Василен Александров е Back-end developer в DevriX, като преди това е завършил бакалавърската си степен в Холандия, в областта на програмирането на компютърни игри. Той бе част от менторите на тазгодишното издание на Hack TUES, където е изцяло воден от желанието си да подкрепи учениците и да е в полза, предавайки своя опит. Според него, при разработването на продукт, най-напред трябва да се мисли за неговата полезност и именно това оставя в него единствено позитивни впечатления от проектите на отборите от Hack TUES 2020.

Програмирали сте компютърни игри. Какво можете да споделите за разликите между настоящата Ви професия?

Разликите са доста драстични. Като концепция, уеб софтуера е доста по-специфичен и се знае какво трябва да се направи. Има и подходящите инструменти за това. Технологиите са специално измислени за дадени функции и в тях можеш да намериш всичко, за да си направиш уебсайт или приложение. При игрите не е така, защото там се събира един екип, има креативна идея, но в рамките на няколко седмици се стига до момент, в който са необходими дадени неща, които никъде ги няма. Тогава те трябва да бъдат направени, чисто технологично, от екипа. Разбира се, това е специфично за всяка игра и всяка има нужда от много специални аспекти, които се пишат специално за нея. Съответно, това е доста по-динамично, отколкото при софтуера. Като разработчик имаш по-малък шанс да изпаднеш в такъв тип безтегловност, както при game дивелъпинга. При игрите няма поддръжка за това, което искаш да направиш, от никъде и от никой. Доста често се случва да си кажеш – “окей, явно трябва да се оправям сам”.

А как се случи да станете ментор на Hack TUES?

Най-сетне се чувствах достатъчно комфортно, казвайки си, че имам установените умения, за да съм в полза на други – да съм полезен на хората, които започват сега, но не са имали времето да напреднат. Не съм от ТУЕС, но много ми харесва концепцията на това училище. Това са деца, които се занимават с технологии, аз също се занимавам с технологии и решението да стана ментор не бе особено трудно за вземане.

Всички много хвалят това училище и споделят, че завършиш ли го, ти трябва малко, за да станеш сериозен професионалист в ИТ сектора.

Мога да дам пример за това. В стаята, в която работя, сме само аз и едно друго момче. То е завършило именно ТУЕС и има 5, 6 години опит. С него често си говорим различни неща, аз му подхвърлям някои идеи и много често чувам отговора – “това съм го правил като бях в ТУЕС”. При това става въпрос за много различни решения, технологии и т.н. Дори му казах, че за годините опит в ИТ сектора, все пак не съм го чувал да казва – “това го правих в предната фирма”.

Значи в ТУЕС е получил повече, отколкото в професионалната си кариера?

Напълно възможно. Той е на мнението, че това училище е страхотен старт за кариера.

А как протече работата с отборите?

Ако трябва да съм честен, дори се притеснявах за себе си – дали съм на достатъчно голям skill level, така че да не трябва аз самия да проучвам нещо и да не знам как става. Съответно – на мен да ми трябва помощ за проблем, който децата имат. Всъщност, не се оказа така и всичко беше супер. Почти през цялото време бях онлайн и успях да помогна на всеки отбор, за чийто проблем се отзовах. Работата с децата бе лесна, разбираха какво им се говори и т.н.

Какви проблеми имаха най-често? Какви ticket-и пускаха?

Най-многото ticket-и, които се пускаха дори не бяха толкова сложни. Просто беше неделя и всички вече бяха уморени. Дори посъветвах един от отборите да си починат за час, час и половина, за да може след това да им е по-лесно. Проблемите най-вече бяха от невнимание, не от незнание. Съдейки по нещата, които разработваха, е лесно да се стигне до т.нар. over engineering. Но това се решава с времето и опита. Въпросният over engineering се появи през първите дни, така че е логично след това да има умора. Точно поради това смятам, че проблемите им не бяха толкова технически, колкото психически. Определено имаха установен skill set.

Какви проекти Ви направиха впечатление?

