Чаровната българка завършва е приета с пълна стипендия и завършва с отличие водещ университет във Великобритания, но мечтае да се завърне в България и да приложи наученото тук
Калина Цанева е младо момиче, заминало за чужбина едва когато е на 14. През годините, прекарани във Великобритания тя се сблъсква с много трудности по пътя към успеха. Всичко започва със стипендия за пиано в колеж, който фалира малко след започването и там. Така тя е изправена пред изпитанието да намери ново място за нейното образование и така се озовава в колежа Raydal, след спечелването на още една стипендия. Там тя открива любовта си към математиката и точните науки и взима решение да посвети бъдещето си на тях. Завършва бакалавър в престижния университет Queen Mary University of London, а сега ще е част от програмата на Imperial College Business School – финансови технологии. Калина ще ни разкаже за предизвикателствата, пред които е била изправена далеч от семейството си и как се ражда любовта и към точните науки, които се превръщат в кариерен план. Ще ни запознае и с образованието в Англия и какви са целите и за едно по-добро бъдеще в България.
Може ли да ни разкажеш повече за себе си, как възникна интереса ти към технологиите?
Да, разбира се! Моят път е може би малко необикновен, от гледна точка на това, че на 14 години заминах за Великобритания. Получих пълна стипендия за пиано и музика. Учила съм в Националното музикално училище „Любомир Пипков” пиано и солфеж от 5 годишна възраст. Музиката беше и още е голяма част от мен. Тя ме е създала като човек и ми е дала ценностите, които имам. Бях също част от детския радиохор на БНР под диригентството на маестро Христо Недялков откакто бях на 8. По онова време пианото и пеенето бяха двете неща, най-близки до мен, с които бях окуражавана да се занимавам професионално. На 14 годишна възраст, както споменах, спечелих пълна стипендия в Британски колеж в Северна Камбрия, малко под Шотландия. Заминах напълно сама, без семейството си, което остана в България. Така започнах своето средно образование. Колежът, в който учех, построен през 1583 година, тоест на повече от 430 години, фалира през 2015 година. Това беше меко казано неочаквано, тъй като е колеж с огромна история и традиция. Така бях изправена пред две възможности. Едната – да намеря друга пълна стипендия, с която да продължа образованието си в Англия, тъй като моето семейство не можеше да ме подкрепи финансово. Другата беше да се върна в България и тези две години, които бях учила в чужбина, да бъдат повторени. Исках да продължа там, затова се амбицирах и намерих още три пълни стипендии. Избрах училището Raydal в Уелс, което също е частен колеж с пълен пансион. Точно по това време, успоредно с любовта ми към музиката, се появи и любов към математиката и точните науки. Бях председател на математическия клуб във второто ми училище. Той се казваше The Senior Mathematics Club, тъй като беше за двата последни курса. С хората от клуба редовно заемахме първото място на регионално ниво в Уелс. Ходили сме и на национални състезания, от където имаме много сребърни и бронзови медали. Моят учител тогава ми даде съвет да продължа да уча математика. Бях много силна в нея, много я обичах. Гледайки поколението ми и начина, по който то се развива реших, че с четвъртата индустриална революция за мен ще бъде по-перспективно да уча нещо, което има математика в себе си, но ще се търси повече. Така реших, че компютърните науки са специалност, която не само ще ми позволи да продължа да се занимавам с числа, а и с точни науки и анализи. Разбира се, има и доста физика в тях, ако говорим от хардуерна гледна точка, но това щеше ми помогне един ден, да мога да пиша и код и да бъда много търсена, особено в днешно време. Така започна всичко. През 2017 година завърших с International baccalaureate диплома, което е една част от средното образование, в която не учиш само три предмета специализирано, а повече, за да можеш да имаш по-обширен поглед върху това какво искаш да правиш в бъдеще.
Ти спечели стипендия с профил компютърни науки от инициативата „Тук-там” на Фонд за стипендии „Иди, учи и се върни”. Може ли да споделиш как разбра за възможността и как ще използваш сумата от 10 000 лева?
Всъщност от доста време, може би от 2017-та или 2018-та година, знам за инициативата на „Тук-там”. От доста време ги следя като общност. За това, което Христо Бояджиев и Юлия правят, бях разбрала покрай мои познати, тъй като членувам в един клуб “Милениум” във Великобритания. Накратко става дума за българи, които са се завърнали в родината, които помагат на други да успеят в чужбина, след това и те да се завърнат и така да имплементират това, което са научили. Така случайно попаднах на „Иди, учи и се върни”. Инициативата осигурява стипендии на хора, които искат да отидат в друга държава да се обучават и после да се върнат тук, което винаги е било моята идея, въпреки че съм от малка във Великобритания.
Чувството да си вкъщи, с близките, е просто неописуемо. Дори да имаш приятели и познати там, дори да си заобиколен от хора, не е същото усещане. Няма го това топло чувство на истинската родина, което винаги изпитвам тук и просто реших да кандидатствам. Нямах какво да губя, ако не спечеля. Така научих за стипендията технологии и компютърни науки, което е точно моята специалност. Завърших бакалавър по компютърни науки в университета Queen Mary University of London през 2020 г. с First-Class Degree (най-висока степен) – топ 5% от випуска и просто си казах, че това е шанс, който не мога да изпусна. Просто бях на “друга планета”, когато разбрах, че съм спечелила стипендията, осигурена от Тук-Там с подкрепата на Playtech.
Какво точно предстои да изучаваш? На какво ти самата ще наблегнеш?
