Кои умения смятате, че ще бъдат най-ключови за специалистите в облачната инфраструктура през следващите 3–5 години?

С непрестанното развитие на технологиите в сферата на облачните решения и все по-големия интерес от компаниите към тях, специалистите в сферата са все по-търсени.

Миграцията от частни инфраструктури към облачни решения изисква експерти, които да създават сигурни, ефективни и финансово обосновани планове, както и архитектури, които не нарушават наличността на бизнес продуктите.

Пазарът се насочва към по-комплексни роли, които комбинират дизайн, оптимизация на разходите, автоматизация, работа с многооблачни и хибридни среди и сигурност. Това е естествена еволюция на профила на специалистите и отразява дългосрочните цели на компаниите в областта на облачните решения.

В кандидатите се ценят все повече меки умения, които да позволяват превръщането на технически умения от облачните решения към бизнес стойност. Презентационните умения и адаптирането на съдържание за нетехническа публика също ще намират все по-голямо приложение в преплетените инфраструктурни и бизнес решения в облака.

Какви подходи използвате в Paysafe, за да развиете и задържите таланти в екип, който работи с cloud технологии?

В Paysafe залагаме на техническа работа, в която служителите виждат смисъл, възможности за растеж и развитие, позитивна култура и идеята, че инфраструктурните облачни решения имат стойност, равносилна на тази на бизнес продуктите ни. В съвременните бизнес приложения до крайни клиенти инфраструктурата играе ключова роля с цел бърза, сигурна и надеждна до потребителите ни.

Отвъд текущата поддръжка на системите ни, служителите работят по бизнес задания с инфраструктурни зависимости, които провокират техническо мислене и експериментиране, водят до изграждане на архитектура и модел за нейната надеждна дългосрочна поддръжка, често разпределена между различни екипи и континенти. Paysafe оперира в модерна DevOps-ориентирана среда, която стимулира взаимната работа, автономността във вземането на решения и използването на модерни инструменти за инфраструктура като код, мониторинг и телеметрия.

Служителите получават достъп до множество източници с актуална техническа литература и възможности за сертифициране, осигурено от компанията.

Каква роля според вас ще играят автоматизацията и изкуственият интелект в развитието на талантите в тази сфера?

Автоматизацията и изкуственият интелект са основните ускорители на техническото развитие на кандидатите в областта на облачните технологии. Те помагат за създаването на интелигентни и предвидими технически решения, с допълнителна ключова черта – възможност за автоматично разпознаване на грешки и коригирането им.

С използването на автоматизация за рутинни операции, специалистите получават повече време, което да инвестират в разработването на инфраструктурата и вземане на решения за подобрението ѝна база на обратна връзка, получена от инструменти за мониторинг, които следят системите на множество нива и изграждат цялостна характеристика на поведението.

Кои нови роли или профили очаквате да се появят в областта на cloud инфраструктурите и как да се подготвят кандидатите за тях?

С развитието на облачните решения, изкуствения интелект и възможностите за автоматизация, традиционно познатите роли ще еволюират в нови хибридни такива спрямо търсенето на пазара.

Част от  тези роли са:

Cloud-native Platform Engineer – с фокус създаване на платформи за разработка на облачни бизнес системи

Cloud FinOps Specialist – с нарастването на инфраструктурата нараства и нуждата от контрол на разходите и тяхната оптимизация

SecOps Engineer – работа с инфраструктура като код за контрол на сигурността, както и изграждане системи за ранна детекция на проблеми

За своята подготовка кандидатите трябва да са в крак с тенденциите в сферата, както и с увеличаващите се продукти, които се появяват в портфолиото на компаниите, които предлагат облачни решения. Изследването и експериментирането с нови технологии дава на кандидатите видимост над нови възможности, които могат да използват като част от работата си, да ги приложат и да подобрят вече изградени инфраструктурни решения.

РУБРИКА“КАРИЕРИ” ДОСТИГА ДО ВАС С ПОДКРЕПАТА НА:

Материалът и изображенията са предоставени от Paysafe

Защо избра точно Java езика и екосистемата?

В университета не бях особено запален по Java, но професионалният ми път ме насочи към нея по един много логичен начин. Започнах с data science и BI, после в Paysafe се занимавах основно с Oracle и PL/SQL.

Постепенно, работейки върху реални проекти, започнах да навлизам в Java чрез по-малки задачи. Хареса ми структурата, възможностите на езика и силната екосистема, особено в контекст на големи, платежни системи.

С времето Java се оказа естественото продължение на това, което правя – стабилност, богата екосистема, силни tooling-и, и отлична интеграция с архитектурата и SDK-ите, които използваме в Paysafe. От малки задачи преминах към по-сложни инициативи и в един момент просто се озовах в ролята, в която Java е основният ми инструмент – и то напълно осъзнато и логично.

Как се е променил начинът ти на работа като Java програмист през последните години?

Работата ми като Java инженер се промени значително през последните години.

Езикът и екосистемата се развиват бързо, което намали boilerplate-кода и повиши продуктивността, което пък прави и работата по-приятна

Също така вече почти всичко е cloud-based. Технологии като AWS носят със себе си огромни предимства, но това и означава, че вече програмистите трябва да са много по-наясно с облачната архитектура, а не да се фокусират чисто върху кода си.

Ритъмът на работа също е по-динамичен – рилийзите са по-чести и налагат постоянно учене и адаптация.

Най-голямата промяна е навлизането на AI, който използвам като инструмент за обсъждане на идеи и ускоряване на рутинни задачи, но не и за критични имплементации. Той е ценен помощник, но изисква внимателен и отговорен подход.

Кои нови технологии или версии на Java смяташ, че имат най-голямо влияние през 2025 г.?

През последните може би над 10 години, Java екосистемата търпи непрестанни подобрения. Както в самия език, така и в JVM-а и съпътстващите Java инструменти.

Според мен технологията, която има и ще продължи да има най-голямо влияние е непременно Project Loom.

За мен това е революция в Java – Виртуалните нишки дават възможност за огромно подобрение в производителността и скалирането на системата и то без нужда от особено сложни промени по съществуващия код, както и без нужда да се влагат допълнителни ресурси откъм инфраструктура.

Към това се добавят Structured Concurrency и Scoped Values, които още повече подобряват конкурентния модел на Java и водят до по-ефективно управление на паралелни задачи.

Паралелно с това развитието на JVM-а и подобренията в garbage collection-а правят екосистемата по-бърза, по-лека и по-добре оптимизирана за cloud среди – фактор, който има ключово значение за съвременните платформи и микросървисни архитектури.

До каква степен Java успява да се адаптира към облачните среди, микросървисите и контейнеризацията (Docker, Kubernetes)?

Мисля, че Java успява доста успешно да се адаптира към изискванията на индустрията и това се дължи главно на развитието на самия JVM, и така и на frameworks като Spring.

Например, ефективно управление на хардуерни ресурси като памет и CPU, поради факта, че JVM-ът е “resource-aware” спрямо контейнера, в който е деплойнато приложението.

