Христо Симеонов е Solution Architect for RPA в пражкия офис на Adecco. Работи в Чехия от 14 години, но ето, че запазва връзката с родния Габрово и е ментор на отбора ЕкоКултура, финалист в тазгодишното издание на #Габрово Хакатон. Силно вярва, че градът може да бъде развит ИТ център, а думите му са красноречиви – “Make Gabrovo great again”.
Г-н Симеонов, представете се с няколко думи и разкажете как стигнахте до менторство на #Габрово Хакатон?
По рождение съм от Габрово, а висшето си образование изкарах във Варненския университет. Получих предложение за работа в Чехия от IBM и ме поставиха в отдела, който се казваше TIVOLI. Ако обърнеш думата, се получава “I Lov IT”. Като всеки завършил студент разбирах от всичко по малко. В продължение на 14 години бях на различни позиции. – техничар, focal point, Team Lead, Architect и т.н. Ставаше ми все по-интересно да научавам за бизнеса и да движа нещата, и имах различни хобита като coaching, start-up’s и други. Понастоящем съм в Прага и работя в Adecco – правя роботи. Към тях ме привлече автоматизацията – това е всяко нещо на компютър, което представлява повторяемо действие.
Щом сте от Габрово, имате по-специална връзка към хакатона?
Абсолютно, да. А и аз също съм участвал в различни стартъпи и ми харесва атмосферата да се събереш с хора и да създадете решение на даден проблем. Работил съм в големи корпорации, където нещата са малко по-тромави и тежки, и понякога имаш нужда от тази странична енергия, с която да направиш нещо. Когато разбрах за хакатона, ме поканиха чрез един от другите ментори. Аз доста се заинтересовах и изпратих CV-то си.
Разкажете повече за проекта на отбора ЕкоКултура, на когото сте ментор. Какво разработват те, каква е иновацията им?
Идеята им е много хубава. Едно от нещата, което въобще не ми харесва, а и затова правя и автоматизации, е “waste” – загубата. Хората не сме възпитани на рециклирането. Поне за мен това е сравнително ново нещо – когато бях малък нямаше такива идеи. Не използвахме наши торби в магазина, не си носехме наши чаши за кафе. Целта на проекта е свързан с това, да ни научи да рециклираме. Хората, събирайки боклук чрез платформата на ЕкоКултура, получават точки и това ги мотивира да продължават. Потенциалът е голям, защото рециклирането е вторичен ефект – ние не трябва да сме в тази ситуация и трябва да се стремим към минимизирането на отпадъците. С годините сме натрупали много количество боклук. С екипа ще се постараем да се случи така, че хора на плажа да събират фасовете, например, и съседното заведение, на което ги предоставят, да им даде безплатно лимонада. Heineken имат такава идея и получаваш бира. Ако градинката пред блока или съседната река е мръсна, то някой може да предостави 50$ Amazon карта, срещу почистване. По този начин доброволческият труд ще се възнаграждава.
Значи не става въпрос всеки да почиства след себе си, а хората да бъдат мотивирани да почистват след другите също? И знаейки, че ще получиш нещо в замяна, то всичко се променя…
Да. Това е хубаво и така трябва. Всеки трябва да има това съзнание да почиства след себе си и да създава по-малко боклук. В ситуацията, в която сме, винаги заварваме боклука, следователно трябва да има решение.
А как се разработва такава идея?
От технологична гледна точка, няма нещо много сложно. Имат web application, както и mobile. Със събирането на точки има и код, чрез който да получаваш тези т. нар. ваучери.
Колкото повече точки, толкова по-голяма награда ли означава? И от къде идват наградите, къде могат да се използват ваучерите?
Ваучерите идват от спонсорите. Например, аз съм компания за продажба на компютри. Продуктите ми имат код за намаление. По този начин, аз мога да работя с платформата и да се разберем, че срещу 10 точки, някой ще получи кода за намаление. Фирмите печелят от това, че рекламата, идваща от тяхната загриженост за околната среда, не е никак малка и не е нещо, което трябва да се подценява. Да кажем, че кафенетата и магазините могат да дават точки за това, че си си купил кафето в собствена чаша. Така спестяваш пластмасовата.
А как приложението разбира колко боклук е събрал даден потребител, че да му даде точки? Да кажем, почиствам зад блока ми. Как се разбира, че аз трябва да получа точки и колко?
Самото приложение има задачи, таскове, които имат определена стойност. Сканирайки кода, получаваш точки. Ако аз съм човекът, отговарящ за блока, се разбирам с платформата. Децата в квартала като разберат за тази промоция и че ще получат нещо, могат да почистят. Надявам се, няма след това нарочно да нацапат наново за още точки.
Какви са участниците в отбора ЕкоКултура?
Проблематичното в сегашната ситуация е, че сме се виждали само виртуално. Отборът е от четири човека и всички са млади – учат и работят. Засега сме на професионални отношения и за жалост няма да можем да се видим.
На базата на срещите Ви с тях, какви впечатления имате? Какви съвети им давате и какви трудности срещат?
Те трябва да кажат дали са доволни от мен. От моя страна им давам съвети да бъдат отдадени на това, което правят. Идеята е хубава, но е важно и изпълнението. Това също е насока, в която се опитвам да им помогна. Продуктът трябва да има стойност и ясно да се очертае какъв е проблемът, който решаваме.
Отговарянето на въпроса за стойността на продукта ще помогне след това и за продажбата? Самият бизнес би потръгнал по-лесно.
Винаги трябва да знаеш какъв проблем решаваш. Колкото по-голям е той, толкова повече клиенти може да имаш. Всеки проблем може да се насочи към различни решения.
