Денят на Ивайло Георгиев от Memofy започва спокойно. Въпреки това проектите, по които работи, са много и едновременно с това се старае да помага в развитието на своя любим град Варна.

Как започва работният ти ден?

Спокойно. На бюрото ме чака на един лист списък с основните за деня задачи, освен тези на компютъра. В университета ни учиха на много неща, а някои от тях, дори полезни за цял живот. Например, че сме BLP – before launch people. Затова предпочитам да приключа с оперативните задачи още сутринта. Приоритизирам онези, в изпълнението на които след мен участват и други хора от екипа. Когато организирането на срещи зависи от мен, предпочитам да бъдат между 11 и 12 часа. За финал на началото на работния ден.

С какви проекти се занимаваш?

Memofy за мен е проектът с основен фокус. Идеята е да се предостави на потребителите лесна за употреба платформа, в която да миксират своето дигитално съдържание и да могат да споделят не само спомените си от определена локация или събитие, а самото преживяване. Използвайки професионално заснетите сцени, те могат да добавят свои лични снимки и създадат медиен продукт, които да разпространят чрез съобщение и в социалните мрежи. От маркетингова гледна точка това е инструмент с интересни възможности за намаляване на разходите чрез кумулативен ефект на достигането.

GRIMIK също е една интересна концепция. Използва се хардуерна свързаност на умни устройства чрез алгоритми за машинно обучение, за да се постигне действителна социална връзка между хората в тяхното ежедневие. В екипа участват хардуерен и софтуерен инженери, и аз като маркетинг експерт. Работим заедно повече от година и прогресът в процеса на комуникация помежду ни да говорим на един език, а също и натрупаният опит с прототипите ме карат да вярвам в скорошния ни успех.

И постигането на дадена цел въобще е възможно само в контекста на една общност със споделени ценности. Затова и сега работя в партньорство със сдружение тук във Варна, за организирането на проекти в различни формати за достъп на хората около нас до ресурси за предприемачество.

Как изглежда бюрото ти? Имаш ли нещо по-специално на него, напр. талисмани, специална чаша?

Работното ми място отразява състоянието на ума ми. Има моменти, в които котка котенцата си може да изгуби. В по-голямата част обаче около мен са само неща, които са пряко необходими за изпълнението на дадена задача. Задължително има лист и химикал. За талисман може да се приеме колонката ми, от която дори да не звучи музика, пак ме радва с веселия си оранжев цвят и спомените за период, през който работих в Австрия. Също така винаги има и чаша, понякога пълна с вода. През по-голямата част от времето вторият монитор е изключен, но допълнителен екран трябва за продуктивна среда.

Какъв въпрос би задал ти на интервю за работа? Защо?

Какво още можеш да разкажеш за себе си, освен това, което е описано в автобиографията ти? Защото с този човек утре ще работим в екип, а не с миналото му, така че е важно той като личност какъв е.

Какви програмни езици използваш? Къде си ги научил?

Макар да не съм програмист, за ефективната комуникация с екипа е важно да поназнайвам малко от малко да чета код. Справям се с PHP, JavaScript и JQuery. Не съм ги изучавал в дълбочина, а от личните проекти, които съм започвал от любопитство. Последният извежда от базата на произволен принцип и с условие за липса на повторение в резултатите на последните пет заявки някакъв цитат с определен фон. За да се продължи, трябва да се изчака таймер, който визуално фокусира върху процеса на дишане.

Какво четеш за разпускане?

Чудомир ми е любимият. Произведенията му се пъстри и много поучителни. Също и писателите от задължителните списъци в училище. Всяко следващо тяхно произведение разкрива по нещо за самата личност на автора. Имам щастието да съм бил в часове на преподавател по литература, който ни възпита в любов към богатството на езика. Защото възможността да комуникираме помежду си идеи и концепции е това, което определя мястото като венец сред живите творения.

Къде откриваш решение на професионалните си предизвикателства?

