанаха зад всяка наша инициатива. С тяхна помощ успяхме да реализираме всички наши идеи. Една от фирмите направи дарение на клуба – две компютърни конфигурации, които активно се използват от членовете в работата по проектите. Наскоро същата фирма модернизира и откри една от залите за провеждане на упражнения в университета, която може да се използва от всички студенти. Друга фирма пък създаде зала с високотехнологична медийна система, в която провеждаме нашите обучения, тъй като е много удобна за презентации и демонстрации. През март реализирахме мащабна програма в партньорство с още една компания, като програмата обединява теми от различни дисциплини – управление на проекти, разработка на софтуерни приложения, тестване и други. Подобни партньорства развиват креативното мислене, спомагат за обмяната на опит, както и подобряват знанията. Дават безброй възможности за кариерно развитие и успешна реализация на членовете на клуба и студентите в ТУ-Варна.

Кои са най-иновативните технологии, с които работите?
Кристиан Иванов: ИТ сферата е обширна и динамична. Това не позволява в четири годишното обучение в университета да се изучават всички технологии, които бизнесът очаква студентите да владеят. Поради тази причина се стараем да използваме съвременни технологии, на които не се обръща достатъчно внимание по време на самия учебен процес. Подбора на технологии зависи от целите на проекта и предпочитанията на колегите за това какво ново искат да пробват и да научат. Например за backend разработка използваме ASP.NET, PHP framework Laravel, за разработка на мобилни приложения и конкретно за операционната система Android, използваме езика за програмиране Java. За Machine Learning библиотеки, свързани с Python, използваме Tensorflow на Google и PyTorch на Meta. Щастливи сме да видим, че част от второкурсниците започнаха да работят по нови проекти, които целят създаването на симулатори и игри с game engine-a на Unity. Дори наскоро взеха участие в “Plovdiv Game Jam 2023” – събитие, в което хора с общи интереси се събират в рамките на един уикенд, за да създават свои собствени дигитални или бордови игри.

Според вас какво е необходимо да се подобри в ИТ образованието у нас?
Цветелин Петров: Би било хубаво, ако в образованието настъпят промени, свързани с работата на изкуствения интелект. Нужно е в училищата да се провеждат кампании и интензивно да се обяснява на децата за технологиите с него и как да извлекат максимално ползите. Мненията за ползите и вредите от тези технологии са много и най-различни. За съжаление никой в момента не обръща внимание на нуждата от адекватно образование на младото поколение и обществото ни. Съществуват инструменти като ChatGPT, които може и да са по-мързелив начин за достъп до информация, но ако хората се научат да използват тези инструменти правилно, ползите биха били изключително много.

Бихте ли споделили кои са най-големите ви постижения и най-вълнуващите моменти досега?
Кристиан Иванов: Постигнахме много през последните години. Всеки от нас имаше възможност да работи в екип от няколко души като в истинска работна среда. Всеки имаше възможност да развива своите презентационни и организационни умения. Едно от най-големите ни постижения е участието в Хакатона на тема “Умни технологии за опазване на морската и градската екосистема”, което беше организирано от софтуерната компания “Methodia”. Друго наше голямо постижение като екип е, че успяхме да реализираме цялостен, готов за експлоатация, софтуерен продукт в рамките на 24 часа. Става въпрос за продукт, който се състои от мобилно приложение за Android, написан на Java, backend-a e написан на ASP.NET, а като база е използван MySQL, което ни спечели и първото място.

През последните две години работихме по два научни проекта, свързани с измервателната станция и разработката на приложението, което е и използвано като вътрешен проект за университета. През този период се сблъскахме с много нови и интересни казуси, които ни помогнаха да се развием както като личности, така и като професионалисти. Успяхме да разрешим проблеми, които до този момент са били непознати за нас. Това ни сплоти и създадохме силни приятелства и хубав екип. И както по-рано споменахме, през последните две години организирахме над 15 семинара на различни теми, което ни предостави възможност да работим с колеги от бизнеса, да изградим приятелства, да обменяме идеи, опит и знания.

Не на последно място, аз и Цецо имахме възможност да работим с нашия научен ръководител проф. д-р инж. Милена Карова. Тя ни помогна да се оформим като личности и да развием професионалните си качества. Благодарение на нея развихме умения, свързани с организационната дейност, научихме се да работим с хора, да пишем научни статии, да работим по научни проекти. Също така се научихме и да работим с документи, развихме аналитично мислене и технически грамотно изразяване. Нейната всеотдайност ни помага за всяка наша инициатива и благодарение на нея успяхме да израснем толкова много за тези две години, за което сме много благодарни.

