Д-р. Бисерка Йовчева е дамата, която стои зад едни от най-големите състезатели по природни науки на България, някои от които се нареждат в световните ранглисти на състезанията по математика и информатика. Много голяма част от дивелъпърите се срещат за първи път с кода именно с помощта на нейните популярни книги “Първи стъпки в програмирането” и “Втори стъпки в програмирането”.
Бисерка е един от пионерите на възстановяването на студентската олимпиада по информатика, като голяма част от инициативите в ученическите олимпиади по информатика също са нейно дело. Нейната авторска методика за преподаване на програмиране е известна на международно ниво като “Спираловиден подход в обучението”.
Какво породи нуждата от Школа А&Б, която произвежда шампиони по информатика?
Школа А&Б е създадена на 1 април 1998 г. и е насочена към обучението по математика и информатика. Целта ѝ е да запълни една дупка в извънучилищната подготовка по информатика в Шумен. В началото идеята се реализира с помощта на колегата ми проф. д-р. Антон Молов, с когото искахме да осигурим добро обучение по математика и информатика на децата от града. По-късно успяхме да постигнем доста успехи благодарение на нашата отдаденост, защото наистина много работихме в името на постиженията. Мотивацията ми за тази работа са децата, с които работя, истински ги обичам. Мога да кажа, че това е характерно за всеки, който работи в школата – гл.ас.д-р. Дянкова, Димитър Добрев, Цветелина Иванова. В момента при нас работят и двама стажанти, единият, от които е Валентин Борисов, който е един от големите шуменски състезатели с много отличия от международни олимпиади.
С какво се отличава методиката на преподаване при вас?
Главното различие е, че ние сме частна школа и децата идват на занимания извън училище. Трябва да ви споделя, че това, че занятията са платени е ключово за успеха. Откровено си признавам, че всеки път, когато съм опитвала да организирам някакъв вид обучение безплатно, съм удряла на камък. Просто липсва мотивация. Виждам, че някои фирми се опитват да предлагат безплатни обучения, но за мен те са епизодични, временни и неефективни. Един добър програмист, според мен, се подготвя в продължение на 4-5 години усилена работа, от 2 курса, човек може да стане аматьор в програмирането.
В школата групите ни са от 5-10 души, което означава почти индивидуално обучение, минимум 4 часа седмично, като в много случаи състезателните групи отделят повече време за подготовка. За децата школата се превръща в място, на което могат да общуват, забавляват се, купили са си настолни игри, с които разпускат. Всички ние сме като голямо семейство – фактор, който също допринася за успехите! В мое лице децата не виждат учителката, която заповядва какво да се случва, за тях аз съм Биси и те с мен могат да разговарят за всичко. В отбора включваме и техните родители, защото няма ли подкрепа от родителя, нищо не се случва. Много често казвам, че когато видя родителя, мога да кажа дали от конкретния ученик ще стане добър състезател или не. То просто е шесто чувство. Има родители, които идват с огромни амбиции, но не са преценили правилно възможностите на детето си. Прекалените амбиции са вредни, много повече помага, ако родителят е приятел на детето си и винаги застава зад него. Много важен момент е реакцията, когато се издъним някъде, защото това се е случвало. Имали сме състезания, от които някой се е връщал с нула точки. В този момент е важно да застане някой до теб и да ти каже, че те обича въпреки всичко. Това е работа на родителите, не само моя.
Как Европейската младежка олимпиада по информатика стана възможна?
Едно от най-големите постижения на българската информатика е организирането на Първата европейска младежка олимпиада по информатика – eJOI. Това е една моя и на проф. д-р. Красимир Манев от НБУ инициатива, която стана реалност с помощта на Елена Маринова, президент на Мусала Софт и Алексей Христов, президент на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки.
В продължение на около 5 години се борихме да създадем тази олимпиада. За щастие, през 2017 година, успяхме! Първото издание беше в София, миналата година в Инополис, Русия, а тази година готвим трета в курортния град Марибор, Словения. Още на първото издание се включиха 23 държави със 100 деца, получи се страхотен празник за феновете на информатиката у нас. Инициативата е за деца до 15-годишна възраст и забелязахме, че страшно много мотивира децата!
Как разпределяте състезателните групи в школата?
Разпределяме ги според това колко са напредлани, така както са състезателните групи в националните състезания.Групите, които са най-добри са “Б група” (9-10 клас) и “А група” (синиър група от ученици от 11-12 клас). Интересното е, че в “А група” много често се състезават и по-малки ученици, осмокласници. За пример мога да дам Ростислав Руменов и Румен Христов от Шумен, Христо Венев от София, Енчо Мишинев от Ямбол – все осмокласници, които влизаха в “А” група и още с първото си представяне се класираха в националния отбор. Всички те са в топ 10 на световната ранглиста по информатика за всички времена – Христо Венев е втори в света, Румен Христов е на пето място, Енчо Мишинев е на седмо!
Какви други състезания организирате?
През 2001 г. някак си ми липсваше наличието на есенен турнир по информатика… затова го създадох с помощта на всички колеги от страната, разбира се – за първия турнир журито се отказа от хонорарите си. Сега турнирът се провежда всяка година в Шумен. През 2009 г. този турнир прерасна в международен и днес е единственият международен в този формат – за Junior и Senior възрастови групи. Това състезание вече се приема изключително авторитетно, в него участват топ 4 от всички 5 държави, които са първи в света по информатика – това са България, Румъния, Полша и Русия, липсва ни само Китай, но се надяваме някога да се включат и те.
