Христо Нейчев е партньор и CSO на ST6. Той е сериен предприемач, продал един от бизнесите си на Amazon, професионален бизнес коуч и създател на няколко Human-centric & Teal организации. Христо е отдаден да подкрепя хората около себе си и да реализира нови продукти и идеи.
В ролята си на Chief Strategy Officer можете ли да дадете пример за ефективни практики за презареждане на батериите си след дълъг работен ден?
От 10 години медитирам всеки ден, сутрин и вечер. Ако започна да се доближавам до бърнаут, още първата седмица го усещам, защото медитацията е състояние на пълно спокойствие и на фокус вътре в тялото. Усещаме, че нещо не е наред, умът не е наред, не може да се успокои. Медитацията помага с бърнаута, но също помага и изобщо да не стигнем до там, защото започваме да усещаме вътрешния свят много по-добре. Но тъй като медитацията също е състояние на фокус, насочен навътре, тя учи фокусът ни да ни се подчинява. След като започна да работя нещо на компютъра, аз успявам да насоча напълно същият този инструмент или мускул в мозъка, който контролира фокуса ми да е навътре докато медитирам. Така мога да го “преместя” на друго място и да стои там за определено време. Тоест, този мускул можем да тренираме чрез медитацията и така да си управляваме фокуса. На мен лично медитацията много ми помага да се фокусирам, върху каквото и да било – докато шофирам да се фокусирам върху трафика, докато съм на компютъра да се фокусирам върху задачата, по която работя или когато играя някакъв спорт да се фокусирам върху топката например.
Давам за пример сериала с Майкъл Джордан. Спортистите работят с телата си – играят баскетбол, изразходват физическа енергия, имат екип, който се грижи за техните тела да са в най-добрата им форма. Ние имаме една фирма, където всички работим с умовете си. В IT индустрията всички са Майкъл Джордан, само че с ума си. Добре е, обаче, да има екип, който се грижи за тези умове. Например, да ги “пращаме” и тях на фитнес понякога – било то медитация, било то positive intelligence, разговори с coach и т.н. Всички тези неща ги има при нас и въпреки това идва пак въпросът: “Чакай малко, аз кога ще работя, кога ще обърна внимание на семейството си, кога ще говоря с coach, кога ще изкарам positive intelligence програмата, sabbatical ли да си взема, нов проект ли да започна, изобщо какво се случва?” Така че, най-ограниченият ресурс, според мен, отново излиза, че е времето на хората. Следователно стигаме пак до там, че не е въпрос на бюджет, а е въпрос на правилното управление на собственото ни време.
Кое издава, че един човек е преминал през burnout?
Тук мога да добавя чувството за вина. При мен се е случвало така: напускам работа и три месеца не мога да спра да се чувствам виновен всеки ден, че не съм си проверил работния имейл, но аз дори нямам работен имейл. Три месеца не ходя на работа и не мога да обясня на мозъка си, че аз нямам работен имейл. Като се събудя и той веднага алармира: “Виж си имейла да няма нещо много спешно.”, “Абе, човек, нямам работен имейл, нали напуснах.” Така се образува стрес в мен, напрежение, което е много по-високо, отколкото когато съм на работа и съм проверил имейла, че няма нищо спешно. Този цикъл на ума продължава доста време. С него се появява и липса на интерес към много неща, които са ни били приятни преди. Заражда се и чувство за вина, че не правя нищо продуктивно за себе си и за света – това е самообвинението. И пак навлизаме в този порочен цикъл. Бърнаут е една ментална спирала надолу. Човек и да има работа, и да няма работа може да влезе в тази спирала и да бърнаут-не.
Цялото интервю с Христо Нейчев може да намерите в специалното ни издание „REMOTE:: Work-Life Балансът – Мит или Постижима Цел?“ като последвате линка тук.
