Цялото интервю с проф. д-р Ирена Петева може да прочетете в специалното издание ИТ Обучение и Образование 2022, което вече е налично онлайн за абонати на DevStyleR тук. Ако все още нямате абонамент, не пропускайте възможността да станете част от общността на DevStyleR.BG – Абонирай се безплатно ТУК. 

Проф. Димитров, как развитието на технологиите ще повлияе индустрията, която ги създава. Какво да очакваме по отношение на професиите – ще се появят ли нови, ще изчезнат ли вече съществуващи?

От много години се занимавам с разработка на софтуер, връзки с бизнеса и т.н. Темата безусловно е много интересна. Ще се радвам да споделя своите наблюдения по отношение на бъдещите професии и допълвам – IQ професии.

Първо искам да отбележа това, че в моята богата практика досега не съм имал случай при въвеждането на автоматизация на някое място, то това да е довело до намаляване на броя на работните места. Разбира се, не става дума за офисите на високотехнологични компании, говоря за сферата на производството. Причината е, че винаги има нужда от хора, които да обслужват тези машини. Друг е въпросът дали ще има достатъчно хора, обучени да работят с технологичните нововъведения. Това е особено важно. Защо? Нека да разкажа една реална случка. Преди години ходих в командировка в САЩ и ми направи впечатление, че те все още използват едни стари машини, VAX-ове, IBM 360 и така нататък. Не знам дали аудиторията е запозната, но ще поясня, че това са едни машини големи колкото гардероби, разположени в огромни зали. В една от залите използваха стар софтуер, но машините все още работеха. Тогава попитах нашите домакини: “Защо тези машини са още живи, защо ги използвате? Те са много стари – не трябва ли да преминете на нови?” и те ми отговориха нещо, което наистина кореспондира уникално с темата: “Машините работят ли? Работят. Резервни части има ли? Има. Задачи, които да решават има ли? Има. Специалистите на улицата ли да ги изхвърлим? Не можем. Защо да хвърляме нещо, което работи.” Порази ме прагматичния подход.

Същевременно това реферираше, в тогавашната ми месторабота, с неистовата жажда на за новости на нашия пазар – когато се въведе нещо ново, всичко старо да мине под ножа и да се изхвърли. Говоря не само за машини, но и за хора. Тогава осъзнах, че тези, които уж са по-големи капиталисти на практика имат по-социално мислене, отколкото ние, които уж сме по-демократични и свободни. Но да се върнем на нуждата от специалисти, свързани с високите технологии. Все повече в разработката на софтуер се налага използването на нови методи, които изискват по-ниско квалифициран труд плюс ръководителите, които да координират нещата “отгоре”.

Кои са технологиите, които променят пазара на ИТ кадри? Какви специалисти вече се търсят и предстои да се търсят през следващите 10 години? Какво е образованието, което бъдещите професии ще изискват и в кои компании ще има необходимост от най-много кадри? Цялото интервю с Проф. Георги Димитров, както и още мнения на водещи експерти от ИТ индустрията в България може да намерите в специалното издание „ИТ Професиите в Бъдещето“.

Г-н Безуханов, може ли в България да се развива успешен бизнес и какви са плюсовете и минусите?

Вярваме че може и искаме да даваме личен пример в това отношение. Дейността ни е такава, че имаме голям досег с технологичния сектор в България. Смятам, че това е сектор, който предлага големи възможности – софтуерни и IT специалисти на високо ниво и много добро съотношение разходи-качество. Не случайно и страната ни заема водещи позиции като технологична локация. Нещо повече, според нас България е много добро място за хъб за правене на бизнес в Европа. Нашата компания Evrotrust е пример за това. Нашето приложение е достъпно за потребители от цял свят, а от миналата година вече развиваме дейност извън България с партньори от Унгария, Албания, Австрия и Северна Македония. Неотдавна Evrotrust получи висока оценка от ЕК, която го посочи като едно от седемте универсални решения в ЕС за е-идентификация и ни покани да представим технологията в Брюксел. Комисията ни препоръча като решение валидно за целия ЕС и ни посвети специална секция на сайта си.
Електронните услуги са ключови за дигиталната трансформация на обществото, а дигитализацията ще отвори вратите за създаването на е-правителство и развитието на е-бизнеса. Да вземем за пример
е-идентификацията, която замества удостоверяването на самоличност с лична карта, както и е-подписът, който е алтернатива на саморъчното поставяне на подпис. Замисляте ли се колко много приложения имат тези две услуги в днешния динамичен свят? И тук идва парадоксът, тъй като, за съжаление, България е на последно място по дигитално развитие и дигитална конкурентоспособност в ЕС (индекс DESI). Тя е и сред страните, които не са нотифицирали национална схема за е- идентификация и не са изпълнили ангажимента си по Регламент 910/2014 на ЕС, който регулира тази дейност. Имаме талантливи и способни специалисти и предприемачи и би било полезно, ако държавата ни е сред първите, които ги подкрепя, поне на законодателно и регулаторно ниво.

Колко важен е мениджмънтът за развитието на дадена софтуерна компания? А екипът?

На първо място, мениджмънтът е критично важен, защото разработва и изпълнява стратегията за развитие и мотивира екипа, задава целите и поддържа добрата атмосфера за работа. Мотивацията се постига преди всичко с мисията, визията, ценностите и стратегическите цели на компанията. Това са елементите, които отличават една организация. Ние например се чувстваме благословени в това отношение, защото имаме важната мисия да променим света, като подпомогнем дигитализацията и спестим на хората и бизнеса един от най-ценните ресурси – времето. Използването на дигитални услуги пести още хартия, финансов ресурс, а също така подпомага автоматизацията на работните процеси и документооборота.
На второ място, никой, било то и най-добрият мениджмънт, не е по-силен от екипа си. Бизнесът се прави от и с хора. Идеите се реализират също с хора. Една компания трябва да разчита на силен, мотивиран и сплотен екип. Поради естеството на работата ни, при нас това е възможно дори при работа от разстояние и в условията на хоум офис. Чувстваме се привилегировани в това отношение. Стремим се да откриваме, създаваме и развиваме таланти с различни умения и бекграунд и считаме това за добър подход, за да се допълват хората в екипа.

