Доброслав Димитров е основател на Imperia Online, съосновател на образователния център ИТ Таланти и председател на БАСКОМ – Българска асоциация на софтуерните компании. По време на проучването ни „Заплатите в софтуерния бранш 2021“ проведохме интервю с него, малко преди изборите от април месец, в което той ни представи данни от софтуерната индустрия в България и алармира за един належащ проблем, който в последно време е сериозен обект на дебати – вдигането на максималния осигурителен праг.
Как оценявате заплащането в сектора и нараснал ли е стандартът в последните години?
Средното увеличение на работната заплата в софтуерния сектор през 2020 г. запазва очакван ръст от приблизително 4%, като секторът продължава да плаща възнаграждения, които са над три пъти по-високи от средното за страната. Това е един от основните изводи на БАСКОМ на базата на Барометър 2020 – ежегодното изследване за състоянието на софтуерния сектор в България, което Асоциацията реализира със съдействието на CBN Pannoff, Stoycheff & Co. и което се основава на данни от над 4460 софтуерни компании. Според проучването нетната месечна заплата в сектора нараства от 1994 лв. през 2014 г. до 3344 лв. през 2020 г., а брутното годишно възнаграждение нараства от 33 331 лв. през 2014 на 54 506 лв. през 2020 г. Софтуерният бизнес остава работодател номер едно по размер на възнагражденията в България и през белязаната от пан- демия 2020 г. Това се дължи на общия ръст на сектора, който продължава да е висок въпреки COVID-кризата – 10% за 2020 г. при 4,2 % отчетен спад на БВП на страната.
На какво отдавате факта, че ИТ секторът става все по-популярен сред обществото и привлича много млади хора?
Възможностите за развитие на младите хора в софтуерния сектор в България продължават да са силно примамливи. Работните места през 2020 г. са се увеличили с 3517 спрямо 2019 г., като продължава тенденцията около 35% от заетите в сектора да са жени, което нарежда България на първо място в ЕС по този показател. На този фон секторът се нуждае от над 23 000 работни места в следващите пет години. От тях ще бъдат генерирани нови близо 625 млн. лева в бюджета, като и в момента един зает в сектора генерира за бю- джета повече от 22 400 лв. под формата на данъци и осигуровки, което е три пъти повече от средното за страната. В тази връзка са нелогични и смущаващи идеите на повечето политически партии, които ще участват в предстоящите парламентарни избори на 4 април т.г., да променят работещата данъчна система в страната, вместо да се прилагат стратегии за елиминиране на сивата икономика. Само за миналата година тя е имала дял от 21%, а националният бюджет е загубил около 400 млн. лв. от недеклариран труд. Налага се да напомним, че подобни порочни практики никога не са съществували в софтуерния сектор и години наред те продължават да поставят в неравностойно положение светлия и честен бизнес в България, който плаща цялата сметка на сивата икономика.
Според вас вдигането на максимално осигурителния доход ще повлияе ли негативно върху ИТ сектора и заплащането?
Резултатът от промяната към прогресивно данъчно облагане, както и ново увеличение на максималния осигурителен доход ще е, че икономическата криза вследствие на епидемията в страната ще се плати от един от малкото стабилни сектори, който успява да генерира растеж в сложната ситуация и на който се разчита не само за възстановяването на икономиката, но и да бъде дигиталният двигател на икономиката от ново поколение. Многократно сме алармирали и ще продължаваме да го правим с все по-голяма настойчивос – посегателството върху настоящата данъчна система е по същество отнемане на цифровото бъдеще на българската икономика и връщането ѝ в миналия век. То не само ще намали конкурентните предимства на високотехнологичния сектор, но ще навреди на цялостния бизнес климат в България, ще резервира чуждестранните инвеститори и ще направи невъзможно дългосрочното планиране. Не изключваме и опасността бързо развиващи се технологични и иновативни компании да изнесат бизнеса си извън страната.
Промяната на плоския данък би бил напълно незаслужен удар върху креативните, високообразовани и висококвалифицирани таланти в ИТ бранша. Това е необяснима за нас наказателна акция срещу успеха на тези хора, които би следвало да са модел за подражание и които започват да формират крехката основа на средната класа на съвременното българското общество. Усещането, че са част от предвидима, прозрачна бизнес среда, която оперира по правилата и създава добавена стойност и смисъл, е съществен компонент, който привлича младите хора в софтуерната индустрия в България, наред с високото заплащане. Ние им предлагаме развитие чрез новите технологии, интересните проекти, възможностите за професионално израстване, ангажимент към
смислени каузи, свободна и приятелска атмосфера в компаниите при липсата на строга йерархия. Всичко постигнато с много усилия от бизнеса за задържането на добрите професионалисти в България би могло обаче лесно да бъде проиграно от назадничави политически решения като премахването на плоския данък. Дори влизането в подобни разговори може да причини съвсем реални негативни последствия.
Други интересни коментари и интервюта със специалисти от ИТ сектора са налични в специалното издание на DevStyleR „Заплатите в софтуерния бранш 2021“, което можете да прочетете ТУК.