Паралелно с това модерните Garbage Collection алгоритми намаляват overhead-а и правят приложенията по-стабилни и икономични в cloud инфраструктура.

Самите Spring Boot + Spring Cloud stack са дефакто стандарт в разработването на приложения и конкретно микросървиси в облачните среди.

Предоставят инструменти за service discovery, load balancing, централизирана конфигурация и още много.

Това дава възможност в Java екосистемата да се създават самостоятелни, леки, бързо стартиращи, бързо и лесно скалиращи приложения.

Според мен Java не просто успява да се адаптира, а по-скоро определя стандарта в индустрията.

Каква е ролята на open-source общността и как тя подпомага развитието на Java?

Open-source общността е може би една от най-големите сили зад популярността и развитието на екосистемата.

Проектът OpenJDK позволява на множество компании и индивидуални инженери да допринасят с подобрения в езика, JVM-а и tooling-а, което ускорява иновациите и премахва риска от зависимост от един доставчик. Без този модел еволюцията на Java би била значително по-бавна и вероятно по-скъпа.

Open JDK дава възможност всеки да има собствена дистрибуция, която контролира, без да разчита на един определен доставчик, както и да използва според нуждите си.

Много от днешните технологии в екосистемата се дължат именно на нея – Spring, Maven, Gradle и много други са възникнали тъкмо защото общността е трябвало да реши проблем в практиката.

Представете си dependency management без maven/gradle.

Всеки програмист, може също доста да се предизвика и да опита да подобри уменията си, като разгледа или дори пробва да допринесе към някой open source проект.

Аз лично не съм стигнал до там, но може би в бъдеще.

Накратко мисля, че голяма част от прогреса на Java се дължи именно на активната, силна и иновативна open-source култура, която стои зад нея.

Как поддържаш знанията си актуални в толкова динамична среда?

Старая се да поддържам знанията си актуални чрез редовно четене на статии, документация и технически блогове, когато времето го позволява. Въпреки че не успявам винаги да обърна внимание на всички книги и материали, старая се да следя ключовите новости в екосистемата.

Голяма роля играе и екипната среда – разговорите с колеги, ревютата на код и работата по общи задачи често разкриват нови подходи и технологии.

Според мен ученето от други инженери е едно от най-ценните неща, независимо от позицията. Възможностите на езика са безкрайни и винаги има какво да се научи.

Тук искам да благодаря на един от моите колеги – Стефан Иванов, който също работи в Paysafe. Точно той ми обърна внимание на виртуалните нишки, които ме бяха подминали. Tочно след 1 месец вече ги използвах.

Мислиш ли, че Java ще остане сред водещите езици – и защо?

Убеден съм, че Java ще остане сред водещите езици още дълги години. Огромна част от глобалния софтуер – корпоративни системи, критична инфраструктура и правителствени приложения – е изградена върху Java, а подобна база не се заменя лесно или бързо.

На практика няма друг език, който доказано и устойчиво може да свърши по-добра работа.

Когато добавим и непрекъснатите нововъведения в езика и JVM-а, както и силната open-source общност, Java не просто запазва позициите си, а продължава да се развива и става все по-достъпна и атрактивна за новите инженери.

РУБРИКА“КАРИЕРИ” ДОСТИГА ДО ВАС С ПОДКРЕПАТА НА:

Материалът и изображенията са предоставени от Paysafe

Константин Дренски, Senior Software Engineer 

Константин е старши софтуерен инженер в Paysafe от 2021г. В професионалния си път до тук освен във финансовата индустрия, има опит по няколко големи софтуерни проекта в сферата на телекомуникациите и енергийния сектор. През свободното си време обича да спортува, да пътува и да експериментира с нови технологии.

Александър Петров, Software Engineer 

Александър е софтуерен инженер с 5 години опит с Java, Spring Boot и микросървисна архитектура. Извън работата се интересува от Electric Vehicle платформи и батерии. Често комбинира инженерния подход в хобитата си – било тос домашна автоматизация, енергийна ефективност или smart решения за ежедневието.

Стоян Стоянов, Software Engineer 

Стоян е софтуерен инженер в Paysafe от 2024 г. Има инженерно образование в областта на машиностроенето, като преди около четири години се преквалифицира в сферата на софтуерното инженерство. В свободното си време обича да прекарва време със семейството си и да се занимава активно с различни спортни дейности.

Какво най-много ви харесва в работата ви като софтуерен инженер?

Константин: Най-много ми харесва възможността да решавам комплексни проблеми чрез технологии и да създавам решения, които имат реално въздействие.

Александър: Харесва ми, че мога да създавам нещо полезно – от идея до реален работещ продукт. Чувствам удовлетворение, когато виждам как решението, по което съм работил, улеснява работата на другите или допринася за по-добро преживяване за крайните потребители. Освен това, професията ми постоянно ме предизвиква – винаги има какво ново да научиш и в какво да се усъвършенстваш.

Стоян: Харесва ми това, че чрез писане на код реално решаваме проблеми и създаваме стойност. Работата комбинира логика и креативност, а най-голямото удовлетворение идва, когато видя как нещо, върху което съм работил, се използва реално – особено в мащаб, както съм виждал при предишните си работодатели, и сега в Paysafe. Технологиите се променят постоянно и това ме държи любопитен и ангажиран – никога не е скучно.

Когато се сблъскате с техническо предизвикателство – как подхождате към решаването му?

Константин: Когато се сблъскам с техническо предизвикателство, първо го анализирам задълбочено, разделям го на по-малки части и систематично търся решение чрез проучване, тестване и сътрудничество с екипа.

Александър: Първо се опитвам да разбера добре самия проблем – какво точно не работи и защо. След това си изграждам ясен план как да подходя – стъпка по стъпка. Ако е нужно, търся информация, консултирам се с колеги или изпробвам различни варианти. Вярвам, че с търпение, логика и добра комуникация всяко предизвикателство има решение.

Стоян: Обикновено започвам с това да разбера пълния контекст – не само какво се чупи, но и защо, и какво би трябвало да се случва. Разбивам проблема на по-малки стъпки и търся потвърждение чрез логове, тестове или наблюдение на поведението на системата. Ако съм блокиран – не се колебая да потърся съвет от колега. Работата ми досега ме е научила, че добре поставен въпрос в правилния момент спестява много време и усилия.

Кой е най-важният урок, който сте научили досега в кариерата си?

Константин: Най-важният урок, който съм научил досега в кариерата си, е че ефективната комуникация и сътрудничество са толкова ключови за успеха, колкото и техническите умения.

Александър: Най-важният ми урок до момента, е че в работата, особено в екип, не е важно само да намериш решение, а и как го представяш и комуникираш. Добрият софтуерен инженер не е този, който знае всичко, а този, който умее да работи ефективно с другите, да споделя знания и да оставя след себе си яснота, а не объркване.

