Константин, бихте ли ни разказали за кариерния си път? Как стигнахте до тази позиция?

Кариерният ми път, бих казал, е доста интересен. Започнах като продавач на сладолед в ученическите си години, след това работих в ресторантьорството и хотелиерството. Вярвате или не, през първите 16 години от трудовия си опит съм работил като барман, сервитьор, готвач и управител на ресторант.

Но винаги съм имал страст към компютрите и програмирането. Когато бях на 15-16 години, си купих книги, за да науча JavaScript. Но в Сандански, откъдето съм, тогава имаше малко хора, които се занимаваха с това и ми беше трудно да се науча сам, затова се отказах.

Знаейки любовта ми към компютрите, мои приятели ми препоръчаха да се пробвам като специалист по подбор на персонал. И тъй като завърших Правно-историческия факултет на ЮЗУ със специалност “Публична администрация”, смятах, че другата ми любов към човешките ресурси ще ми помогне да вляза в ново амплоа.

И така, един ден поставих в профила си в LinkedIn статус „Freelance IT Recruiter“ и проработи! Няколко агенции за подбор се свързаха с мен и ме попитаха дали си търся постоянна работа. Няколко месеца по-късно работех като рекрутър на пълен работен ден.

След една година в тази агенция за подбор на персонал, реших, че трябва да се отделя и да развивам собствен бизнес в тази сфера, като искам да покажа различен подход и начин на работа. Така и стана. Започнах доста добре. Много от колегите, с които се бях срещал, ме помолиха да работя по техни проекти. Някои се опитваха да ме привлекат и като вътрешен рекрутър, но тогава бях на мнение, че искам свобода на работа и отклонявах всяко предложение.

Един ден един от моите приятели ме запозна с Godel Technologies. Хареса ми компанията и видях, че ценностите ни до голяма степен съвпадат. Така че реших да започна при тях. Изминаха почти 6 месеца, докато регистрираме българската компания и в началото на 2021 г. беше официално издадено решението на Търговския регистър – Godel Technologies Europe Bulgaria е факт.

Като мениджър на българският офис на Godel Technologies Europe бихте ли споделили какви са проектите, по които работят екипите ви, технологиите, които се използват?

Както вече споменах, Godel България отвори врати в началото на 2021 г. За тази година и половина българският екип достигна около 20 специалисти, в различните направления на IT сектора. Екипът в България включва специалисти с .NET, Java, JavaScript (React, Angular), DevOps, Quality assurance, Data Engineers. За момента това е нашият фокус от специалисти, които искаме да развиваме в българския офис.

Godel има много различни и разнообразни клиенти, с които работят специалисти от различни населени места. Тази наша мултинационалност ни дава свободата да формираме екип със специалисти от различни страни.

На този етап специалисти от България участват в различни проекти на Godel. Основно проектите, по които се работи, са в сферата на електронната търговия, енергетиката и финтех индустриите.

Как оценявате технологичните способности на българските таланти в момента? Успяваме ли да сме конкурентни на световния пазар?

Разбира се. Този въпрос не подлежи на коментар. Почти 5 години в тази сфера, бих казал, че българските IT специалисти са висококвалифицирани и са силни конкуренти.

Нашите специалисти, независимо дали са завършили университет или са излезли от IT академия, имат много и задълбочени познания. Винаги съм казвал, че не е важно къде и какво си завършил, важното е желанието и упоритостта ти.

Организирате първият си технологичен Meet Up тук в България. Лекторите са  водещи специалисти от компанията ви. Разкажете ни повече за събитието. Какво да очакват професионалистите от ИТ общността?

Поканили сме трима лектори, които са наши служители в .NET отдела ни. Това е Виталий Пухалски, който е и Division Manager за България на .NET екипа. Вторият ни лектор е Раман Бут-Хюсеин, който работи в компанията повече от 6 години и сега е Team Leader. И третият ни лектор е Senior .NET софтуерен инженер Владимир Димитров. Той е един от първите назначени служители в българския офис.

Нашата основна тема е „Intro“, затова кръстихме събитието „Godel Sofia Intro Offline Meet-up“. Измина малко повече от 1 година от стъпването на Godel на българския ИТ пазар. Официалното откриване на офиса се случи година по-късно, осигурявайки по-нататъшен растеж на местния офис. И сега сме готови да опознаем по-добре местната технологична общност. Освен основната тема, ще се опитаме да обхванем технически теми, свързани с .NET.

Най-ценното нещо за всеки, който ще посети нашата среща, ще бъдaт новите запознанства с колеги и съмишленици. Отделили сме време за нетуъркинг, както преди, така и след събитието.

Очакваме всички желаещи на първия Godel Sofia Intro Offline Meet-Up на 6 октомври в София Тех Парк от 16:00 ч.

Всички желаещи могат да се регистрират от линка тук

Предстои ли да разширявате екипа си? Какви професионалисти търсите? 

Разбира се. Това е нашата водеща стратегия. Целта, която сме си поставили е да завършим 2024 г. с екип от около 300-400 души. Някои може да кажат, че е доста амбициозно. И това е така. Но обичам предизвикателствата и според моята философия невъзможни неща не съществуват.

В Godel, както споменах, имаме проекти с различни размери и клиенти, работещи в различни бизнес области.

Основно в България, на този етап сме се фокусирали върху специалисти с .NET, Java, Python, DevOps, Automation QA, JavaScript (React, Angular). В компанията имаме също Data Engineers, Mobile developers, PHP Developers, UI/UX специалисти. Всеки един специалист с посочените технологии е добре дошъл при нас. Ние в Godel сме едно голямо семейство и винаги има място за още един член.

Има ли качествата, които кандидатите трябва задължително да притежават за да станат част от екипа ви?

Аз лично гледам да видя, че даден кандидат е отговорен, с желание за развитие и на първо място е “Човек” с главно “Ч”. За мен отношението и поведението са водещи. Вярвам, че техническите неща могат да се научат, но поведението не може. Всички живеем в динамична среда и бързи темпове, с които се развиват технологиите. Но интернет пространството е пълно с полезни материали, където, стига човек да знае как да търси нужната му информация, много бързо може да се справи с поставените задачи.

Но няма как човек да промени поведението си. Но да, техническите знания все още остават водещи.

Какви са ценностите, които стоят зад една успешна софтуерна компания? Кои са ценностите, на които в Godel Technologies Europe най-много държите?

За мен най-голямата ценност зад една успешна компания е нейното отношение към нейните партньори. Тук не говоря само за бизнес партньорите, но и за служителите. Компаниите, които гледат на служителите си като на партньори, са успешни за мен. Ние в Godel знаем това добре и затова виждаме нашите колеги като партньори.

Във фирмата спазваме изцяло така наречената „flat structure“. Всеки един от нас е свободен да се обърне, дори към С-level мениджър  и е свободен да изрази своето мнение или да направи предложение, без това да рефлектира върху него. Както споменах по-горе, ние сме като едно голямо семейство. И аз лично много харесвам тази култура.

Имах възможността в края на юли да посетя един от офисите на нашата компания в Европа. Посещението ми съвпадна и с лятното парти на офиса, а още по-интересното е, че съвпадна и с рождения ми ден. По време на купона водещият ме извика и близо 200 колеги ме поздравиха с песента „Happy Birthday“. След това почти всички колеги дойдоха един по един, за да ме поздравят лично и да се запознаят с мен. Това чувство за принадлежност не може да се опише. Дори това може да звучи смешно, но за първи път от години се разплаках. Да, бяха сълзи от щастие, но въпреки това ме разплака. Колеги от българския офис споделиха с мен, че за първи път са открили компания, в която се чувстват значими, а не са просто поредния назначен служител.

Какви са възможностите за развитие? До какво ниво може да се достигне в компанията?

В Godel ценим нашите колеги. Всеки има възможност да расте и да се развива с нас. Ако се спрем на местно ниво, ние все още се развиваме и всеки наш нов колега има шанса да достигне позицията Division Manager на екип от специалисти. Понастоящем повечето от нашите мениджъри на отдели са базирани в чужбина, но с нарастването си ще можем да насърчаваме местни колеги да поемат тази роля. Отделно в компанията имаме различни функции, като “Innovations”, “Learning and Development”, “Talent Acquisition”, “Compliance” и т.н. Ето защо всеки служител може да се развива не само в стандартната си роля, но и в нещо различно.