Имам своите фаворити. Проекти, който харесвам заради концепцията, например, както и такива, в които децата са вложили огромни усилия. Разбира се, не съм запознат в дълбочина с всички отбори, защото се изисква много време, а интересното е, че проектите им нямат описание – трябваше да се чете код, за да разбереш какво се случва, а това е и времеемко. Но мога да кажа, например, че отборът “C–” много ме впечатли, а след това разбрах, че децата са 8-ми или 9-ти клас. Работата, която са свършили, при това на C, който е много труден за писане език. Става въпрос за умен водомер с дисплей, който се самоотчита. Наистина съм учуден как им е хрумнало на тези деца да правят модерен водомер. Когато влязох в проекта им, си казах – “уау, колко много код има тук”.
Друг интересен проект е този на победителите “FAnton”. Те изграждат система за доставки с дронове. Подобна идея имах съвсем скоро и проучвах различни неща около нея. Та, момента, в който видях те какво са направили, си казах, че решението им е много интересно. Концепцията им е разработена с невронна мрежа, която определя движението на дрона и т.н. Отборът “Пържени картофи със сирене” също ме впечатли. Те разработват security camera – устройство, съдържащо сензор за движение и камера, което анализира разпознатите от него обекти и съобщава за тях на собственика. Снимките биват изпратени чрез Messenger профил, улеснявайки работата с устройството. Един вид – интелигентна защита. Също така, трябва да спомена и отбора „Нишки“ – те правят Chrome extension, който показва, дали дадено съдържание от сайт не е пропаганда.

Тук пък, аз трябва да кажа, че имах такава идея преди години и си мислех, че ще е много полезно ако някой направи нещо подобно.

И четирите отбора имат страхотни идеи и е изключително хубаво, че такива неща им се раждат в главите.

Всъщност, хакатоните, независимо дали си ученик или не, не позволяват ли да измисляш странни идеи, които на друг не биха му хрумнали? Съответно – намираш начин и разработваш.

Много зависи от хакатона. Ако е по-креативен – да. Но ако е по-инженерен, както Hack TUES, то тогава трябва да мислиш най-напред за това, продуктът ти да е полезен – да има причина да го направиш. Може да е изчанчено нещо, да. Но трябва да е близко до потреблението и нуждата от него.

Един вид – да е оригинално и полезно? Комбинация?

Ти можеш да разработиш нещо изчанчено. То може да е “out of this world”. Но ако няма бизнес гледна точка, то ще си остане просто готино приложение, готина разработка.

В крайна сметка, бизнес гледната точка е екзистенциална за разработването на продукт. Много хора говорят, че на хакатоните се събират само програмисти и липсва точно това звено.

По принцип, да. Но освен ако нямаш достатъчно опит и познание, или финанси, за да платиш на някой друг, който да достави това познание, то няма как да го знаеш това нещо. Ако си малък и в отбор сте двама, трима, то няма как да познаваш бизнес гледната точка. В такъв случай трябва да стреляш на тъмно.

Какво според Вас прави Hack TUES толкова харесван и симпатичен в очите на ИТ сектора?

Аз лично не знам да има друг ученически хакатон, ориентиран към технологиите. Харесвам хакатони и участвам в такива още от гимназията, но забелязва, че всички около мен за на повече от 20 години. Ако учех в ТУЕС, задължително щях да се запиша. Темите по тези мероприятия са нормални, забелязвам, че не се променят много в последната година, но шансът в случая, който се предоставя на учениците е много голям.

Предполагам, в очите на компаниите е престижно даден кандидат да каже, че е участвал на Hack TUES. А и те самите, вероятно и съдейки по партньорствата, наблюдават сериозно хакатона.

Това е другата гледна точка. Много мои колеги са започнали работа в 12-ти клас. Например, ако участваш на Hack TUES в 11-ти клас, преспокойно можеш след това да стартираш кариера. А и това, което ТУЕС предоставя е много стабилен нетуъркинг. Така или иначе, самата индустрия е такава, че не може да чака някой да учи 4, 5 години висше – по бавния път. Поради тази причина има много компании, които отиват на хакатони, за да намират млади таланти. Тези състезания доставят много добри възможности за работа. Мога да кажа, че в 11-ти клас съм бил на интервю за дивелъпърска позиция и от самата компания се държаха изключително мило, но в крайна сметка на тази възраст е много трудно да си намериш работа, освен ако не си участвал по такива състезания. Тогава самата компания вижда, че си талант.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
img alt
img alt