Цялото интервю с г-н Безуханов ще излезе в специалното издание на DevStyleR “ТОП Софтуерните Компании”, за което можете да се абонирате безплатно.

Какво Ви запали по технологиите?

Завърших бакалавър “Информационни технологии” и магистратура “Информационна сигурност”. В началото работех като ИТ техник за Dell Computers, но се пътуваше много по Европа и света. Тъй като нямах възможност да пътувам чак толкова, реших да се преориентирам и да се занимавам с програмиране. Когато започвах, все още нямаше достатъчно информация за учене и се записах в Telerik Academy, която тогава беше от малкото такива академии. Но там насочеността беше основно към C# и общо взето на мен това не ми допадна. Така се наложи да се уча сам и тогава реших да направя академия, в която да записвам видеа. Всъщност, първоначално обучението бе с присъствена форма, но присъствеността не бе висока. Имаше доста хора, които започнаха работа, а и още работят, но поради невъзможността на всички да идват често, други изоставаха и реших да обърна нещата към онлайн обучение.

Значи, това е началото на BulitFactory?

Да. Присъствено, а след това премина изцяло на онлайн модел. Най-малкото има хора в провинцията, които биха могли да се обучават, без да е нужно да посещават големите градове с академии.

Предполагам, все пак, онлайн формата на обучение е сложна, защото изисква доста самодисциплина?

Така е, но от друга гледна точка, винаги имаш достъп до информацията и винаги можеш да се върнеш към нея, ако нещо те интересува. Общо взето се набляга на основата. Относно детайлно как се случват нещата, предлагам отделен модул, в който обучавам как се създава изцяло един бизнес уеб сайт. Предстои и да включим Angular като курс, защото jQuery вече никъде не се използва във Front-end разработката. А в PHP курса съм включил и Laravel, който е един от най-модерните фреймуъркс. Общо взето гледам практически добре да обяснявам нещата, а не само теоретично. Но бих казал, че доста от хората, които са стриктни и завършват, веднага започват работа. За други пък, изглежда материята е сложна. Но общо взето най-популярният ни курс е 8 месеца и започва с HTML, CSS, преминава през основите на Javascript и се стига до PHP. А след JS, забелязвам, че PHP става лесен за курсистите, защото са усвоили логичесните аспекти като оператори за сравнение, conditional statements и т.н. Всичко става преходно, така че като им обяснявам постепенно как се случва процеса, нататък им става по-лесно и по-интересно. По същия начин направих видеа и за детски обучения, така че по-малките да усвояват достатъчно добре. Единият курс е за Javascript, а другият за HTML и CSS – как могат да създават уебсайт.

Споменахте за бакалавър и магистър. Къде ги изкарахте, в университет?

Да, в УНИБИТ.

Значи сте преминал през държавна образователна структура, частна, каквато е Telerik Academy, а сега имате и собствена академия. Какви са наблюденията Ви за предпочитанията на бъдещите разработчици? Кое по-добре се трактова – държавното или частното?

От държавното, единственият университет, в който си заслужава да се учи програмиране е Техническия. В УНИБИТ има хубави специалности, но те са свързани по-скоро с информационна сигурност. Този профил беше преди в Симеоново, но го преместиха в УНИБИТ и не е такъв, от който можеш да се изкарваш добри пари, защото дори и да започнеш работа, вероятно ще е в държавно учреждение, където ще ти дават 1200, 1300 лева.

От Симеоново, имате предвид Академията на МВР?

Да, точно. Но специалностите с информационна сигурност не могат да донесат много средства и е по-добре хората да се занимават с програмиране. Разбира се, едни се научават много бързо, тъй като им идва отвътре, а други трябва да полагат много усилия, за да им се получи. Но това зависи и доколко човек има развито логическо мислене. Моите наблюдения са, че когато човек е завършил математическа специалност, има добре развито мислене и ще усвои много по-добре и бързо програмирането. Аз лично бях от хората, които мразеха математиката, но това не пречи напълно да се научиш да мислиш логично.
За мен лично, ако говорим за академии, най-добрата такава в момента е тази на Imperia Online. Единственият им недостатък е, че там се учи здраво…

Доколкото това е недостатък, разбира се…

Те държат на присъствените курсове. Не можеш да работиш и да не ходиш. Ако не спазваш стриктно присъствията, накрая ще те изгонят. Но ако завършиш успешно, те веднага ти намират работа като Junior програмист. Имам наблюдения, че хора, които завършват Java в академията на Imperia, са наистина добри и са точно за Junior позиции.

Защо смятате, че точно тяхната академия е най-добрата?

Защото имат добри предмети за изучаване. Java е доста по-добре от C#, защото е един от най-добре платените и търсени езици за Back-end. Не знам напоследък какво точно става с Telerik Academy, вече нямам директно наблюдение, но когато аз бях начинаещ ми направи впечатление, че академията е насочена към хора, които не стартират в момента. Всички около мен се записваха, за да започнат работа в Telerik – тогава бе от най-модерните фирми. Та, общо взето хората там вече имаха представа от програмиране и начинът на обучение бе насочен към такива, които не са от нулата. Това ме очуди, защото като започнеш да учиш нещо ново, би трябвало да се тръгне буквално от основите и затова смятам, че тогава преподавателите им не се справяха достатъчно добре като такива. Но това е мое мнение. Същото е и със SoftUni. Те колкото и да се бият в гърдите, според мен са конвейер за правене на пари, а не за изкарване на читави кадри, готови да започнат веднага работа и да са добри.