Цветелин Петров: Всички моменти, които носят плодовете на нашите усилия, са вълнуващи, включително и това интервю в момента. Вълнуващ беше и моментът, в който реализирахме първото събитие с фирма от ИТ сферата. Вълнуващ беше моментът, в който ръководството от университета ни предостави помещение, което да превърнем в наше споделено място – нашата лаборатория. Вълнуваща е всяка среща с нов член на клуба. Тогава осъзнаваш, че идва ново попълнение със свежи идеи, различен опит, житейска история, която предстои да научиш. Осъзнаваш, че получаваш още една възможност да заделиш нещичко за себе си като нов мироглед, нови знания, приятелство и също да се усъвършенстваш.

Вълнуващо беше и първото състезание, в което участвахме. Тогава в продължение на 40 часа се наложи да не спим, да обединим усилия в стремежа да постигнем поставените цели. Спечеленото първо място също. Вълнуващи са и писането на научните проекти, дори онези моменти, в които с екипа обединявахме усилия, за да измислим синоними на някоя дума, която да заменим, за да звучи в по-научен стил. Няма да ми стигне времето да изброя всички моменти. Те са безценни и не бих могъл да избера най-вълнуващ. Благодарение на тях се оформихме като приятели и като екип.

Тъй като клубът Ви се занимава с изучаване на ИИ, смятате ли, че той наистина би заменил нуждата от хората?
Кристиан Иванов: Изкуственият интелект се развива доста бързо през последните години и пример за това са автономните автомобили, системите за обработка на естествен език или т.нар. Large Languages Models (LLMs), като ChatGPT и още много други такива примери. Възможностите, които изкуственият интелект предоставя, са добри за различните бизнеси, независимо от сферата. Хората са изключително способни в разрешаването на проблеми, в създаването на нови идеи. Винаги ще съществува нуждата от хора. Той е по-скоро помощник, който да улесни различни работни процеси. Да, в някои области е започнал да заменя човешкия труд. Става въпрос за сфери, свързани с автомобилостроенето, някои видове услуги, т.нар. service-и, и други основни дейности. Трябва да погледнем на изкуствения интелект по-скоро като инструмент, който помага на хората да постигнат по-добри резултати и да решават проблемите по-ефективно.

Цветелин Петров: Аз бих добавил, че по-скоро смятам, че изкуственият интелект ще замени част от съвременните професии, но няма как да замени изцяло хората. Разбира се, това времето ще го покаже. Нужно е правителството да обърне сериозно внимание в тази насока и да създаде законопроекти, които да ограничават и елиминират материали, които са създавани с технологии като DeepFake. Този тип технологии са много подвеждащи за по-голямата част от българското общество, защото крият опасности. Необходимо е да се правят мащабни кампании, с които населението да бъде ограмотявано на тази тема и хората да знаят как да отличават фалшивото от истинското, а не да се насажда страх.

Кой е най-ценният урок, на който учите Вашите студенти и докторанти и как ги подготвяте за срещата с реалната работна среда?
Проф. д-р инж. Милена Карова: Най-ценното нещо, на което учим студентите, е първо да бъдат много отговорни. На второ място – да работят в екип и на трето място, дори бих казала, че е и най-важно не само за членовете на клуба, но и за всички студенти, е да изградят по време на своето обучение логическо мислене. То е най-ценното за един ИТ инженер. Още повече, че ИТ технологиите са много динамични и днес се променят много бързо. Когато един инженер има изградено логическо мислене, той се справя с всичко. А що се отнася до членовете на клуба – най-важното е да изградят организационни умения. Председателят и зам. председателят на клуба са ярък пример за това. Познавам ги от втори курс и мога да кажа, че имат голямо израстване. Надявам се такова развитие да имат и всички студенти, които са част от подобни организации, какъвто е и клубът.

Какво бихте посъветвали всички хора, които искат да се занимават с информационни технологии, програмиране, IoT и ИИ?
Проф. д-р инж. Милена Карова: В нашата сфера идват хора, които се учат най-вече на търпение и на отдаденост към професията. Те трябва да са много креативни. Ако придобият тези умения винаги ще могат да си намерят работа. Това е бъдещето, което ни предстои. ИТ технологиите са навсякъде около нас. Има работа за всички. Най-важното е, че чрез технологиите човек се научава на търпение, придобива много знания, които може да сподели и в други области. Областта е много привлекателна за бъдещите студенти, включително и за тези в научната сфера.

Студентски клуб „Creative Code;“ е студентска организация в Технически Университет – Варна. Идеята за създаването на клуба е да подпомага личностното, професионалното и кариерното развитие на студентите и докторантите, които имат интереси в сферите на информационните технологии, програмирането, изкуствения интелект и Internet Of Things(IoT).

Въпреки че се очаква заплатата на Кук да бъде с около 40% по-ниска през тази година, съгласно указанията на акционерите и собствената му препоръка, възнаграждението му за фискалната 2022 г. достигна 99,4 милиона щатски долара, както беше оповестено в документите на Комисията за ценни книжа и борси.

