Няма как човек да стартира своята кариера в технологичния сектор, преди да избере правилното място за образование – академия, университет, образователен център. Това са местата, които дават шанса на много хора да стартират професионалния си път в ИТ сектора, а на други – да го затвърдят и да израснат в своята професия. За целта са необходими курсове, сертификати, програми за повишаване на квалификацията. Но какви са възможностите на българския пазар? Как да подходим при избора си, така че той след това да рефлектира върху професионалното ни развитие и как се промениха ИТ обученията в условията на пандемия? Отговорите ще бъдат дадени довечера, 07.10.2020 г., от 19:00 ч.

Можете да се регистрирате на следния ЛИНК.

Можете да се регистриране за “Пътят нагоре: Академиите, програмиране и ИТ” на следния ЛИНК.

Какъв тип обучения предлагате? 

Академията за таланти по програмиране към Център по информатика и технически науки при Бургаски свободен университет е образователна инициатива, предназначена за ученици и студенти.

Заделят ли българските фирми предварително бюджет за обучение или го правят при необходимост и защо? 

При работата ми с фирми от бранша се наблюдава тенденция ИТ компаниите  самостоятелно да предприемат обучения, предназначени за спецификата на тяхната работа.

Какъв е mindset-ът на българските разработчици –  Обективна ли е тяхната самооценка?

Все по често студентите имат по-висока от реалната оценка за своите знания.

На какъв етап от развитието на разработчиците може да се каже, че могат сами да се обучават? 

Според мен след 2-3 години се придобиват умения за самостоятелно учене.

Каква е ролята на университетите и на частните центрове за полагане на тези основи?

Университетът дава фундаментални знания и подготвя обучаемия за учене през целия живот

Имат ли различните поколения разработчици различна потребност от обучение?

Съществува разлика между поколенията поради спецификата на бързо развиващите се и навлизащи ИТ продукти.

Какви са предизвикателствата през академиите? 

Основно предизвикателство е конкурентната среда формирана от увеличаващият се брой академии.

Какви са изискванията на фирмите за кадри? Променили ли са се през годините? 

Поради засилено търсене на кадри, критериите за наемане на разработчици се занижават всяка изминала година.

Като основен проблем в обучението на ИТ кадри виждам това, че  съществуват много организации, които налагат занижени стандарти и нелогични очаквания. Иначе основни разлики между поколенията обучаващи се зависят основно от конкретната личност. Същото важи и за това кога разработчикът е достатъчно опитен, че да може да започне да се обучава сам. По принцип при нас идват клиенти и участници на изключително високо ниво, така че въпросът дали българските разработчици си мислят, че знаят всичко или търсят да надграждат знания, всъщност ни засяга изключително рядко.

Колкото до нашите лектори – при нас работят консултанти  с изключително голям практически опит, а повечето от тях са и със сериозен академичен бекграунд. По-младите трупат знания на същия принцип – работа по реални проекти, плюс преподаване във водещите държавни университети.

Според мен, след една година обучение разработчикът може да продължи обучението си сам, но е проблем в обучението на тези кадри, че се бърза да им се дадат възможно повече знания за минимално време. Така се губи дълбочината на познанието, а опит липсва изцяло! Тенденция е да се започва работа само с базови познания, но нашата академия подготвя кадри с опит – завършилите имат вече по няколко реални проекта зад гърба си.

Като цяло мисля, че самооценките на българският разработчик са обективни и че той търси непрекъснато самоусъвършенстване, въпреки че това е тясно свързано с липсата на време. Освен това, се наблюдава различна потребност от обучение сред учащите от различни поколения – по-възрастните искат задълбочаване в знанията, докато по-младите бързат да излязат на пазара на труда.

Колкото до нашите преподаватели, ние използваме активно работещи лектори, които непрекъснато се развиват в своята област.

В обучението на българските ИТ кадри виждам проблеми, като липса на достатъчно добри и мотивирани учители на първо място.На второ – липса на търпение. Всички искаме резултати бързо.

По отношение на това какъв опит е необходим на един обучаващ се, преди да може сам да прецени, че вече може да се обучава сам, мога да кажа, че това е различно при всеки. Обикновено това може да се случи след 1-2 години, ако човек положи усилие, а през това време може спокойно да се учи сам от безбройните материали в интернет.