Ами те на година приемат по 1000-2000 души…

Ясно, но колко от тях ще излязат като добри кадри?

Може и да са 10, да…

При мен са идвали хора от SoftUni и са казвали – “нищо не разбираме там, не ни е понятно” и т.н. Това, че приемат много хора – окей. Но колко от тях ще научиш наистина и ще излязат читави е нещо друго.

Предполагам, няма как всички да са с еднакво високо образование. Може би еднакво ниско е по-постижимо…

Ами да. Според мен е по-добре академията да е по-малка и да отсява. Дори съм си мислил за академия, отделена от града и цялата лудост от пренаселване, заведения и т.н. Може би място, тип пансион, което да струва съответните пари, но в рамките на 6-8 месеца знаеш, че си там и учиш стабилно. Разбира се, с определени ваканции и разбира се, след това парите ще се завърнат, тъй като заплатите в бранша не са малки. Но става въпрос да има място, където хората да се концентрират и наистина да се научат.

Всъщност, постижимо ли е за това време? Половин година в която от абсолютно начинаещ успяваш да станеш добър?

Аз започнах да се самообучавам с HTML и CSS – нямах познати в областта и нямаше кой да ми помага. Правех и фирмени сайтове за мои приятели, като не съм използвал технологии като WordPress. Всичко сам си пишех. Реално ми отне точно около 6, 7 месеца, като през това време пътувах в цял свят, заради работата ми в Dell Computers. Дори помня, че по време на работа, докато оправяхме компютрите на застрахователна компания, аз си пишех домашните на C#. Но не съм имал възможност по цял ден да се занимавам само с това. Поради тази причина и курсовете, които предлагам са за 8 месеца. За това време човек е напълно способен да премине през всичките модули на обучение, че даже и за 6 месеца. Ако на ден можеш да отделиш по 3, 4 часа, то 6 месеца биха ти стигнали. И пак казвам – започваш от нулата. Имаш четири модула. Да, няма да научиш перфектно Javascript, защото основите са си основи, но можеш да започнеш Junior работа и компанията да те дообучи. А в момента компаниите предпочитат да взимат именно Junior програмисти. Все пак има голям недостиг на кадри, а готовите са доста скъпи.

Значи въпреки, че всички малко или много се оплакват от недостиг на качествени кадри, най-търсените са на Junior позиции?

Компаниите нямат и избор. Трудно биха примамили някой ценен кадър, който вече се е установил добре на работното си място, а и дори за повече пари, може той да не иска да пробва нещо ново, защото не знае на какво ще попадне.

А и един Junior се предполага, че след като го обучи компанията, то той ще е наясно с конкретната специфика на дейността на тази компания.

Точно така. Общо взето като отвориш обява за работа на компания, то те искат толкова много неща, които човекът да знае, че той ако се е насочил към дадени технологии в компанията, кога да учи допълнително? Вкъщи, когато главата вече му е гръмнала, седейки цял ден пред компютъра? Общо взето обявите за работа са с прекалени изисквания, което не е окей. Това винаги съм го казвал – след всички тези описани изисквания, когато отидеш на интервюто за работа, първото, което трябва да ги попиташ е “за 10 000 лева заплата ли става въпрос?”. В кръга на шегата, но реално е така – прекалено високи изисквания. Говоря за Front-end програмирането, защото при Back-end е друго. Учиш Java или PHP и най-много да научиш новата версия какво включва в себе си. При Front-end всяка година или на няколко, излизат толкова много неща… Библиотеки, фреймуърк, React, Angular 2 се развива все повече. Появи се и Vue.js и т.н. Има нови и нови технологии и се изисква постоянен ъпгрейд, защото фирмите започват да имплементират всичко ново. За да сумираме – с Back-end би учил по-малко. Затова и всеки трябва да се насочи в посоката, в която би имал интерес.

Точно това исках да Ви попитам – има ли нещо по-лесно за учене? Например ако съм начинаещ, като задавам този въпрос на програмисти, всички посочват QA специалността.

Тази специалност е лесна от гледна точка на това дали си “цъкач”. Имам предвид ако не си Automation QA, а Manual. Тогава ще обхождаш линкове, ще оглеждаш кое как работи като функционалност и така. Но пак всичко опира до нивото на което се намираш. Какво става, когато се наложи да пишеш код, защото се изисква Automation Testing? Тогава нещата се усложняват, защото това е тип програмиране. Трябва да задаваш селектори, да ги обхождаш. Те от своя страна ще кликат на бутони, ще връщат резултати и т.н. Пак е сложно. Не колкото програмирането, но все пак. Ако автоматизацията се пише на Python е окей, но може и да е по-сложна и да е на Java и Javascript. Големите компании със собствени продукти изискват автоматизирано тестване, за да се връщат по-бързо резултатите. Но така или иначе тази професия не е шега работа, защото ако работиш за голяма компания, то една грешка колкото и да ти се струва малка, може да доведе до щети за големи милиони. QA е позиция, която доста подхожда и за транзит след това към програмиране. Защото си в такъв екип, че постоянно ще се говори и ще се гледа код.

Връщайки се на големите изисквания, то ако са прекалено големи още за Junior позиция, това значи, че занапред само ще продължават да растат?