Според данни на компанията за анализи C-Suite Comp девет изпълнителни директори са преминали границата от 100 млн. долара под формата на общо възнаграждение през миналата година. Сред тези ръководители са Стивън Шварцман, Blackstone Inc., който е получил 253 млн. долара и Сундар Пичай на Alphabet Inc., който е спечелил 216 млн. долара. Главният изпълнителен директор на Hertz Стивън Шер също се присъедини към ексклузивния клуб с компенсационен пакет на обща стойност 182 млн. долара.

Не пропускайте подробности около новината на DevStyleR.io – How CEO of an Unknown Legal Technology Company Earns More Than Tim Cook

Традицията “НАГРАДА НА КЛУБА ПО РОБОТИКА” към ТУ-София цели да отличи 4-ма души от клуба, с цел отдаване на признание и благодарност за добре свършената работа, отдадеността, старанието и усилената про-/активност през последната 1 година, което да послужи за мотивация в бъдеща съвместна работа и пример за останалата част от екипа.

ОТЛИЧИЕ “НАЙ-ВИСОКА АКТИВНОСТ”
Отличието “Най-висока активност” бе връчено на Цветослав Илиев, първи курс студент в специалност “Компютърно и софтуерно инженерство”, ФКСТ към ТУ-София.

Активно участва в множество вътрешни и външни дейности на RoboClub.bg. Работи по различни софтуерни и технологични проекти, като – проект “Насекомо”, софтуерната платформа за Дни на Роботиката ‘23, инициативата за кариерна реализация “RoboTalks” и SmartHoney платформата.

Отскоро заема и позицията ИТ администратор на организацията като спомага за поддържането на всички ИТ направления. Изключително висока активност в живота на организацията с участието си в различни събития и мероприятия, като – FMI Codes ’23 към СУ, Форум “Стажове” 2023 към ТУ-София, PARA Robotics Incubator ’23, ESTIEM Networking Hub ’23, Дни на Роботиката ’23, НИС хъба към ТУ-София и преминати обучения по MatLAB и Роботика.

ОТЛИЧИЕ “ХАРДУЕРНИ НАУКИ”
Отличието “Хардуерни науки” отива при Александър Колчев, който е втори курс студент в специалност “Електроника”, ФЕТТ към ТУ-София.

Александър активно участва в множество проекти на организацията, с афинитет към хардуерното направление. Част от проектите, с които се е отличил – проект “Насекомо” (от скоро и негов ръководител), TranSport, RoboTU (робот за състезателна роботика) и Станция за зареждане на индустриални батерии – задание от бизнеса.
Освен с хардуерни проекти изключително висока активност заема в живота на организацията с участието си в различни мероприятия, като – Форум “Стажове” 23 към ТУ-София, ESTIEM Networking Hub 23, FMI Codes 23 към СУ, Дни на Роботиката ‘23 и Международното състезание по роботика – Robotex 2023, Естония.

ОТЛИЧИЕ “СОФТУЕРНИ НАУКИ”
Още едно отличие “Софтуерни науки”, което бе връчено на Мирослав Николов, втори курс студент в специалност “Информационни технологии в индустрията”, ФКСТ към ТУ-София.

Мирослав е част от RoboClub.bg, повече от година и половина, като заема позицията на секретар. Основните дейности, с които се занимава са административната и по-основно с дигитализацията и софтуерните проекти в клуба.

Проектите, с които се е отличил са: платформата на RoboClub.bg, RoboClubLine (робот за състезателна роботика), TranSport и проект “с Танка” – танк (робот) с интегрирано AI управление. Участие в различни мероприятия – Форум “Стажове” 23 към ТУ-София, ESTIEM Networking Hub ’23, FMI Codes ’23 към СУ, Дни на Роботиката ‘23 (като съдия), Национални и международни конференции, НИС хъба към ТУ-София и преминати обучения по MatLAB и Роботика.

ОТЛИЧИЕ “РАЗВИТИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА”
Отличието “Развитие на организацията” отиде при Николина Владимирова, втори курс студент в специалност “Електроенергетика и електрообзавеждане”, ЕФ към ТУ-София.

С постъпването си в организацията Николина заема позицията на маркетинг специалист и спомага много за нейното израстване и изграждане на ефективна организация в сферата на техническите науки. Заедно с основните си дейности, тя също участва в набор от проекти като: SmartHoney платформата, Radecki (робот-лодка за състезателна роботика), Форум “Стажове” 23 към ТУ-София, “Дни на Роботиката ‘23 (като съдия), помощник-организатор на инициативата “RoboTalks” за кариерна реализация, PARA Robotics Incubator ’23, Национални и международни конференции, НИС хъба към ТУ-София и преминати обучения по MatLAB и Роботика.