Като цяло, моите генерални наблюдения са, че хората в ранен етап на своето развитие в индустрията търсят повече усъвършенстване на своите умения. Същевременно хората с повечко години опит го правят по-често и при нужда. 

По отношение на обучението на нашите собствени трейнъри, мога да кажа, че те работят като софтуерни инженери и това ги зарежда с мотивация и страст да предадат натрупаните знания на следващото поколение.

Какъв тип обучения предлагате? 

Обученията, които предлага Web Academy, са насочени към хора в началното си развитие като програмисти. Форматът на обученията ни е присъствен, в камерен състав, тъй като целим да извлечем най-доброто качество от обучението и да обърнем индивидуално внимание на всеки, поставяйки го в ситуации и казуси от реалния професионален живот. Академията е доброволческа благотворителна организация, която се стреми да даде равен шанс на хората, пожелали да се развиват в ИТ сектора.

Заделят ли българските фирми предварително бюджет за обучение?

В ИТ сектора определено се инвестират ресурси, когато стане дума за обучения. Повечето компании имат предвидени бюджети на годишна база, като предварително се идентифицират необходимостите от обучения и за кои служители се отнасят. Осъзнатостта за нуждата да се влага в хората вече е в доста напреднала фаза, не само поради факта, че служителите са най-важни за компанията, а и защото те самите го оценяват.

Какъв е mindset-а на българските разработчици. Имат ли усещането, че знаят всичкo или търсят да надграждат своите знания? Обективна ли е тяхната самооценка?

В общия случай самооценката на програмиста е обективна, поради самия факт, че осъзнават важността на уменията си и знаят, че винаги има накъде човек да се равива. 

На какъв етап от развитието на разработчиците може да се каже, че могат сами да се обучават? Колко години опит му трябват, така че сам да прецени какво му е необходимо и да се самообучи сам?

Строго индивидуално е развитието на всеки човек. То зависи от лични възможности, интелект до известна степен, аналитично мислене, но най-вече до амбиция. Срещали сме случай на изцяло самоуки хора, които дори идват от съвсем различна образователна институция. Има и хора, чийто път на израстване е „като по учебник“ и реално цял живот се занимават с програмиране. Затова е относително – зависи от човека.

Каква е ролята на университетите и на частните центрове за полагане на тези основи?

Университетите дават добра основа при всички положения. Частните центрове, академии по програмиране и др. от подобен род институции определено имат добавена стойност за хората, които са решили да се преориентират професионално или искат да се доразвият. Нивото и на университетите, и на частните центрове винаги трябва да се поддържа високо и да са в крак с новите технологии.

Усеща ли се в различните поколения разработчици различна необходимост/потребност от обучение? Има ли прилики и разлики между различните поколения?

Потребностите от обучения отново са доста индивидуални, тъй като всеки човек се интересува от различни направления, когато говорим за програмиране. В общия случаи прави впечатление, че хората следят тенденциите в технологичен аспект и се водят по тези тенденции, тъй като те самите настъпват много бързо на пазара, който сам по себе си е много динамичен. 

Трябва ли ИТ фирмите да дават шансове на хора, които все още не са достигнали до необходимото ниво?

Не „трябва“, а е задължително за ИТ фирмите да дават шанс на по-junior хора. Но това не е новост. Много компании имат вътрешни обучителни програми за младши програмисти, много компании осъществяват стажантски програми и всякакъв от този род инициативи, само и само да бъде генериран ресурс от ИТ специалисти. Компаниите имат осъзнатостта, че е необходимо да се влага в онези амбициозни хора, които след това ще върнат инвестицията и ще помагат на компанията да просперира.

Как лекторите подобряват своите знания? Все пак, ИТ сферата е постоянно развиваща се…

Лекторите в Web Academy са професионалисти, идващи от „живия живот“. Те са в постоянно личностно и професионално развитие, бидейки част от ИТ компании и работейки по проекти. За да могат да са полезни на курсистите, те самите трябва да работят с по-опитни от тях, за да не се прекъсва или паузира развитието.

Разкажете малко повече за SoftAcademy. Какво включва портфолиото от обучения, които предлагате? Към какъв тип клиенти са насочени те? 