Мога да дам пример, който ми се е случвал. Преди да започна да работя с Angular ми пратиха именно такава задача. Аз им казах, че нямам опит в тази технология, но настояха все пак да опитам. Аз седнах и за един уикенд я изпълних. Компанията хареса начина, по който съм изпълнил заданието и ми направиха оферта. Това означава, че има компании, които са отворени към хора, които биха искали да използват нещо непознато. Когато човек се занимава с програмиране, нищо не му пречи да превключи на някой нов фреймуърк. Разбира се, ще се изискват 2, 3 месеца, преди да навлезе. Но това е нормално време и компанията би предпочела такъв тип кандидат пред един Junior, който до момента въобще не е писал на Javascript. Той знае само основите. Затова Junior позициите са по-популярни в Back-end програмирането.
Работих във фирма, в която наеха 4 програмисти и ги обучиха сравнително бързо и успешно. След 4 месеца ги назначиха на трудов договор. Доста компании предпочитат тази практика, за да избегнат Recruitment агенции, които излизат много скъпо. Разбира се, те бяха на Junior заплати, но след година, година и половина преминават към Mid-Level, така че това е пътят.

Как се постига успешна ИТ кариера? Junior, минава година, ставаш Mid-Level, след това Senior и така…

Всичко зависи. Може и никога да не станеш Senior. Може капацитетът ти да е за Mid-Level.

Значи не е сигурно, че прекарвайки толкова години в дадена фирма или професия, те прави Senior?

Има програмисти, които ще са със средно ниво и ще вършат работата, която ще е окей за фирмата, но има и Senior-и, които ще започнат да мислят за архитектура и въобще, за по-сложни неща. Не всеки става за всяка една позиция. Не казвам, че Middle програмистите са лоши, но не мислят толкова абстрактно и не са в дълбоката зона на проектите.

Кои са най-високите позиции в ИТ сектора? Кои се търсят най-много и са най-добре платени?

Спрямо моите впечатления, Senior Java специалисти са много търсени и няма достатъчно. Въобще, Java е сред най-търсените езици, защото може да понесе най-много трафик и дава стабилност на всеки един проект. Следователно, заплатите варират. За Mid-Level вероятно са към 4000-4500. За Senior 6000-7000, но зависи и колко Senior си – може и повече. За Architect, може да е 10 000, но може и да е 12 000, 15 000. Зависи и от компанията. Забелязвам, че във Front-end заплатите са с едно ниво по-ниски, въпреки, че е необходимо да знаеш повече. Макар че, имам приятел, който с Angular взима 6500 лева. Но той има около 12 години опит и разработва игри, а там не е за всеки и не всеки може да се занимава с такава разработка.

Значи на въпрос “Как се стига до заплата 10 000 лева?” отговорът е, зависи от различните фактори?

За 10 000 лева на месец би трябвало да си много Senior, Team Lead или Architect.

А за колко време може да се стигне до позиция на Team Leader?

Отново зависи. Някой би могъл за 4 години, но на друг биха му трябвали 12 години. Но може и въобще да не иска да става такъв. Голямата заплата носи и голям стрес и отговорности. При тези позиции, всичко се струпва върху теб. Аз лично никога не съм се стремял към тях, защото не парите са най-важното. Ако трябва да се тормозиш по цял ден и да не се чувстваш комфортно физически и психически – защо ти е да ги взимаш тези пари? Здраве не се купува. Има много амбициозни хора, на които това не им пречи, но не всички са такива. Зависи дали искаш да имаш голям стрес, но и лъскав живот или да се задоволиш с по-малко средства, но пък да се чувстваш спокоен – да пътуваш, да се виждаш с приятели за по бира вечер. Някои се прибират след работа и си четат книжки за програмиране, защото нямат социален живот – алгоритми и кодене. Другите пък знаят, че животът не е програмиране и тази мисъл им харесва.

В България ИТ специалистите са с най-високо заплащане, като че ли…

Да, но е важно да се постави разлика между България, Германия и Англия. Чисто като покупателна стойност, в България е много по-добре, защото можеш да си позволиш повече. В Германия и Англия взимат повече, да. Но това повече изтича в по-висок стандарт – сметки, наеми, данъци и т.н. Там не можеш както тук, да си позволиш всеки ден да се храниш само в заведения, да се виждаш за бири с приятели всяка вечер…

И то крафт бири…

Да. Там този вариант не съществува. Общо взето това е и причината повечето програмисти да остават в България и не бягат в чужбина.

Предполагам и това е причината да има все повече интерес от хората за квалифициране в тази сфера или в преквалифициране.

Няма интерес и точно това ме учудва. Ако имаше, позициите щяха да се попълват. По-скоро по-възрастните гледат да се преквалифицират. За младите живота сега е по-различен. Тях ги влече чалга музика и искат да подражават на някакви хора с хубави коли, много пари и бизнеси. А не всеки може да стане бизнесмен. Смятам, че младите хора в момента хвърчат в облаците и представите им за изкарване на пари са по-различни. И не говорим само за програмирането. Да речем, че не можеш да намериш кой да работи в автосервиз, защото някой млад и свеж е дошъл, казали са му – 2000 лева, а той е отговорил “о, аз освен за 5000 лева, няма да работя”. Без дори да са седнали да учат. Мисленето е сбъркано и не са възпитани на труд от малки. За жалост това е при новото поколение – отказват да работят за 2000 лева.

А имате ли представа и наблюдение спрямо себе си или познати, приятели – къде инвестират програмистите?

Виждал съм да инвестират в различни борси. Учат се, четат стратегии и т.н. Други пък разработват собствени проекти, трети инвестират в жилища, разбира се.

А къде не е добре да се инвестира?

Бих казал в автомобили. Защото е инвестиция, която пада моментално. Купуваш я, излизаш от сервиза и вече е с 20% надолу. Да не говорим, че е инвестиция, от която не получаваш обратно пари. Просто се сдобиваш в нов автомобил. Най-добрата инвестиция може би е в обучение, защото в перспектива, ще ти донесе по-големи приходи. Присъствие на конференции и събития също. Разбира се, не веднага след работа, когато вече си изтощен от деня, но през уикендите е добър вариант.