“Жените се застъпват и си помагат една на друга, като при мъжете мисля е малко по-различно – те нямат толкова меки умения, спрямо жените” – смята Мари.

Цялото интервю с Мари, можете да прочетете в специалното издание Жените Лидери в #TECH Индустрията, което вече е налично онлайн за абонати на DevStyler тук. Ако все още нямате абонамент, не пропускайте възможността да станете част от общността на DevStyler – Абонирай се безплатно ТУК.

Необичайният край на един работен ден
Броени минути преди краят на работния ден да настъпи, единственото нещо, за което бленуват служителите е да затворят бавно лаптопите си и и да се придвижат до асансьора, за да се приберат най-накрая вкъщи.

Наскоро преустроените офиси на софтуерната компания Expensify в Сан Франциско представят един по-различен начин на работа, доказвайки, че тя може да не е чак толкова скучна и карайки служителите да очакват с нетърпение утрешния ден, в който ще постъпят отново на работа.

В края на работния ден именно в тези офиси се случва нещо невиждано другаде. Барманът, когото служителите обичат да наричат “консиерж”, използва голяма сабя, за да отвори тапата на бутилка шампанско. Разпенвайки питието върху красивия син килим, служителите започват да се веселят и да ръкопляскат.

Защо в офиса на технологична компания има барман?
В наскоро ремонтираното помещение на компанията, която се намира в центъра на града, на 16-ия етаж има елегантен бар с висококачествен алкохол и списък със специални коктейли. Изглежда като перфектното място, където служителите могат да работят на лаптопите си, да отпиват московско мюле или наливна бира и да продължават да работят. Звучи като сбъдната мечта, нали?

Списъкът с коктейли включва стандартни напитки като мартини и негрони, както и най-популярните ликьори, а също и любимия на главния изпълнителен директор Дейвид Барет: старомоден с брандирано кубче лед, изобразяващо първата буква, с която започва името на компанията: “E”.

Комбинация за продуктивност
Ръководителят на отдела за връзки с обществеността на Expensify Джеймс Дийн определя бара като вид експеримент, комбинация между социален клуб и място, което предразполага хората да бъдат супер продуктивни.

Идеята за създаването на този бар варира още преди пандемията, която тотално обърква всички планове, тъй като хората започват да работят от своите домове и от разстояние.

Зали за видеоигри, маси за джаги и още нещо
Изглежда Сан Франциско може да се похвали и с други компании, които пречупват класическия и за някои служители отегчителен модел на работа, преустройвайки офисите си, макар и след кратка пауза, предизвикана от пандемията, с технологични екстри като зали за видеоигри и маси за джаги (и бар). И все по-често много от тях включват и кабинки в ресторантски стил и повече общи пространства, за да задоволят жаждата на служителите за непринудено общуване на работното място, чиято липса причини дистанционната работа.

Пространството на Expensify, което компанията нарича салон, няма обособени офиси, но включва много зали за срещи, разположени по периметъра, където служителите могат да се измъкнат, за да проведат разговор или да работят на спокойствие. Има заседателни зали със свежи и цветни дивани, пухкави възглавници, които сочат към улиците на центъра на града. Навсякъде са разположени тропически растения, снимки на екзотични места и медни инкрустации.

Sabrage – Продуктивността се крие в нестандартното?
Дългата маса точно зад бара е мястото, където повечето служители избират да работят, да разговарят и да пишат на лаптопите си, преди да бъдат прекъснати от следобедната церемония “sabrage”, известна като отваряне на бутилка шампанско със сабя.

Този стил на работа на кръгла маса е отличителна черта на компанията още от първото ѝ преместване в сградата през 2015 г., преди Expensify да премести централата си в Портланд, Оре. В странична стая е разположена много по-малка маса, около която служителите са се събирали по време на работа, когато са разполагали само с част от 16-ия етаж.

Тъй като още от началото на пандемията много барове и ресторанти бяха затворени, компанията получава лиценз за продажба на алкохол за около четвърт милион долара – много по-малко от 500 000 долара преди пандемията, което според ръководителя на операциите в салона Ники Уолрот, се дължи на масовото затваряне на заведенията.

Може би, докато четете за този бар, се питате дали в момента той функционира? Салонът е достъпен за служителите на Expensify и за провеждане на събития, но официално ще бъде отворен за клиенти и гости на 24 април.

Сватби и годежи в офиса?
Първоначалната идея за развлекателното помещение е била не само служителите да разполагат с място, което предлага безплатен алкохол, но и да се създаде предимство за притежателите на карти Expensify и клиентите.

И това все още е така. Но как ще се използва пространството, зависи до голяма степен от хората, които имат достъп до него.

“Сватбеното ми тържество бе тук”,

споделя служителят на Expensify Ник Тукър, седейки на бара с отворен лаптоп, отпивайки московско мюле, докато слънцето осветяваше махагоновите и кристални тонове на бутилките пред него.

