Разнообразни са сферите на взаимодействие с технологиите. Нишата на подобна връзка при медицината и технологиите е сериозен фактор за подобряване на живота на хората. Росен Върбанов е CEO на Sirma Medical Systems и от две години работи по взаимодействието на тази връзка. Той ни запозна с процесите за разработване на технологиите и какви пазари се откриват за тях.
Каква е технологията, която се крие зад MPI-2? Къде се обработва информацията? На самото устройство или на Ваш сървър?
Всъщност MPI-2 е цяла една система за лекуване на говорни дефекти – две приложения на мобилни устройства плюс framework, който е на сървъра. Звукът се обработва в устройството директно от специален микрофон за гърло, който изключва шумовете и хваща звуците по прецизно. Когато данните се измерят, се изпращат на сървъра, който прави статистически анализ и връща резултати.
Какви езици и методи са използвани за разработката на приложението? Имате ли планове да го адаптирате за останалите платформи, освен iOS?
На този етап е достъпно само за iOS потребители. В момента правим изследване каква библиотека за Android можем да използваме за звука. Писано за iOS на Swift. Всъщност има две приложения, първото (MPI-2) записва и анализира говор, а второто (MPI-2 Recorder) записва видео. Така записваме едновременно и двете, което е нужно на специалистите логопеди за проследяване на терапията в различните ѝ фази.
Всичко се пише native за съответните устройства. За MPI-2 Recorder има планове да се напише и за уеб. Така потребителят ще може да записва видеото директно в браузъра с обикновена уеб камера и да го изпрати към сървъра. Уеб частта ще бъде написана на React + Bootstrap и библиотеки за пакетиране, а компилирането се извършва чрез Node.js. Горе-долу стандартен сетъп.
Има ли пазар за подобни технологии у нас? Намират ли се специалисти, които да работят с приложението в България?
За България не сме търсили много усилено, защото за да има ефект трябва да се работи на две устройства едновременно. При наличие на версия само за iOS това е проблем, тъй като са много скъпи. САЩ е друг пазар и възможностите на хората там са по-големи. При разговорите ни със специалисти в България те проявиха интерес, но изчакваме версията за Android преди да започнем да работим активно и тук. Тя ще направи използването на приложението значително по-достъпно.
На същия принцип ли работи и Diabetes:M? Какви технологии използвате при него?
Като технологии е същото. Стилът на работа е същият. Има приложения за iOS и Android, които също са написани native. То е доста по-сложно, защото се въвежда значително повече информация. Допълнително цялата статистика е изкарана в справки, графики и диаграми. Има връзка с Bluetooth устройства, както и CGM функция за следене на кръвната захар в реално време. Анализите на данните се правят на сървъра. Има и разработени две Web приложения. Като цяло, проектът е много по-мащабен. Даваме изключително много информация на потребителя, но тя му е нужна, за да следи ефективно състоянието си във всеки един момент.
Интересното тук е, че освен собствени разработки използваме и AI технологии на две външни компании. Едната например е Smart Assistant, който следи движението на потребителя в ежедневието – кога става, кога кара кола и други подобни. Сървърът анализира информацията, което ни позволява да изпратим автоматично предупреждение в определени ситуации. Втората разпознава рецепти за готвене от свободен текст или говор, анализира ги и връща информация за хранителните стойности на крайния продукт.
А всичките тези анализи с определен device ли се следят?
Не, само с телефон. Тъй като повече хора не мърдат никъде без мобилния си, успяваме доста ефективно да направим профил на потребителя. Важното тук е, че той е индивидуален за самия човек. Едновременно с това проверяваме данните въведени от него за диабетното му състояние. Така можем да му изпратим в точното време текстови и гласови съобщения, ако например не е въвел кръвната си захар преди да се качи в автомобила си. В Англия има закон, който казва, че ако си диабетик, трябва задължително да измериш кръвната си захар преди да започнеш да шофираш. В този случай, асистентът може да предотврати сериозен инцидент.
Вие работите ли с болници и медицински центрове?
Започваме, да. Един от основните ни консултанти е Доц. Радка Савова от клиниката по ендокринология, диабет и генетични заболявания към СБАЛДБ в София. Активно работим и с Асоциацията на децата и младите хора с диабет.
Като цяло, ситуацията с болниците и клиниките в България е сложна. В момента работим да сертифицираме приложението за CE марка. Това ще ни позволи да го предложим на здравните заведения като доказано ефективна и надеждна платформа за проследяване състоянието на пациентите. Разбира се, накрая всичко опира до средства и персонал – за съжаление се изисква определен ресурс за да работи и да се поддържа всичко нормално, а в нашата здравна система има огромен недостиг както на хора, така и на финанси. Технологичното обезпечаване също е на изключително ниско ниво, което пречи за осъществяване на ефективна връзка между лекар и пациент. Въпреки всичко сме оптимисти и хвърляме доста усилия в тази посока.
Какви са прогнозите Ви за масовото използване на последните технологии в медицината у нас?
За съжаление, за момента прогнозите не са много добри, малко по малко нещата ще се случат – просто светът върви натам. Голямата вълна на промяната ще дойде от самите пациенти. Особено по-младите. Все пак те имат най-голям интерес да са в добро състояние. Хората от по-старата генерация имат вече изградени някакви стереотипи и трудно успяват да се пречупят и да използват новите технологии, колкото и полезни да са те. Тук идва и разминаването – много от младите специалисти търсят работа навън, а тук остават по-възрастните лекари, които вече имат изградена рутина. В същото време новото поколение пациенти искат да ползват всичко, което може да им помогне. Тези различия забавят много нещата, но рано или късно със сигурност промяната ще се случи.