Значи образованието като инвестиция е печеливш модел?

Това е инвестиция, която няма как да се окаже лоша.

Проектът „Tech Lab: Go tech with IBM“ включва създаването на техническа лаборатория в УниБИТ, практическо обучение на студенти и общи изследователски проекти на университета и IBM.

Техническата лаборатория ще служи като място за съвместна работа, където студентите ще могат да получат от IBM по-задълбочени познания в новите технологии като облачни изчисления, ИИ, квантови изчисления, ИТ архитектурата и инфраструктура, виртуализацията, иновациите в услугите, дълбоко обучение, както и познаване на бизнеса.

Студентите и преподавателите имат достъп до инструментите и технологиите в лабораторията, както и връзка с менторите, дори от домовете си. Те ще могат да работят дистанционно по научноизследователски и развойни проекти, да подобряват своите умения, знания и да изследват нови идеи, теми и кариери.

„България е една от страните, в които работодателите изпитват затруднения при намирането на таланти  с необходимите умения, като най-голям недостиг в ИТ сферата и електрониката (според ОИСР). Освен това, разликата в уменията ще се задълбочава все по-бързо в днешния цифровизиран свят. УниБИТ има удоволствието да си партнира с IBM, тъй като чрез съвместно сътрудничество, свързващо академичните среди и индустрията, техническата лаборатория ще помогне на студентите да получат възможност да започнат работа в съответните индустрии още преди дипломирането си и ще ускори създаването на иновации за подпомагане на бъдещия растеж и конкурентоспособност на страната.“, заяви проф. д-р Георги Димитров, Заместник-декан по учебната дейност на ФИН, УниБИТ. „В допълнение, настоящата пандемична обстановка ускорява дигиталната трансформация и новите начини на обучение ще бъдат от решаващо значение за развитието на уменията на обучаемите. По този начин искахме да помогнем на нашите студенти да бъдат в крак и да са готови за периода след COVID-19“.

Студентите ще могат да експериментират и тестват идеите си в IBM Public Cloud, като създават хибридни модели на съвременна инфраструктура и да работят върху различни функции на различни видове приложения. Лабораторията е оборудвана с инфраструктура на IBM, включително IBM Power сървъри, системи за съхранение и персонални компютри, чрез които се достъпват платформи и приложения като IBM Power AI vision, IBM Storage Insights и IBM Kubernetes.

„IBM стъпва в България преди 83 години, време за което ние спомогнахме за оформянето на технологичното развитие на страната. Това най-ново сътрудничество е част от постоянните и дълготрайни взаимоотношения на IBM с университетите – съвместни усиля, които помагат на студентите да развият умения и разбиране за нови технологии като облачните технологии, изкуствен интелект и квантовите изчисления. Това ще помогне да се намали недостига на специалисти с най-приоритетните ИТ умения при нарастващото търсене на висококвалифицирани технологични професионалисти.“, каза  Игор Правица, Търговски директор, IBM България.

Експертите на IBM ще обучават преподаватели и студенти в използването на IBM инструменти за разработка на бизнес процеси и софтуерно инженерство. Те ще бъдат ментори при практически обучения, ще управляват сертифицирането на студентите в IBM технологиите, ще сътрудничат в следдипломни обучения и докторантури и ще ръководят участието на студентите в научноизследователски и развойни проекти.

УниБИТ ще използва техническите възможности на инсталираната IBM инфраструктура, за да проправи път за академични изследователски проекти, вариращи от хибридни облачни конфигурации, експериментиране с квантови изчислителни системи през облака, до инструменти за разработчици на когнитивни системи, съхранение на данни и образователни платформа за мейнфрейм.

„Новите начини на обучение в момента са по-важни от всякога. Гордеем се, че чрез нашата програма за връзки с университетите, ние от IBM България имаме възможността да предоставяме на студентите, както необходимите умения, така и технологиите, свързани с новото „нормално“ и да им помогнем да бъдат успешни в напредващата цифрова ера.”, заключи Димитър Баирев, мениджър на IBM Client Innovation Center, IBM България.

Събирайки на едно място университетски преподаватели, студенти и експерти на IBM по учебните предмети, техническата лаборатория ще предостави на студентите разнообразни практически възможности за обучение, отговарящи на нуждите от недостиг на умения, определени от бизнеса, с което ще подготвят бъдещите специалисти за техните работни места.

Проф. Димитров какво е Вашето наблюдение върху бъдещите IT специалисти, които тепърва правят своите стъпки в образованието?

Както всички млади хора, те са амбициозни, креативни и търсят упорито своя път в живота. Разбира се, тяхната основна цел е по-скоро максимално бързата реализация. По принцип можем да разделим младите IT специалисти на две основни групи. Говорим за тези, които все още се обучават. Първата група са бакалаврите редовно обучение, голяма част от които все още не са напълно убедени, че искат да работят в ИТ сектора, въпреки че това изучават. Дори много често идват в нашия университет, а и не само, благодарение на съветите на своите родители. При тях е нормално мотивацията да е по-ниска. На 20-годишна възраст те имат съвсем различни цели и амбиции, които най-често коренно се различават от тези на техните родители. Целта е бърза реализация, независимо къде и как – ако може на момента. Което е нормално за младите – всеки иска да получи нещо максимално бързо и в по-голямата част, ако може и без съответния труд. Много често младите хора не се замислят за перспективата – утре да става каквото ще. Другата голяма група, когато говорим за образованието в областта на информационните технологии, са бакалаврите задочно обучение и магистрите. Интересното е, че тези хора вече са работили в различни области, включително и в областта на информационните технологии. Те са разбрали, че обучението и по-скоро качественото обучение има значително предимство. При тях мотивацията е в пъти по-голяма. Те полагат максимални усилия да научат всичко бързо, за да могат да се реализират в тази област, ако все още не са се реализирали. Някои от тях имат вече технологичен опит и се нуждаят от диплома или от по-висока степен на квалификация. Съвременният термин е разширяване на компетентността в дадена област. С тях е най-лесно. Има и такива, които пък искат да си сменят професията. Най-често мотивът е по-голямото заплащане и по-големият престиж на тази професия. Те също са изключително амбициозни.

