Христо Цветков стана първи на ултра маратона „Spring 360“ и е най-младия българин взел участие в Айрънмен

Христо Цветков е Senior Back – End Developer в компанията TechHuddle. Освен с работни проекти обаче, той се занимава усилено и с бягане. В неделя, Христо успя да постигне значителен успех. Вижте какво разказа той за съчетанието между работа и спорт.

В какво се състои работата Ви? Вие сте Senior Back – End Developer в TechHuddle, как минава денят Ви в офиса?

Работя в on-demand екипа, който е нещо като аутсорсинг екип, тоест, занимавам се с различни проекти, които имат давност от 1-2 месеца до година. В зависимост от проекта, по който работя, съм в компанията на голям екип, но в някои проекти работя и сам. С част от хората имаме седмични срещи и „планинги“, с други комуникираме само по мейл. Работният ми ден е малко по-различен от този на обикновените програмисти. Ставам доста рано, закусвам, за да имам сили за тренировките ми по-късно. Понякога тренирам по време на обедната ми почивка, иначе всеки ден тренирам след работа.

Как успявате да съчетавате работата като Developer с тренировките по бягане? Радвате ли се на положителен ефект от спортуването?

Това, което забелязах още когато започнах да тренирам по – усилено (преди 3 години), може да прозвучи банално, но то е че се чувствах по – жив. Тренирам и триатлон – дисциплина, която включва 3 вида спорт – плуване, колоездене и бягане. Интересното е, че когато плувам сутрин рано преди работа, след това се чувствам страхотно на работното ми място. Повечето хора от нашия екип идват тук към 9 – 9:30, а аз бях готов, дори и след тренировка, в 8:30ч. Чувствам се по – продуктивен.

Подкрепят ли Ви колегите и компанията в спортните Ви занимания?

Да, напълно. Когато започнах работа в компанията бях много приятно изненадан. Нашият шеф е фен на спорта и малко след като станах част от компанията, сформирахме отбор по бягане („TechHuddle running team“) и колоездене. С колегите ми се сплотихме като колектив около спорта. Голям бонус е, че офисът ни се намира на 5 минути от „Борисовата градина“ и е много удобно за нас да тренираме преди и след работно време. Предоставени са ми идеалните условия за тренировки – имаме душове, шкафчета за дрехи и т.н. Първоначално в отбора бяхме 5-6 човека, но с времето той се разрастна и в момента около 20 човека са част от него. През топлите месеци от годината имаме организирано седмично бягане 2 пъти в седмицата. Аз силно подкрепям това, тъй като сплотяваме екипа си още повече. Когато някой от нас има състезание, всички останали ходят да го подкрепят. Най – пресният пример, който мога да дам е от последното ми участие в „Spring 360“, където условията бяха ужасни – валеше дъжд, а това въобще не е в полза на един бегач. Въпреки всичко обаче, моят добър колега и приятел Иван Иванов бяга 3 часа заедно с мен и аз оценявам този жест.

Как решихте да вземете участие в ултра маратона „Spring 360“?

Този ултра маратон се провежда, ако не се лъжа, вече пета година. Той е организиран от спортен клуб „Бегач“. При него хубавото е, че, за разлика от повечето подобни надпревари, които са в планината или на други по – трудни маршрути за бягане, в „Spring 360“ бягате в Южния парк в София и е по-лесно. Не се изисква много усилена подготовка, намираш се в града, на достъпно място и всички тези неща ме подтикнаха да участвам. Миналата година бях част от това състезание за първи път, като тогава опитах просто да мина 100 км. Успях да измина това разстояние, но с много мъки в последните километри. Тази година си поставих по – амбициозната цел – да подобря националния рекорд. Тренирах по-сериозно и ми се получи.

Подобрили сте националния рекорд с почти 15 км. Удовлетворен ли сте от постижението си?

Тази година се получи малък парадокс. Дисциплината се нарича „12 – часово бягане“, тоест имаш това време, за да навъртиш колкото можеш повече километри. Парадоксът беше, че аз бях подобрил най-доброто постижение на българин на 11-ия час. Ако бях спрял един час преди края, също щях да съм счупил рекорда. Обичам да планирам нещата предварително, като най-често имам оптимистична, реалистична и песимистична цел. На тази надпревара надхвърлих оптимистичната си цел, а това се случва доста рядко и съм доволен от себе си. Това беше може би най – силното ми състезание досега.

Как подходихте по време на подготовката Ви за „Spring 360“?

Като цяло за ултра маратоните, една от най – важните части от физическата подготовка, са тренировките в обем. Това означава, че ако искаш да можеш да тичаш 100 км., се очаква от теб на седмица да бягаш долу горе такова разстояние, или повече. Така тялото ти свиква с големите натоварвания. От октомври миналата година, започнах постепенно да увеличавам обема на тренировки, като стигнах до 150 – 160 км. на седмица. Подбирам много внимателно храната, която консумирам, тъй като тя е от фундаментално значение за издържливостта на един човек. Нужно е всеки ден да експериментираш с различни храни, за да видиш как ти действат различните продукти. Храната и водата са най – важните неща при подготовката на един бегач.

Бихте ли разказали за останалите си успехи в тази сфера досега? Какви преживявания имахте на състезанието Айрънмен във Франция?

Състезанието „Айрънмен“ е надпревара по триатлон, за който споменах малко по – рано. То включваше почти 4 км. плуване в открити води, 180 км. колоездене и класически маратон (42км. бягане). Бях много впечатлен от предложението да участвам, но парадоксът беше, че 3 месеца преди надпреварата не можех да плувам, но някак успях да се справя. Частта с колелото беше най – трудна, защото маршрутите бяха доста сложни, а бягането беше на 35-градусова жега. Не се представих много силно, но съм доволен, че получих този „experience“.

Успяли сте да извоювате място в националния ни отбор, който ще участва в Европейския 24 – часов шампионат на 26 и 27 май в Тимишоара. Какви са очакванията Ви за този форум?

На предстоящото състезание в Тимишоара, целта е да изминеш колкото може повече разстояние за 24 часа. Моята цел е над 215 км. Това би било нов национален рекорд. Националният отбор се състои от трима човека. Надявам се да успея да постигна целта си. След това идва лятото, а в този сезон по принцип участвам в доста надпревари.