Доброслав Димитров е основател на Imperia Online, съосновател на образователния център ИТ Таланти и председател на БАСКОМ – Българска асоциация на софтуерните компании. Ако медицинските служители са на първата линия в здравната криза, причинена от COVID-19, то г-н Димитров е на първата линия на икономическия фронт. Неминуемо ИТ секторът търпи сериозни проблеми в момента, но се задават и още. Въпреки всичко, кризата в даден момент ще отмине и във времето за преоценка е възможно да се променят философиите както на компаниите, така и на целия ИТ пазар. 

Г-н Димитров, какво се случва с ИТ сектора в момента и как се очаква да се развият нещата?

Със сигурност няма да се развият добре. За ИТ индустрията се говори, че е застрахована, но това абсолютно не е вярно. Секторът като цяло, се занимава с дигитализирането на всички останали бизнеси. Следователно, когато те не функционират, няма как да не се стигне до верижна реакция. Много договори ще бъдат прекратени или отложени във времето и това явление със сигурност ще ни афектира. В различните компании ще се отрази различно. 

Популярното мнение сред хората е, че щом програмистите могат да работят от вкъщи, значи са застраховани от кризата. Но не е толкова просто, ако няма какво да работят…

Това е така. Работата от вкъщи е ясна, но ако няма за кого да се извършва, имаме проблем. Но пак казвам – зависи от компанията. Ако си продуктова такава и предоставяш някаква услуга, може кризата да не достигне до теб. Развлекателният сектор, например, е добре. Хората стоят вкъщи и гледат сериали, филми, концерти, играят игри. Но ето, че ако кризата продължи по-дълго, хората биха спестили своите ресурси и едва ли ще си харчат парите за игри. За момента тези фирми са най-застраховани, но рано или късно и те биха били афектирани.
Но ако пишете софтуер за авиокомпания, определено скоро няма да се изпълни договорът ви. Това означава, че е необходимо много работодатели да прехвърлят усилията на служителите си в друго направление. Много компании, засегнати директно, дори ще фалират – работещи за петролната индустрия или пишещи софтуер за хотелски услуги. Едва ли някой в момента ще отдели пари, за да си автоматизира ресторанта..

Ако аз имам хотел, например, и плащам на Вашата компания за софтуер, как бих могъл да прекратя договора си с Вас или да откажа поръчката?

Зависи какъв е софтуерът. Ако се закупува еднократно, то няма проблем. Но какво става ако някой е имал договор да продаде софтуер на хотел, който ще отвори след месец и е вече завършен, очакващ да интегрира такава система? Тези договори ще отпаднат – във всяка една договорка има форсмажорни клаузи. Извънредното положение, гласувано от парламента, влиза изцяло в тази клауза. Дори и да се стигне до съдебен спор – няма значение, защото така или иначе пари няма как да влязат в тази компания, разработваща софтуера. Тук дори не трябва да гледаме само България, защото нашите компании продават за цял свят. В момента всеки си пази ресурсите и намалява оттам, откъдето е по-лесно. Със сигурност в Германия не е толкова лесно да си освободиш служителите. Но прекратяване на договорите на външните контрагенти би било по-ефикасно. Няма какво да изискваш от клиенти, които са на ръба на банкрута.

Според Вас какви са най-добрите и безопасни варианти за служителите и работодателите?

В зависимост от компанията и нейните ресурси, но честият подход е, хора, които нямат активни проекти излизат в платен отпуск. Ако нямат такъв, минават на половин работен ден. Пестене на ресурс докато не намериш нов договор на мястото на този, който вече е паднал.

Стига ли се и до съкращаване на персонала?

Стига се и дори вече има компании, които са съкратили свои служители. Разбрах даже, че една от софийските софтуерни компании вече е обявила фалит. Ако работиш с голям клиент, който е решил да замрази този разход си меко казано осъден.

Това е интересно – ако една фирма има общо 10 клиента и 5 от тях спрат дейност, то все пак фирмата ще оцелее. Остават още 5, в крайна сметка. Но ако разполага с 3 големи клиента и те те „отрежат“, обречен си.

Service компаниите са първите, които усещат кризата. Могат да задържат служителите няколко седмици, но е важно да се отбележи, че никоя компания не разполага с чак такъв финансов ресурс. Приходът се генерира от хората, не от продукта – ако тези хора няма по какво да работят…

Какво се случва на пазара на кадри? Преди кризата имаше недостиг, сега как е?

Компаниите все още търсят хора. Доста от тях преди използваха рекрутърски компании, защото от обява да дойде кандидат, беше малко вероятно. Сега е малко по-лесно, но няма драматична промяна.

Кои сектори са вървежни в момента и не страдат от ситуацията?

