Представяме ви част от организаторите на предстоящото пролетно издание на HackTUES – един от най-големите, най-очакваните и най-интересни хакатони из България. Те са от 11 Г клас в училището за електронни системи и изучават Компютърни мрежи. Гергана се занимава с комуникациите и връзките с обществеността, а Ния отговаря за спонсорите и привличането на ИТ компании, които да подкрепят хакатона. Йоан е от ИТ страната на организацията – той и неговите колеги изграждат сайта и отговарят за всичко, свързано с технологичния аспект на събитието. Накрая представяме и Виктория, която “отговаря за всичко”. Тя е координатор в организацията и зорко проследява процесите по осъществяването на HackTUES.
Какво очаквате от предстоящото издание? Ще има ли нещо по-различно от предходното, което бе през есента на 2020 г.?
Виктория Димитрова: Форматът ще е изцяло онлайн, което е най-голямото предизвикателство за нашия екип. Откриването ще е по-различно от други години, защото ще включим една загряваща лекция, свързана със самата тема на хакатона.
Ния Маркова: Друго ново е, че тази година за първи път включваме лекции и уъркшопи месец преди събитието, за да могат участниците да се подготвят повече и да научат нови технологии, така че да се справят по-добре на хакатона.
Йоан Джелекарски: Преди лекцията на откриването има около 6 други, ориентирани да помогнат.
Гергана Узунова: Тъй като форматът е онлайн, ще има и повече награди.
А каква е темата?
Виктория: На този етап това е тайна и ще се разбере на откриването.
По-лесна ли е организацията след като веднъж вече хакатонът е бил онлайн и така да се каже, механизмът вече е задвижен?
Виктория: Хем е по-лесна, но същевременно и по-трудна. За нас като екип е малко сложно, защото комуникираме изцяло онлайн и досега не сме водели никакви срещи, свързани с организационна дейност. Беше ново и необичайно за нас. Може би онлайн събитието е доста по-предизвикателно, защото всички са го виждали на живо и си мислят, че в дигитален формат няма да е същото. Въпреки това, пускайки регистрацията, се оказахме доста изненадани от броя на участниците.
Колко отбори ще има и какви са задачите, с които трябва да се справят?
Гергана: Максималният брой отбори е 45, като за по-малко от 10 часа имаме 35 записали се. Това е страхотно – активността и интересът са високи. Останахме изумени.
Има ли участници от миналогодишните победители и финалисти, и има ли запазени отбори от предното издание?
Виктория: Има и то доста лесно се различават, когато се регистрират със същото име, но поставят 2.0 след него.
Ния: Победителите от миналата година Fanton, бяха сред първите записали се за предстоящото издание. Имат едно променено попълнение, но като цяло са същите. Предстои да видим дали ще повторят успеха си.
Йоан: Разбираемо е когато спечелиш хакатон, да се опиташ отново.
Да запазят трона или да го изгубят. Всички са 12 клас и това е последният им хакатон в HackTUES. Дори споменаха, че ще преценят дали да участват спрямо напредъка си с дипломните си работи. Та, след като участват, явно са в добър прогрес. Можете ли да ми разкажете повече и за задачите на всеки един от вас. Например, Йоан – ти си от ИТ екипа. Какви са твоите предизвикателства? Какви платформи тествате?
Йоан: Аз правя част от сайта и постоянно изникват проблеми, които трябва да бъдат разрешени, но няма как всичко да е гладко. На помощ са ни няколко ментори, завършили ТУЕС. Правим тестове на сайта, което е задължително, съдейки че ще бъде посещаван от голям брой хора.
Ния, при теб как стоят нещата? Ти отговаряш за спонсорите, които всяка година са много и то големи компании, които пък следят таланта в училището. В тази насока, има ли нужда въобще да се промотира HackTUES, който си е в челото на българските хакатони.
Ния: Покрай цялата пандемия и кризата много компании имат по-малко печалби и са затруднени и точно затова тази година трябваше да положим допълнително усилие. Но с партньорката ми в екипа забелязахме, че от компаниите, които спонсорират хакатона и подкрепят училището ни, нямаше почти никой отказал. Дори ни казаха, че много разчитат на завършилите, на “туесарите”, защото са едни от най-добрите в екипите им и с нетърпение очакват какво ще бъде представено на изданието. Работата със спонсорите поне на мен лично ми е много приятна, понеже представяме какво представлява училището ни и на какво са способни съучениците ни. С всеки спонсор организираме срещи и имаме безумно много имейли, като накрая трябва да разберем дали всеки спонсор е съгласен с позиционирането. Често има “тук логото ни е по-малко от другите, може ли да го поправите” и т.н. Като цяло организацията е една голяма въртележка от обратна връзка със спонсорите.