Предлагаме два типа обучения – за крайни и корпоративни клиенти. Обученията за крайни клиенти, които провеждаме в София и Пловдив, целят да подготвят хора без предишен опит за работа в IT сферата като QA, Backend или Frontend разработчици. Обученията за корпоративни клиенти са изготвени специално за конкретни нужди на компаниите. Теми, за които сме правили такъв тип обучения, са git, JavaScript, Docker, Kubernetes, Spring Boot, Agile & Scrum, Management skills, Automation testing и др.

Инвестират ли българските компании в ИТ обучение за техните служители и до каква степен? Какви са вашите наблюдения? 

Зависи от компанията, но наблюденията ни са, че са малко компаниите, които предварително заделят бюджет и изготвят стратегия за обучаване на кадрите си. Предимно това се случва при необходимост.

Имат ли усещането българските разработчици, че знаят всичкo или търсят да увеличат своите знания?

Определено зависи много от човека. По-често се случва да има хора с малко опит, които да мислят, че знаят много, отколкото обратното, но това е често срещано, не само в нашата сфера. Основният проблем, според нас, не е необективната самооценка. Опитът ни от курсовете, които сме водили, показва, че не са много разработчиците, които наистина работят с желание да стават по-добри всеки ден. Най-големият проблем, с който се сблъскваме, е липсата на дисциплина и мотивация. Все пак, има много хора, които работят с желание и усърдно, и са причината да изпитваме удоволствие от това, което правим.

На какъв етап от развитието си един разработчик може да започне да се самообучава? 

Може би средно между година и две, като периодът зависи най-вече от това колко самоинициативен е въпросният човек. Срещали сме хора, които и на шестия месец са напълно готови да четат техническа литература с разбиране и да се справят почти изцяло сами, като помощ им е нужна по-скоро, за да ги насочи някой кои неща са добри практики и кои – не толкова.

Каква е ролята на университетите и на частните центрове за полагане на тези основи?

В никакъв случай не отричаме университетите, които дават изключително добра среда и са възможност младите хора да попаднат в общност от хора със сходни интереси. Според нас обаче, голяма част от учебните програми в тях са недостатъчно актуални, спрямо пазара. Частните центрове, от своя страна, попълват тази дупка, предлагайки обучения водени от нуждите на компаниите.

Усеща ли се в различните поколения разработчици различна необходимост/потребност от обучение? 

Потребност и необходимост винаги има. Най-голямата разлика е начинът, по който трябва да се водят обученията в зависимост от аудиторията. Похватите да привлечеш вниманието и интереса на хора от различна възраст и ниво са различни.

Трябва ли ИТ фирмите да дават шанс на хора, които все още не са достигнали до необходимото ниво?

Да, определено, и мислим, че това се случва постоянно. Често компаниите гласуват доверие на служители, които не отговарят на всички изисквания за позицията. Ако въпросният служител обаче има добра основа от базови познания за дейността (софтуерно тестване, програмиране или др.), той много бързо успява да запълни пропуските си по време на работния процес, учейки се от по-опитните си колеги. Тук голямо значение има екипът, в който ще попадне, и умението на по-опитните му членове да доразвият техническите и социални умения на новия член на екипа.

Как лекторите подобряват своите знания в постоянно развиващата се IT сфера?

Академията ни работи изцяло с лектори, които са част от софтуерния бранш и са практикуващи специалисти. Вярваме, че най-добрият начин да вървиш успоредно с развитието на технологиите, е да ги използваш на дневна база, а не да се занимаваш изцяло с преподавателска дейност.

Какви форми на обучение предлагате? 

Провеждаме обучения в различни форми – с готово съдържание, което сме разработили. Проучваме и създаваме вътрешни програми за корпоративни клиенти с по-фокусирано и тясно специализирано съдържание. Курсовете за изградени професионалисти обикновено са доста фокусирани и не са подходящи за широка публика. Темите и нивата варират.  Предлагаме възможности както за напълно начинаещи така и за специалисти с опит.

Какви са вашите наблюдения, инвестират ли ИТ фирмите у нас в обучение? 

Обучението на служители е важен момент от развитието на самата фирма. В сферата на ИТ технологиите е важно за специалистите да са в крак с новите неща, дори и самата фирма още да не е готова да използва дадена технология.

По-големите компании обикновено имат планиран бюджет за обучение на кадрите, докато при малките и средни фирми често курсовете се провеждат при необходимост или при инициатива на някой от служителите.

Има ли реална самооценка българският разработчик?