E-commerce е силен пример – все пак, хората пазаруват онлайн, гейм разработчиците, разбира се. Друг такъв е дигитализацията на финансовия сектор. Отново – хората си стоят вкъщи, избягват да ходят по банките и затова имат потребност от добри fintech услуги. В този сектор със сигурност ще има покачване на продажбите.

Колко време би отнело за възстановяване на индустрията?

Това ще стане когато се изправят икономиките и спрат да режат разходи. В момента е логично, че компаниите са насочени към финансовото оцеляване. Следователно дигитализирането не им е приоритет. Трябва да имаме предвид, че ние живеем във време, в което наистина не се знае какво ще се случи. Правят се постоянни препратки към кризата от 2008 г. или към Голямата депресия, но тези аналогии не са адекватни. За първи път сме в световна пандемия, за която всички знаем. Дори и при Испанския грип информацията е минавала „под радара“, защото е било военно време и се е криело.

Ако една компания е тежко засегната от кризата – заслужава ли си тя да преориентира своята дейност към някоя незасегната бизнес ниша? Например e-commerce. Цялото това логистично усилие може ли да бъде оправдано? Няма ли риск, че докато трае пренасочването, е възможно кризата да е приключила?

Ако една компания може да направи такова прехвърляне, то тя е абсолютно задължена. В бизнеса не големите изяждат малките, а бързите бавните. Гъвкавите компании ще оцелеят. В такава ситуация една по-стара и закоравяла компания може лесно да изчезне, поради наличието на известна горделивост относно дейността си. Не трябва да стоиш и да чакаш отминаване на бурята. Има един тънък момент – всеки сам трябва да прецени доколко е заплашен и доколко може да издържи. Но би трябвало при софтуерния бранш да е по-лесно, отколкото да смениш едно производство, например. Програмистите могат да учат други езици и ако се наложи те могат да сменят технологията.

Има ли програмни езици, които по-добре се трактоват в момента, защото с тях по-лесно се разработва fintech, например?

Не бих казал. В крайна сметка всяка компания има конкретен набор от технологии, които използва. Ако един програмист пише само на един език, то това е все едно един шофьор да каже, че може да кара само една марка кола.  Да, има случаи – не можеш да се качиш на ТИР вероятно, но пък можеш да го подкараш, защото вече си се научил да караш. Стараем се да обясним на всички програмисти това, че технологиите се променят и някои езици просто спират да се използват. Всеки обича да работи това, в което е най-сигурен, така че по-скоро някои не искат да сменят езика, а не че не могат по принцип.

Можем ли да кажем, че извънредното положение изненада софтуерните компании и също така, че ако една компания няма exit вариант от преди кризата, то сега и е много по-трудно?

Не мисля, че има компания по света, която да има exit вариант за такъв случай. Всички отрасли на планетата в момента не функционират нормално. Такова нещо няма как да се планира. COVID-19 и пандемията са от нещата, които не е много вероятно да се случат, но когато се случат са много тежки.

Все пак, в България обявяването на фалит не е като това в САЩ…

Направо си е невъзможно. Процедурата е много по-тежка.

Разликата е, че там обявяват фалит и все пак остават надежди за след това. „Ще видим как ще се развият нещата през 2021 г., може някой да ни изкупи“ и т.н. В България фалитът е равен на смърт.

Българските бизнесмени от друга страна са достатъчно изобретателни и в такъв случай ще намерят начин…

В лицето си на председател на БАСКОМ, вие има ли какво да направите, така че да бъде подпомогнат бизнеса?

Срещаме се и обсъждаме основните проблеми пред бизнеса в момента. Например, компаниите споделят своя опит как са преминали към home office. Всеки си мисли, че home office значи просто да си вземеш лаптопа вкъщи и това е. Но реално не е. Има много проблеми със сигурността и ако работиш по нещо в офиса, не е задължително да можеш и от вкъщи, защото рискуваш то да изтече. Ако има QA служители, които тестват нови телефони, то това може да се случи само в офиса. Ако се изнесе устройството, някой ще го снима и ще го качи в интернет. Да не говорим, че вкъщи не всеки има добра защита и чрез някого може да влезе вирус в цялата система. Ние, например, използваме комбинация от Team Viewer, физическо взимане на компютри от офиса и тн. За всеки отдел е различно, тъй като някои машини са много по-мощния от това, което хората има по домовете.

Това ли е най-голямото home office предизвикателство? Сигурността?

Абсолютно. Но има и други проблеми, които всяка фирма трябва вътрешно да си реши.  Факт е, че всеки ден се срещаме с различен проблем и го решаваме по различен начин. Ще отбележа, че ако в системата влезе криптовирус, тогава вече наистина фирмата може да фалира. Губиш цялата си информация и всичко приключва. И ние от ИТ сектора се борим с вируси, но по-различни.