Идеята да сподели най-специалния си момент на това място идва от негов колега и служител на компанията, който също имал годеж тук.

Компанията има пет офиса, включително централния в Портланд, както и офиси в Лондон, Ню Йорк и Айрънууд, Мичиган. Но тъй като тя все още се придържа към плановете си за отдалечен достъп на работа, докато много други компании налагат мандат за връщане към офиса, предназначението на тези офиси се е променило значително.

Въпреки че е инвестирала солидни средства в ремонти на офиси – централният офис в Портланд е разположен в стара банкова сграда с извисяващи се колони и трезор – Expensify не призовава служителите да запълват бюрата. Сегашната цел на тези офиси са по-скоро насочени към социалните аспекти на работата, които не могат да се случат, докато служителите са затворени в домовете си.

“Ще се прибера вкъщи, но и ще работя”,

казва ръководителят на отдела за връзки с обществеността Дийн, който е роден в Ironwood и планира да събере служителите в този офис през август.

Около 30 души от компанията са се записали да прекарат известно време в малкото градче на Горния полуостров на Мичиган.

Желанието да се възвърнат социалните аспекти на работата, които пандемията и работата от разстояние заличиха, дори води до появата на нови предприятия. В Сан Франциско и в района на залива се създадоха социални клубове за съвместна работа, привличащи членове, подкрепящи общуването с хората в непринудена работна атмосфера, подкрепена от следобеден коктейл или чаша вино.

Офисът на Expensify е само един от примерите за това. Но дори и с безплатните коктейли и социалната атмосфера, салонът все още е място за тиха и продължителна работа, и в същото време място за прекарване на свободното време.

И това беше очевидно още преди шампанското да гръмне. На бара имаше около трима служители, които бяха вперили поглед в екрана на лаптопите си с коктейл в ръка, а останалите работеха тихо на голямата централна маса.

В допълнение към приятната атмосфера бе и музиката, която звучеше на заден план, а следобедните слънчеви лъчи нежно се прокрадваха през големите прозорци, създавайки красиво сияние върху листата на изобилната зеленина.

Какво сподели Денис за Студентски клуб “Роботика”, труден ли е пътят до осъществяването на целите и какво е нужно да направим, за да открием нашето призвание, както и повече подробности за предстоящото събитие “Дни на роботиката “23 към ТУ – София”, вижте в интервюто от първо лице.

Студентски клуб Роботика е основан още през далечната 2001 година. Разкажете ни малко повече за неговото начало?
Клуб Роботика е с много дълга история и тази година навършва 22 години. Организацията е преминала през различни етапи. В началото е била катедрен клуб към Факултет Автоматика. Поради голям интерес от страна на студентите по онова време, клубът прераства към факултативно ниво и става достъпен за всички желаещи в този факултет да се занимават с роботика. Започват участия в различни състезания и именно това поставя началото на Деня на роботиката – най-голямото събитие в България, което се занимава със състезателна роботика.

В началото събитието е било само за висшите учебни заведения, защото по това време е имало доста клубове по роботика в страната и е било като лига за висшите учебни заведения. През годините клубът еволюира. Става част от СС към ТУ София, давайки възможност на всеки студент от университета да бъде негов член и да работи по различни проекти. Към днешна дата сме на най-високото ниво, тъй като сме отворили организация и за студенти от други университети. Имаме доста колеги и от училищата, като при тях е по-специфичен самият прием, защото са по-малки и обръщаме внимание на това дали имат знания и опит. По-относително е самото оценяване спрямо студентите.

Каква е мисията на RoboClub?
Мисията е да съчетаваме ученето с практиката. Това е основният сегмент и имаме мото „учене чрез практика“. Идеята е, докато студентите се учат, същевременно да правят и различни разработки, проекти и спрямо тях да трупат опит. Това става и чрез участие в различни състезания, както и при работата в екип. По този начин се развиват също и професионалните умения у младите хора.

През всички тези години клубът има множество успехи. Бихте ли споделили кой е най-големият успех и най-вълнуващ момент?
По отношение на най-вълнуващия момент – те са много. Не е един, защото всеки ден излиза нов момент, който остава в нашето съзнание. Има много случки, вълнения и трепети, които винаги ще помним, когато сме били на състезания. И ако трябва да започна да ги изброявам – няма да ми стигне времето.

По отношение на участието – клубът е участвал в много състезания на международно ниво през тези години. Не съм бил свидетел на тази история, защото съм на двадесет години. От година и половина съм част от него. Миналата година имахме възможност да участваме на състезание в Естония. Имали сме участия и в Германия, Франция, Япония, Румъния и в различни други държави.