А можем ли да кажем, че малко или много голяма част е обединена от високия стандарт на живот и реално искат да достигнат до него? Независимо дали имат технологичния интерес.

Разбира се. Всъщност истината е, че сравнително малка част идват заради самите технологии. По-скоро, това се касае за бакалаврите редовно обучение. По-голямата част и това е навсякъде по света, идват заради модерността на професията и високия стандарт, който тя евентуалн – подчертавам евентуално – би осигурила. Имайте предвид, че това е една изключително тежка професия, която изисква голямо себеотдаване и много често, особено младите хора, бързо се демотивират, когато разберат, че освен всичко друго трябва много да учат. Както един студент каза: „Много ми е хубаво, много ми е интересно, но чак пък толкова да работя за тези пари…“. Някои просто предпочитат спокойствието. Но разбира се, по-късно някои млади разбират, че това, което учат е наистина ужасно интересно и иновативно. Предоставя им изключително богати възможности за избор, защото IT професията е конгломерат от стотици и хиляди професии, и дава възможност за реализация в каквато и област да изберат студентите. В края на краищата освен високата заплата, до голяма степен е въпрос и на престиж. Да споделиш, че работиш в областта на информационните технологии или примерно да кажеш на приятел: „Аз съм в IBM”. Доста е атрактивно, поне към момента.

Това е в държавно учебно заведение, където малко или много човек се ангажира с доста повече време – 3-4 години и това е за бакалавър само. Естествено е 90 % от хората наистина да имат желание за това. Какво остава за частното образование и тези няколко месечни курсове?

Нормално е студентите след завършване на средното си образование да нямат никакъв предишен опит. Разбира се, правят изключение хората от природо-математическите гимназии и тези, които самостоятелно са се подготвяли. Те са доста по-напред от останалите в материала. Не така стои, както казах, въпросът с бакалаврите задочно и редовно. Голяма част от тях работят в областта и просто се нуждаят от валидиране. За предимствата на държавното или частното образование. Аз работя в държавен университет, така че моите предпочитания клонят, разбира се, към държавното висше учебно заведение. Какви са предимствата и недостатъците по мое мнение, подчертавам по мое мнение, на двете системи? В нашата страна по принцип по-развито е държавното висше образование и по-малко частното, което е естествено, предвид традициите и процесите, протичащи в страната. Основен плюс на държавните университети е в няколко аспекта. Първо, нашето висше образование има много добри традиции в областта на подготовката на кадрите и в момента Министерството на образованието полага големи усилия за профилиране и запълване на нишите с работна сила. Има и доста по-ниската такса за обучение, което за хора от провинцията е съществена разлика, защото когато се комбинират всички такси, един студент излиза 600 – 800 лв. на месец на родителите си. Представете си ако едно семейство, живеещо в провинцията има две деца по 700 лева, прави 1400. Според Вас колко ще трябва да изкарва това семейство, за да издържа двете си деца? Трудно е и затова те предпочитат държавното.

Друго основно предимство е възможността за използване на съвременна техническа база. Последните години изключително много се направи за техническата база във всички, буквално всички университети в страната. В тях с помощта на бизнеса, с помощта на лидерите в бранша като IBM, Fadata и множество други фирми, се изградиха няколко лаборатории. В тях се изучават съвременните информационни технологии – Storages, Cloud Environment, IoT, Web Design и др. По този начин държавният университет става доста атрактивен и в частност говоря за нашия – УНИБИТ.
Освен това, Министерство на образованието полага огромни грижи за развитието на квалификацията на преподавателите, а в учебния процес се включват изтъкнати специалисти от практиката на известни фирми. Съгласно закона имаме право в 50% да привличаме за лектори и водещи упражненията хора от бранша. Това дава съответната възможност ние да сме актуални в сферата на образователните технологии. Например, в нашия университет преподава голяма група преподаватели от IBМ като Георги Калудов, Тодор Григоров от Fadata, Илиян Илиев от TechExpert и много други. Още повече – те говорят на езика на студентите, тоест много по-лесен и разбираем е диалогът. Това дава от една страна възможност на младите специалисти да се запознаят с предимствата на съвременните технологии, които текущо се използват в конкретния бизнес, а не нещо отдалечено и несвързано с практиката. От своя страна едно от основните предимства на частното образование, според мен, е малко по-гъвкавата възможност за промяна на учебния план. По-бърза реакция при промяна в конюнктурата, съответно при необходимост от специалисти в дадена област на база по-високо заплащане. И все пак всички големи компании, които в момента работят в България в областта на информационните технологии, имат програми, които насърчават своите служители към тренинг в преподаването. Все пак, то е една дисциплина, която помага за подреждане на познанията в главата дори на този, който преподава. Всъщност, може да ви се стори странно, но от големите фирми буквално ни преследват, не само нашият университет, техни служители да се включат в учебният процес. Тоест да направят по-атрактивно преподаването.

А има ли такива студенти, които са записали и двата варианта?