Като основател на Imperia Online, какво бихте казал относно предизвикателствата за управление на екипи в рамките на извънредното положение?

Всъщност, дори имам чувството, че сега сме по-ефективни. Всички са изключително подредени и прибрани, с чудесна организация, за което благодаря на колегите. Дори сега, провеждайки срещите си в Zoom, успяваме да ги изгледаме след това на запис. По този начин следим какво се случва в цялата компания. По мое наблюдение, определено КПД-то ни не е пострадало. Най-малкото дори – ние сме в отворен офис – много хора са в едно и също помещение. Има движение, разговори и т.н. Колкото и да се абстрахираш, не е същото както, както да се изолираш вкъщи.

Какви ползи можете да извлечете от цялата ситуация с COVID-19?

Дълги години имахме политика, която не приемаше home office варианта, освен в краен случай. Присъствената работа беше важна за нас. Най-вероятно обаче, това нещо ще бъде сериозно преосмислено след кризата. Също така, със сигурност ще използваме Zoom, дори да сме в офиса. Открихме, че платформата е много удобна и няма нужда да се чакаме и дебнем в офиса за да съберем определени хора за среща. В Zoom можем винаги да се чуем набързо и да си кажем каквото имаме за 10 минути, кой откъдето се намира.

Разкажете за образователния център, на който сте съосновател – ИТ Таланти. Какви проблеми срещат тези центрове и как Вие се справяте с тях?

ИТ Таланти не е част от Imperia Online, следователно не е и част от даден тип вътрешно обучение. Това е безплатна академия, която всеки може да запише, стига да има 18 годишна възраст. Това бе и оригиналната идея – не да има платени курсове, нито да съперничи на университетите. Ние правим високоефективна програма по квалифициране и преквалифициране, в която хората да започнат от нулата. При нас може да дойде всеки, защото започваме от А и Б. Това дава шанс на много хора от други индустрии да се захванат с програмиране, стига да имат интерес и желание.

Предполагам, на базата на кризата, доста хора, които са изгубили работата си, обмислят дали да не се прехвърлят към ИТ сферата…

Надявам се. В България има много можещи и умни хора, които по една или друга причина животът ги е завъртял и изпратил нанякъде, където не им се дава най-доброто поле за изява. ИТ секторът дава шанс, който буквално може да им промени живота. Тази индустрия ще има проблеми, но те ще са по-малки. Това е индустрията на бъдещето.

ИТ секторът в момента се води изключително развит, но той тепърва ще се развива. След 50 години едва ли ще има нещо, което да не е дигитализирано и да няма нужда от поддръжка…

Именно. Поради тази причина не се опасявам толкова за нашата академия. Това, което ще се случи е, че ще започнем обучителния си сезон по-късно, тъй като нашите курсове имат задължително присъствие. В момента това физически няма как да се случи. Ние не предлагаме онлайн обучение поради подхода ни за лично внимание към всеки кадет.

Това ще е единственият начин, по който ще ви се отрази кризата?

Може и да имаме някой допълнителен разход, но не и други по-сериозни проблеми. Просто трябва да изчакаме да се позволи ходенето на училище.

Има ли начини, по които бизнесът може да подпомогне учебните центрове? 

Не мисля, че има нужда. Бизнесът може да помогне на обучителните програми с това да има смелостта да наема младши програмисти. Проблемът на образователните центрове идва оттам, че бизнесът иска да наема хора, които вече си знаят занаята. Опасенията са, че ще се наемат и обучат хора, които след това ще си сменят работното място. Но всеки един начинаещ програмист, по мое мнение, е изключително лоялен, защото уважава човека, който му е дал първия шанс. Това е и най-удачният и пазарен начин, по който бизнесът да подпомага образователните центрове – да наема начинаещите. Трябва постоянно да се инвестира в нови кадри, които да израстват в компанията, а не да се ползват компании специализиращи в „headhunting”.

Според Вас ще има ли промяна във философиите на компаниите в това направление – наемането на служители?

Компаниите никога няма да спрат да търсят хора с опит. Има такива, които смело наемат хора, със съзнанието, че може да минат 6 месеца, преди даден човек да им е полезен. След кризата може би ще преценят, че трябва да спрат това. Със сигурност ще се правят по-малко компромиси с пристигащите на интервюта. Случваше се преди – идват хора, държат се арогантно и неуважително, и въпреки това биват наети на работа. Сега, смятам, че ще е малко по-различно. Ще важат с по-голяма тежест човешките умения. Дали някой е по-опитен или по-малко опитен няма да е от такова значение, колкото самите soft skills, които притежава. Например, ако някой си е сменял работата пет пъти за пет години, най-вероятно няма да бъде извикан на интервю, за разлика от преди.

Очаквайте втора част на интервюто!