Пламен Манев и Цветелин Манев от Про Софт се обединяват с Мирослав Иванов, който е управител на софтуерната компания Scalewest да създадат софтуер за барове и ресторанти. Те споделиха какви технологични проблеми има в ресторантьорството и как се развива стартъп от дистанция.
Пламен
Как дойде инициативата за софтуер за барове и ресторанти?
Пламен: Работя в сферата на ресторантьорството от 10 години. Занимаваме се основно със заведения, а от три години работим по hype software. От началото на годината е на пазара. Това ни е вторият бизнес.
Мирослав: В нашата компания се занимаваме с разработка на софтуер по различни проекти, свързани с най-различни теми. Правили сме софтуери за правителството, ERP системи за чужбина, но по hype software работим на друг принцип и го приемаме като наш собствен продукт. Участваме в анализи и дефинирането на софтуера. Искаме да го промотираме като стартъп и като проект, който да се наложи в България и извън страната.
Как се намерихте? Как се получи тази колаборация?
Пламен: В началото стартирахме с грешна фирма. Загубихме няколко месеца и накрая човек, с който работихме няколко месеца ни свърза с екипа на Мирослав. Направихме онлайн среща, след това дойдоха и до Русе.
Мирослав: Обсъдихме проблемите, направихме бързо ревизия на това, което до момента беше направено и видяхме, че нещата не са подходени сериозно. Решихме да го стартираме наново, като направихме целия discovery процес, минахме през всичко функционалности, които са необходими за първата версия на продукта. С тази MVP версия обхванахме базовите функционалности, за да може софтуерът да започне да работи. По този начин стартирахме. Започнахме да добавяме различни функционалности.
Мирослав
Какъв беше начинът ви на работа? Едната компания е в Русе, а другата в София. Получаваше ли се?
Мирослав: Ние сме свикнали да работим за компании, дори извън България. Не ни представлява никакъв проблем да работим с клиенти и екипи от цялата страна.
Пламен, как се стигна до решението да се направи собствен софтуер?
Пламен: Работейки с настоящите софтуери в страната и това, че правим заведения в други градове и трябва да обучаваме хора в Търново, Шумен или в Ботевград. Това беше невъзможно да ги следим или да контролираме процеса. За да се направи анализ и да помагаме на обектите извън Русе, трябваше да използваме друг софтуер. Видяхме и нуждата на бранша да има лесен софтуер, който да им реши маса проблеми.
Мирослав, какви технологии си използвал за софтуера?
Мирослав: Когато проектирахме софтуера, трябваше да съобразим с някои основни изисквания. Продуктът трябваше да може да работи без постоянна интернет връзка. След това изникна проектът за Наредба 18, където се получиха допълнителни изисквания. Трябваше този софтуер да може да командва всички фискални устройства. Важното беше когато възникнат проблеми и да може да се въстановява по-бързо. Затова технологиите, които избрахме, бяха хибридни технологии. Комбинирахме няколко основни неща. От едната страна имаме апликация, която се инсталира на всяка операционна система. А от друга използваме и за автоматизация – автоматичен бекъп на тези данни.
Цветелин
Какво мислите, че е от технологично значение за бранша на ресторантите и баровете? Какво е важното и какви са проблемите?
Мирослав: Идеята на нашия софтуер е да бъде на модулен принцип, който да минава през API, за да ни даде възможност да направим интеграция с други софтуери. Ние си го представяме като много по-отворена система. Най-много се търси дигитализация на процесите. Всичко, което е било на хартиен носител, ще се автоматизира. Информацията, която получават сервитьорите и възможностите за разделяне на сметки, промяната на менюто и т.н. Всеки бизнес работи с данни. Собственикът трябва да има добър поглед към заведението и към показателите, които контролират процесите, т.нар. KPIs.
Цветелин: Като цяло има грешка в целия алгоритъм на самия бранш. Цялата конфигурация софтуер и хардуер е 1000 лв., а може да разработваш оборот между 40000 и 70000 на месец. Но не може да си дал за интериор 200 000 лв. и технологиите ти да са стари и овехтели. Просто е несериозно да имаш заведение за 300 000 лв. и компютърът да не може да прави елементарни процеси. В същото време смартфонът ти да струва 1500 лв. Проблемът с технологиите е народопсихологически. Хората трябва да се усещат сами за дигитализирането. Това го казвам като ресторантьор, а не като професионалист в сферата на технологиите.
Интервюто проведе Атанас Нейчев