Начинът на мислене на разработчиците (и не само на тях) се променя с натрупването на знания и това е естествен процес. Известната диаграма на Дънинг- Крюгер за връзката между компетентността и самооценката доста точно илюстрира ситуацията и по-скоро е нормално при ниските нива на знания и умения да ни се струва, че “морето е до колене”, но, ако процесът на натрупване продължи, да осъзнаем, че има още какво да се научи.

На какъв етап начинаещите вече могат да се самоубочават? 

На всеки един етап човек може сам да се обучава и въпросът не зависи толкова от годините, колкото от личностни качества, като търпение и упоритост.

Самообучението е доста сложен процес. Има разлика между това някой отстрани да казва каква е следващата стъпка, какво да прочетем или на какво да наблегнем повече, къде грешим, и това сами да можем да управляваме този процес. 

Каква е ролята на университетите и на частните центрове за полагане на тези основи?

Ролята и на двата вида институции е много важна, макар и да е коренно различна.
Задачата на университетите е да изградят фундамента, върху който през следващите години специалистите ще надграждат. Не са прави онези, които твърдят, че университетите не са необходими и студентите само си губят времето. Всъщност, някои може и наистина да си губят времето, но университетът няма вина за това – зависи кой как учи и колко усилия полага, дали мисли какво ще прави утре или след 10-15 години, например.
Учебните центрове имат доста по-различна цел, тъй като самото обучение е по-кратко (в сравнение с университетското) и ресурсите с, които разполагат центровете са по-ограничени. Учебните центрове имат за цел да съкратят процеса на самообучение, да направят така, че за по-кратко време и доста по-целенасочено да се придобият нови знания и умения или да се усъвършенстват съществуващи вече. Идеята на курсовете е да се достигне онази точка в знанията и уменията, след която човекът да може и сам да се ориентира в нещата и да се движи напред.

Трябва ли ИТ фирмите да инвестират в обучение на начинаещи? 

Да, трябва да дават шанс. В днешно време личностните качества и умението да се интегрираш в колектива често играят по-важна роля от нивото на знания. Отделен момент е това, че нивото на знания може да се подобри с много по-малко усилия от промяната на личностните качества.

С какви трудности се сблъсквате? 

Един от проблемите е това, че пазарът в България е твърде ограничен като брой потенциални клиенти, желаещи да учат. Друг съществен проблем е намирането на качествени преподаватели с достатъчно опит и умения.

Какви са изискванията на фирмите за кадри. Промениха ли се през годините? 

Изискванията днес са по-големи в сравнение с тези от преди 5 до 10 години, но това е нормално и е пряко отражение на развитието на самите технологии.

Г-н Димитров, къде е мястото на частните образователни центрове в ИТ сферата?

Ролята на частните центрове като цяло е значителна, тъй като те могат да предложат разнообразието от курсове и същевременно добре подготвени преподаватели, и адекватна програма. Като академия в ИТ сферата, най-голяма трудност за нас представлява намирането на опитни преподаватели с необходимите технически познания. 

Как достигате до тях? 

Обикновено намираме подходящите лектори, с компетенции в определената област, или нашите сами решават да обогатят портфолиото си от знания и се подготвят с помощта на вътрешни ресурси.

Какви са предизвикателствата пред ИТ пазара и съответно пред Robopartans?

Като най-голямо предизвикателство мога да определя бързо променящия се пазар в образованието и конкуренцията от нови фирми, които навлизат на пазара. От друга страна, ролята на университетите, според мен, е минимална. Ако един млад човек има интерес към технологиите, то той го е проявил и развил в по-ранна възраст и кандидатстването му в университета се случва по-скоро, поради обществените нагласи към университетската диплома, а не защото човекът има очаквания това да му донесе нещо като знания.

Какви са изискванията на фирмите за кадри?

По отношение на изискванията на бизнеса, има тенденция големите фирми да занижават изискванията си, за сметка на вътрешно обучение, докато малките бутикови фирми търсят вече подготвени кадри чрез конкурентно заплащане. Пазарът на трудова ръка определя и това дали  фирмите дават шанс на по-неопитните разработчици.Тоест, дали има такива кадри, които отговарят напълно на критериите на компанията и каква е стратегията й за наемането на персонал. С други думи, това какво трябва или не трябва да прави една фирма, е диктувано от пазара, всичко друго би било изкуствено и във вреда на бизнеса и на работниците.