Партнирате ли си с други подобни клубове на национално/международно ниво?
От миналата година работим по това, тъй като е хубаво клубовете в страната да се обединят и да работят съвместно. Тогава започнахме да правим и проучване, като установихме, че всъщност има доста клубове по Роботика във висшите учебни заведения, като визирам Русенски университет, ТУ – Варна, в Пловдив и в Габрово също и разбира се в София.

За съжаление обаче през годините и най-вече пандемията е изиграла лоша роля върху тях и днес има само към две или три организации на висшите учебни заведения. Партнираме си с филиала в Пловдив, който също има клуб по Роботика и работим в симбиоза с тях. Очакваме ги на нашето състезание. Организираме общи събития. С клуба по Роботика към ТУ – Варна също си партнираме. Този клуб ми сподели, че след пандемията, желанието му е да започне да гради и имат нужда от нас, от нашия опит и познания, които да обменим. Скоро възнамеряваме да проведем среща между двата клуба и да направим по-задълбочен разговор относно партньорството ни.

Кои са компаниите в България, които подкрепят клуба през годините?
Компаниите, които са подпомогнали развитието на организацията през годините са доста. Бизнесът подкрепя младите хора. След като завършиш клуба и започнеш да работиш – отиваш във фирмите. По отношение на помощта им, тя е била в различна форма. Финансова, материална, предложение за стаж, споделяне на опит и т.н. Компаниите са от тези сегмени, с които се занимава и клубът – електроника, софтуер, роботизация, автоматизация, 3D технологии и други.

Коя е следващата цел към която RoboClub се е отправил?
През миналата година изграждахме чисто вътрешно организационно структурата на клуба и обновяване на самата база. От тогава сме с две лаборатории, разрастнахме се като организация. Планираме да се фокусираме върху издигането на вътрешното ниво откъм познания и умения в самите студенти. Започнахме да работим върху това да се организират вътрешни обучения за издигане нивото на клуба и да продължим инициативите които развиваме, като “Дни на Роботиката” и други състезания.

Има ли определени изисквания, за да станеш член на клуба или всеки, който желае има правото да се присъедини, стига да има основните познания?
Веднъж в годината правим прием на нови членове, както е и при учебните заведения, например. Основното, което сме забелязали като таргетТУ група, която идва, това са първокурсници и второкурсници. Те са нови в университета, кипи им кръвта за нови знания и умения. Този прием го провеждаме през септември-ноември, в началото на учебната година в ТУ – София. Тъй като основният сегмент на тези, които членуват в организацията са именно в София, 90 процента от тях са наши студенти и затова сме го направили в този диапазон. Миналата година имахме 50 кандидатури, което е доста добър показател и разбира се, няколко процента от тях бяха допуснати в организацията.

По отношение на изисквания – нашето най-голямо и основно изискване е да имат желание за развитие. Когато човек има желание, мотивация и хъс, той се учи. Това като го имаш се учиш, развиваш и надграждаш. Разбира се хората, които имат по-високи технологични познания и дори да не са такива, са с една стъпка по-напред. Това е като интервюто за работа – когато имаш стаж – си подготвен за това, което предстои да правиш. Но даваме шанс и на хора, които сега започват и имат интерес да се развиват.

Какви знания и умения придобиват студентите, когато се присъединят към клуба по време на престоя си в него?
Те са много. Ако ги погледнем от чисто технологичен план, основното, което развиваме е да се учиш да работиш с различни технологии и различни устройства. За да може, когато завършиш да си максимално квалифициран за индустрията. И когато вече започнеш работа в компанията – да знаеш какво става около теб, а не да се учиш тогава. Това са едни години на преход, които ги заделяш. Другото, което развиваме като качества са т.н. soft kills, които са работа в екип, комуникация, отвореност, да мислиш по различен начин и да се забавляваш – това е идеята при нас. Не само да работиш по проекти, но и да се забавляваш и заедно да учим нови неща. Така че всичко, което се прави в клуба, се прави с желание, с любов.

Kогато имаме проект, първо се обсъжда дали имаме интерес към него, защото, когато нямаш желание към даденото нещо го правиш, но не се получава така, както очакваш. Другото, което мога да споделя е, че при нас хората не са само техничари и инженери, имаме и такива, които се занимават с административната част, което е нещо много важно. Имаме и хора, които се занимават чисто организационно – организират състезания или събития, които правим. През последните месеци започнахме да работим на доста високо ниво и работата се увеличава, а с с това и отговорностите.