Продължавате ли да се учите ежедневно работа си? Какво бихте препоръчали на всички, които тепърва стартират своята кариера и искат да достигнат нивото ви? Откъде да започнат?

Разбира се! Всеки може да научи нещо ново всеки ден. Денят ми започва всяка сутрин в 06:00 сутринта. След като си направя първото кафе, имам навика да разгледам няколко сайта, които са водещи в кариерата ми, и да прочета полезни статии в моята област. Освен това посещавам различни семинари и конференции. Някои от най-добрите учители обаче си остават мои колеги, както на местно, така и на световно ниво.

Моят съвет е да не се отказвате. Преди да чуете първото си „Да“, вероятно ще чуете „Не“ сто пъти. Но това не трябва да разубеждава хората. Винаги трябва да сте упорити и мотивирани и преди всичко – да правите всичко с любов. Когато човек прави нещо с любов, тогава нещата се получават. Също така, да запомните, че най-големият враг на успеха е да седите в „зоната на комфорт“. Връщайки се назад във времето, ако не бях предприел стъпката да напусна добре платената работа и да се насоча към свободната практика, може би някой друг щеше да е на мое място сега. И ще завърша с това, че „съдбата обича смелите“.

Срещате ли предизвикателства в ролята си на Chief Technology Officer? Страхувате ли се от тях?

Срещам. В мениджмент ролите има доста неяснота. Има много въпроси без очевиден отговор – как е най-добре да прекарам времето си днес; кое е най-доброто решение в тази ситуация; правим ли правилното нещо, и ако не, трябва ли да спрем и какво трябва да правим вместо това. Често знаеш дали си взел правилното решение чак месеци по-късно. Понякога въобще не можеш да си сигурен. Тези чуденки се задълбочават, когато едно роля стане “по-отговорна”/”по-нагоре в йерархията”. Подобно е на това да си изправен пред бял лист хартия – проблемът е неясен, критериите за успех мъгливи. В много отношения, писането на код е по-лесно – нещо или работи, или не; една SQL заявка или е достатъчно бърза, или не; системата може да се справи с дадено натоварване, или не. Тези неща могат да се проверят с голяма увереност преди deployment. Хората и организациите са по-комплексни от това. От друга страна, работата без предизвикателства е скучна. Щом отделям 40+ часа на седмица, искам да получавам задоволство в замяна. С някои предизвикателства се справям добре, други ми отнемат повече време, а в трети намирам постоянен провал и уроци по скромност.

Каква е Вашата формула за постигането на успешна кариера и пълноценен личен живот?

Периодично се питам “прекарвам ли си времето по добър начин?”. Ако отговора е “да”, чудя се как мога да го направя по-добър. Ако отговора е “не”, чудя се какво да променя. Дяволът, разбира се, е в детайлите. Не смятам, че има универсална формула. Дори не съм убеден, че има такава изобщо. Всички минаваме през периоди, в които сме много доволни къде се намираме, и други периоди, в които се чудим какво по дяволите правим. Винаги ще има и двете – може би най-важното е да правим първите по-дълги и вторите по-кратки.
Лично аз изпитвам голямо удовлетворение от това да градя и упражнявам експертиза. Харесва ми да съм добър в неща и това да дава резултат. Опитвам се да нареждам живота и работата по начин, по който тези мои склонности съвпадат с най-полезното, което мога да направя на работа или най-хубавото, което мога да направя извън нея.

*C-level позиции

Цялото интервю със Стефан Кънев може да намерите в специалното ни издание „REMOTE:: Work-Life Балансът – Мит или Постижима Цел?“  като последвате линка тук.

Кого номинирате за “Developer на фокус”?
Йордан Бонев, Senior C++ Developer в Playtech Bulgaria.

Каква е причината да го номинирате?
Йордан е сред най-постоянните най-силните и постоянните девелопъри, които имаме в покера. Той започна при нас като junior gmm developer, много бързо показа страхотен потенциал и беше повишен то тийм лидер на екипа. Но тъй като Йордан е сред хората, които искат винаги да се развиват, той се преквалифицира в c++ дивелопер, започвайки от junior позиция. Днес той е сред хората, на които дължим успеха на клиентското ни приложение, което е сред най-стабилните ни компоненти от една страна, от друга е световния водещ продукт сред покер клиентите. Платформите, с които Йордан се сблъсква на ежедневна база са Windows, iOS, Android, Mac.

Опишете неговите професионални качества
Йордан е от хората, които никога не спират да се развиват и да четат. Той има отлични технически познания, упоритост и стремеж към съвършеност. Йордан е сред хората, които не търпят дефекти или несъвършенства. Той работи много добре с всички колеги и държи на това екипа да изпълнява задачите си в срок и с отлично качество.

Разкажете ни повече за него като личност
Йордан е перфекционист. Във всяко нещо, в което се впусне, има една единствена цел, резултата да бъде перфектен, независимо от препятствията, които трябва да преодолее.

Можете ли да опишете как протича неговият работен ден?
Йордан обича да започва работа рано сутрин. Веднага се фокусира върху текущите задачи. Подготвя технически решение на бъдещите предизвикателства. Участва в ежедневните срещи на екипа си.

Какви са предизвикателствата пред него? По какви проекти работи?
Йордан работи върху Poker software на компанията ни, за различните платформи: Windows, Android, iOS, macOS.
Разработва комуникацията със сървърната част, а след това и UI/UX на нашия Poker software, включително и имплементиранe на 2D и 3D анимации.

Случва ли му се да помага на свои колеги за изпълнението на техните задачи?
Йордан ежедневно помага на своите колеги, както на тези от неговия екип, така и на другите екипи.

Ако трябва да го опишете с 3 думи, какви ще бъдат те?
Всеотдаен, упорит, работлив.

Взима ли участие в инициативи на компанията? Какви? Има ли свои инициативи?
Йордан се старае да участва в голяма част от инициативите на нашата компания, включва се активно във всеки тиймбилдинг и различни спортни мероприятия, организирани от нас.

Какви са хобитата му?
Йордан е много запален фен на футбола. Обича, при всяка възможност да гледа и играе футбол.

Каква музика слуша? Как се забавлява?
Йордан е човек, който не обича стереотипите и поради тази причина не би се ограничил в слушането на конкретен стил музика.
Като всеки нормален човек, Йордан обича забавленията, като едно от най-любимите му, е киното. Той може да прекарва часове в гледане на филми от Marvel вселената.

Интересува ли се от гейминг?
Да. Йордан е бивш геймър. Ходил е на редица големи турнири по Counter-Strike в тийнейджърските си години. Към днешна дата, играе доста по-рядко и основно на PlayStation.

Кое предпочита – Android или iOS? Защо?
Йордан предпочита Android, както за разработка, така и за ежедневието си. Смята, че iOS е много по-усложнен във всяко едно отношение.

Какъв е стилът му?
Спортно-елегантен

С кои езици за програмиране борави? Кои са предпочитаните от него?
Йордан се чувства най-комфортно, когато работи със C++. Много голям фен е на Qt framework, базиран на C++ и ежедневно развива знанията и уменията си за него. В процеса на работа за Android, iOS, macOS, се развива все повече в Java и Objective-C.

Как започва работният ти ден?

Обичайно като за всеки програмист – преглеждане на имейли и най-важните задачи за деня, които трябва да се свършат.

С какви проекти се занимаваш?

Проектите ми в момента са наистина много разнообразни. Един ден се занимавам с един, друг ден с друг. В момента работя по актуализирането и подобряването на електронния магазин на А1.

Как изглежда бюрото ти? Имаш ли нещо по-специално на него, напр. талисмани, специална чаша?

Специални не бих казал. Бюрото ми е доста изчистено. Имам един лаптоп, докинг станция и монитор. Дори нямам мишка и клавиатура, защото ползвам тези на лаптопа. 

Какви програмни езици използваш? Къде си ги научил?

В момента в компанията съм изцяло BackEnd Developer и се занимавам с .NET, но имам и познания и по JavaScript и Go като имам желание да науча още, защото езикът е просто един tool, който човек може да използва. 

