Деница Иванова е съосновател и заместник-председател на сдружение „Въздух за здраве“, фокусирано върху здравните последици от замърсяването на въздуха. Дейността ѝ обединява интересите на общественото здраве и социалната справедливост, с предишна работа по теми, свързани със защитата на правата на пациентите и достъпа до качествено здравеопазване. Професионално е ангажирана и със синдикална дейност, насочена към опазване на околната среда и здравето на работещите, както и към създаване и на “зелени” синдикални представители.

Как се роди идеята за кампанията The Rain Collection? 

Идеята за The Rain Collection се роди от необходимостта да покажем една невидима заплаха за здравето — замърсяването на въздуха — и да я направим видима по иновативен и въздействащ начин, който да привлече вниманието на хората и да ги накара да се замислят.

Според данни на Световната здравна организация в България умират 14000 души годишно вследствие на мръсния въздух. Информирано ли е обществото ни по темата? 

Обществото все още не е достатъчно информирано за мащаба на проблема. Проучванията показват, че вредите от замърсяването на въздуха най-често се свързват само с белодробното здраве. Истината е, че замърсяването на въздуха е най-големият екологичен здравен риск — няма орган или система в човешкото тяло, които да остават незасегнати. Хората не са наясно и с това, че рутинните им ежедневни действия — начинът, по който се придвижват, отопляват, дори пазаруват — влияят пряко на качеството на въздуха.

Включи се в Играта “За По-Чист Въздух” и Спечели Награди!

През последните месеци въздухът в София е изключително мръсен. Какво може да направим, за да се предпазим в такива ситуации? Колко важно е да осъзнаем, че трябва да намалим замърсяването? 

През зимните месеци въздухът в София е наистина силно замърсен и това носи сериозен риск за здравето на всички, особено за хората с хронични заболявания, бременните жени, децата и възрастните хора. За да се предпазим в такива ситуации, е важно да следим ежедневните данни за качеството на въздуха чрез мобилни приложения и официални платформи и да променяме поведението си в дните с високо замърсяване — да ограничаваме престоя на открито, да проветряваме внимателно и кратко, да използваме пречистватели на въздуха вкъщи, да спортуваме в затворени помещения или на места далече от трафика. 

Тези мерки са особено важни за хората за уязвимите групи, а често не знаят колко голяма е ролята на въздуха за тяхното здраве.

Но индивидуалните мерки не са достатъчни. Колкото по-рано осъзнаем, че всеки от нас е част от причината и част от решението на проблема, толкова по-бързо ще настъпят реални промени. Намаляването на замърсяването е обща отговорност — от избора да ползваме обществен транспорт, вместо личен автомобил, през отказа да горим отпадъци или да отопляваме с твърдо гориво, до активното участие в граждански инициативи. Също толкова важно е да подкрепяме и да изискваме от управляващите  политики, които опазват здравето. Замърсяването не е абстрактно понятие — то засяга здравето на всички нас. Затова осъзнаването, личната промяна и натискът за реални политики са жизненоважни.

Има ли и кои са технологиите, които могат да ни помогнат да дишаме по-добър въздух? 

Напредъкът на технологиите и развитието на изкуствения интелект вече дават реални примери за ползи в опазването на околната среда. Един такъв пример е нов метод, който използва обработка на изображения и „умно“ обучение (т.нар. дълбочинно обучение), за да следи праховото замърсяване. Първоначално създаден за минни райони, този метод постига над 92% точност и може автоматично да отчита нивата на прах.

Тази технология може да бъде приложена и в градовете — например около строителни обекти или натоварени пътища. Ако се интегрира в градските камери за видеонаблюдение, тя ще може в реално време да засича кога замърсяването е опасно и да предупреждава институциите. Така ще се вземат навременни мерки. Това показва колко важен е технологичният напредък, който може да направи градовете ни по-здравословно място за живеене.

Като цяло, с добра система за мониторинг и прилагането на иновативни  решения, проблемът с лошото качество на въздуха може да бъде управляван и постепенно решен.

Каква е ролята на държавните институции и какви стъпки е необходимо да предприемат? 

Ние не можем да избираме въздуха, който дишаме — всички сме изложени на едно и също замърсяване. Затова най-голямата отговорност е в ръцете на властимащите. Именно националните и местните институции са тези, които взимат решения, създават политики и предприемат мерки за подобряване на качеството на въздуха. Те определят дали ще има добра транспортна мрежа, свързани и безопасни велоалеи, контрол върху замърсяващите източници, мерки за забрана на изгарянето и др. За нас остава само възможността да пазим себе си, но и да настояваме за политики, които пазят въздуха и здравето на всички.

Една от най-важните мерки за справяне със замърсяването е изграждането на надеждна система за мониторинг на качеството на въздуха. Без точни и достоверни данни държавата и местните власти не могат да създават ефективни политики и да предприемат адекватни действия. В момента това е сериозен проблем. Например в София има само една официална станция, която измерва замърсяването с фини прахови частици PM2.5 — един от най-опасните замърсители за здравето. Това означава, че често решенията се взимат на база ограничена информация и не отразяват реалната ситуация във всички райони на града.

Затова е изключително важно да се инвестира в повече измервателни станции, в модерни технологии за анализ и в публичен достъп до данните. Само така можем да знаем колко замърсен е въздухът, който дишаме, и да настояваме за мерки, основани на реални факти.

Друг пример за ролята на институциите е предоставянето на реален избор за екологично поведение. В момента в София липсват достатъчно свързани и безопасни велоалеи. Това кара хората да се страхуват да използват велосипед като средство за придвижване, защото рискът за тяхното здраве и живот е реален. Ако обаче съществува добре изградена и безопасна велосипедна инфраструктура, всеки от нас ще има възможност да избере да остави колата за кратки разстояния и да се придвижва по екологичен и здравословен начин.

Да се движим с колело, пеш или с обществен транспорт е наше право, също толкова значимо, колкото правото да се придвижваме с автомобил. Но за да можем да направим този избор, институциите трябва да осигурят условия, които да го направят лесен, безопасен и удобен. Политиките, които създават такава инфраструктура, са директна инвестиция в здравето на хората и в качеството на въздуха, който всички дишаме.

Чистотата на въздуха трябва да бъде национален приоритет, а планирането на градската среда да става с участието на гражданите и властите заедно.

А относно стъпките за подобрение:

• Преминаване към чиста енергия и по-добро управление на отпадъците.
• Подобряване на енергийната ефективност.
• Достъпен и чист обществен транспорт и ограничаване на автомобилния трафик.
• Изграждане на свързани велоалеи и пешеходни зони.
• Повече паркове и зелени площи.
• Създаване на нискоемисионни зони в градовете.

Тези мерки ще намалят замърсяването и ще направят въздуха по-чист, но ще подобрят здравето и качеството на живот и ще спестят средства в дългосрочен план.

Как като обществото, като личности може да променим текущата ситуация, да се погрижим за здравето си и да намалим вредните емисии?

Не бива да забравяме, че да живеем в чиста околна среда е наше конституционно право. Задължение на държавата е да ни осигури тези условия чрез политики, които предпазват здравето и околната среда. Нашата роля като граждани е да настояваме тези политики да се създават, да се прилагат и да бъдат ефективни. Заедно, чрез информираност, личен пример и обществен натиск, можем да намалим вредните емисии и да живеем в по-здравословна среда.

Изображението е предоставено от Деница Иванова.