Защо според Вас е добре студентите постоянно да развиват знанията и уменията си в реална обстановка, предоставяйки тази възможност като предлагате “учене чрез практика” и в какво точно се състои това?
Когато един студент дойде при нас и например казва „аз уча електроника“, това не означава, че в клуба ще се занимава само с това. Идеята ни е всеки студент по негово желание да премине през различните сфери – софтуер , хардуер, електроника, 3D моделиране. Да опита от всяко нещо и да разбере кое е неговото. Имаме хора, които са осъзнали, че им харесва електрониката и се занимават само с това. Имаме два аспекта – в единия откриваш какво ти харесва и в какво искаш да се развиваш, а в другия вече надграждаш и го развиваш. По отношение на това как се случва този процес – това става чрез работа по различни проекти.

Проектите по които работим или са зададени от бизнеса казуси или са съответно някакви наши идеи, които са с добавена стойност, иновативни. Идеята е не само да правим роботи, но и те да имат смисъл. Да помагат за нещо или пък да надграждат нещо. Винаги гледаме да имаме ползи от това, което създаваме и творим. И същевременно в този процес непрекъснато учиш и се развиваш.

Кои са най-иновативните технологии, с които студентите работят?
Това е доста относително, защото аз мога да кажа едни, а колегите от друга сфера – други. Уча специалност Автоматизация на производството, която набляга повече на автоматиката, но има хора, които са чисто софтуерно ориентирани и при тях са други технологиите. Основно нямаме фиксирани технологии. Мога да посоча неща, в които аз съм компетентен, но в клуба се случват доста динамични процеси, различни технологии като платформи, като започнем от най-високо индустриално ниво, като най-обикновени платки от типа “ардуино“, например. Ако говорим в офтуерен аспект, се работи с много технологии при нас, защото има различни хора и интересът е различен.

Кое е най-голямото предизвикателство за Вас и всички членове на клуба?
Най-голямото предизвикателство не са технологиите, не са и новите знания, а комуникацията. Предполагам, че е проблем не само тук, но и навсякъде. Комуникацията между отделните членове. Това е най-сложното нещо, което съм забелязал и се стараем да работим върху нея. Ако погледнем от чисто технологичен план, когато не знаем нещо се допитваме до нашия методологичен ръководител, който всъщност е и преподавател в университета. Искаме съвет от него как да действаме или към кого да се обърнем, ако не може да помогне в тази сфера.

Споделете ни за предстоящото събитие “Дни на роботиката “23 към ТУ – София”. Каква е неговата цел?
Дни на роботиката е инициатива на клуба ни. Последното издание, което се е провело е през 2019 година, след това за съжаление поради ковид пандемията е било спряно. Това не е събитие, което може да се осъществи онлайн. Тръпката и желанието трябва да се изпитат на място. Да се види, почувства и да извлечеш максимума от него. Миналата година като започнахме присъствено не искахме да стартираме със състезанието, защото нещата още бяха плаващи и несигурни. Затова решихме за заложим на 2023 година, да направим хубава подготовка, за да може да се получи събитието елегантно, стилно и емблематично. Така че тази година пуснахме доста категории, надградихме с нови. Смятам че трябва да обединим всички хора в България. Да ги съберем на едно място. Това е основната цел на събитието. И да ги качи на една сцена, за да провокираме състезателен характер.

Когато ние участваме в състезания и роботът е печели проекта, виждаме как трудът ни е въплътен в нещо и виждаме как работи в реална среда и това ни доставя удоволствие. Мотивира ни да продължим напред. Основната цел на събитието е да събере тези хора на едно място и да събере малки и големи, за да може по-малките да видят как работят по-големите, които вече са натрупали повече опит и го правят с по-високи познания в областта. Заедно с това ще има и фирми, които подкрепят събитието. Така че всеки, който си търси стаж или развитие ще може също да го направи като посети тези компании. Те са по-отворени и търсещи такъв тип хора.

В колко кръга ще се проведе състезанието и колко дни ще продължи?
Кръговете са различни за всяка категория. Основно имаме категорията „Следене на линия“, “Лего следене на линия”, където двете категории представляват бял терен на черна линия, съответно със завои, завъртания, кръстовища и т.н. Пускаме робота от една точка и той започва да следва тази линия напълно автономно. Това нещо се засича за определено време и накрая най-бързият робот, който е минал през тресето, се класира за съответното място. Сортираме ги по време. Нямаме външна намеса от комисия. Разликата от следене на линия и лего следене на линия е, че във втората част сме включили за по-малките ентусиасти в роботиката с лего роботи, тъй като там има значително по големи разлики спрямо стандартната.

Другата категория е “Мини сумо”, тя винаги е била доста интересна. При нея става сблъсък на роботи и не може да се знае кой ще е най-добрият. Другата категория е “3D лабиринт”. Тя включва голям 3D лабиринт, в който се пуска роботът от входа и трябва да намери изхода. Последната категория е “Свободния стил”, в която може да се участва с всякакви проекти.

Тази години направихме така, че може да се участва със софтуерни и с хардуерни проекти в две отделни категории, така че това е едно от нововъведенията в тазгодишното състезание. Всеки посетител може да разгледа тези разработки в рамките на събитието, което ще се проведе на 28 и 29 април в 12-ти учебен блок, на ТУ – София.