Как премина интервюто ти за работа в А1?

Интервюто ми беше доста интересно. Хората бяха много любезни и приятелски настроени и имах чувството, че се познаваме от доста отдавна, нищо че се виждаме за пръв път. 

Какъв въпрос би задал ти на интервю за работа? Защо?

Ако интервюто е за .NET, бих задал няколко въпроса, които са свързани с темата, като за мен би било от голямо значение, ако кандидатът чете допълнителни материали, стреми се да надгражда познанията си. Един от въпросите, които най-често задавам на .NET интервюта, разбира се в зависимост от опита на кандидата, е: “Как работи Garbage collection-a в C#?”; “Какво е CLR? Как работи?”; “Boxing- unboxing и разликата между тях.”; няколко въпроса за ООП – Обектно Ориентирано Програмиране, няколко въпросчета за база данни, и други въпроси. Разбира се всяко интервю е уникално само по себе си. Важно е кандидата да покаже знанията си и силните си страни, като се фокусира върху темите, в които се чувства най-сигурен. Реално интервюиращият се опитва да намери неговите най-силни страни и там той задълбава. Това, което чуваме напоследък, че интервюиращите нарочно задават много трудни въпроси и се опитват да “закопаят” кандидатите, не мисля, че тези хора са толкова много. По-скоро интервюиращият се опитва да изкара най-силните страни и качества на човека отсреща. 

Имаш ли интерес към даден спорт?

О, да! Обичам да плувам. Така разпускам след работа и се освобождавам от напрежението след дългия работен ден и от постоянното взиране в монитора. В свободното си време също играя тенис на маса. Това са спортовете, които практикувам. 

Какво четеш за разпускане?

Нямам определен жанр, тъй като имам много разнообразни интереси. Най-често се насочвам към статии и книги свързани с автомобили, тъй като това ми е страст. 

Къде откриваш решение на професионалните си предизвикателства?

Без да се замислям, повечето от тях в Stack Overflow – това е библията на програмирането. Също така дискусии с колеги. Понякога откриваш решенията на даден проблем дори само когато разкажеш на някой твой колега какъв е проблемът и всъщност, обяснявайки проблема, ти намираш решението. Но, най-често решенията, които намирам са в Stack Overflow. 

Как се справяш с концентрацията в работна среда?

В момента, в който усетя, че съм натоварен и вече не мога да се фокусирам върху задачите си правя почивка, пия кафе, играя тенис на маса или джага с колегите. След Х време, когато се върна отново на бюрото си, имам много нови идеи, енергия и продължавам напред. 

Какви са твоите хобита?

Хобитата ми са пряко свързани с професията ми, тъй като обичам да научавам нови неща, свързани с програмирането. Извън тази област, както казах, се интересувам от автомобили и отделям време, за да тренирам. 

Кои са любимите ти сайтове и книги на технологична тематика?

Честно казано са много, но най-често следя блоговете на Microsoft, тъй като там има много интересни неща за новостите в .NET. Разбира се намирам информация и в различни YouTube канали. Относно книгите може би бих препоръчвал би “Code Complete”, която е много добра книга, “CLR via C#” и “Програмиране = ++ алгоритми” – книгата на Светлин Наков, от която също могат да се научат много неща. 

Посещаваш ли технологични събития? Защо според теб са важни?

Да, посещавам такива събития при всяка възможност, защото там има различни хора с разнообразен опит, от които можеш да научиш наистина много… Ама много, много. 

Къде си се представяш след 5 години?

След 5 години бих искал да съм на някоя Senior .NET позиция или Team Leader. Надявам се, че ще продължавам да се развивам в компанията, защото тук има страхотен екип, много възможности за реализация и интересни проекти. 

Кои са топ книгите, които всеки програмист трябва да прочете?

Едната вече споменах преди малко, “Code Complete”. Други, за които се сещам са “Seven databases in seven weeks”, “Програмиране = ++ алгоритми”. “Cracking the coding interview” е също много интересна книга, ако си решил да отидеш в някоя топ технологична компания като Google или Amazon, тъй като там интервютата включват доста алгоритмични задачи. А ако имате интерес към C# и сте се насочили към тази посока, “CLR via C#” е наистина една много добра книга. Общо взето леки четива с около 400-500 страници 🙂 

Кое е любимото ти програмистко meme/виц?

Това е една блок схема, която е доста голяма. Споделям я, за да я видите. 

Кой е твоят IT гуру?

Имам много. Тук може би ще спомена учителите ми, които ми дадоха основата, за което съм им изключително признателен. Мисля, че сега е моментът да им благодаря – това са Николай Костов и Ивайло Кенов – технологични трейнъри в SoftUni и наистина страхотни професионалисти. Също така не на последно място искам да благодаря и на сегашният ми Team Leader- Даниел Йорданов. 

Кои са нещата, които обичаш в своята професия?

Колкото и банално да звучи, харесва ми да мисля по дадени казуси, а не просто да седна и да пиша код. Предпочитам да разбера какви са плюсовете и минусите на една задача, преди да го приложа. В доста случаи обаче времето, с което разполагаме, е доста ограничено и затова от нас се изисква да взимаме бързи, но качествени решения. Понякога също така трябва да правим компромиси. 

Кога предпочиташ да кодиш – през деня или през нощта?

През деня – дневна птица съм. 

Имаш ли домашен любимец? Как се казва той?

За сега нямам. 

Искаш ли да споделиш още нещо с нас?

Може би искам да се обърна към хората, които тъкмо започват да се занимават с програмиране – ХОРА, КОДЕТЕ!

Може да гледате всякакви tutorials, лекции, да четете тежки четива, но кодете. Докато кодът не мине през пръстите ви, няма да стане! Това е все едно да гледаш tutorial от 20 часа как да плуваш и никога да не си ходил на басейн, за да се пробваш да плуваш. Така че ПРАКТИКА, ПРАКТИКА, ПРАКТИКА и пак – ПРАКТИКА. Точно поради тази причина наистина се радвам, че работя именно тук – в А1. Работната среда е изключително динамична и може да се научат много нови неща- от бази данни до архитектури и защо даден код трябва да се напише по начин “А” а не по начин “Б,” защо едното е по-добро от другото. Колегите наистина много помагат и каквито и въпроси човек да има, те винаги са насреща, за да отговорят. В момента си търсим много нови колеги. Нека хората, които не се плашат от динамична работна среда и имат желание да научат много нови неща, да се чувстват поканени. Вратите ни са отворени.

Как оценявате заплатите в ИТ сектора в сравнение с други индустрии в България?

Питате дали са надценени или подценени, но това е въпрос, който няма еднозначен отговор. Как се определя една заплата? Според индустрията, продукта и value-то, което носи даден служител се определя и заплащането му. И тъй като към днешна дата IT секторът има пряка и/или косвена връзка с почти всяка една иновация, съответно заплатите кореспондират на това.

Нараснал ли е стандартът в заплащането в последните 5 години?

С появата на Startup културата, работата по иновативни, уникални по рода си проекти, които доказаха в световен мащаб, че не сме за подценяване, а и като част от ЕС, България стана инкубатор за софтуерни инженери, което привлече много чуждестранни компании. Последва глад за кадри, а от там и промяната в заплащането.

На какво отдавате факта, че ИТ секторът става все по-популярен и привлича много млади хора? Фактор ли са заплатите?

За част от търсещите работа, заплатите са фактор, но на пазара се появява и един друг тренд – колко „секси“ е продуктът който произвеждаш.

Смятате ли, че бенефитите в ИТ индустрията са прекалено завишени, така че да служат като основен инструмент за привличане на кадри?

Като една модерна и престижна компания, ние в СТЕМО също предлагаме на нашите служители страхотен пакет допълнителни социални придобивки, но не мисля, че те са основния фактор за привличане на кадри. Рецептата е много по-сложна и е комбинация от много фактори освен заплата и социални придобивки. Работа с най-новите технологии, възможност за развитие, фирмена култура и етика, стабилен работодател със страхотен продукт и естествено щипка магия.

Цялото интервю с Марин Късабонев е налично в специалното издание на DevStyleR „Заплатите в софтуерния бранш 2021“, което можете да прочетете ТУК. 