Стоян: Научих, че комуникацията е също толкова важна, колкото и писането на добър код. Имало е случаи, в които по-добрата координация щеше да спести часове debugging. Друг важен урок е, че доброто планиране и дизайн в началото може да спести много главоболия накрая – нещо, което съм виждал и при по-големи проекти в корпоративна среда.

Как поддържате и развивате уменията си в динамичния свят на технологиите?

Константин: Поддържам и развивам уменията си чрез постоянно учене – следя нови технологии, участвам в онлайн курсове, чета специализирана литература и се включвам в практически проекти, които ме предизвикват да излизам извън зоната си на комфорт.

Александър: Опитвам се редовно да намирам време за учене – понякога чрез онлайн курсове, понякога чрез реални проекти или като си поставям нови предизвикателства. Следя какво се променя в нашата сфера, обичам да експериментирам и да си отговарям на въпроса: “Може ли това да стане по-добре?” Развитието за мен е постоянен процес.

Стоян: Честно казано, свободното ми време не винаги позволява да следя всичко ново, затова се старая на работа да се включвам в разнообразни задачи и проекти, които ми позволяват да навлизам в нови технологии. Така се уча практично – „в движение“, чрез реални проблеми. Това ми помага да се развивам естествено, без да губя връзка с реалния контекст.

Какво според вас прави един екип от софтуерни инженери успешен?

Константин: Според мен успешният екип от софтуерни инженери се гради върху открита комуникация, взаимно доверие, ясно разпределени роли и споделена отговорност за крайния резултат.

Александър: Успешният екип се изгражда върху доверие, уважение и открита комуникация. Всеки трябва да се чувства свободен да споделя идеи и притеснения. Когато хората си помагат, учат един от друг и работят заедно към една цел, резултатите са наистина добри. И не на последно място – доброто настроение в екипа винаги се отразява и върху качеството на работата.

Стоян: Ясната комуникация и културата на взаимно доверие са основата. В силен екип хората си помагат, не се страхуват да споделят неясноти и си дават обратна връзка. Според мен екипите са най-ефективни, когато всеки има яснота как допринася, но и е отворен да се включи и в неща извън своята комфортна зона, ако е необходимо. Това съм виждал и в практиката – добрите екипи се усещат веднага по начина, по който комуникират и поемат отговорност.

РУБРИКА“КАРИЕРИ” ДОСТИГА ДО ВАС С ПОДКРЕПАТА НА:

Материалът и изображението са предоставени от Paysafe

Георги е в софтуерната индустрия от почти 20 години когато започва кариера като младши програмист. В момента е мениджър на софтуерни екипи и е в тази роля повече от 10 години. Привърженик е на новостите в индустрията – както в технически аспект, така и в организационен. Неговата страст и сила са изграждането и развиването на екипи и на хора. В личен план обича да прекарва време със семейството си и да спортува.

Какъв е твоят поглед върху хибридния модел на работа? 

В частност, хибридният модел на работа трябва да се разбира като възможност за балансиране между работа и свободно време от една страна, и като възможност за засилване на колаборацията, екипната работа и социално-работната ангажираност от друга. В никакъв случай не настоявам, че това е оптимален начин за работа за всеки. Но това, което трябва да го има, както и във всеки друг модел на работни отношения, е взаимното доверие и професионалното изпълнение на отговорностите.

Какво работи добре и какво не в хибридния модел на работа?

Ако балансирането на работа и личен живот е цел на налагането на хибриден модел, то тогава гъвкавостта в имплементацията е определяща за успеха на инициативата.

Какъв баланс между работа от офиса и дистанционно смяташ за оптимален за софтуерните екипи?

Лично за мен здравословният баланс е около половината от времето. Не съм привърженик на крайностите и не мисля че 5/5 в офиса дават по-добри резултати от 4 или 3 от 5 дни.

Имам опит и с обратната страна – 1 от 5 дни е възможно най-малко продуктивният вариант от всичко. Хората прекарват цялото време в социализация за обяд и кафе и въпросният офисен ден е с почти нулева продуктивност. Евентуално смекчаване на ефекта е използването на такъв ден за екипни срещи като PI-plannings или scrum церемонии.

Може ли да дадеш пример, когато присъствието в офиса е довело до по-бързо или по-креативно решаване на проблем?

Всеки програмист би се сетил за pair programming ситуациите. Лично за мен обаче всяка една ситуация за вземане на решение се разрешава много по-бързо когато хората са заедно, защото се включват всички пълноценни фази на комуникацията и се създава психологически сигурна среда.

Забелязал ли си разлика в начина, по който по-младите или по-новите инженери се развиват в хибриден контекст спрямо изцяло дистанционен?

За хората, прохождащи в професията, е много по-продуктивно да са заедно със своите по-опитни колеги – ментори, buddies и целия екип. Като при всеки неопитен човек, те в началото се сблъскват с проблеми като „откриването на колелото“ и е много по-ефективно да получат подкрепа и бързо разрешение на проблема на място, от съседното бюро, вместо да губят сами дни в опити или да чакат, някой да им отговорите по дигиталните канали за комуникация.

Има ли аспекти на инженерната работа (например code reviews, pair programming, архитектурни дискусии), които според теб се подобряват при работа лице в лице?

Всички фази на комуникация са по-продуктивни лице в лице, защото интегрират емоцията и езика на тялото и това спомага за създаването на психологически сигурна среда, в която участниците са много по-отворени за даването на идеи и за разрешаването на проблеми. В обратния случай, когато всичко се случва зад две клавиатури, винаги има множествена интерпретация на казаното и възможност за интерпретация на потенциални емоции, а при използване на чужд език се внася още един елемент на сложност заради езиковата бариера.

Какво прави вашият екип, за да направи времето в офиса смислено и не просто “присъствие заради присъствието”?

Използваме времето за дискусии и вземане на решения с или без scrum церемониите, а сутрешните срещи винаги са stand-up. Обядите и най-вече малките почивки за кафе дават възможност на хората редовно да прекарват  време заедно и да опознаят колегите, с които работят. Тези малки но постоянни интеракции са много по-полезни, защото ни представят през 4 сезона от годината, в различни ежедневни периоди и разнообразни емоции. Все пак – извън работа всички сме хора, всички имаме сходни ежедневни проблеми. И когато човек разбере, че проблемите му са сходни с тези на съседния колега (съсед по бюро и съсед по тиймс) приема и бива приет по-лесно. А резултатът е – психологически сигурна но и по-производителна работна среда.

РУБРИКА“КАРИЕРИ” ДОСТИГА ДО ВАС С ПОДКРЕПАТА НА:

Материалът и изображението са предоставени от Paysafe

Димитър, как започна всичко? Какво те мотивира да избереш кариера в технологичната индустрия?

От малък бях заобиколен от електроника, благодарение на семейната ни традиция в технологиите. Това ми създаде естествено любопитство и страст към иновациите. Изборът ми на кариера в тази сфера беше напълно естествен, воден от желанието да създавам нови технологии и да мотивирам хората да подобряваме заедно света, в който живеем.

По какви проекти работите? Има ли и какви са особеностите на работата ви?