Кои кандидати имат право да се включат и има ли някакви ограничения?
Тази година разширихме и диапазонът за участие от 13 до 33 годишна възраст. Направихме две възрастови групи – младша и старша. Това, което забелязвам в момента е, че основно участниците, които се записват са от младшата група – ученици. Активността е доста голяма. Имаме желаещи и от старшата, но там е по-слабо в сравнение с другата. Училищата са доста по-активни и съответно активността и интересът в тази сфера е завишен спрямо предходни години, което е доста добър показател за резултат от пандемията. Умишлено сме го направили в голям диапазон, тъй като в предни години е имало участници, с по-висок опит. Искахме да разберем какви са интересите и нагласите в България, но за съжаление от по-старшата група, която е над 22 години нямаме участник. Предполагам причината за това е, че повечето хора работят и нямат време.

Бихте ли ни споделили какви са критериите, по които ще бъдат оценявани проектите?
Критериите за всяка категория са различни и са описани в регламента на състезанието. Някои се оценяват по време, други по това кой от двата робота ще спечели. Категорията Свободен стил е с комисия, която оценява проектите. Тази комисия ще бъде съставена от академични представители от университета и съответно от бизнес средите.

Какво бихте посъветвали всички хора, които желаят да се развиват в областта на технологиите?
Да рискуват и да се включват. Да го правят с интерес и да опитват. Ако не опиташ – няма да знаеш дали това е твоето нещо. Преди години, когато навлязох в тези среди, бях записан в техническа гимназия, а преди това исках да се развивам в съвсем друга сфера. Открих, че много ми е интересно да се занимавам в сферата на технологиите. Докато не опита човек нещо, няма как да знае дали му харесва. Това е и като с храната. Докато не опитаме нови вкусове, няма да знаем дали ще ни харесат или не. Трябва да бъдем готови да се впускаме в това нещо и да рискуваме, защото само така може да видим дали това е нашето нещо.

Всеки е добре дошъл без значение дали има опит. Винаги съм казвал на хората да се включват, защото така се вижда как протича едно такова събитие и на какво се набляга. Има тънкости, които може да ги видиш, само когато си там. Когато бяхме на състезание миналата година в чужбина, отидохме с такава цел – да видим как е на международно ниво и да разберем какво е усещането да си сред големите риби, както се казва. Видяхме доста тънкости, с които тази година започнахме подготовка с тях. Неща, които само в реална среда може да ги видиш и разбереш.

Студентски клуб по „Роботика“ (RoboClub.BG) към Студентски съвет на Технически Университет – София е организация, която е създадена и управлявана изцяло от студенти. Клубът дава възможност на всеки занимаващ се с програмиране, електроника, роботика, 3D моделиране и други – да развива своят потенциал в практическа среда, чрез различни технологични проекти, в които студентите придобиват много знания и умения.

Срокът за регистрация като посетители на събитието е до 27-ми април 2023 г. Линк към формата за регистрация може да откриете тук.

Как станахте организатори на HackAUBG, което предстои и е съвсем скоро? 

Мира Радославова: Първо нека се върнем малко назад, като споменем, че хакатонър съществува от около 5 години, а оригиналната му форма бе Hack Blagoevgrad, организиран от предшественика начело на The Hub – също студент в AUBG. Ние станахме организатори, когато се присъединихме към The Hub, а хакатонът е ежегодно събитие, организирано от клуба.

Мирослав Йорданов: В общи линии организирането на състезанието е отборна работа и почти всички членове на The Hub участват в подготовката. Имаме различни екипи, които са натоварени с различни задачи и аспекти от хакатона. Имаме отдел за разработка, който отговаря за създаването на средата. Имаме логистичен отдел, който организира самото събитие и кординира всички екипи, а също така имаме и маркетинг отдел, който е натоварен със задачата да промотира събитието и да го популяризира. Общо членовете в клуба са към 40 и всеки прави нещо, свързано с HackAUBG.

Какво можем да очакваме от хакатона? 

Кристина Борисова: Хакатонът е най-голямото ни събитие, за което се подготвяме около 6 месеца, така че да се уверим, че представяме възможно най-доброто състезание. Каним много студенти и млади специалисти за участие в тридневната надпревара, която тази година ще се проведе между 26-ти и 28-ми февруари. Приветстваме всички участници да се присъединят към нас в това приключение и да създадат софтуери и решения за бъдещето. Освен това имаме и специална тема, която не обявяваме преди деня на откриване и в общи линии към хакатона има много голям интерес.

Цялото интервю с Мира, Кристина и Мирослав за предстоящото издание на HackAUBG можете да прочетете в оригинален английски език на devstyler.io.