Каква е максималната заплата, която може да се достигне от един ИТ специалист според вас? Кои позиции са най-добре платени?

В СТЕМО не слагаме ограничения за нашите Senior позиции. Ако човек докаже своята лоялност, експертиза и носи добавена стойност за компанията, защо да не го оценим подобаващо. Като позиции варират, но аз смятам, че към момента софтуерните архитекти, занимаващите се с Machine learning, Big Data, AI и др

Ще растат ли още заплатите в софтуерния бранш или ще достигнат таван?

Предвид, данъчната политика на държавата, интереса на чуждестранните компании към нашите IT специалисти и все по-добрата експертиза, моите очаквания са за растеж на заплатите в сектора.

Според вас вдигането на максимално осигурителния доход ще повлияе ли негативно върху ИТ сектора и заплащането?

Тук ме хванахте. Това е въпрос на изчисления и след консултация с нашия ТРЗ отдел разбирам, че повишаването на максималния осигурителен доход автоматично ще доведе до намаляване на нетните суми на служителите, което ще има негативен ефект.

Има ли разлика в заплащането на специалистите между София и другите градове в България?

Това не е тайна за никого, средностатистически – да, има. И това се обуславяше доскоро от факта, че възможността за реализация в София беше по – добра, но предвид новото нормално, а именно възможността за отдалечена работа, очаквам тази разлика бързо да се стопи.

Има ли разлика в заплащането на мъжете и жените в сектора у нас и по принцип в световен мащаб?

За нас в СТЕМО полът не е важен, но всички официални статистики ни показват, че IT секторът все още е мъжка територия и с не малка разлика в заплащането спрямо нежния пол.

Има ли промяна в заплащането и в допълнителните придобивки, вследствие на пандемията COVID-19?

В Стемо ООД нямаме промяна в политиките за заплащане и социалните придобивки в условията на пандемията. Продължаваме да спазваме приетите вътрешни правила и стандарти.

Очаквате ли промяна в политиката за формиране на възнаграждения в следствие на продължаващия тренд – работа от вкъщи?

Има компании, които опипват почвата и се опитват да мотивират служителите си с допълнителни стимули за „home“ оборудване като монитори, бюра, столове и т.н. Но не мисля, че заплатата би трябвало да има значение в зависимост от това откъде си вършиш работата.

Как се случват повишенията в условията на пандемия?

Имаме изградени практики за проверка и оценка на нашите служители, които са така разработени, че да не зависят от това в какви условия работим.

Кои нови трендове да очакват заетите в индустрията?

IT секторът ще продължи да расте, ще се завърнат много българи от чужбина, водени от възможността да изпълняват ангажиментите си отдалечено. По отношение на позициите, които ще се търсят, неминуемо на фона на тази пандемия и новото нормално, както моята класация, така и на много хора се промени. Ще започна с нещо нестандартно – хора, които имат организационни умения и ще продължа неизбежно със cyber security, UX designers, Big data, Machine learning специалистите, както и много други.

Други интересни коментари и интервюта със специалисти от ИТ сектора са налични в специалното издание на DevStyleR „Заплатите в софтуерния бранш 2021“, което можете да прочетете ТУК. 

Възможността за дистанционна работа определено спаси много компании и им даде шанс да продължат бизнеса си, но и донесе допълнителен риск. Според Skybox Security комбинацията от уязвимости в защитата на remote-desktop протоколите и не достатъчно сигурните пароли от служителите, е създала допълнителни пътища към работните мрежи. Освен това, много от работещите дори не са преминали през кибер тренировка, което води до това, че дори самите те несъзнателно са способни да неглижират потенциалната заплаха.

Това става ясно и от друго изследване, на компанията Tessian, публикувано още през май месец. От него се разбира, че 52% от участвалите, смятат, че може да им се размине при по-лежерните мерки за сигурност, които прилагат в работата от вкъщи. До това води конкретно причината, че много от работещите използват персонална, а не служебна техника и се чувстват по-спокойни от това, че не биват наблюдавани от ИТ екипи и тези, отговарящи за фирмената сигурност.

От друга страна и друго проучване излиза, че много от заетите в отделите по защита и киберсигурност, по стечение на обстоятелствата, са били прехвърлени към други задачи, свързани с ИТ проектите на компанията. По данни на International Information System Security Certification Consortium, 47% от взелите участие от “защитните” екипи, споделят, че за адаптирането на компанията към “новата реалност”, се е наложило да бъдат прехвърлени към по-общи ИТ задължения. 30% от тях пък споделят, че инцидентите, свързани със защита, са се покачили.

Повишаването на атаките а напълно логично, свързвайки намаляването на security специалистите с намаляването на кибер хигиената сред останалите работещи в дадена организация. А до какво водят атаките? Разбира се, можем да предположим, че много компании не желаят да рискуват загуба на ценни корпоративни информация и файлове, следователно се съгласяват на предоставената опция – плащане на изискваната от хакерите сума. За тях, това са пари добре дошли и ако от 100 компании 3, 4 се съгласят да заплатят няколко стотин хиляди, както се казва – “you can call it a day”.

Сиван Нир, Team Leader по разследване на заплахи в Skybox Security споделя, че за първите месеци на пандемията са станали свидетели на 77 ransomware кампании. По негови думи, те могат да донесат сериозни репутационни и финансови щети за една организация. Поради тази причина е ключово да бъдат предприети правилните стъпки, така че да бъдат намалени уязвимостите. Компаниите трябва да направят ревизия на своите корпоративни активи в своята мрежа и да опитат да анализират какви щети би донесла една потенциална атака.

Г-н Кадийски, вие преподавате на ученици, които са в зародиша на своето кариерно развитие. Каква е мотивацията в изучаването на програмиране сред Вашите ученици?

Паралелката стартира през 2015 г. и в началото бе популярна като “паралелката с компютри”. Следователно, на този етап не знаеш много за програмиране. Чуваш думата “компютри”, обичаш да играеш игри и се записваш. Все пак, с всяка изминала година се записват все по-ориентирани ученици. Както имат интерес към технологиите и към това, да са създатели на нещо свързано с компютър, така и от финансова гледна точка, популярната мълва, че програмистите взимат високи заплати е достигнала и до тях.

Интересно е, че доста хора се запалват по компютри, единствено от играенето на компютърни игри. А реално, програмирането е тотално различно от това да харесваш гейминг. Свързващото звеномежду двете е единствено сам по себе си компютърът…

Няма много общо, да. Не мога да обясня напълно защо така се получава. Може би някои от тях са искали да си направят компютърна игра и затова са започнали. Предполагам, това е и причината да има курсове за разработка на игри сред учениците, понеже това ги влече и е интересно. Правейки игри, също можеш да научиш основи на програмирането.

Казахте, че децата идват все по-ориентирани. Какво следва за тях след като завършат? Идват в София или стартират работа във Враца?

Въпреки, че сме професионална гимназия, което позволява след като завършиш да стартираш кариера, голяма част от учениците все още искат да запишат някъде висше образование. Ако са решили да се занимават с нещо извън програмиране, това е добър вариант, но тези, които искат да се занимават с ИТ, би трябвало да може директно да стартират кариера след завършване. В момента за 11 и 12 клас ние организираме практика във фирми – половината седмица са на училище, през другата половина са на работа във фирма.

Под формата на стаж?

Да, което е добра основа да натрупат опит, така че, след това когато решат и евентуално ако се харесат на фирмите, директно да продължат. Фирмите са базирани във Враца, така че е удобно за всички. Не се ли намаля образователният процес по този начин? Преди време пътят бе – средно, висше, стаж и чак тогава работа. Или стаж по време на висшето. Докато сега работата идва директно след гимназията и две звена биват прескочени. Можем да кажем, че това идва и от пазара и необходимостта му от още хора. Като цяло, тази практика със стартирането на кариера след средното образование не е нова,  просто тук и слагаме ново име. Идеята е, че образованието трябва да отговори на нуждите на пазара в момента.

Какви насоки им давате, така че да постигнат една успешна кариера в дългосрочен план? В крайна сметка става въпрос за 18 – 19 годишни и едва ли са запознати с всички правила на пазара, който ги очаква.