Работим върху проекти, свързани с разработката на чипове за автомобилната индустрия, роботика, здравеопазване, както и цялата гама от съпътстващи инструменти като програматори, компилатори, графични интерфейси и т.н. Особеностите на тази работа включват необходимост от нововъведения, които отговарят на строго регламентирани стандарти в зависимост от естеството на чиповете, стриктно следване на установени процеси във фирмата и много страст към работата.

Кои са основните технологии, които използвате в Melexis? Какво представляват те и за какво се използват най-често? Какъв е технологичният ви стек?

В Melexis използваме богат набор от инструменти за разработка на embedded software. Основните технологии, с които работим, включват микроконтролери, програматори и компилатори, както и специфични embedded софтуерни решения. Тези технологии позволяват разработката на сензори, интелигентни моторни драйвери и интеграция на специфични клиентски приложения, които намират широко приложение в автомобилната индустрия, здравеопазването и други високотехнологични сектори.

В последно време ставаме свидетели на революция на технологичния пазар от Изкуствен Интелект до автоматизация на процеси и цели бизнеси. Как тази ситуация повлия на ръководения от вас отдел в  Melexis? Налагат ли се промени?

Революцията в технологиите ни насърчава да адаптираме и развиваме нашите продукти и процеси. Нашият отдел активно интегрира автоматизация в разработките ни, което улеснява креативните решения и предлага по-голяма гъвкавост на клиентите. Изкуственият интелект намира приложение не толкова в самите устройства, които разработваме в момента, а в алгоритмите, които обработват данните на по-високо ниво в клиентските приложения. В момента има стартирани няколко проекта за проучване на възможностите и за внедряването в развойния процес на по-късен етап. Това изисква да бъдем в крак с новите технологии и постоянно да обучаваме екипа си, за да останем конкурентоспособни и да предоставяме максимална стойност.

Би ли споделил някоя тънкост от работата си/ реален пример от опита ти с използваните технологии в компанията?

Една от тънкостите, която научих в работата си, е значението на комуникацията между различните екипи. Пример за това е кооперацията между нашия екип и колегите, занимаващи се с разработката на иновативни технологии в швейцарския ни офис. Мерило за успехите ни са множеството нови клиенти, които проявяват интерес към иновативните ни продукти в сферата на роботиката, здравеопазването и не на последно място приложните устройства и автомобилния сектор.

Разкажи ни повече за технологичния екип, който ръководиш? Каква според теб е формулата на успешния екип? 

Технологичния екип, който ръководя, се състои от изключително талантливи инженери и специалисти с различни експертизи. Формулата на успешния екип според мен включва ясна комуникация, споделени цели и култура на колаборация.

Кои са най-ефективните практики за насърчаване на екипната мотивация и креативност, които прилагаш ти?

Редовно организираме тематични срещи и обучителни сесии, които помагат на екипа да остане вдъхновен и информиран за последните технологични новости. Освен това отделяме ресурс за външни обучения по иновативни теми, свързани с експертизата на всеки от екипа.

Планирате ли разрастване? Какви са възможностите за кариерно развитие в ръководеното от теб направление?

Да, планираме разрастване на нашия отдел за embedded софтуер, като се стремим да привличаме нови таланти и същевременно да развиваме настоящите служители. Възможностите за кариерно развитие са разнообразни и включват участие в международни проекти, специализирани обучения, както и възможности за професионален растеж в рамките на компанията. Повече за специалистите, които търсим  може да видите от линка.

Какъв е процесът на подбор при вас? Как разбирате, че даден кандидат е правилният човек за Вашия екип? 

Процесът на подбор е внимателно структуриран, включвайки няколко етапа на интервюта и практически задачи. Ние търсим кандидати с технически умения, които също така демонстрират мотивация, инициативност и желание за учене. Правилният кандидат се отличава с комбинация от знания, подходящо отношение и културна съвместимост с нашия екип.

Има ли задължителни знания и умения, които трябва да притежава?

Задължителните знания и умения варират в зависимост от конкретната роля, но обикновено включват силни познания по електроника и програмиране, умение за работа в екип, аналитично мислене и способност за решаване на проблеми. Също така търсим кандидати, които са проактивни и имат жажда за нови знания.

Лично ти откъде черпиш вдъхновение? Какво те вълнува в света на технологиите?

Черпя вдъхновение от постоянно изменящата се технологична среда, която предлага безкрайни възможности за подобрения и нововъведения. Особено ме вълнува развитието на изкуствения интелект и автоматизацията, които имат потенциала да трансформират не само индустрията, но и начина, по който живеем и работим. Вярвам, че технологиите могат да направят света по-добро място и затова съм изключително мотивиран да бъда част от тези промени.

Изображенията са предоставени от Melexis

След като напуска Paysafe през 2022 година, Веселин Александров става част от алумни мрежата на компанията и в последствие отново е настоящ служител, завърнал се в Paysafe. Той разказва повече за своя кариерен път и мотивацията си да се върне в компания, която е напуснал.

Какво означава за Вас да бъдете част от алумни мрежата на Paysafe, какво Ви дава тя?

Paysafe Alumni мрежата за мен е възможност да се срещна с бивши колеги, с които съм работил през годините и позволяваща споделянето на опит и впечатления, придобити в други компании. Сега, след като се върнах в Paysafe, ще се радвам да застана от другата страна и да споделям на бившите ми колеги новини за компанията ни и активните роли и възможности за развитие в нея.

Какво Ви мотивира да се върнете в компанията след напускането Ви?

Мотивира ме възможността да кандидатствам за позицията Engineering Manager и отново да работя с предишните ми екипи, но в нова роля. От няколко години се стремях към тази цел и ми беше интересно – четях статии, книги, клипове, разговарях с хора на подобни позиции.

Какви нови умения или опит донесохте със себе си при завръщането си?

Основно, това бяха нови умения да работя с и да ръководя екипи, както и наблюденията ми върху процесите – някои по-добри, други не чак толкова. След завръщането си в Paysafе, започнах повече да ценя начина, по който работата тук е организирана, добрите практики и процесите, които улесняват ежедневните задачи на инженерите.

Какви са основните разлики в перспективата Ви към компанията и работата Ви сега в сравнение с преди?

Перспективата ми към компанията не се е променила – все още смятам, че е добро място за работа и затова се върнах. Работата на сегашната ми позиция е по-предизвикателна и удовлетворяваща, тъй като е целта, към която се стремях последните години. Ценя много и гъвкавостта, която ми се предлага и възможността да работя както от офиса, така и от вкъщи. Харесва ми също, че всеки екип избира в кои три дни от седмицата да работи от офиса и да има възможност да колаборира, а тези дни не са предварително заложени от компанията.

Как ви посрещнаха старите и новите Ви колеги при завръщането Ви?

Прекрасно ме посрещнаха и това много ми помогна при прехода от Principal Engineer, преди да напусна, към Engineering Manager сега. Познавахме се от преди с хората от екипите, тъй като два от тях се състоят от същите хора, с които работихме заедно в продължение на години. За всички, разбира се, имаше период на напасване към новата динамика, но благодарение на подкрепата на колегите успях бързо да навляза в новата роля и да ги подкрепям в ежедневните им задължения. 

