Всички помним онези пикови години, в които компютърните клубове, може да се каже, си бяха най-якото място. Като храм, защитен от външния свят, споделен със съмишленици. Братство, в което най-лошото нещо, което може да ти се случи, е да чуеш онези заветни слова – “времето ти изтече”. Но въпреки това излизаш с усмивка от мястото, защото знаеш – пак ще се върнеш. И ако голямото междучасие е 20 минути, тичаш до клуба и казваш – “пусни ме за половин час”. В крайна сметка, където са 20, там са и 30 минути. Но изведнъж интернетът и компютрите се трансформираха от лукс в нещо, което всеки задължително трябва да притежава в дома си. Условията се подобриха и всички се затвориха в стаите си. Социалният аспект на гейминга изчезна и много ученици, които в клубовете се държаха цивилизовано, поради риска от бързо ступване пред клуба, започнаха да ругаят всичко и всички, защитени от дигиталната завеса. Вече почти не се намират компютърни клубове, но се върнахме назад в спомените си чрез разговора с Михаил Янков – един от последните мохикани, собственик на единствения останал клуб от най-голямата едно време верига “Матрицата”.
Разкажете за компютърен клуб “Матрицата”. Как започнахте работа там?
Работя в клуба от почти самото му начало. Започнах като работник, защото ми беше интересно. Харесвам компютри и гейминг, и нещата се стекоха съвсем нормално. Заплатите тогава също не бяха никак лоши, а за мен като студент тогава, беше интересно занимание.
Кога всъщност стартира компютърен клуб “Матрицата”?
Някъде около 1998 – 2000 г. започна всичко, а аз се присъединих през 2002 г. като редови служител. “Матрицата” държаха най-големите клубове за България изобщо, а може би и на Балканския полуостров. Имаше осем клуба в София, като във всеки от тях между 120 и 140 компютъра. Както знаем, тогава домашният интернет беше с dial връзки и беше цяло чудо да си прекараш. Това се случваше преди мобилните оператори да се сетят, че могат да предлагат и тази услуга. Ние имахме един от най-стабилните интернети в България, с достатъчно добра връзка. Това доведе и до популярността на клуба. Повечето клиенти идваха, за да играят, като дори не бяха виждали такива игри – геймингът тъкмо прохождаше по това време.
Нормално, след като мобилните оператори пуснаха интернет и компютрите вече не струваха толкова много, дойде и отливът на клиенти. Повечето клубове затвориха и остана един единствен – оригиналният, намиращ се в Лозенец на ул. “Крум Попов”. Работи и до ден днешен, разбира се, с по-свити параметри.
Дясно: Михаил Янков
Каква е функцията Ви в клуба в момента?
В момента съм собственик на клуба. В даден момент реших да изкупя бизнеса. Помещението все още е на предишния човек, но клубът е мой. Ъпгрейднахме машините, сложихме нови монитори и т.н. В момента имаме 30 компютри, като очакваме да ги ъпгрейднем.
Реално, в поддръжката на клуба влиза постоянен ъпгрейд. През какъв период от време подобрявате машините?
Зависи какво целим. Може веднъж на две години, но може и веднъж на четири. На пазара излизат все по-нови, все по-големи игри, които изискват по-добър хардуер и една по-стара видео карта, например, няма да може да поеме играта. Работата при компютърния клуб е, че всеки иска да седне, да си пусне играта с най-големите настройки и да се наслаждава. Ако взема по-евтин вариант на хардуерна част и я сменя след година и половина, ми излиза също толкова скъпо, колкото ако взема нещо скъпо, което да се сменя на четири години. Бонусът обаче, при скъпите части е, че те работят както трябва. Има тънкости в това между кое от две еднакви дъна на компютър да избереш, като се оказва, че едното е с по-добър звук от другото.
Според Вас кои бяха най-добрите години за бизнесът с компютърни клубове? Може би до към 2006 г.?
По-скоро бих казал 2008 г. Тогава започнаха по-масово да навлизат нещата, но клубът си имаше масово изградена аудитория и редовни клиенти. Но като цяло, това не е просто място, в което има компютри и може да ги използвате. Не е и защото у вас нямате компютър или интернет. Компютърните клубове работят много на социален принцип. В момента всичките ни клиенти си имат компютри по домовете, но продължават да идват. Дори сме сглобявали доста силни конфигурации, но хората предпочитат да имат социален контакт. Едно е да си говориш вкъщи на слушалките и друго е до теб да стои човек. Идват доста отбори по електронни игри, които тренират заедно, защото е по-удобно когато са на едно място.
