Според изследване на Microsoft, 85% от големите компании са приели IoT решения в своя бранш, а очакванията са, до две години ръстът да се покачи на 94%. На първите места са търговските лидери в лицето на САЩ, Китай, Германия, Великобритания, Франция, Япония, а основните сфери на прилагане на Internet of Things са промишленост, транспорт, правителство, здравеопазване.
Бизнесът не само е приел IoT решенията, но тотално е прескочил бариерата, след като 88% от компаниите определят като основна причина за успеха и прогреса си именно “невидимата революция”. Статистиките също така сочат, че компаниите ще отчетат 30% възвръщаемост на инвестициите за IoT в следващите две години, а навлизането на 5G мрежата ще окаже окончателен поврат.
В основата са заложени ефикасността и продуктивността. 56% от компаниите забелязват значителна разлика в оптимизацията на работния процес, 47% пък посочват покачването на продуктивността сред работниците, а 44% – безопасността и сигурността.
Нека погледнем за пример как IoT се отразява на ефикасността в промишлеността. Производствената автоматизация позволява значително по-високо качество на продукта, което позволява по-внимателно и задълбочено планиране и изработване на графици, съответно и влизане в срокове. Това означава изрядност във веригата на доставките, което пък отваря врати за покачване на сигурността и безопасността.
Ето пример и за здравеопазването. Имплементирането на cloud съхранение е от плачевна необходимост за страна като България. Бюрократичното разнасяне на документи и събиране на печати е съществена част от BGoT, но не влиза в плановете на IoT. Какви могат да бъдат ползите? Проследяването на пациенти, болничен персонал и събирането на база данни могат да бъдат извършвани с минимални усилия при потенциална автоматизация. Утопията е, при посещение на болнично заведение, чрез уникален личен код или въпросният пръстов отпечатък, цялата медицинска анамнеза на пациента да бъде достъпна накуп. Всичко би могло да бъде на едно място, така че медицинските лица да са наясно кога човек е бил опериран, какво му е изписано за грипа преди 4 години, какви хронични заболявания има. За пример, според доклада на Microsoft, 66% от здравната индустрия използва IoT за проследяване на пациентите, a 57% за дистанционно мониториране и асистенция. Разбира се – това води до многократно по-лесно менажиране на болничните заведения и най-важното – по-голямо удобство на потребителите на здравни услуги. Защото, дистанционната здравна асистенция или виртуализирането на здравните системи, могат да доведат до редуциране в здравната немърливост в хората.
Тъмната страна
Но цъфтежът в IoT пролетта има и своя тревожна гледна точка. Предизвикателствата около усвояването не са малки и еднообразни. 38% от компаниите признават за наличие на технически затруднения и сложност, 29% за недостиг на бюджет, но и липса на достатъчно познание в сферата. 28% не са намерили правилните IoT решения, а 18% се тревожат за сигурността. И все пак, числата говорят за един най-срещан проблем.
Докладът на Microsoft показва, че 47% от компаниите използващи IoT срещат като най-голямо затруднение липсата на висококвалифицирани кадри, а 44% казват, че нямат достатъчно добри ресурси, така че да тренират своя персонал. Ако искаме да бъдем позитивни – 43% са на противоположното мнение и смятат, че има достатъчно добри работници, а 46% имат достатъчно добри ресурси и тренировъчна база. Но дори и така, все пак си остава фактът, че половината световна индустрия, използваща IoT, страда от недостиг на висококвалифицирани кадри. Тази статистика със сигурност ще окаже своето влияние и върху образованието в близките години, което има само един път – да става все по-технологично насочено.
Връщайки се на тревогите около сигурността, най-сериозното притеснение за компаниите е, че с неизбежното нарастване на IoT устройствата, ще се превръща в по-трудна задача тракването и управлението на всички. Проблемни могат да се окажат: подсигуряването на достатъчно добра, стабилна и непробиваема мрежа, нивото на сигурност във всяка една от крайните точки (endpoints), ъпдейтването на криптирани протоколи, хардуерни и софтуерни тестове за оценка на устройствата, както и уверяване, че всеки един софтуер е ъпдейтнат и др.
Друг въпрос под съмнение се оказва т. нар. proof of concept (POC). 28% от компаниите съобщават за провалени проекти, поради неяснотата около тяхната бизнес стойност. Сред най-разпространените спъващи фактори са: липса на ясна стратегия, липса на необходима технология, прекалено много платформи с необходимост от тестване и др.
Въпреки че тези проблеми не могат да се нарекат точно “бели кахъри”, IoT ще намира все повече методи за изчистването им. Не защото е наложително, а защото е неизбежно.
Материал: Пламен Михайлов
Източник: Microsoft