Какви програмни езици предпочитат учениците?
д-р. Йовчева с Йордан Димитров, носител на сребърен медал от международното състезание Romanian Masters in Informatics – 2018
Нашата практика е да наблягаме на алгоритмичната подготовка. По този начин, какъвто и да е езикът или технологията, когато учениците имат отлична основа, те се справят с всеки проблем и нов език за много кратко време. Опитът доказва, че нашите ученици се адаптират изключително лесно към всякакви технологии. Имам ученици, които работят с Java, C# и много други езици за програмиране и нямат проблеми, защото са с много стабилна начална подготовка по алгоритми. Работят на различни позиции, успешно се реализират и като Front-End и като Back-End програмисти,
Точно преди малко прочетох обява със заглавие “Стани програмист с JavaScript!”. Та какво значи това? Един програмист не може да стане специалист с една технология, той е програмист, ако може с лекота да започне да пише на всеки един език, стига да се запознае набързо с основните му конструкции. Нужни са 2-3 дни за да влезеш в час.
Подкрепят ли ви ИТ компаниите?
Аз ги подкрепям, те мен не. Бих казала, че ги подкрепям много, защото има ИТ компании, в които има цели шуменски екипи. Просто действително в почти във всяка успешна фирма има мои ученици, но е истина, че фирмите много рядко помагат – с малки изключения като Мусала Софт. Никоя компания не е проявила интерес да помогне с компютри или някакъв вид финансиране.
Разбира се, аз съм изключително благодарна на БАИТ за една награда, която те ми връчиха през 2015 година. Тогава аз получих тяхното специално отличие за принос в ИТ сектора, което е едно сериозно признание.
Смятам, че ИТ компаниите трябва да подкрепят именно обучението на ученици в направление програмиране, защото в момента компаниите подкрепят програмите на студенти, тъй като са по-близко до момента, в който ще търсят професионална реализация. Ако обучението започне от по-рано, тези деца ще пораснат и те ще бъдат перфектните специалисти в момента, в който са нужни на пазара на труда.
Когато започнахме да организираме eJOI от Министерството на образованието ни дадоха минималната сума от 40 хиляди лева, с които е невъзможно да се организира олимпиада. Тогава започнахме събирането на средства и трябва да ви споделя, че само от български ИТ компании се събраха около 300 хиляди лева за тази кауза. За това сме страшно благодарни! Тогава разбрахме, че когато българският бизнес реши, може да прави чудеса!
Новите ученици изискват ли нов метод на преподаване?
За информатиката специално, мога да кажа, че изисква нов подход. В никакъв случай нашето преподаване не прилича на стандартното в училище и това е една от причините да предлагаме образование на толкова високо ниво. Постоянно работим със състезателни системи, презентации и не само, работим и с бяла дъска с маркери. Не трябва да има залитания само в едната крайност, не може децата да ги качим изцяло на компютри и таблети и да чакаме да асимилират информацията – лекцията, беседата, дъската и присъствитео на учителя са изключително важни, но между всичко това своето място трябва да откриват и технологиите.
В България, в средните училища, програмиране официално не се преподава. В програмата има предвидени часове по ИТ, а не по програмиране. Писане на код се прави само в профилираните училище, което е жалко, ние бяхме една от първите държави в света, която въведе програмиране в училище. А в момента всички го имат, а у нас почти сме го махнали като практика. Имаше борба за това, имаше ентусиасти, но сме малко. Ние сме тези няколко ентусиасти, които произвеждаме шампиони и програмисти за ИТ сектора, но тъжното е, че това се случва извън задължителните часове в училище.
Награждаване на отбора на Школата с наградата на Шумен за ученическа формация за 2018 година
Какви технологии използвате вие в класната стая?
Използваме среди за програмиране и грейдинг системи. Аз лично имам проект за софтуер, който трябва да се реализира, за да се подобри преподаването и да се направи някакво дистанционно обучение. В момента, обаче, за това на нас не ни достига ресурс, тъй като всички наши студенти и ученици започват да работят в компании, а ние не можем да им осигурим заплащането за този труд. Обучението в школата на този етап е полуавтоматизирано – използваме различни платформи с грейдинг системи от типа на Hacker Rank, използваме книжни учебници и всички съвременни средства за комуникация, но се чувства необходимостта от една цялостна система за обучение.
Върховете на кое състезание искате да достигнат вашите ученици?
Иска ми се първо място на Международната олимпиада по информатика, до второ сме стигали вече. 😀 На Световното студентско състезание по програмиране, което се провежда всяка година, имахме дълъг период, в който български отбор не можеше да се добере до финал. Миналата година имахме участие на финал за първи път от 13 години. В отбора на Софийския университет тогава участваше един от моите ученици – Антон Чернев. Заедно с Дани Атанасов и Иво Дилов те се представиха достойно в най-тежкото състезание по програмиране в света. В момента финалът е в Португалия и на него се яви вторият отбор на СУ, който е в състав Иван Ганев, Петър Ангелов и Виктор Терзиев. Иван и Петър са мои ученици. Пожелавам им да влязат в топ 10 на европейските отбори!
Интервюто проведе Вяра Стефчева.