Клубът организира ли някакви турнири?
Организирахме няколко турнира, но честно казано нямахме достатъчно добра посещаемост. Дойдоха няколко отбора, “поцъкаха” си и това е. Трябваше да отделим прекалено много за PR. Ако го бяхме направили, сигурно нямаше да можем да поемем наплива от клиенти. Разбрах, че има Българска федерация по електронни спортове. Погледнах и къде се провеждат състезанията им и ми се струва, че общо взето са в някакви дискотеки. С нашия клуб и федерацията по електронни спортове ситуацията е, сякаш ние да имаме добър стадион на който да се играе футбол, но Българският футболен съюз да не знае за нас. Представете си помещението, как разчистват маси и столове, нареждат компютри и бюра, през деня се провежда състезанието, а в 22:00 вечерта започва музиката. Общо взето е това. В София останаха няколко клуба, някои от които са на доста добро ниво.
Аз мога да се сетя за два в момента – “Матрицата” и “Микрофон и мишка”…
“Микрофон и мишка”, бих казал, е доста пропаднало място. Хора, които ги гоним оттук отиват там. Има всякакви наркомани и т.н. Ние имаме добри тарифи и ден, и нощ, за да може геймърите да седнат и да играят. Но се намериха и хора, които бяха решили, че това е хотел. Трябваше да ги изхвърлям, обяснявайки им, че имам договор с хотела отсреща – аз да не давам легла, а те компютри. Така или иначе, идвали са доста хора, оплаквайки се – “Човек, не става така. Ти седиш и си играеш, а някакви хора шмъркат по масите”.
Какви странни неща са се случвали в клуб “Матрицата”?
Има всякакви ентусиасти. Един беше решил, че преспокойно може да си пусне всички компютри, да си сложи един “миньор” и да каже “еми аз нали си плащам”. Беше дошъл да копае криптовалута. Трябваше спокойно да му обясня, че нещата не стават по този начин. Но това е, защото компютрите са отключени и може да се прави абсолютно всичко с тях, съответно доста хора злоупотребяват.
Случват се всякакви неща. Хора се изнервят, започват да блъскат… Естествено, гледаме още в зародиш да парираме нещата, за да не се стига до нещо по-лошо. Всъщност, сериозни инциденти не сме имали от около шест години, откакто взех клуба. Но преди това клиентите бяха малко “от кол и въже” събрани, което понякога беше проблем. Трябваше да се прочистят някои хора. Заплашвали са ме с “ти знаеш ли коя е майка ми”, както и с “дай да се разберем отвън”. Напоследък най-сериозните инциденти, които са се случвали са… на някой да му умре героя на hardcore.
Тъй като идват доста хлапета, на някои от тях възпитанието им е много съмнително или въобще, хвърлено в кофите. Имаше едно малко хлапе, което крещеше, вживяло се в играта. Аз му правя забележки, а накрая стана да му се помоли за тишина друг клиент. Хлапето, на видима възраст от 10 г. започна да се заяжда с човека и да му обяснява, че ще прави каквото си поиска. Човекът продължи да обяснява на детето, че трябва да млъкне, при което детето му каза – “бегай оттук, ти си някакъв смешен, палячо”. На по-възрастния, около 28 – 30 г., не му издържаха нервите и натисна детето с глава към стола. След това детето започна своето изпълнение за “Оскар”. Обясняваше как щяло да извика полиция и т.н. Общо взето, страшна трагедия – пищеше, псуваше, след което изчезна. След 15 минути се върна с майка си и с полиция. Започна да разказва как му е причерняло, общо взето преминало през “near death experience”. На камерите може да се види, че въобще не е така. Общо взето това бе наското най-сериозния инцидент, който сме имали. Някой път идват доста интересни хора и мисля, хванах при кога са отпуските на Карлуково.
А какъв е рекордът за най-дълго престоял клиент?
Четири дни. Мисля, че играеше League of Legends, а през останалото време сърфираше из мрежата и разглеждаше социалните мрежи. Но, да. Този човек не излезе оттук в продължение на четири дни. Интересното беше и, че най-много от време на време да задреме за кратко – 2, 3 часа през нощта, когато е по-спокойно.
Интервюто проведе Пламен Михайлов