Какво бихте посъветвали други бивши служители, които обмислят да се върнат в Paysafe?

За мен Paysafe е добра компания, стабилна и позволяваща да работим с модерни технологии. Моят съвет е, ако бивш колега разглежда възможността да се върне в Paysafe, да не се колебае, а да се свърже с нас! 

Как виждате бъдещето си в компанията този път?

С една дума – интересно. В момента с екипите ми работим по много и разнообразни продукти. Имам още много да уча и да се развивам, и съм благодарен на компанията, и на екипите с които работя, че ми дават тази възможност.

РУБРИКА“КАРИЕРИ” ДОСТИГА ДО ВАС С ПОДКРЕПАТА НА:

Материалът и снимките са предоставени от Paysafe

Велика, защо избра да се развиваш в тех сектора?

Завърших факултета по електронна техника и технологии в Технически университет – София. Докато работех по дипломната си работа за бакалавър, открих своята страст към топологичното проектиране, което беше част от заданието. За мен това се превърна в увлекателна игра, от която не исках да се откъсна. Година по-късно станах част от лятната практика на Melexis и осъзнах, че тази „игра“ има още по-интересни нива – и желанието ми да продължа само нарасна.

Какъв е пътят до Senior позиция? Какви качества трябва да притежава човек и има ли такива, които трябва да придобие?

В началото най-важното беше да съм упорита, да не се отказвам. На тези неща ме научи университета. Бях жадна за знания. В Мелексис работят изключително опитни колеги, които са много кооперативни и отворени към предаване на знанията си. Откраднах занаята от тях, но трябваше да работя върху меките си умения. С времето, бях част от много екипи. Срещите с различни хора, работата с различни технологии и различни фабрики, ме изгради като специалист. Към днешна дата и аз предавам знанията си на младите инженери в моя екип.

С оглед на динамичната среда в технологичния сектор трябва ли човек да се усъвършенства, да учи постоянно?

В професията на инженера, ученето никога не спира. Сферата е изключително динамична, технологиите се променят. Интересен ми е всеки нов прочит на професията. Аз съм ментор от четири години на студенти, които завършват или са току що завършили. Всеки ден научавам по нещо ново от тях в програмите, които използваме за проектиране.

Кои са източниците, които следиш и откъде черпиш нови знания?

За специализирани знания в областта на топологичното проектиране се информирам от различни материали от Cadence, както и от по-неформални канали – LinkedIn дискусии и подкасти, които представят новостите по достъпен начин. Обичам да обменям опит с колеги, да уча от реални проекти. В Мелексис имаме хоризонтална линия, в която участват layout инженерите от всички представителства на фирмата. През нея си споделяме много новости, които пряко засягат работата ни.

На 10-ти април ще споделиш своите умения по време на 4-тото събитие от поредицата Engineering Talks на тема „Техники при топологично проектиране на аналогови схеми“. Може ли да повдигнеш завесата? Защо е добре да се присъства на това събитие?

На 10-ти април ще разгледаме ключови техники за топологично проектиране на аналогови схеми, като ще се фокусираме върху предизвикателствата и добрите практики в процеса. Ще обсъдим как правилното оформление влияе върху производителността на схемите и кои са най-честите грешки, които могат да компрометират дизайна.

Събитието е чудесна възможност, както за навлизащи така и за опитни инженери, защото с колегата Филип Филипов, Analog Design Engineer, ще представим реални примери и подходи, които могат да се приложат на практика. Освен това, Engineering Talks не е просто лекция, а място за обмен на идеи и знания в професионалната ни общност. Очаквам с нетърпение да се срещнем и да дискутираме заедно! Осигурете своето място като се запишете тук. 

Изображението е предоставено от Melexis Bulgaria

Г-н Врачков, Вие сте лектор на второто издание Engineering Talks, разкажете ни малко повече за него: 

Engineering Talks е поредица от събития, която цели да изгради инженерна общност в България, предоставяйки платформа за обмен на знания, споделяне на опит и създаване на професионални познанства.

Всяко издание има индивидуална тема, като целта е да се покрият различни аспекти от нашата работа. Първото издание се проведе през февруари тази година и беше на тема „Разработка на интегрални схеми за измерване на ток в автомобилни приложения“. След лекционната част се проведе и неформален нетуъркинг, по време на който се запознахме с нови колеги от сферата и успяхме да поговорим на различни теми.

Второто събитие от поредицата ще бъде на 20 юни от 19:00 ч. в Hyperspace, като ще запозная публиката с темата “Инструменти за разработка и програмиране от Melexis CES”.

Споделете ни какво ще обхваща темата “Инструменти за разработка и програмиране от Melexis CES”:

Ще разкажа за архитектурата на универсалната система за програмиране на Melexis, наречена PTC-05, и различните устройства, които са проектирани. Освен това ще представя някои интересни функционалности, интегрирани с цел оптимизация на времето за разработка на алгоритми при развой на нови продукти.

Всеки, който се интересува от темата, може да запази своето място на този линк.

Какви са тенденциите, които се наблюдават, и предизвикват нуждата да се разработват нови продуктови решения ? 

Светът се развива и това изисква постоянна адаптация. Представяли ли сте си някога, че електромобилите ще станат толкова масови? Електрониката е навсякъде около нас и от нея има все по-голяма нужда. Замислете се – в колата ни, в смарт часовника ни, в дома ни. Дори можем да помислим и за бъдещето – роботизиране на тежък физически труд, подобряване на здравословните грижи за възрастните чрез електроника за превенция и контрол. Гордеем се не само, че български екип разработва иновации, които след това се влагат в продукти по цял свят, но и че решенията, които създаваме са в посока по-добро, по-зелено и по-сигурно бъдеще.

Още любопитно от Engineering Talks:

Engineering Talks събира за втори път в София инженерната общност в областта на електрониката

Engineering Talks Събира Инженерната Общност в София

ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 1

ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 2

ГЛЕДАЙТЕ: ИТ Индустрията във Варна – част 2 | Епизод 2 | The BIG TECH #BG | DevStyleR

Олександър Кулков, или “adamant”, е състезателен програмист от Запорожие, Украйна, и автор на над 60 задачи за състезателно програмиране. Участва в състезания по програмиране още от училище и продължава да го прави през университетските си години. Олександър е един от двамата активни автори на CP-Algorithms и част от основните организатори на международния Осиекски лагер за състезателно програмиране. Притежава опит в преподаването на алгоритми, структури от данни и формални езици на университетско ниво. Има и забележителен блог в Codeforces, като в един момент е станал автор номер 1 на сайта.

Олександър разкажи ни за ранния си интерес към състезателното програмиране и как започна?