Тази година направихме “иновативно училище”, което включва два часа седмично предмет Професионално ориентиране. Запознаваме учениците с възможностите за кариерно развитие и въпреки, че са паралелка Програмиране, ние си говорим и за всички други направлението на ИТ сектора. Също така им даваме различни тестове, чрез които те да разберат кои са им силните и слабите страни и какво ги влече, един вид – да намерят пресечната точка между нуждите на пазара на труда и своите интереси. Съветвам ги, особено тези в 8-ми и 9-ти клас, че трябва да имат поне три професии, в които да искат да се развиват. Да посещават събития, извънкласни занимания, за да могат, когато дойде моментът, да са максимално подготвени и когато завършват 12 клас, да са в позицията на избиране между тези две, три професии, които ги влекат.

Така че да не изгубят една или две години в пробване на различни неща?

Да. Така че да не си в ситуация на 12 клас и все още да не знаеш какво искаш да правиш.

Доста хора пък си вземат една година почивка след завършване на средното образование и я използват за кариерно ориентиране.

Да, това наистина е не лош вариант, но в България никак не е популярно. В чужбина се използва доста, докато тук и родителите оказват натиск, че трябва веднага след училище да продължаваш да учиш. А в днешно време професиите са все по-различни и разнообразни и има все по-голям избор, така че е много трудно да се ориентираш.

А има ли професия в ИТ сферата, която да е по-лесна за стартиране отколкото други?

Може да се каже, да. Например, софтуерно тестване, но не автоматично, а ръчно. За там се изисква сравнително малка подготовка.

Какво търсят фирмите в програмистите? Какви качества се опитвате да възпитате сред учениците, така че те да са конкурентноспособни на пазара и да бъдат търсени, желани?

Една от причините програмирането да е толкова популярно е, че работи в насока да направи така, че компютрите да изпълняват всички наши желания. Неслучайно последните години технологиите са във всяка една сфера и помагат. Те променят начина на работа на всяка една индустрия, защото заместват човешкия ресурс като умствени и други способности. Следователно, за да може някой да е добър програмист, се изискват техническите умения, свързани с писане на код. Трябва да знаеш за какво става дума. Но освен това, въпреки че се пренебрегва, уменията в комуникирането са от голяма полза. Трябва да знаеш, че като пишеш код, той трябва да е разбираем за четене, така че да може другите хора след теб, да се ориентират. Всички проекти са в екип и е важно да можеш да обясниш проблема какъв е, но и да разбереш кога има проблем. Широкото схващане е, че програмистите са по-затворени и некомуникативни хора, но е факт, че в процеса на работа има голяма нужда от soft skills. Т.е. колкото и добър програмист да си, ако не умееш да комуникираш, няма да ти се получи толкова добре.

Как се гради кариерата? Junior към Mid Level, после Senior… Зависи от времето, прекарано в една компания – например – работиш три години на едно място и ставаш Mid Level или е единствено въпрос на умения?

Не мисля, че е като функция на времето – колко прекарваш на дадено работно място, а по-скоро как го прекарваш, работейки като програмист. На един Junior му трябват доста напътствия и насоки от някой по-опитен. За Mid Level, би трябвало да можеш да се ориентираш сам в един комплексен проект и да знаеш как да подходиш, така че да се реализира.

Кога един разработчик може да стане Team Leader или Tech Leader?

Възможността да ръководиш екип и работата да е повече ориентирана с хора, е постижимо и преди Senior ниво. Може би по-специално за Project Manager, би следвало да си минал Senior…

Да си представим, че един програмист има 15 годишен опит, който не е натрупан в една компания, а в 10 или защо не – 15. Какво влияние има ежегодната смяна на компания и този програмист можем ли да кажем, че е Senior или по-скоро 15 години Junior?

Ако си в една компания, която разработва много нишов и специфичен продукт, то ти 15 години ще правиш едно и също. Това по-скоро би попречило на развитието. От друга страна, ако си бил в 15 различни компании, работейки по различни проекти, това би означавало, че доста си се развил и на всяко ново място надграждаш наученото, а не започваш от нулата.

А ако аз съм в позицията на седмата компания на този програмист, за седма поредна година, не би ли ми направило лошо впечатление, че той не може да се задържи във фирма и много често си сменя позицията?

Това вече би бил проблем на HR-ите и да, вероятно ще направи впечатление. Но тази практика в София обикновено е свързана с увеличение на заплатата, тъй като, когато сменяш една работа, можеш в следващата да преговаряш за повече. Иначе, може би не би я сменил. Това е инструмент, който повечето програмисти използват, за да си повишат стандарта на заплащане. Но това пак е проблем на HR-ите – да усетят каква е мотивацията на един човек да дойде в екипа и компанията.

Възможно ли е тази практика да има кармично последствие и в даден момент да се върне под формата на шамар зад врата за целия сектор?

Според мен има такъв вариант, но нямам достатъчно наблюдения, за да кажа със сигурност. Чувал как хора с повече опит да имат такива притеснения относно сектора. Може би наистина за тази сфера, особено в София, има какво да се желае, така че да се усмири малко и методите, които компаниите използват, за привличане на програмисти, да се преосмислят малко.

Ако погледнем на времето като на образователна инвестиция, вие какво бихте препоръчали, държавно или частно образование?

Много зависи от това, какво иска човек. Ако целта е просто работа, в случая на такъв глад за кадри като сегашния, тогава един курс от шест месеца е напълно достатъчен за старт. Но ако целта е малко по-висша и този човек не иска да е само работник-програмист, а да е инженер и да развива сложни процеси, то тогава има какво да се вземе от висшето образование, стига да е качествено. ФМИ е добър пример. Въпреки това, моят съвет към амбициозните ученици е да комбинират и двете. Бакалавър в СУ или друго място, комбиниран с практическите умения, които някоя академия може да им даде. В едното има повече практика, в другото повече теория. Получава се много добре, когато събереш двете.

Как се стига до заплата 10 000 лева? Има ли такива заплати, мит ли е, и ако има – кои са позициите, които ги позволяват?

Аз не съм стигал, но знам, че има такива. Средната заплата за ИТ сектора е над 3000 лв. Бих казал, че са редки случаите с 10 000 лв. и няма правилно отъпкана пътека как се стига до там. За хора, които имат около 3 години опит в качествена компания, може би е нормално да получават около 4000 – 5000 лв.. За 10 000 лв. бих казал, че най-вероятно са лидери на екипи и то в големи компании.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Как започва работният ти ден?

Обикновено с четене на имейли, каналите за комуникация и малко социални мрежи, защото обикновено не си  използвам телефона, докато не стигна в офиса.

С какви проекти се занимаваш?

В момента съм се фокусирал само върху един проект. Става въпрос за голям международен финансов ежедневник. Екипът е международен, като се състои от 8-9 човека, половината от които работят от Ню Йорк. Атмосферата е доста приятна. Целта ми на този етап е да навляза напълно в проекта, защото съм в екипа от 4-5 месеца.

Как изглежда бюрото ти? Имаш ли нещо по-специално на него?

Като цяло съм фен на минималистичен дизайн и се старая да го държа максимално изчистено. Единственото по-интересно нещо са два модела на Ferrari. Подарък са ми от много близки приятели, а и също са символ на любовта ми към моторните спортове.

Какви програмни езици използваш? Къде си ги научил?

Започнах със C/C++ в университета. След това се насочих към истинската си страст (iOS) и записах програмната академия ITTalents, където започнах да уча Objective-C. След година-две ми се наложи да премина към Swift. Там разчитах главно на книги и сайтове, за да навляза в материята.

Как премина интервюто ти за работа в компанията, в която работиш?

За мен не мина много добре. Тъкмо бях хванал настинка и не се чувствах особено добре. Като изключим това мисля, че успях да покажа, че съм мотивирам и искам да се развивам.

Имаше ли въпрос, който те затрудни? Какъв беше той? Как би отговорил днес?

Имаше няколко технически въпроса, на които не знаех отговора, но това е една от причината интервютата да са хубаво нещо. Винаги може да научиш нещо ново.

Какъв въпрос би задал ти на интервю за работа? Защо?

Като програмист, който все още има доста много неща да научи е много важно за мен да съм в добър екип с по-опитни колеги. Винаги когато ходя на интервюта питам “Какво представлява екипът?” и “Какъв опит имат?”.