Приета съм да уча в Imperial College Business School със стипендията “Women in Finance 2022-2023” (“Жени в технологиите”) на стойност £20,000 – 50% от таксата за обучение. Освен, че е един от най добрите университети в света, програмата Финансови технологии е изключителна. Тя е част от това, което съм правила в Делойт, тъй като когато се завърнах в България през 2020 година, работех като консултант за българския им отдел и тогава за първи път започнах чрез клиентски проекти да правя връзката между финанси и технологии. Ние работихме с много клиенти във финансовия сектор и тогава за първи път разбрах, че това което имам като тех бекграунд е чудесно, но ако искам да надграждам и да работя в подобна фирма като Deloitte е много важно да уча и финанси. Така се ориентирах точно в тази посока.
Досега съм писала код на Python, Java и SQL, но сега ще науча и езикът R. С него ще мога да правя различни финансови анализи и моделиране на различни case studies. Това са два от модулите: Единият е Corporate Finance, а другият е Applications of R. Ще мога да науча бизнес valuation, markets and securities, което е единия модул, както и Big data in finance, което е много интересно. Аз съм учила Big data в Компютърни науки, но в момента ще мога да науча и каква е апликацията на Big data във финансите от гледна точка на криптовалути и така нататък. Ще мога да науча и повече за инвестициите, за портфолио мениджмънт, мисля че финансова иконометрия беше също един от модулите и просто много ми харесва връзката, която те правят по между си. Как да използваш технологиите, така че да вземеш решение, да направиш някакво откритие или анализ във финансите ми е изключително интересно.
Спомена и езици за програмиране. Тях само на академично ниво ли си ги изучавала, имаш ли някакъв практически опит с тях?
Да, изучавала съм на академично ниво Python, Java, Web Development Languages, SQL също, но за първи път започнах да ги имплементирам в кариерата си, когато дойдох в Делойт. Всъщност, в момента един от най-големите ни проекти, който тече вече близо една година, е точно за евалюиране на база данни на един наш голям US клиент и от доста време пишем код на SQL. От време на време се случва да пишем код и на Python, ако става дума за имплементации на различни даш борди. SQL и Python са двата езика, които съм използвала в кариерата си на професионално ниво.
Тоест тях ги ползваш от около година?
Да, бих казала, че около от година ги използвам по-често.
А какво си планирала за професионалното ти развитие след приключването на обучението? Ще се върнеш ли в България?
Със сигурност моята най-голяма мечта и цел е да се завърна в България. Това е и целта на стипендията, която ми е дадена. Тя не е просто да се помогне на някой млад човек, който има мечти и цели в чужбина, но и да се осигури едно по-добро бъдеще за България, а то е чрез младите хора като нас, които искат да вземат това, което са научили в чужбина и да го имплементират тук, особено в бранш като финансовите технологии. Мисля, че има огромен потенциал, много кадри. Вече имам две предложения за работа. Едното е от от българска компания, която се занимава с проекти в публичния сектор. другото вече е от малко по-технологична компания, която също беше разбрала за мен след интервю. Със сигурност бих искала като се върна да се занимавам с проекти, които са свързани директно с публична дейност, тоест с инфраструктурата на София. Знам, че има доста неща, които в момента се правят и се оформят като проекти. Това е една от моите най-големи мечти. Друга моя мечта е след години вече, имайки експертизата, която в момента се опитвам да натрупвам, да отворя своя компания в бранша, която ще се занимава с криптовалути и ще бъде нещо подобно на това, което правят Pay Hoge в момента, но с малко по-различни имплементации. Ще се занимаваме с дигитални и виртуални карти, но това ще бъде след години.
И само от чисто любопитство технологичната компания ти е предложила позиция като разработчик?
Не бих казала, че позицията е разработчик, а по-скоро младши анализатор, но от гледна точка на това, което ще правя бих казала, че е нещо като Junior Developer.
В каква сфера е компанията? Какъв й е профила?
Ако кажа, ще се разбере коя точно е тя, но нека да кажем, че се занимава най-вече с публични проекти и това беше една от причините, заради които се заинтересувах доста от тях.
Ще участваш ли в други инициативи, свързани с обучението ти през следващата година?
Всъщност, да. Ще бъда част от студентския инвестиционен фонд в Imperial. Той е воден и организиран изцяло от студенти. Идеята е студентите да разработят решение на финансов проблем, като се използват професионални case studies на водещи компании. Например, нашата задача може да бъде да направим оценка на компания, която McKinsey би желала да придобие.
Какво би посъветвала младите хора, които обмислят да се развиват в сферата на технологиите и програмирането?
Много неща. Първо, че е важно човек да има много стабилен технологичен бекграунд. Да знаеш, че можеш да създаваш програми, които да правят анализи, е първото важно нещо за реализация в бранша. Не е задължително да се вглъбяваш в това да пишеш код, а по-скоро да разширяваш хоризонтите си като имплементираш знанията си в различни области като медицина например. В медицината също много се използват, дори има програми като Biomedical Informatics и други. Това да разшириш хоризонта си е доста полезно, защото ще те направи по-търсен професионално, но би било полезно и за личностното развитие на всеки. Също вярата в себе си е много важна. Да разбереш колко ценни са силата и познанията, които има един млад човек и да си даваш шанс при всяка възможност, която се появи. Ако стипендия или някакъв стаж привлекат вниманието им да кандидатстват въпреки всичко, да дадат шанс на мечтите си.