Разбира се, това е една от съвременните тенденции и тук може би има място да се направи диференциация между държавно и частно висше образование и висше образование плюс частни академии и курсове. Това са коренно различни неща. Всъщност, висшето образование дава много по-широка теоретична основа и разбира се е много по-продължително. Частните академии и курсове дават допълнителни практически знания в съответната професионална област и възможност за максимално бързо започване на работа в нея. С други думи, един студент ако изкара някой частен курс или в някоя частна академия поредица от курсове, той в рамките на 6 до 8 месеца би понаучил нещо, което би му позволило да започне работа. Това е доста силен стимул, защото голяма част от тях са принудени да се самоиздържат. Тези курсове запълват една огромна ниша в образованието. Разбира се, голяма част от тези, завършили такива курсове, а не висше образование, след това идват при нас като задочници, защото не могат да се развиват. Някои студенти искат до 3-ти курс да са започнали работа, а други се възползват от възможността да научат максимално много от нещата, които са необходими за един добър ИТ специалист, докато все още ги издържат родителите им. Моето мнение, а и на колегите ми, е че тези частни академии и курсове са изключително полезни.

Кои са най-търсените профили в сектора в момента?

Няма единен отговор. Ние всеки семестър правим анкета със студентите, като се възползваме от това, че голяма част от тях работят. Те попълват в какво направление, в каква професия точно работят в сектора. Какви инструменти използват и в какви детайли влизат. По този начин осъвременяваме нашите учебни програми и ако видим, че нещо се търси на пазара, още следващата година се стараем да разработим учебния материал така, че той да е в помощ на бизнеса.

Кои са задължителните умения, които трябва да притежава човек като IT специалист и има ли, например три качества, които биха улеснили някого в кариерното му развитие?

Кои са според вас?

Например логическо, оптимизирано мислене….

Най-доброто умение е креативност. Второто е желание за работа и учене. Третото е владеенето на английски език. Даже не мога да кажа, кое от тях е по-важно. Друго качество, което не е само за ИТ сферата, но е изключително необходимо за работа, е умението да работиш в екип. Никой не желае да си разваля екипа. Когато говорим за IT сферата, точното и подредено мислене не е толкова важно. Колкото и странно да Ви звучи, по-важна е развинтената фантазия. За да си добър IT специалист трябва постоянно да се учиш да вземаш гъвкави решения и да измисляш нещо ново постоянно. Например, голяма част от студентите се оказва, че обичат много да четат. Включително и фантастика. Разбирате ли, това развива желанието да фантазираш. Това развива пространственото мислене, т. нар. design thinking, желанието да правиш нещо ново. IT специалността не е статична. Трябва човек да фантазира и да прави това което си е намислил реалност. Ако той не може да мечтае и не чете нови неща, няма да е ефективен. Даже бих ви дал като пример следното нещо. Замислете се, ако решите да четете научна фантастика, колко от технологиите описани в научно-фантастическата литература вече са сред нас. Много са, факт…
Ако човек не обича да чете и мечтае няма да е ефикасен. Имайте предвид, че не напразно големите компании считат, че желанието постоянно да четеш и да се учиш е по-важно от даден сертификат, който можеш да получиш в дадена област. Важното е желанието за учене, а не конкретно умение. Разбира се има огромно влияние и значително спомага доброто владеене на математика и статистика, ако говорим за програмиране. За другите области е различно. За уеб дизайнер, например, е чувството за пространственост. Няма конкретно нещо за ИТ сферата. Освен английският език.

Добре, в тази насока на постоянното желание за учене и усъвършенстване, има ли възрастта значение? Ако съм на 50 г. и хал хабер си нямам от програмиране, но искам да седна и да го науча. За 5 години мога ли да стигна един стабилно ниво?

Желание имате ли?

Да имам го това желание. На 55 мога ли да бъда Mid Level и да взимам заплата за такъв?

Имам такъв емблематичен пример. Един мой приятел беше пилот-изтребител, може би на около 44 – 45 г. когато ми каза: Искам да се занимавам с програмиране. Абсолютно никаква връзка с програмирането нямаше. За 2 години стана известен програмист, специалист в IT компания. Към момента е шеф-програмист на 16 отдела.

Това е впечатляващо…

Просто е въпрос на желание. Дори вчера разговарях с един друг познат, който иска да си смени професията. Разбрахме се какво да учи, той е на около 40 г. в момента, и ме разпитваше за помощ за една задача, защото се е записал на някакви курсове. Дори каза, че вече му се сърдят, защото по цял ден стои пред компютъра и решава разни логически задачи – кое, как се прави и т.н. Няма невъзможни неща за един човек.

Ясно. Добре, тогава последен въпрос Ви питам – как се стига до 10 000 лв. заплата в софтуерния бранш?

Ами не знам. Даже не знам каква е тази граница и защо е точно тази граница.

По принцип това е една заплата, за която се води, че Senior може да достигне без проблем. Аз не съм казвал стига или не стига. Mислите ли, че… Всъщност 10 000 лв. много ли е или малко?

Това е хубав въпрос. На база на стандарт в България мисля, че… Не знам дали е много, или малко, но смятам, че е постижимо.

Така… Аз съм IT специалист. Едно от най-хубавите неща на IT специалиста е, че той е мобилен. Няма значение къде работи. В България, в Гърция, в Англия, в Щатите. В Ирак, в Индия – няма значение. Ние можем да работим навсякъде. Достатъчно е да имате съответните умения и интернет. Е, във връзка с това, ако вие получавате в Ирландия 10 000 лв. заплата…
За там би било малко. Меко казано. Това са 5 000 евро. Без да се правят разчети, но накрая ще ви останат под 200 евро. В България ако ги имате тези пари, дори след всички данъци ще си живеете прекрасно. Нали е така?

Абсолютно.