Имаш ли интерес към даден спорт?

Тенис на маса. Практикувам го от 11-12 годишен, като имаше и период, в който се занимавах професионално. Сега играя по-рядко, но в същото време никога не ми е доставяло толкова удоволствие играта колкото сега.

Какво четеш за разпускане?

Предпочитам да чета повече техническа литература, за предпочитане неща, свързани с физика, механика или с космоса. Изключително интересно ми е да научавам как работят нещата, които ме заобикалят. Също харесвам биографична литература на хора, свързани с науката или космоса. Искам да разбера как мислят, с каква нагласа посрещат предизвикателсвата и какво ги мотивира. Като всичко това се опитвам да го прилагам в ежедневието си.

Къде откриваш решение на професионалните си предизвикателства?

Зависи от предизвикателството. Предимно правя проучване в интернет, чета документация и също се допитвам до колеги.

Как се справяш с концентрацията в работна среда?

Ако задачите, с които се занимавам са ми интересни нямам проблеми с концентрацията, което предполагам е нормално. В обратната ситуация, за да съм продуктивен се стремя да презскачам от задачата, с която се занимавам към нещо друго и обратно. По този начин не губя мотивация и успявам да поддържам нивото на концентрация.

Какви са твоитe хобита?

Обичам да ходя на музикални фестивали с приятели, луд фен съм на Формула 1 и също така да спортувам (плуване, тенис на маса). Летата обичам да ги прекарвам край морето. Любимото ми място е село Тюленово, където всяко лято ходя да скачам от скалите.

Кои са любимите ти сайтове/книги на технологична тематика?

hackingwithswift.com, medium.com, “The C++ Programming Language” на Bjarne Stroustrup.

Посещаваш ли технологични събития? Защо според теб са важни?

Посещавам редовно #SwiftSofia. Технологичните събития са доста полезни и като цяло гледам да ходя на колкото може повече. Те са място, където може да придобиеш нови знания, да се срещнеш с хора от бизнеса, да обсъждаш интересни теми, идеи, проблеми и новости.

Разкажи ни за интересна/забавна случка по време на работа.

На предната ми работа имахме домашен любимец в офиса (чинчилата Мишо). Мишо един ден реши да избяга от клетката си, което срина продуктивността на фирмата. Около час и половина, дори два ни трябваха, за да го надхитрим и вкараме обратно в клетката.

Къде си се представяш след 5 години?

Представям си се като team leader на иновативен продукт с готин екип.

Кои са нещата, които обичаш в своята професия?

Има доста неща, които намирам за удовлетворяващи в моята професия. На първо място бих сложил това, че имам възможност да се развивам постоянно в различни аспекти от живота ми. На работа всеки ден е нова битка с нови препядствия, бъгове и грешки. За да побеждавам, не мога да стоя на едно място. Всеки ден излизат нови технологии, а други става неизползваеми, което изисква винаги да си наясно какво се случва в средата, която работиш. Друго нещо, което ме мотивира е знаейки, че нещо правено от мен променя начина на живот на група от хора. Чувството е уникално.

В темата Другата технологична България ще опитаме да направим ИТ преглед – кръвна картина, за да разберем какво се случва в някои от водещите или потенциалните ИТ градове. Насочваме се към Пловдив. Според разговорите с представители от общината, както и Пловдивския университет, стигаме до извода, че ИТ образованието е на много високо ниво и дори, програмистът Никола Вълчанов ни сподели, че няма разлики между нашето образование и това в MIT, например. В щатите учат със същите учебници, приемат същите знания и т.н. Но тогава, от къде идва мнението, че има толкова много нискоквалифицирани кадри. Налично е противоречие, но съществува и опцията, че университетите наистина са на много високо ниво, проблемът е в кадрите, които нямат желание за повече, защото знаят, че могат да намерят сигурна работа за много пари.

Разбираме, че възнагражденията на кадрите на ФМИ към ПУ са с 26% по-високи, отколкото е средната заплата за града като цяло. Ето какво казват и официалните изследвания на InvestPlovdiv за 2019 г. Според тях, entry или junior level заплатата за един дивелъпър варира между 750 и 1300 евро, а на experienced ниво е между 1500 и 2300 евро. Нивото със сигурност е по-ниско от това в София, но имайки предвид, че Пловдив е и по-малък град с по-нисък стандарт на живот, то заплатите са завидно добри. Освен това, поради повишаването на икономическата стойност на ИТ сектора в града, но и главно поради недостига на кадри, прогнозата на InvestPlovdiv за 2020 г. е, че дивелъпърите от entry и junior level ниво ще получават между 990 и 1690 евро. Служителите с опит – съответно, 1920 – 2830 евро. Това означава, че в рамките на една година най-ниската възможна работна заплата на един софтуерен разработчик в Пловдив ще скочи с цели 240 евро. Същевременно пък, най-високото ниво – 530 евро. Това са 1060 лева лева скок за една година. Само скокът, без редовната заплата надвишава с 15 лв. средното заплащане в Пловдив, което според данни на НСИ е 1045 лв. Грубо сметнато, дори един специалист с най-висок стандарт на заплащане (според очакваното за 2020 г.) да не живее под наем в центъра на града, а да плаща по 100 лв. на вечер в хубав апартамент чрез Airbnb платформата, за един месец нощувките му биха излезли 3000 лв. От заплатата ще му остават 2 500 лв. за храна, социален живот и прочее, което е с 2.5 пъти по-висока стойност от средната заплата за града.

Изводите са два. Първи – месец февруари, като най-кратък, е измислен като бонусна система за програмистите. Втори – ако недостигът на кадри провокира още и още растеж на заплатите, възможно е след време България да бъде управлявана от ИТ специалисти, вместо от мутри. От това ще спечелим всички, защото животът ни ще претърпи оптимизация. Нещо, за което всички бленуваме. Програмистите ли са новите мутри? Бъдеще, в което BMW не засича Mercedes и не следва бой, а бъдеще, в което една електрическа тротинетка засича друга. Разправията се решава с дуел на Pokemon Go. Тогава, разбира се, отново ще има голяма група от хора с носталгия по миналото и ще се заговори за недостиг на мутри, след което ще бъдат създадени програми и стратегии за развитие на мутрите в България.

Поради сериозната разлика в населенията на града, за Пловдив е непосилно да догони София. Разликата в населението е прекалено голяма, следователно, градът може да се задоволи единствено с втората позиция. Представител на местния бизнес, Стоян Атанасов, Team Leader на Cloud Development Team в пловдивския офис на Seeburger, е на мнението, че бързите темпове на развитие могат донякъде да бъдат отдадени и на стабилната образователна мрежа, налична в града, както и комуникацията с бизнеса в подготовката на по-качествени кадри. “Разбира се, има и какво да се подобри. Все още слабо развитото летище е едно от тях. То ще позволи още по-лесна и бърза връзка между бизнес партньори. Друго нещо върху което всички технологични фирми трябва да поработим е провеждането на повече ИТ конференции, лекции, дискусии,” споделя още Стоян Атанасов.

Все пак, Пловдив не е точно градът, който да ожалим. Неговите възможности са много добри, а изнасяне на офис там дори не би могло да се счита за поемане на риск, тъй като очевидно пътят на града е свързан с разрастване. Борис Сарабеев, Site Manager в Modis, споделя, че намеренията на компанията са свързани с инвестиции в града, именно защото осъзнават предимствана на местния пазар и визията за дългосрочно ИТ развитие. “Атрактивността на града от гледна точка на ИТ Аутсорсинга е подплатена с разнообразието на университети и професионални гимназии, както и множеството социални и културни събития. Модис България идентифицира тези фактори, като основни притегателни сили за много млади и образовани хора, търсещи възможности, както за академично, така и за професионално развитие,” разказва Борис Сарабеев.

Ако съществува едно сигурно заключение от проучването на Devstyler, независимо дали въпросът е отправен към министър или към работещ в ИТ сектора, то е, че е необходима координирана образователна система в национален план. Обучението по информационни технологии може и да не реши проблемите на сектора, но изглежда за момента е единственото решение, което автоматично го прави и най-добър вариант.