Когато съм изправен пред предизвикателството да взема решение, защото от позицията на ръководител на проекта то може да се окаже определящо за крайния резултат, винаги го търся в диалог с екипа. Искам да чуя отново и отново тяхната позиция, какви усилия са вложили в процеса, с каква идея. До момента, в който решението само стане център на общата картинка. Споделената визия за мен е ключов фактор. Привърженик съм на идеята, че не трябва да се учат хората да строят кораб, а да мечтаят за синьото море. Щом са част от екипа, значи имат нужната квалификация да откриват решенията.

Имаш ли интерес към даден спорт?

От известно време отделям време в залата и за тренировки по кикбокс. Това беше нещо далечно от мен като интерес и точно това ме кара истински да изляза от зоната си на комфорт. Когато ми се обяснява като на ученик, как да държа ръцете си, как да стоя на краката си, усещам нещо, което ме тонизира да се докажа и на работа. Предполагам, че има някакво психологическо обяснение.

Посещаваш ли технологични събития? Защо според теб са важни?

Участието в различни събития, в това число и технологични, са важни заради средата, в която се поставяме. Натрупването на хора с общи интереси в дадена област и присъствието на различни лекции по темата е като адреналин за креативността. Новите знания, идеи и концепции могат да помогнат за откриване на немислимо решение и следващото голямо нещо. Затова в календара ми има поне две дати, които са свързани с технологични събития.

Къде си се представяш след 5 години?

Вярвам, че след 5 години ще бъда на различно място. Дори да е същото като днес – Варна, то ще се е променило. Защото виждам усилия от страна на различни организации в тази посока. Радвам се, че все по-често хората около мен говорят за добавена стойност, конкурентно предимство чрез трансфер на знание и иновации. И работят в тази посока с резултати. Нямам търпение да видя техния отзвук след време.

Кои са топ книгите, които всеки програмист трябва да прочете?

Поне три, които не са свързани с код. Една от тях е “Алиса в страната на чудесата”. Макар да се говори, че и там има нещо закодирано. Всяка книга е полезна по свой начин. Важното е, да се подбират различни видове – художествена, научна, научно-популярна.

Сега чета „Речите, които промениха света“. Това е сборник с думите на исторически личности по време на паметни събития. Всяка от тях е с различна тема и много добър превод.

Кои са нещата, които обичаш в своята професия?

Харесва ми, че като Project Manager всяка задача пред мен е със свое уникално решение. До голяма степен зависи от поставените цели. Определящи обаче остават хората в екипа. Обичам, когато в началото отделя време и ресурси за синхронизация на комуникацията и това след време, сякаш прави нещата да се случват от самосебе си.

Допада ми принципа на работа с хипотези – основна и нулева. Това е моят двоичен код, който превръща нещо от реално, съществуващо абстрактно, в нещо действително – което функционира по правилния начин.

Имаш ли домашен любимец? Как се казва той?

Имам котка, която наричаме Плюшка. Освен мой любимец, на моменти се оказва, че нейните снимки са много повече харесвани в социалните мрежи. Това не е твърде изненадващо или тя поне няма вид на шокирана от новината.

Прибрах я от улицата преди 11 години. Тя стоеше по средата на тротоара, мръсничка и наплашена, а потокът от хора я заобикаляха, както реката обгръща остров. Днес не само живее с разбирането, че всичко ѝ принадлежи, а на моменти си мисля, че тя нас дресира –  кога и какво меню да ѝ сервираме.

Искаш ли да споделиш още нещо с нас?

Варна е страхотна дестинация през всеки сезон! Градът може да предложи много места, събития и хората тук са готина компания в офиса или на плажа. Развитието на предприемаческата екосистема е в прогресивни темпове, културният календар се обогатява постоянно с различни тематични области и качеството на предлаганите услуги расте. С една дума – възможности! Вярвам, че всеки от аудиторията тук може да открие своя морски изгрев в професионален и личен план.