Започнах със състезателно програмиране около 8 или 9 клас в училище. Харесвам математика и физика от много ранна възраст и участвах в местни олимпиади. Но също така много обичах компютрите! Предполагам, че всичко започна с възхищението ми от видеоигрите и желанието ми да ги разработвам, когато порасна. Записах се на курс, който ме учеше да програмирам на C++ и това ми хареса толкова много! Трудно е да се опише с думи, но идеята, че можеш да контролираш толкова мощна и многофункционална машина като компютър, като му даваш прецизни логически структурирани команди и степента на това колко много можеш да постигнеш, наистина ме впечатли.

След това, тъй като вече участвах в математически и физически олимпиади, се включих и в такива по информатика и наистина ми харесаха задачите в тях, а също така бях впечатлен от теорията на алгоритмите и структурите от данни. Училището ми тогава не беше особено силно в областта на информатиката, така че прекарах много време да се уча сам, основно решавайки задачи от предишни години и от местни архиви и четейки уроци от https://informatics.msk.ru. Това ми позволи да се изкача на национално ниво, където за първи път научих за Codeforces. Участието в състезанията на Codeforces тогава беше като ново начало за мен, тъй като всичко се издигна на съвсем ново ниво.

Кои са най-големите предизвикателства, с които си се сблъсквал по време на състезания, и как ги преодоля?

Най-голямото предизвикателство за мен беше психологическо. Обикновено, когато се състезавам, съм мотивиран предимно от вълнението. За мен това чувство в състезанията произтича от две неща:

– Да правя нещо, което ми харесва особено много.

– Да се откроявам сред останалите.

Това са два наистина лоши стимули, ако целта ви е да постигнете високи резултати в състезанията. Основната причина за това е, че под „открояване“ тук имам предвид да правя нещо необичайно, а не просто да постигна високо място. Така че, решаването на задача, която другите обикновено не решават, би ми донесло повече вълнение, отколкото решаването на същите задачи като всички останали и постигането на по-висок ранг от това.

А „да правя нещо, което особено ми харесва“ също означава, че ще бъда тясно насочен в подбора на „любими“ непопулярни теми (алгоритмични низове, геометрия и т.н.), докато съм посредствен във всички останали, особено в популярните, като динамично програмиране. И това би означавало също, че в реални състезания мога да се съсредоточа върху задачите, които „харесвам“, оставяйки по-лесни задачи, които „не харесвам“, неразгледани. О, и разбира се, това също ме направи нежелаещ да тренирам, тъй като го възприемах като предимно скучна и досадна дейност, която не е толкова вълнуваща.

Горната ситуация е малко по-малко проблематична с правилния състав на отбора, тъй като можете да опитате да оставите неблагоприятни задачи на вашите съотборници, докато се опитвате да решите някои по-трудни, които вашите съотборници може да са по-малко склонни да решат. Но дори и в такива сценарии това води до сериозен риск, който сериозните състезатели не са склонни да поемат. В крайна сметка това вероятно беше част от причините да не бях особено популярен като съотборник в университетските ми години.

Как го преодолях? Е, в някакъв смисъл не го преодолях, тъй като никога не успях да стигна до нито един от финалите на IOI или ICPC.

От друга страна, проблемите, причинени от тези фактори, ми създаваха огромен стрес и с годините се научих да приемам тази част от себе си и просто си позволих да продължа да правя това, което ми харесва и да избягвам да правя неща, които не ми харесват. Може би това не е най-добрият курс на действия, ако вашата цел е високо конкурентно представяне, но на мен ми помага да запазя вътрешния си мир и вярвам, че този подход ми позволява все още да се наслаждавам на състезателното програмиране и да го запазя като част от живота си. В същото време много хора, с които се състезавах и които ме побеждаваха в училище и университетските години, вече не са много активни в състезанията.

Като гросмайстор в Codeforces, кои стратегии и практики намираш за най-ефективни за добро представяне в състезанията?

Хаха, междувременно отново загубих гросмайсторския си ранг 🙂

Мисля, че общ съвет, който би бил полезен за мен самия, е да избягвам да зациклям върху опитването на един определен подход към дадена задача. Ако някога се окажете много назад от всички останали, това е силен индикатор, че общият ви подход към задачата е много далеч от замисления и сте пропуснали някакво просто наблюдение. Съветът за такива случаи би бил да поддържате няколко възможни посоки на решение и да ги изследвате едновременно, вместо да се фокусирате върху опитването на един конкретен подход.

За мен лично това е трудно и все още се боря да избягвам да се вглъбя в опитите да направя едно и също нещо отново и отново, надявайки се, че този път, в тази формулировка, ще проработи. Не, никога не работи, просто трябва да разтоварите главата си и да тръгнете в посока, която не сте обмислили напълно. Това, разбира се, е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Какво те мотивира да станеш един от основните организатори на Osijek Competitive Programming Camp?

Когато бях студент, участвах много в лагери за състезателно програмиране и това беше едно от най-завладяващите преживявания в целия ми живот. Дори продължих да се опитвам да се присъединя към хора, които познавам онлайн, за да продължа да участвам в лагерите в Петрозаводск, след като завърших. Взех участие поне два пъти, но от 2022 г., когато Русия започна инвазия срещу Украйна, наистина не исках да имам никакви икономически отношения с руски държавни институции, като например Петрозаводския университет. Реших, че може би не съм единствен с това разсъждение, но в същото време много ми харесваше форматът на лагерите по програмиране, така че споделих идеята в сървър за състезателно програмиране в Discord, и така намерих съорганизатор. Намерих човек с връзки в потенциален университет домакин и успяхме да го осъществим.

Опиши ни целите и структурата на Osijek Competitive Programming Camp.

Аз и Техвенд Уусталу, сме в основата на организацията на лагера. Обикновено имаме и подкрепа от университет домакин (например те често управляват плащанията и организацията на сайта за нас). Освен това, за всеки лагер разполагаме с екип от автори, разпределени по 7 различни състезания, които се променят за всеки лагер. Обикновено се обръщаме към потенциални автори на платформи за състезателно програмиране, като Codeforces и различни Discord сървъри, свързани с програмирането. Работим и с различни спонсори, които ни предоставят средства.

Що се отнася до нашите цели, описах основната си първоначална мотивация по-горе, но на по-широко ниво има няколко неща, които искаме да постигнем:

– Искаме да предоставим качествено изживяване на нашите участници. Тъй като самите ние сме участвали в много лагери, обикновено имаме добро разбиране за това, което сме харесали и намерили за полезно в тях и онова, което не сме харесали. Така се опитваме да оформим лагера в съответствие с тази визия, разбира се, вземайки предвид обратната връзка от нашите участници.

– Искаме да запазим лагера достъпен за широката публика. Мисля, че много лагери в региона имаха проблеми с това по един или друг начин, например, като поставят големи такси за участие или участието е само чрез покана. В OCPC поддържаме лагера отворен за всеки, който иска да участва, и се стремим да поддържаме таксите за участие на разумно и достъпно ниво, така че студентите да могат да участват, дори ако нямат университет-спонсор, който да покрие таксата.