Повечето от отговорилите на нашите въпроси са на мнението, че българските държавни и частни университети притежават изключително високи качества в предаването на познание на бъдещите таланти. Но съществуват хора, като основателят на Tri Soft и преподавател в Пловдивски университет – Стефан Ставрев, който смята, че академичното усилие на университетите не може да бъде разглеждано като един- ствен фактор, защото самите студенти не попиват по еднакъв начин. Т.е. няма как да предадеш еднакво знание на всеки, защото не всеки може да го приеме. Според него, едва 20% от завършилите университет знаят какво правят. Какво става с оставащите 80%? Също биват наети, разбира се, и по формулата на г-н Ставрев и изчисленията по-горе, получават едни добри пари, без реално да са достатъчно квалифицирани.

Борис Сарабеев, Site Manager, Plovdiv Site at Modis Bulgaria Експертен коментар: Стъпваме на местния пазар с идея и визия за дългосрочно развитие Като втори по големина град в България, Пловдив предлага множество възможности за развитие на бизнес. Атрактивността на града от гледна точка на ИТ Аутсорсинга е подплатена с разнообразието на университети и професионални гимназии, както и множеството социални и културни събития. Модис България идентифицира тези фактори, като основни притегателни сили за много млади и образовани хора, търсещи възможности, както за академично, така и за професионално развитие. Компанията ни, като един от водещите работодатели в България, е на позиция, позволяваща ѝ много добре да осъзнае всички предимства, които град Пловдив предлага. Това е и причината Модис да стъпи на местния пазар не само с идеята, но и с визията за дългосрочно развитие в сферата на ИТ аутсорсинга. Благоприятната бизнес среда, благодарение на учебни заведения с фокус върху чуждите езици и ИТ профили, са в основата на плановете на Модис да инвестира в града и в хората.

Тъй като разглеждаме България като организъм, прост физиологичен факт е, че когато си гладен си способен да изядеш всичко. И явно това се случва на ИТ пазара за кадри.Но не разбирам защо това учудва много хора. Златният стандарт на ИТ специалистите, както стана на въпрос и в анализът на “Пазарът от А до Я”, е един страхотен оазис в пустинята, от който, всички жадни, биха искали да отпият. Представете си, че изведнъж със закон се реши от утре най-високите заплати да бъдат в сферата на таксиметровите услуги. Разбира се, че тогава ще има недостиг на клиенти, защото улиците ще се напълнят с жълти коли. Има голям ИТ бизнес, всичко върви към дигитализация и бизнесът се разширява.
Има нужда и от много хора, което влияе на покачването на заплатите. Хората се интересуват от пари, записват ИТ образование и накрая притежават съмнителни умения за изпълняване на по-сложни задачи. Не, че не са добри, но може би недостатъчно за изискването. Същевременно от фирмата се опитват в най-добрия случай да изкарат най-доброто от служителите, което отнема време – месеци, година или повече. Но тези служители може и да не попият всичко необходимо. Тази формула се е превърнала в стандарт и за момента, най-жаргонно казано – това е положението. И все пак, ИТ специалистите са доволни, че имат работа. Фирмата е доволна, че има хора. Но все пак не ѝ достигат онези, които наистина търси.

Много се говори напоследък и за Бургас, като за град с огромен ИТ потенциал. Ето, вече измина една година от създаването на Професионална гимназия по компютърно програмиране и иновации. Това е изключително важно, защото за един град да разполага специално с ИТ гимназия и да подготвя кадри още от средното образование, демонстрира сериозни намерения. И друго важно е, че се извършва проучване за нуждите на пазара на труда, съгласува се с университетите и програмите се приспособяват на базата на необходимостта на бизнеса. Това е много важно, защото крие сериозна перспектива зад себе си. Ясна посока и добра ориентация. Когато има недостиг на кадри, въпросното образование на ИТ кадри, особено на по-ниско мащабно ниво, не е задължително да е всеобхватно. Затова, именно допитването до местния бизнес и неговите нужди трябва да бъде приоритетно! Няма полза от образоването на кадри, за чиято специалност няма работа. Това би довело до необходимост от преквалификация, което, разбира се, води до още време за образование. Общи усилия от общините и местните компании биха били градивни за локалния бранш. Трябва да се продуцират правилните хора, спрямо нуждите. Ако има необходимост от повече QA специалисти, например, то може да се акцентира на това. Но тук е важно и друго. Компаниите да осъзнаят, че въпросите относно какви специалисти са им необходими и с колко отворени позиции разполагат, не е издаване на търговска тайна и конкуренцията няма да ги погълне изведнъж. Напротив, отговорите на тези въпроси могат да изиграят сериозна роля в тяхна полза, защото след уточняването на спецификата на работната позиция, един специалист може да бъде много по-подготвен… нещо, което всяка фирма иска. Гледането в собствената купичка на маса с други хора е признак за аутизъм, а не за приятен обяд.

Велико Търново – Старата столица на България е една от топ туристическите дестинации, поради възвишеното си ниво на очарование. Но нека погледнем как стоят нещата и от гледна точка на бизнес дестинация. Срещаме се с Невен Боянов, член на управителния съвет на Клуб на програмистите Велико Търново. Едно от важните постижения на Клуба, е създаването на специалност “Софтуерно инженерство”. Това несъмнено служи като алармиране на местните младежи, че има алтернатива в образованието. Доколкото алтернатива може да се нарече потенциално най-добре платената професия. Боянов също спомена, че поради спешната си необходимост, много работодатели дават по-високо заплащане на някои не толкова добри ИТ специалисти. Това широкоразпространено мнение определено може да служи като лайтмотив в проучването. Във Велико Търново съществуват около 50-60 ИТ фирми, което е около два пъти по-малко от броя за Пловдив. Но фирмите в старата столица са предимно малки, така че можем да кажем, че разликата на пазарите между двата града става тройна. Горе-долу 1200 ИТ специалисти работят във Велико Търново, според Невен Боянов. Пропорционално, по сметките излиза, че това не е толкова лошо, защото е около 2 пъти по-малко от София. Например, ако Търново в близко време успее да покачи заетите в ИТ сектора до 2500, съдейки по населението в града, ще се окаче, че един на всеки 28 души е програмист. Т.е. 1:28. Ако се доверим на данните на InvestSofia, че в столицата работят 50 000 програмисти, а града е 1 200 000 души, излиза, че един на всеки 24 е програмист, т.е. 1:24. Това доказва, че няма как един малък град да стане голям ИТ център като брой хора, но пропорционално, нещата могат да изглеждат добре. Един вид – всеки според възможностите си. Определено и в Търново съществува глад за кадри. Това не се отрича от Клубът на програмистите. Но все пак е по-важно кадрите дори и да не са много, да са висококвалифицирани, с опит, който успешно да предадат на местната екосистема. Ако има един наистина добър бизнес, може би по-голяма компания с добро производство, то това непременно ще рефлектира и на околните бизнеси, дори ще създаде нови, защото вече ще има един отъпкан, готов за следване модел. Все пак, размерът на ИТ сектора във Велико Търново е доста добър за размера на града, чието население е около 70 000 души. Юри Стойнов, софтуерен разработчик от града, също смята, че няма достатъчно подготвени хора за големи инвестиции. Дори и да има, те поемат в посока София. Това значи, че Търново или трябва да подмами висококвалифицираните, които могат да донесат инвестиции, или да създаде такива. Но докато това не стане, положението ще бъде стабилизирано в средно ниво. Определяща, разбира се е заплатата. Посоката София е сигурна, защото независимо от таланта, една минимална за сектора заплата би надвишила средната във Велико Търново. Това, всъщност важи за всички градове в България и всички видове сектори. Стойнов споменава, че от малко над 1000 лв. до над 2000 могат да достигнат заплатите на софтуерен разработчик на средно техническо ниво. Ако сравняваме с пловдивския стандарт, то това за ИТ сектора са не примамливи пари, които няма как да задържат таланта на града. Ако един специалист изкарва 2000 на месец, които са му напълно достатъчни за стандарта на живот в старата столица, как би могъл да спи нощем при мисълта, че за същата позиция в София може да печели двойно, дори тройно.

