Данаил Коев е член на Надзорния съвет на Българската стартъп асоциация – BESCO. Той коментира ситуацията със служебния авансов данък.
Сами ли достигнахте до проблема?
До него достигнахме до коментари от много групи за счетоводство в социалните мрежи. Случайно попаднах на това предложение и до колкото разбрах то е предложено вчера от депутати от ГЕРБ.
В случай, че това решение се приеме, какви ще бъдат мерките за справяне със ситуацията?
Проблемът с това решение е, че обхваща бизнеси, които със сигурност не са малко. Това са компании, на които 2018 им е била силна година и съответно беше и силна година за българската икономика като цяло. И ако са направили някакви инвестиции и бизнесът им се е развил, а през 2020 още повече. Но има бизнеси, които са затворили, т.е разпуснали са си персонала или са преустановили компаниите си, не са икономически активни. Тези компании са си платили задълженията към държавата и съответно са си платили всички данъци. Сега се оказва, че тези бизнеси трябва да платят някакъв данък печалба, който вероятно няма да реализират.
Какви са алтернативните предложения? Какво трябва да се направи, за да се избегне спекулираната ситуация?
Имаше предложение, което беше част от законопроекта, което е промяна на датата за плащане на корпоративния данък на 31 юли вместо 31 март. Понеже имаше още един срок за авансовите вноски за 2020 г., което за първа авансова вноска 15 април. Досега самите компании определяха прогнозните си печалби. Логичното беше заедно отлагането на корпоративния данък да се отложи и първата авансова вноска от 15 април за 30 юни.
Какво трябва да направят по-малките фирми от IT сектора? Кой е най-правилният подход в подобна ситуация?
Към днешна дата – просто да вдигнат шум. Няма нито практика, нито анализ от предишен опит. Ако държавата го направи по този начин, просто всичко става пред свършен факт и автоматично ще им начисли тези задължения. На практика това е промяна, която е 4-5 реда в проектозакона без никакви ясни процедури, без определяне на специфични ситуации, като например, за компании, които са обявили дейност през 2019г. и очевидно са спрели да работят. В момента държавата просто им казва, че трябва да внесат един финансов данък, който е в размер минимум на една четвърт от данъка, който са внесли за 2018 година без допълнителни уточнения и изключения. Може само да се вдигне шум преди гласуването, което е утре сутринта.
С други браншови организации в технологичния сектор свързвали ли сте се?
BESCO има добри контакти, както на оперативно, така и на управленско ниво. Пуснат е сигнал към хората, които комуникират в институциите. Надявам се от това нещо да има бързо решение, тъй като ако остане по начина, по който е написан проектозаконът, което означава, че държавата умишлено е вкарала тази поправка с ясната мисъл да конпенсира забавянето на заплащането на корпоративния данък за 2019 г. По някакъв начин се опитва да си гарантира прихода, който е очаквала.
Интервюто проведе Атанас Нейчев