Даже много често наблюдавам колеги, които отиват на работа в чужбина и когато станат семейни предпочитат да се върнат в България заради спокойствието. Те казват: “Аз тези пари и тук ще ги изкарвам”. Така че, как всъщност се стига до тази заплата?
Не знам. Въпросът е просто какво вие сте си поставили като цел, къде искате да работите. Някъде е много тази сума, другаде е малко. Всъщност в IT сферата заплатите не са много различни от тези по света, защото огромна част от компаниите в България са международни и заплатите не са много по-ниски. При значително по-нисък стандарт на живот можем да си позволим страшно много неща. Това не е непреодолима пречка. Единственото е желанието за учене и развиване през целия живот. Даже, както се казва напоследък и е модерно: learning by doing. Тоест, имаш ли желание за учене в тази област, няма ограничения.

Това е хубав финал. Благодаря Ви.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Благодарим на Java2Days, CodeMonsters и AI&SmartTech за предоставените билети, които осигуриха присъствие на технологичните конференции за голяма част от аудиторията на #DevStyleR.

Той разказа за DevStyleR какви са основните цели на факултета му, как се развиват студентите след обучение и кои са технологичните компании, които си партнират с УНИБИТ.

Какви са основните цели на Факултета по информационни науки за предстоящата учебна година?
Първо бих искал да кажа няколко думи за нашия университет. Основната му цел да бъде университет за таланти, както казва нашият ректор проф. д.и.н. Стоян Денчев. УНИБИТ създава уникална симбиоза между хора и технологии. Естествено, нашата мисия е подготовката на висококвалифицирани и адаптивни към пазара на труда специалисти. Стратегическата цел на УНИБИТ и нашия Факултет по информационни науки е да сме водещи в технологиите и иновациите.

Какъв е прирастът на студентите за тази година? Успешно ли приключи кандидатстудентската кампания?
Откровено казано, ние не почувствахме демографската криза, защото в нашия факултет планираният от държавата прием беше изпълнен, подчертавам, на 100%. Местата бяха запълнени още от края на юли, като кандидат-студентите бяха с 20% повече от миналата година. Интересът към университета е изключително голям. Всички места в редовна и задочна форма на обучение са заети.

Адаптират ли се бързо младите учени в информационните науки? Какви са възможностите на докторантите при Вас?
Нашия факултет има натрупан голям образователен, иновативен и научен капацитет и се включва много активно в европейското образователно научно пространство. През последните 5 години ФИН участва в повече от 5 проекта по Еразмус+, които се развиват иновативни подходи в обучението. Имаме представител на УНИБИТ в множество проекти. Студентите и докторантите са неизменна част от тези проекти. Работи се по реални бизнес казуси в конкурентна среда, което е изключително мотивиращо за тях. Иновациите в обучението са основната работа на колектива на нашия университет. УНИБИТ е член на консорциумa, спечелил финансиране по конкурса за Центрове за върхови постижения в областта на информатиката и ИКТ. Само през последната година Факултета по информационни науки като партньор на фирми в областта на ИКТ спечели 6 проекти по програма “Иновации и конкурентноспособност” на обща стойност над 2 млн. лв., което доказва интереса на фирмите към нашите специалисти и това, което правим за младите, особено докторантите, които участват в този процес.

Имате ли подкрепата на ИТ обществата и бизнеса?
Бих искал да кажа, че ние получаваме огромна подкрепа от водещи фирми в областта на ИКТ. Например, наши партньори са IBM. С тях в момента сме на последните стъпки за съвместен център в областта на мрежовите технологии и облачните системи. Фирмата Fadata, с която също работим заедно, особено в магистърските програми и скоро завършваме с тях оборудвана техническа лаборатория към факултета в областта на internet of things. Нашият университет е член на Oracle академия в България. Поддържаме отличен контакт с Oracle и продуктите им са неразделна част от обучението на студентите при нас. Студентите изучават бази от данни по продуктите на Oracle, които са безплатни за тях. Университетът е партньор с MikroTik Bulgaria, с което ние допълнително обогатяваме дисциплините с мрежовите технологии. И също така наши студенти участват в проекти в областта на информационната сигурност.

В кои области се развиват кариерно Вашите студенти? Кои са най-активните студенти?

Ние имаме отлично сътрудничество с държавната администрация, за която осигуряваме специалисти в сферата на информационните технологии. Пример за това са: специалност “Национална сигурност” – магистърска и бакалавърска, в която ние обучаваме специалисти в съответната област, “Информационни технологии в съдебната администрация”, ние осигуряваме изключително добре подговени специалисти и буквално с 100% реализация след завършването си в областта на съдебната система. “Информационни системи в правосъдието”, “Електронен бизнес” и “Национална сигурност” са много търсени в държавната администрация. Имаме специалисти, които се занимават и с така модерните в момента “умни технологии”, свързани с интернет на нещата. При нас се развиват и специалисти по управление на качеството и по уеб дизайн.

В нашия факултет са включени трите основни стълба в обучeнието на ИКТ. Това са хардуер, поддържането на базите от данни и програмирането на различни езици. При нас се изучават Java и C#, като езици, които са актуални в момента. Това е базовата подготовка. След това можем да кажем, че имаме специалисти във всички сфери, което е много интересно за нас и е много важно, защото подготвените кадри след опит в бизнеса се връщат при нас и подпомагат обучението на новите кадри, като водят упражнения по различни дисциплини, свързани с тяхната работа в момента т.е нашите бивши възпитаници предават умело знанията. Образованието е богатство. Интересен факт, според моите наблюдения е, че най-мотивираните ни студенти не са тези, които идват като бакалаври, а тези които идват като задочници и магистри, които вече са се убедили, че без допълнително образование в тази област нямат развитие. Точно те са най-активните студенти.