Мартин Кадинов е съ-основател и управляващ партньор в TDB Play. През последните 20 години той се посвещава на развитието на гейминг културата и електронните спортове в България. Работи систематично и упорито за популяризиране на игрите и премахването на митовете и легендите за вредите от тях и през годините е част от редица проекти свързани с гейминга и неговата популяризация у нас. Всичко това води и до Българският гейминг маратон – най-мащабният онлайн фестивал за видеоигри в страната, който ще се проведе в неделя, 30.08.2020 г., благодарение на организацията на Мартин и TDB Play.

Мартин, остава малко до стартът на уникалното събитие, което ще се проведе за първи път у нас, а именно – Българският гейминг маратон. Как върви подготовката и какво да очакваме?

Подготовката върви добре. Изисква време и ресурси, но е и възнаграждаваща. Организираме маратона за първи път, но мисля, че няма и да е последен. Срещаме много позитивни отзиви от участници, публика и медии. Научаваме, че да се организира едно онлайн събитие не изисква по-малко, отколкото офлайн такова. Единственото различно е в спецификата. На този етап всичко се получава добре и имаме ден и половина до старта.

Как могат да се включат желаещите? Какъв е алгоритъмът за регистрация?

Поканили сме различни създатели на видео съдържание – водещи лица и хора от различни стриймове. Те са в центъра на събитието и голяма част от тях излъчват своето съдържание по различните си канали. Това е попрището на голяма част от участниците. Всичко ще се случва на принципа на един музикален фестивал, на който има различни сцени – подгряващи изпълнители, хедлайнери и т.н. Такава ще е програмата и на гейминг маратона. Имаме жанрови игри, такива за различни формати, както и за различни платформи. За участието има три варианта. В деня на събитието, на сайта на Българският гейминг маратон, може да се видят всички канали на живо, включващи около 30 участници и техните програми. Има различни турнири, за част от които квалификациите са вече затворени. Ще имаме и състезания по набиращите сили и популярност Brawl Stars и Clash Royale. Програмата включва и турнир iRacing, който е отворен за всички, които искат да премерят силите си във виртуална рейсинг симулация, в която ще участват и някои от професионалните рали пилоти на България. Другата опция е свързана с награди и томболи, в които всеки с желание може да се включи. В общи линии се стараем да отпразнуваме гейминг културата като сме заедно онлайн, макар и раздалечени физически. Едно от големите послания и предимства на видеоигрите е, че във време на COVID-19 и дистанция, посредством тях можем да бъдем заедно. Независимо дали в Dota или CS.

Какво се изисква за да се влезе в професионалния гейминг и как се случва това?

Има различни аспекти. Гейминга е най-богатата и най-просперираща ентъртейнмънт индустрия в света. Като обем и приходи задминава останалите. Освен това, темповете на растеж са много големи. Това е един много солиден бизнес. Чисто професионално, човек може да участва по много начини – процес на създаване на игри, процес на тестване, процес на играене. В сферата на създаването на съдържание в YouTube има десетки хиляди професионални стриймъри. Това само по себе си са медийни канали, на които тези хора са посветили своето време. Електронните спортове също набират много голяма сила, а преди няколко години бяха доста нишови и трудни за възприемане. Аз самият се занимавам основно с електронни спортове и преди около 20 години играех състезателно и професионално. Тогава имаше един важен въпрос – класическите спортове, федерациите и институциите ще припознаят ли електронните спортове като спортове? Търсеше се един вид легитимност на това занимание и през годините се говореше много по темата, но според мен излишно, защото електронните спортове успяха да създадат една своя вселена и екосистема. Тя е достатъчно голяма, динамична, развиваща се, интересна и плътна, така че да няма пряка необходимост от ратификация.

Може ли професионален играч да се изхранва и да има кариера?

Това е идеята на професионализма – да имаш работа и кариера. В България това е факт от много години. Едно от нещата в e-спортовете, с които можем да се гордеем е, че там традиционно сме най-успешни. Преди две години най-добрият играч в света на Dota, бе българин – Иван Иванов. Стана световен шампион с неговия отбор, а самия той бе избран за MVP на шампионата. Той персонално спечели над 2 милиона долара от турнира. Но далеч не е единствения. Имаме топ играчи в CS, в League of Legends, както и топ места в мениджмънта на отбори от електронните спортове. С риск да засегна някого, в класическите спортове нямаме толкова постижения. Но чисто поколенчески, все още е-спортовете не се възприемат като спорт и темата е малко невидима.

Постижението на Иван Иванов май не беше много отразено и не се прие насериозно?

Прие се насериозно. Аз следя с интерес обществения дебат около видеоигрите, защото има много какво да се научи и направи за този сектор. Новината тогава дойде отникъде, без контекст и познание за гейминг вселената и гейминг културата, както от медиите, така и от публиката. Новината е, че някой е играл компютърни игри и е станал милионер. Имаше много интересни коментари и до ден днешен няма да забравя един от тях, който гласеше: “Ужас! Сега други малчугани ще повярват, че и те биха могли да станат професионални геймъри. И те като него ще си пропилеят живота”. Интересна гледна точка.