Гергана, ти се занимаваш с PR-а в организацията…
Гергана: Имам доста контакти с медии и журналисти, но най-приятна ми е връзката с учениците. Когато кача пост или story, те отговарят и ми харесва да си пишем различни неща за хакатона, да ми задават въпроси и т.н. Това е най-приятното нещо от цялата работа. В общи линии това е причината да се включа в организацията – смятам, че имам комуникативните умения да водя кореспонденцията с учениците и ми е супер приятно да си говоря с тях, да ги надъхвам да се включват в събитието и да им предавам духа, който са ни предавали на нас предишните организатори.
Вие сте за първи път в организацията?
Виктория: За първи път сме всички, като някои от нас са били доброволци в предходното събитие.
Ния: HackTUES всяка година се организира от екип единадесетокласници, така че всяка година организаторите са различни.
Йоан: Искам да вметна, че предния хакатон се забави поради корона кризата и се измести за следващата учебна година. Тогава организаторите от 11 клас станаха 12-ти и имаха много по-малко време да организират HackTUES. Затова мога да кажа, че ние като доброволци доста повече навлязохме в организацията още тогава. Повече, отколкото доброволците по принцип.
Гергана: Екипът се формира през август и тогава успяха по-дълбоко да ни вкарат в организацията, така че да видим как се случват нещата.
Йоан: Поради тази причина, макар и за първи път да участваме като организационен екип, то усещането е сякаш вече сме били и знаем процесите.
Предполагам всичко това е много полезно за вас и ви дава know-how и умения в организиране, екипна работа и т.н. Май всички извличат полза от HackTUES – това забелязвам. За всеки има по нещо – доброволци, спонсори, организатори, участници.
Виктория: Точно това е ценното на самото събитие – има постоянна взаимовръзка между всичко.
Виктория, ти си координатор. Разкажи ни за твоята работа. С тази длъжност май хем си навътре във всяко едно звено, хем имаш страничен поглед за всичко.
Виктория: Предизвикателството при мен е, че виждам цялата картина и гледам да помагам на когото мога, с каквото мога. Водя срещи на екипа и т.н. Всеки, който се обърне към мен, то се старая да имам решение. Опитвам се да улесня работата на всички. Генерално мога да кажа, че целият екип се справя много добре и според мен хакатонът ще се получи чудесно.
А лесно ли успявате да съчетавате работата с учебните ангажименти?
Виктория: Понякога се налага да оставаме до късни часове за да довършим нещо или за училище, или за хакатона, но се справяме.
Ния: В края на първи срок беше напечено. Трябваше да се пуска сайт, регистрации, да се завършва и т.н. Но някак успяхме да се справим с всичко.
Предполагам тогава всички сте стояли на главата на Йоан. За завършване на сайта и т.н.
Виктория: Не само на Йоан, а и на всички ИТ-та.
Гергана: Тогава изпитаха една седмица с минимален сън. Направиха си нещо като експеримент, но важното е че успяха да пуснат сайта.
Явно всичко е наред – всички сте усмихнати, така че не сте закъсали. Имате ли яснота за журито?
Виктория: В момента е пусната регистрацията за ментори – тя е до 21-ви. Колкото до журито, то сме предложили на нашите спонсори да предоставят техен човек за полуфинал и финал.
Кажете ни нещо надъхващо за HackTUES?
Виктория: Бих пожелала на всички да се забавляват и да се отдадат на този хакатон, защото има какво да си вземат от него, независимо дали са участници, или ментори. Струва си.
Гергана: Определено си струва! Хакатонът дава един общ поглед върху “туесарската” общност. Запознаваш се с по-малки, с по-големи ученици, със завършили, с ментори и т.н. Като атмосфера всичко е много готино. Ето, че в училище сме затворени в една класна атмосфера и нямаме голяма връзка с по-големите и с по-малките ученици. На хакатона това се случва и макар, че сме онлайн – в Discord сървъра кипи добра комуникация и може да се придобие същото чувство.
Ния: Аз бих допълнила, особено към учениците на ТУЕС – не се притеснявайте да участвате на HackTUES, независимо дали знаете или не знаете. HackTUES е едно преживяване, което дава много. Не само знания и умени, но и много спомени и забавни моменти. Участвайте! Същото важи и за менторите – те също научават много. Всеки може да вземе нещо от хакатона.
Йоан: Аз имам съвет към участниците – бъдете проактивни, а не пасивни. Не очаквайте менторите да дойдат и да ви питат дали имате проблем. Менторската система, която сме организирали в Discord е направена така, че вие трябва да потърсите помощ от тях, така че те да ви помогнат.