Категорията, в която участват “КОД ЗЕЛЕНО” е изцяло с проекти с такава насоченост. Какво отличи ЕкоКултура от останалите?
Наблюдавах презентациите на останалите и имаше интересни идеи. Но ЕкоКултура притежаваха основата, имаха работещ mockup. Това е много важно за презентирането на един продукт.
Вие участвал ли сте на подобни състезания?
Няколко пъти съм участвал в различни стартъпи. Но ако аз правех такива неща, каквито и ЕкоКултура на тази възраст, сега щях да съм на съвсем друго ниво. За мен стартъпите са страхотно нещо, което подпомага поставянето на младите в екип. А и по този начин мислят върху проект, което е нещо много хубаво и важно за кариерата.
За всеки един национален ИТ пазар, стартъпите са едно от най-важните неща. Така държавата развива свой собствен продукт и енергията на създателите отива в това, а не в чужда компания.
Най-хубавото на стартъпите е, че премахват бюрокрациите, които идват от корпоративния или държавния сектор. Ти просто развиваш идеята си и всеки иска да ти помогне. Имаш енергията да решиш проблема колкото се може по-бързо. Това за мен е най-важното.
Не е като да се разхождаш с куп документи между институциите.
Или да имаш мениджър, който да ти задава хиляди въпроси. Всички са еднакво ангажирани и всеки един член на стартъп екип гледа да даде максимално много от своите знания, така че да помогне на идеята.
А какво е наблюдението Ви върху подобни събития в Чехия?
Има Стартъп уикенди и хакатони, да. Тук са нещо голямо и дори имам приятели, които само с това се занимават. Участват на различни хакатони, печелят и вземат пари.
Но не завършват продукта? Гледат към следващия хакатон?
И това го има. Но за да имаш идея и да работиш, ти трябват две основни неща – мотивация и вдъхновение. Ти трябва да имаш вътрешната нагласа, да искаш да развиеш нещо. Но и само с желание не става, защото трябват хора, които да ти помогнат от технологична гледна точка, както и от бизнес гледна точка – финанси, маркетинг и т.н. Плодовете на твоя стартъп обикновено идват след 5 години. Няма такова нещо, че за година да развиеш нещо перфектно. Има изключения, но не е популярно. В Китай всеки ден има около 10 000 нови стартъпа. Когато последно бях на такова събитие, организаторите имаха т. нар. “bullshit bingo”. Това е, когато всеки казва някаква дума, buzzword – Agile, Efficiency и т.н. Когато запълниш думите, казваш бинго. Та, организаторите правят такова “bullshit bingo” с идеите и се смеят на това, че почти винаги има идея за Tinder за кучета. Така че, да – има идеи. Те са в пространството. Но изпълнението им идва бавно.
Ако един стартъп е обединен само от програмисти, май е обречен на неуспех?
Поне от това, което съм видял, е важно да имаш поне двама души, които са вдъхновени от идеята. Единият да е бизнес настроен, другият технологично. Така имаш едно здраво ядро.
А как Ви се струва България на ниво идеи, организация, капитализация?
Бих казал, че от гледна точка на капитал и хора, имаме хубави кадри. Нищо, че много българи излязоха в чужбина. Ето и примера с Телерик. Има стартъпи, които правят впечатляващи неща. На мен лично не ми харесва, че повечето компании са концентрирани в София. Аз не съм голям фен на града, затова искам Габрово да се развие много, както и други малки градчета. Де факто, когато се преместих в Бърно, нямаше почти нищо, заведенията не бяха чак толкова много и хората не говореха английски. Сега, след 14 години, виждаме колко развит е ИТ секторът. Вкараха се много пари, дойдоха големи компании, хората искат да се развиват и Бърно вече има тотално различен облик. Защо такова нещо да няма и в България? С такива възможности, ако направим нов продукт, който да привлича работни места, тогава България ще се развие. Поне в насока на ИТ. От информационните технологии всички институции трябва да се страхуват. Ние сме независими от тях. Не вярвам, че някой политик или полицай ще спре хакер. Ние имаме среда, която ни позволява развитие. Виждаме какво става с Bitcoin в момента – независима среда. Не е лесно да си направиш банка и да раздаваш пари, нали? Докато Bitcoin идва от ИТ сферата. Няма проблем да създам нова криптовалута и да започна да “копая” вкъщи. Това е сферата, която може да си позволи да развие България.
С подобни инициативи като #Хакатон Габрово, а и силният Технически университет в града, определено всичко там се движи към по-добро.
Имаме и силна математическа гимназия, военен завод. Градът е индустриален и богат на история. Мото на Габрово е, че това, което другите говорят, ние го правим. Защо не? Защо Габрово да не е една нова силициева долина?
Възможно е. Звучи като име за проект – “Габрово 2030”, например.
Make Gabrovo great again!
Абсолютно. Да се върнем на хакатона. Какво ще търси журито в победителя? Кои качества ще имат най-висока стойност и ще натежат на оценката?
За мен най-важното е т. нар. “execution”. Как е направено, дали работи, какъв е потенциалът, така че да привличаш клиенти. Има и странични категории като иновативност, което е хубаво, но за мен по-важно е да има решен проблем.
Хубавото е, че след финала на тазгодишното издание, всички смятат да продължат работа по проектите си, защото вярват, че могат да ги изпълнят. Все пак, не е уикенд хакатон, а е формат, в чийто процес на работа, се убеждаваш, че може да стане нещо повече. Всички имат големи планове.
Абсолютно съм съгласен и аз съм на това мнение. Ние ще продължим да работим по идеята.
Интервюто проведе Пламен Михайлов