Може би авторът на коментара е имал повече милиони от момчето…

Дори като махнем финансовата страна, хората, които нямат познания за видеоигрите участват в дебата на принципа – не го познавам, но е лошо. Говорил съм си с такива, които са на мнение, че децата им играят прекалено много видеоигри, а те не са полезни. Питал съм ги – “коя игра играе детето ви?”. Те не знаят. Ето това е първа стъпка – да разбереш детето ти на какво играе, най-малкото. Аз съм съгласен, че в прекомерни дози игрите могат да са негативни. Но използвани по правилен начин могат да бъдат обогатяващи и полезни. Според мен се изисква малко повече любопитство по темата.

Каква е разликата между професионален играч и стриймър?

Да кажем, Бербатов е бил професионален футболист. Плащат му заплата, за да играе за професионален отбор, под чието име да се състезава и да побеждава. Това е някой, който е професионално ангажиран да се играе за името на отбора. Разбира се, има и професионални играчи, които са и стриймъри. Излъчват тренировки, мачове и т.н. Но има и само стриймъри, които не са професионални състезатели. От участниците в Български гейминг маратон, нито един не е професионален състезател. Има някои от тях, които са играли на състезателно ниво, на полупрофесионално дори, но не и повече от това. Има доста стриймъри, които са гейминг версията на стендъп комици. Добър пример за такъв е Китодар Тодоров. Той ще участва и на маратона. Ето, че той е актьор, който просто е фен на игрите. С най-топли чувства казвам, че той на Dota е точно обратно пропорционално добър на актьорските си умения. Не е завидно добър играч, но е много забавен по други причини. Той прави шоу около видеоигрите и привлича разнообразна публика. Играе, но самите видеоигри не са водещото при него.

Гледайки Китодар съм си мислил, че някой път видеоигрите при него са като мост към отключване на дадена шега, смешка и т.н. Дори и да играе зле, никого не го е грижа. Дори колкото по-зле играе, толкова по-забавно е.

Хората, които имат интерес към темата видеоигри, се увеличават постоянно. Това е поради простата причина, че поколенията преди 80-та година не са имали достъп до игрите. Ако не си израснал с нещо няма висок шанс впоследствие да го придобиеш като основен приоритет или хоби. От другата страна, поколението след 2000 година, не познава свят, в който няма интернет, а оттам видеоигрите стават неделима част. Но в световен мащаб тенденциите са стремглаво нагоре. Особено към live gaming broadcast. Това, разбира се, за сметка на по-остарели форми на медии и забавление.

Как да се подготвим за един турнир ако не сме професионалисти? Може би да изградим връзки с подобни играчи, с които да се учим, участваме и развиваме заедно?

Цялата информация е налична онлайн. Има YouTube видеа, има стриймъри и т.н. Ако избера да стана добър на League of Legends, аз мога да отворя Twitch, Facebook или YouTube, виждам кой стриймва на живо и ще попадна на поне 10 състезатели от всяка игра на топ ниво. Докато те излъчват на живо, също така обясняват. По този начин аз мога да придобивам знанията, които те споделят. Има много видеа и академии – безплатни и платени. Има треньори, има организации, които търсят и тренират таланти. Начините са много. Нещото, което често бива бъркано е, че има голяма разлика между игра и тренировка. Едно е да играеш по цял ден за кеф и малко по малко да ставаш по-добър, но съвсем друго е да тренираш професионално. Хубаво е да правим разлика. Едно е да риташ мач зад блока с приятели, друго е да отидеш на тренировка, на която тренираш системно и професионално. Предвид липсата на традиции в изграждането и развиването на талант в е-спортовете, много хора правят грешка и играят по цял ден, мислейки си, че тренират. Но те нямат изградените навици за тренировка за професионален гейминг.

Какво можеш да кажете за анонимността в мрежовите игри, където има доста обострен изказ и играчите доста се ругаят. Как да се абстрахира един човек, който иска просто да поиграе за удоволствие, но да кажем, бива тормозен?

Аз съм на 37 и играя игри от около 27 години, от които 17, 18 – изцяло онлайн. Наблюдавам развитието на средата и обществото. Има няколко характерни неща. В края на 90-те години интернет беше доста по-анонимен отколкото сега. Към днешна дата почти няма платформа или игра, която да не изисква лични данни. Респективно, ти не можеш да използваш тези платформи ако не се идентифицираш. Онлайн тормозът според мен е по-малък, отколкото преди години, когато наистина беше анонимно всичко. А и самият интернет озрява. Преди време хората не си даваха сметка, че когато псуваш някого онлайн, от другата страна има човешко същество. Имената на профилите бяха просто някакви цифри. Схващането за онлайн потреблението според мен се променя към по-толерантно и позитивно. Мисля, че всеки зрял индивид знае как да реагира на такова нещо, а тези които са подрастващи, ще изграждат своята интернет култура, с помощта на техните близки, родители и учители.

Как се справят програмистите в професионалния гейминг или стрийминга?