– Искаме нашият лагер да бъде платформа за авторите на задачи, които да покажат своите оригинални идеи и да бъдат достойно компенсирани за това. От самото начало на лагера решихме, че компенсацията на авторите ще бъде наш приоритет. И за мен лично това не е само за да привлечем повече автори (макар че това, разбира се, е желан резултат), но и да отдадем нужното уважение, тъй като подготовката на състезания на ниво ICPC е много трудна и взискателна. В същото време се придържаме към духа на лагера в Петрозаводск, като предлагаме на авторите голяма свобода в това как искат да оформят своето състезание. Доверяваме се на авторите да използват най-добрата си преценка и досега вярваме, че това е от полза за лагера, дори когато отделните състезания се оказват малко по-различни от стандартните.

Като специален гост на предстоящото състезание по програмиране CodeIT, какво най-много очакваш с нетърпение?

Не съм много запознат със състезанията от типа маратон, въпреки че участвах в няколко, докато бях в университета. Малко съм притеснен, защото не бях много добър в тях и обикновено бях по-добър в по-стандартните алгоритмични предизвикателства, но е хубаво да излезеш от зоната си на комфорт от време на време, така че искам да видя какво ще бъде предизвикателството и какви стратегии ще използват всички, за да го решат 🙂

Какво послание или съвет би дал на участниците в CodeIT?

Не се страхувайте да излизате от зоната си на комфорт и да изследвате неща, които никога не сте си мислили, че ще изследвате!

Как виждаш бъдещето на състезателното програмиране? Каква ще  е ролята му в бъдеще?

Мисля, че има определена тенденция в състезателното програмиране да се фокусира повече върху ad-hoc задачи и да избягва задачи, които могат да облагодетелстват тези, които са добри в имплементация или имат много напреднали компютърни знания. Въпреки че е логично стиловете на задачи да се променят заедно с общността, лично аз не съм голям фен на промяната, тъй като обикновено ми харесват задачите, в които можете да придобиете или използвате някакви систематични знания за темата на задачата.

От моя страна се надявам, че като не сме много рестриктивни в стиловете на задачи за лагера в Осиек, ще помогнем на хората да си спомнят, че добрите задачи идват във всякакви форми и размери, не непременно в строгото съответствие с текущите трендове в състезателното програмиране 🙂

Още любопитно от CodeIT:

От Състезанията по Информатика до MIT – Формулата за Успех на Румен Христов

Екипът на CodeIT 2024 за Конкурса и Пътешествието в Света на Програмирането

Таланти от България и Сърбия на Върха след 5 Кръг на CodeIT

Душко Обрадович: Сплотена ИТ Общност на Балканите – Мисия за Цял Живот

ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 1

ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 2

ГЛЕДАЙТЕ: ИТ Индустрията във Варна – част 2 | Епизод 2 | The BIG TECH #BG | DevStyleR

Антон, завършил си Математическа гимназия “Д-р Петър Берон” в град Варна, а след това ФМИ в Софийски университет? Как се породи интересът ти към технологиите?

Интересът ми към технологиите се зароди в много ранна детска възраст. Бях в последна група в детската градина, когато моите родители ме записаха на „Информатика“ в „Център за работа с деца“ в родния ми град Созопол. По това време там използвахме Правец 8. Зареждахме DOS от 8-инчови дискети (защото тези компютри нямаха хард диск) и се радвахме на нещата, които правим. Впоследствие на мода бяха компютърните клубове, където прекарвах цели дни. Помагах и се учех да поддържам компютрите в тях. След това се запалих по компютърните мрежи, тъй като първата такава (използваща коаксиални кабели с BNC конектори и, в най-добрия случай, 10/100 Mbit Combo мрежови карти) тепърва се изграждаше в родния ми град. Помагах на местния интернет доставчик в изграждането и поддръжката на мрежата от чист детски интерес. Някъде около 2001 година се запали и моят интерес към програмирането. По онова време беше много модерно да се „коди“ на C++. По стечение на обстоятелствата обаче аз започнах да програмирам на Visual Basic 5. Не разбирах защо C++ е по-модерен, при положение, че всичко ставаше в пъти по-лесно на Visual Basic. Успоредно с това развивах и интереса си към компютърните мрежи, като завърших Cisco академията във Висшето военноморско училище във Варна през 2007 година. След като започнах да уча в Математическа гимназия „Д-р Петър Берон“ участвах в множество състезания и олимпиади по информатика, информационни технологии и компютърни мрежи. Едни от най-големите ми успехи са Националната олимпиада по информационни технологии през учебната 2007/ 2008 година, където бях финалист и получих служебна бележка за постигнати отлични резултати, която можеше да ми послужи за кандидатстване в университет. Реших, че искам да продължа да развивам интереса си в програмирането и затова продължих да уча във Факултета по математика и информатика на Софийски университет със специалност „Информатика“. Завърших успешно през 2012 година, но първата си работа започнах в началото на втори курс като съвместявах ученето с граденето на кариера. За жалост това не беше много успешно и след 1 година работа се наложи да се фокусирам малко повече над ученето, за да наваксам с невзетите изпити. Следващата си работа започнах в началото на четвърти курс, като продължих да работя в същата фирма и след завършването си. За прекараните почти 5 години в тази фирма успях да се докажа като човек с много желание и интерес, който бързо се развива, като добих изключително много знания.

Работиш като Custom Development Manager в Milestone Systems и си в компанията вече 8 години. Би ли ни разказал повече за позицията си? Какво те мотивира да си всички тези години в компанията?

Milestone Systems е третият ми работодател. Започнах работа в компанията в един слънчев, есенен ден през месец октомври 2015 година. Започнах като Software Engineer в новосъздадения Custom Development екип. По онова време компанията беше значително по-малка, но бързо развиваща се и с много амбиции. Бързо се сплотихме като екип и се доказахме като изключително продуктивно звено на компанията. Бях изключително впечатлен от Milestone Systems като работодател, който инвестира много в служителите си и държи на фирмената си култура. Проектите и хората в компанията много бързо ме привързаха към компанията. Малко повече от година след започването ми бях повишен в Senior Software Developer. Бързото темпо на развитие на компанията налагаше и много чести преструктурирания. При поредното такова ми беше предложена позицията Engineering Manager на екипа, в който работех. Дилемата дали да приема беше много голяма за мен. Трябваше да реша с какво искам да продължа да се развивам. Milestone ми даде възможността да съчетавам „коденето“ с мениджмънта и така в началото на 2018 година вече бях Engineering Manager на Custom Development екипа. Новата позиция беше предизвикателство за мен. Трябваше да наема нови колеги, с които да се разшири екипът, като в същото време съчетавам програмиране, управление на хора и управление на проекти. Динамиката на работата в екипа, естеството на проектите, клиентите, продукта ни и колегите винаги са ме карали да се чувствам на правилното място. Времето ми, прекарано в компанията, се усеща като безкрайно приключение, на което се наслаждавам с всеки изминал ден.

Може ли да споделиш какъв е пътя до лидерската позиция? Какви качества трябва да притежава един софтуерен разработчик, за да е успешен?

