Марчела Минчева е част от Google Developers Group Sofia и работи в сферата на технологиите вече повече от три години. Тя споделя, че именно те са нейната страст. Но отвъд тях, благотворителните каузи и помагането на хора в нужда са едни от основните ѝ вълнения, които успяват да допринесат за личностното развитие, както на нея, така и на нейните съмишленици.
Разкажете как възникна идеята Computers for Future?
Ние сме доста самоинициативна общност и много пъти сме изпадали в ситуации, в които обсъждаме начините, по които всеки от нас е започнал да работи в сферата на технологиите – кое ни е помогнало, кой как се е запалил? Това, че имаме достъп до много информация е изключително полезно. Всичко е на един клик разстояние. Поради тази причина, специално за каузата Computers for Future, искахме да подпомогнем на децата, които имат силно ограничен достъп до технологии.
По принцип, тенденцията при децата е, че още от ранна възраст започват да се разпалват по технологии и са много по-технологично насочени, отколкото нашето поколение. Но в случаи с деца, лишени от родителска грижа, нещата стоят малко по-различно. При тях достъпът до интернет е много субективен. Повечето хора са фокусирани върху помощта чрез дрехи и храна, но за нас основната цел е да им покажем какво бъдеще могат да имат, чрез подсигуряването на компютри.
На този етап не можем да си позволим изцяло нови машини, но пък можем да помолим всички, имащи тази възможност, да дарят по един компютър, така че децата да имат достъп до информация. Всички знаем, че почти няма нищо, което да не може да бъде намерено в интернет.
Как организирате тази благотворителност?
Обсъдихме няколко пъти идеята и се оказа, че единственото което ни е нужно е желание. Едно от момчетата в GDG, Томи, което е Solution Architect, се е заел да демонстрира базовите стъпки. Ще се опита да запали децата, показвайки им бъдеще, което те биха могли да имат.
Работата е там, че са пръснати из цяла България. За тях е неясно какво ще правят в живота, какво ще работят. В тази насока – защо да не посеем едно семе, което според тяхната преценка с времето, биха могли да развиват. В голяма част от тези домове, къщи и апартаменти, в които са позиционирани сираците, няма достатъчно добро подсигуряване по отношение на техника. Един конкретен дом, за който говоря, е една къщичка, намираща се във Велико Търново. В нея живеят 14 деца и при тях има само един настолен компютър. Те си го споделят при нужда, но това е крайно недостатъчно. В момента, в който се свързахме с общината и с жената, управител на този дом, обсъдихме, че би било страхотно и децата биха се радвали ако помогнем, дори с един компютър повече.
Как избрахте какви да са минималните технически параметри на един компютър?
Честно казано ги избрахме на принцип, на който компютърът да върши работа. Ясно е, че няма да е супер бърз и професионален, но е важно да съдържа нормалните параметри, необходими за функциониране на поне една програма за програмиране. Както споменахме, на този етап основната ни идея е достъпът до информацията. По-нататък може да се говори за по-мощни компютри, но засега фундаментът е от най-голямо значение. Но ще организираме регулярни срещи, на които ще обсъждаме как може да се подпомогне допълнително.
Какво ще има на тези компютри? Ще разчитате ли на отворени технологии?
Най-вероятно ще направим всички компютри с Linux, защото е по-лекият вариант от Windows. Всичко, което може да има като браузъри също ще бъде инсталирано, най-вече Google Chrome. Освен това – софтуер за програмиране, от рода на Visual Studio. Първоначалните неща, които ще обясним и покажем, ще са много базови. Но все пак трябва да разберем дали въобще това им е интересно, дали биха задълбочили. Това нещо става индивидуално, защото не знаем колко внимание е обръщано на тези деца в технологичен план. Има много варианти за тяхното развитие в технологиите, но като начало трябва да им покажем основните цветове на ИТ света.
Какви са резултатите до сега? Има ли някой, който вече е дарил компютър и какви са очакванията?
Това, което ние ще направим е, да дарим нашите компютри, защото повечето от нас имат и служебни компютри, което малко или много обезсмисля използването на личен такъв. Например, моят персонален е Lenovo, но така или иначе, вместо да стои вкъщи и да го използвам веднъж в месеца, предпочитам да го оползотворя за нещо по-голямо.
Колкото до очакванията. Стартирахме каузата в началото на седмицата и вече имаме прогрес. Разговаряме с хора, които се включват и такива, готови да се включат в каузата. Пак казвам, целта не е да отидем и да оставим по един компютър, а да проследим какво става с децата в бъдеще. Да им помагаме регулярно. Това, че Google стои зад нас е много добре от гледна точка на резултата, който искаме да постигнем. Идеята е да бъдем по-организирани и по-сплотени в каузата, защото чрез нас или чрез помощ от друг, можем да съдействаме на някого да се развие до там, докъдето дори не е смятал, че може да достигне.
Интервюто проведе Атанас Нейчев