Няма как full-time професионалист в нещо да е full-time професионалист и в друго. В този смисъл трябва да разграничим двете неща. Професионален геймър може да звучи смешно на някой, но не е по-малко трудоемко отколкото професионален спортист. Да, количеството калории, което се гори е по-малко, но отдадеността и упоритостта, системната работа, не отстъпват. Много хора, които са играли много видеоигри като малки, намират своето поприще в някой технологичен сектор, като това е в повечето случаи софтуерната разработка. Аз съм израснал в София и от цялата банда, с която ходихме по клубовете и участвахме по състезания, в момента може би 80% от тях са програмисти. Бих казал, че са на водещи позиции също така. Противно на схващането, видеоигрите развиват много от гледна точка на технологична и аналитична мисъл. Имам една забавна случка. Преди около година бях поканен на едно фирмено събитие на една от големите компании в София. Те имат практиката да канят хора с експертност в различните сфери и да правят някаква форма на дискусии и обмяна на опит. Имаше доста позитивна енергия. Много от хората търсеха с кого да си говорят задълбочени разговори за видеоигри. Интересното е, че компанията бе доста ориентирана към данни и бази данни и голяма част от служителите бяха ориентирани именно към data driven игри, на които не можеш да бъдеш добър ако не можеш да боравиш бързо с огромно количество информация. Може би в друг профил компания, вероятно storytelling или FPS игрите биха били с превес, но все пак явно афинитетът към определен тип игри може би определя и насоката към която хората се развиват и професионално.

А има ли връзка между програмиране и high competitive gaming?

Със сигурност има. Преди години много играхме Doom 2. Бяха хубави години. Ходихме по доста клубове, бяхме социални и разбира се, всеки имаше претенции, че е по-добър от другия. Няколко човека в компанията разбираха от програмиране и код. Докато ние виждахме обекти на екрана, например оръжие или опонент, те виждаха и други неща. Те знаят, че играта, бидейки писана на един кой си език и мрежов протокол, тогава ще има по-голяма латентност в еди коя си ситуация. Определено можеха да си обяснят случващото се чисто технологично. Също така, в Doom 2 имаше shotgun оръжие. Пушка, която има голям обсег и се разпръсква сачмите. Аз си мислех, че изстрелът трябва да попадне върху обекта срещу мен, а хората, които разбират от програмиране, 3D моделиране и анимация, знаеха какво е векторна кутия и знаеха, че има точни математически стойности на целия процес. Бяха наясно, че нещата не опират до една картинка, която стреля друга. В този смисъл, хората, които имат технологично разбиране, знаят какво се случва зад крайния продукт, който се вижда на екрана. Това няма как да не даде предимство. Особено ако човек го използва активно.

Преди няколко месеца разговарях с едно момче, което е треньор на CS:GO. То спомена, че според него в България има доста развитие на гейминга в последните години и би било изключително полезно ако бъдем домакини на голям международен турнир. Имаме зали, които могат да съберат голям брой хора. Все пак, стигнахме до заключението, че не сме готови за това. Защо е така? Какво липсва? Хората подценяват прекалено много или няма здрава федерация, която да дърпа напред?

Този въпрос е много интересен. Преди да основа TDB Play, работех в продължение на шест години като регионален мениджър за Източна Европа за ESL – един от световните лидери в сферата на е-спортовете. Работейки там, имах възможност да съм на ежедневна база в глобалните е-спорт процеси и най-големите турнири по света – такива с по няколко стотин хиляди присъстващи и десетки милиони зрители онлайн. Като българин, една от основните ми мотивации бе да намеря начин някое от тези големи събития да се случи в България или пък да създадем изцяло ново за страната. Но това никак не е лека задача. Фактите са, че България е много малък и беден пазар. Ние не сме държава, от която могат да се генерират приходи за издателите на игри или за производителите на хардуер и такъв тип продукти. Ние имаме 7 милиона души население и ниска покупателна способност. Същевременно, като изключим постижението на Иван, в последните години няма нещо критично, което години наред да показва консистентност. Нямаме Федерер или Джокович, които постоянно да позиционират държавата по друг начин в съзнанието на хората. Най-вече – никой до момента не е положил минимални усилия в направление гейминг и е-спорт. Нещо, което все повече градове, държави и региони правят, за да развиват своите проекти в тази насока. По същия начин, по който го правят със шампионати от Формула 1 или домакинства на Олимпиади. Има своите обективни причини това да не се е случило до момента и бих казал на водещо място – гейминг културата тук. Видеоигрите като тема не са си намерили своето перманентно и спокойно място в обществото. Все още има една стигма около тях – че те са занимание за загубеняци. Това е доста далеч от действителността. Но все пак смятам, че тепърва предстоят интересни и добри неща, защото геймингът като целева група и сегмент е много динамичен и може много по-бързо да се организира и структурира, отколкото едни вехти и неефективни структури, с които за съжаление държавата е пълна. От институции, до организации и федерации. Аз лично съм доста голям оптимист и започвайки бизнеса си наново в България смятам, че има много неща, които могат да бъдат постигнати.

Благодаря за това интервю и желая успех на Българския гейминг маратон!