От същата диагноза страда и Враца. ИТ екосистемата на града тепърва се заражда, но града има много сериозни намерения да се утвърди на българския ИТ пазар. Това би било много полезно за целия североза-паден регион, където разстоянията не са големи и един град, предлагащ високоплатена работа, може да подобри показателите за цялата област. Най-малкото, северозападна България е най-бедния регион в Европа, следователно е натрупала лош имидж, който може да бъде изчистен. 30 души работят като ИТ специалисти в града, а компаниите, отворили офиси там са четири – тренд, който може би не се очаква да расте. Емилиян Кадийски от софтуерното общество разговаря с нас и сподели следното: “Дигиталният бизнес във Враца все още прохожда и компаниите дори не се осмеляват да правят смели планове за годишен растеж на екипите си. Кадрите са силно ограничени и не позволяват планиране за разрастване. Както в столицата, така и тук, заплатата на специалистите зависи от представянето на служителите и техните способности. Все още е рано да се говори за средна заплата, тъй като има малък брой софтуерни специалисти и голяма част от тях са начинаещи, което би изкривило статистиката”. За момента заплатите достигат около 70% от тези в София, а качеството на работа не е по-ниско. Но това е проблем, отново касаещ цяла България и всички сектори. Да, в София заплатите са по-високи, но разликата в повечето случаи не отива ли в изплащането на ежемесечен наем за жилище?

Благоевград също се опитва да се утвърди на пазара и също е определян като град с голям потенциал. В помощ на разрастването се намесва местния ИКТ Клъстер Благоевград, който активно работи за разширяването на местната ИТ екосистема, което да доведе в цялостен прогрес на града. Борислав Деливерски е председател на управителния съвет на Клъстера и ни разказва за сериозните ангажименти, които са поети. Семинари, обучения, изложения, конференции и кръгли маси се опитват да засилят града в конкурентността му. Сериозен фактор е, че градът предлага държавно ИТ образование. Градовете с такова, имат преимущество пред останалите, защото ежегодно успяват да генерират едно сигурно количество ИТ специалисти. Факт, някои от тях отиват в София, но други остават и стартират в местни компании или проектират свои стартъп идеи. По този начин, с малки крачки технологичната инфраструктура на града се развива. По-сложно е за тези места из България, които не предлагат никаква ИТ квалификация, защото тогава се налага организирането на специални курсове и програми. “Колкото по-висок е образователният статус на предприемача, както и квалификацията на неговия екип, толкова е по-вероятна и възможността за интеграция, успеха в силно конкурентна среда,” коментира Борислав Деливерски пред Devstyler. Ето още едно споменаване за важността на образованието. Добре информираните, образовани и подготвени ще се ориентират много по-лесно в пазарната ниша, където и да се намират. ИТ сферата изисква добра инфраструктура и добре запознати хора. Но първото няма как да стане без второто.

Стоян Атанасов, Team Leader, Cloud Development Team, Seeburger Експертен коментар: Все повече компании искат да открият офис в Пловдив Град Пловдив се развива с бързи темпове в технологичната сфера и все повече компании търсят възможности да открият офис тук. Причините за това са много, но основната, която бих посочил е наличието на няколко големи университета с традиции в обучението на квалифицирани професионалисти. Те държат непрестанна връзка с бизнеса и се вслушват в нуждите му. По този начин компаниите се срещат с все по-подготвени кандидати. Не са редки случаите, в които още незавършили своето обучение студенти стават важна част от екипа, на която може да се разчита. В Пловдив се строят все повече бизнес сгради от висок клас, които задоволяват нуждите на все по-взискателните технологични компании. Друго нещо върху което всички технологични фирми трябва да поработим е провеждането на повече ИТ конференции, лекции, дискусии. Тук бих искал да благодаря на Дойчин от BGJUG за желанието и упоритостта му при организирането на едни качествени и полезни събития на местна почва. Въпреки бурното си развитие през последните години, Пловдив все още предлага едно по-спокойно и ненатоварващо ежедневие в сравнение със столицата.

С подписването на Меморандум за ИКТ развитието на Благоевград през 2016 г., се спомена за стратегията до 5 години градът да достигне Пловдив като размери на технологичната екосистема. Разговаряйки с г-н Деливерски, разбираме, че това за съжаление все още не е достигнато и не се знае дали планът ще успее да бъде изпълнен в скоро време. В крайна сметка, градовете имат и сериозна разлика в населението. Ето, че това вече няколко пъти става на въпрос. Колкото и наивно да звучи, населението е един от най-важните фактори. В град със 100 000 души, няма как да има 20 000 ИТ специалисти, например. Но в град с 500 000 е по-лесно достижимо. Разбира се, заплатите в Благоевград са по-ниски от София. Не са достигнали средното ниво от 3000 лв. и въобще това ниво не е широкоразпространено. Нещо важно, което Деливерски споменава. Административните облекчения! Бюрокрацията е като куче – може да яде до пръсване. Документи, правила, още документи, заверки, подпис тук и там. Накрая са минали месеци.

За бизнеса, времето е от основно значение и никой не иска да губи време, което може да бъде прекарано в работа по капитала на компанията. Административната бумащина е способна да откаже нещо, което би работило чудесно и би било добро за града. Разбира се, това не важи само за Благоевград. Но в неговия случай има и друго – може да се използва доброто стратегическо местоположение. Намира се на около един час от столицата и е в близост до две държави. С разрастването на града, може да се създаде фокус, целящ привличането на специалисти от Гърция и Северна Македония.

Затова, разбира се, ще трябва и повече работа върху въпросните “Сини карти”, но пък за един македонски специалист, работа в България не би изглеждала зле, поради факта, че страната е член на Европейския съюз и предлага повече възможности.

Пътувайки из различни градове из България, преглеждайки нейните части, определено можем да кажем, че София е заела сериозно ИТ тронът. Няма нито един град, който дори да е близо до изравняване на нивото. Пловдив изглежда най-перспективен, но дори и той е далеч. Но може да се каже, че по всички точки на България има градове, които се развиват изграждат и поддържат своята инфраструктура и най-важното – осъзнават важността на присъствието на ИТ индустрията в днешния свят. Връщайки се на медицинската метафора – сърцето тупти най-здраво, но оросяване успява да достигне до различните краища на организма и да ги разбуди. Общо взето сме свидетели на едно стабилно национално ИТ развитие. Повечето градове са прохождащи, но може да се каже, че прогнозите са оптимистични на този етап, защото интересът е общ. Или?

Няма как да завършим положително и утопично. Затова трябва да вметнем един сериозен контрапункт, който срещаме и в темата за пазарът на кадри. ИТ бизнесът в България основно се крепи на износ на продукт. Вземайки предвид недостига на кадри и показването на заплатите, какво ще стане ако богатите и заможни аутсорс компании започнат да напускат страната? Ще загасне ли тази искра, която в момента блести толкова силно? Грубо, но може да се каже, че в основата си, българският ИТ сектор работи наготово, върху основи, които вече са създадени от други. Трябва да започнат да бъдат обмисляни и стратегии обаче, които да повишават производството на национални продукти. В противен случай, ако си представим сектора без международните фирми, се връщаме в 90-те години. Необходимостта за създаване на автономен и самостоятелно функциониращ ИТ сектор за страната ще става все по-очевидна и належаща.

От: Пламен Михайлов

Стоян Атанасов, Team Leader, Cloud Development Team, Seeburger

Град Пловдив се развива с бързи темпове в технологичната сфера и все повече компании търсят възможности да открият офис тук. Причините за това са много, но основната, която бих посочил е наличието на няколко големи университета с традиции в обучението на квалифицирани професионалисти. Те държат непрестанна връзка с бизнеса и се вслушват в нуждите му. По този начин компаниите се срещат с все по-подготвени кандидати. Не са редки случаите, в които още незавършили своето обучение студенти стават важна част от екипа, на която може да се разчита. В Пловдив се строят все повече бизнес сгради от висок клас, които задоволяват нуждите на все по-взискателните технологични компании.

Друго нещо върху което всички технологични фирми трябва да поработим е провеждането на повече ИТ конференции, лекции, дискусии. Тук бих искал да благодаря на Дойчин от BGJUG за желанието и упоритостта му при организирането на едни качествени и полезни събития на местна почва. Въпреки бурното си развитие през последните години, Пловдив все още предлага едно по-спокойно и ненатоварващо ежедневие в сравнение със столицата.