Смятам, че лидерството, също както програмирането, е талант. Или го имаш, или го нямаш. Но дори и заложена, тази дарба трябва да бъде развита. Изискват се много усилия за това.

Най-важното качество за един лидер според мен е личността. Работата с хора изисква добри комуникационни умения. Няма как успешно да ръководиш хора, ако не можеш да се разбираш с тях. Това изисква изграждане на умения като слушане, разбиране на чуждата гледна точка и представяне на информация по начин, по който ще бъдеш разбран еднозначно.

Успехът на лидера може да се измери с успехите на екипа, който ръководи. За това е важно екипът да бъде единно звено, което лидерът да изгради. Това трябва да е човекът, който помага на останалите членове на екипа да се развиват, така че целият екип да върви заедно в една обща посока. Лидерът трябва да бъде модел за подражание, който членовете на екипа искат да следват.

С какви предизвикателства се сблъскваш в ежедневието си? До каква степен в момента се занимаваш с писане на код и какъв технологичен стек използвате? По какви проекти работиш?

Предизвикателствата пред мен са много и от най-различно естество.

В ежедневието си трябва да вземам множество решения. За вземането на правилно решение е необходимо много информация да бъде анализирана, тъй като всяко едно решение рефлектира по един или друг начин на екипа, на компанията, на клиентите, с които ние искаме да имаме добри отношения.
Мотивацията на екипа също е задача пред лидера. Тя е свързана с разбиране на индивидуалните нужди и мотивации на всеки.

Също така, аз съм човекът, който трябва да разрешава проблемите и конфликтите както в екипа, така и между екипите. Хармоничните отношения са изключително важни за създаването на успешен екип. Те обаче изискват постоянна работа, за да бъдат запазени.

Комуникацията отнема голяма част от моето ежедневие. Всеки ден комуникирам с екипа си, с колеги от множество различни звена на компанията, с партньори, с клиенти, с ръководството на компанията. Комуникацията трябва да има ясна цел, като е необходимо предварително да се подготвя за всяка една среща, за да бъде тя продуктивна и да постигна целите си.

Както казах по-рано, Milestone Systems е бързо развиваща се компания и като такава – промените са неизбежни. Като лидер ми се налага да се адаптирам към всички тези промени. Трябва да адаптирам не само себе си, но и екипа си към утрешните промени. Това също е задача, с която се сблъсквам често.

Но всъщност трябва да си призная, че най-голямото предизвикателство пред мен, а вярвам и пред останалите лидери, е управлението на времето. Задачите, които всеки лидер трябва да реши, са много. Ние не можем да решим всичко наведнъж. За това и правилната приоритизация на задачите е от изключително голямо значение. За да бъда максимално продуктивен от мен се изисква правилно да управлявам времето и задачите, които извършвам.

За жалост в днешно време имам все по-малко време за писане на код. Ще излъжа ако кажа, че това не ми липсва. Въпреки това се опитвам да намирам възможност от време на време да напиша някой друг ред код или поне да реша някой и друг бъг вместо някой от колегите. Като цяло се стремя да не губя и програмистките си умения, макар и да нямам много време за това, така че при непредвидени обстоятелства (когато например на някой му се наложи да излезе в болнични) да заместя някой от членовете на екипа, без това да се отрази на обещаните от нас срокове. Нещо, което правя, за да поддържам програмистките си знания, да бъда полезен за екипа, макар и да не пиша толкова много код, е да участвам в дискусиите при планирането на нови функционалности и/или проекти.

Технологичният стек, който използвах както преди, когато бях програмист, така и сега, е основно свързан с Microsoft .NET. Стремя се да се информирам с всички новости около него и да намирам време да експериментирам с новостите в платформата.

Проектите, по които работим в екипа са много и най-разнообразни. За жалост не мога да споделя много детайли за тях, но те са от изключителна важност както за клиентите ни, така и за компанията. Наши клиенти са основно летища, затвори, ядрени централи, полицейски управления, казина – все клиенти с огромно количество камери, имащи най-различни нужди, свързани както с видеонаблюдението, така и далеч извън него. Ние сме тук, за да им помогнем да постигнат един по-сигурен свят за всички нас.

Как ти се отразява лидерската роля и какви предизвикателства крие тя? Какво не може да си позволи един ръководител на екип?

Лидерската роля наистина ме промени и като човек. Осъзнаването, че имаш отговорности, че от теб зависят хора, клиенти и огромни проекти те превръща в един доста по-отговорен и обмислящ преди да действа човек. Не мога да отрека, че наистина изпитвам удовлетвореност при всяка постигната цел, която е била повлияна от мен. Но заслугите никога не са мои – те са на екипа. Един лидер не може да постигне нищо без да има силен екип, който го подкрепя.

Лидерът трябва да бъде модел за подражание. Точно за това не мога да си позволя доста неща, тъй като те биха могли да доведат до неблагоприятни последици не само за мен, а и за екипа и компанията. Лидерът е лидер, защото има екип. За това и целта на всеки един лидер, включително и на мен, на първо място трябва да бъде да свързана с развиването на здрави работни взаимоотношения и постигането на общите цели.

Кои са източниците, от които се информираш за тенденциите в програмирането. Може ли да споделиш кои са подкастите/страниците/платформите за обучение, които следиш?

Може би ще прозвучи малко отживяло, но до ден днешен съм абониран за множество RSS канали, където ежедневно получавам новини. Част от тях са свързани с програмирането. Такива са например Microsoft .NET DevBlogs, XDA-Developers, MSPoweruser, CodeProject. Стремя се да участвам в различни конференции, но не само онлайн, а и такива, които се случват физически около нас. В стаята си също често обсъждаме неща, които са ни направили впечатление, обсъждаме прочетените статии и научените неща. Също така съм член на множество development групи в LinkedIn, от които често виждам на стената си интересни статии.

Какво правиш в свободното си време? Как разпускаш?

Напоследък съм се съсредоточил върху подобряване на физическото си състояние. В ежедневието си натоварвам основно ума си и се опитвам да компенсирам това с тренировки и разходки на открито (когато времето го позволява). Наскоро започнах да тренирам CrossFit, като за момента не се справям много добре, но знам, че с усилия и постоянство резултатите ще бъдат постигнати. През уикендите ми е приятно да се видя с приятели, с които да обсъждаме различни теми – икономика, политика, автомобили. За предпочитане – на по кафе/бира 😊.

Имаш ли и какви са хобитата ти? Обичаш ли да експериментираш? Разкажи ни за интересен твой проект?

За жалост нямам хобита извън IT света. Той ми е предостатъчен. След толкова много време пред екрана, седнал на стол, предпочитам в свободното си време да стоя далеч от монитор. Въпреки това, понякога експериментирам с нови технологии. Имам интерес към WebAssembly и наскоро експериментирах да направя нещо просто с OpenSilver. Също така от много време имам интерес към мулти-платформените технологии. През годините съм експериментирал много със Xamarin, а сега хвърлям по едно око как се развива MAUI.