Людмила Пенева
Agile Coach, Facilitator, i:FAO Group GmbH
В ролята си на Agile and Lean Coach, как успявате да мотивирате отборите си да бъдат продуктивни в по-голямата част от работния ден?
Ключов елемент в коучинг процеса на отборите, с които работим е повишаването на вътрешната мотивация на всеки един човек. Постигаме това, като работим върху 3 основни направления, както групово, така и индивидуално – цел, себеусъвършенстване и автономност.
Определяне на ясни цели и желани резултати – основополагащо за мотивацията е всеки член от екипа е да има пълна яснота за целите и резултатите, които отборът или компанията иска за осъществи, както и да разбира как конкретно нейните/неговите действия допринасят за постигането им. На екипно ниво, това се отразява на ежедневната работа и решенията, които екипът трябва да взима. Когато всички са нясно за отборните цели, това дава възможност всички отборни усилия да бъдат насочени към най-значимата работа и ограничаване на ненужната работа, която наричаме „загуба“.
Възможност за себеусъвършенстване – ние приемаме, че хората по природа имат вътрешната нужда да израстват и да стават все по-добри в това, което правят, затова залагаме силен фокус върху това всеки човек от екипите да има възможността да учи, да се развива и да придобива нови знания
и опит, съобразени с индивидуалните желания и нужди. На отборно ниво, това се постига като установим процес на непрекъснато подобрение. На чести интервали отборът се събира, за да обсъди и създаде план за действие, който да им помогне да станат по-добра версия на себе си.
Автономност – не на последно място, ние вярваме, че всеки един човек е най-силно вътрешно мотивиран, когато има свободата да взима самостоятелни решения, а не когато следва нечии заповеди. Затова фокус на работата ни е да се установи култура на откритост и прозрачност, в която всеки да може свободно да изразява себе си, своите виждания и да поема отговорност за собствените си действия и резултати. На отборно ниво това се изразява в това, че цялата група има възможност
да се самоуправлява, без необходимост от външна намеса. Отборите могат да взимат самостоятелни решения за това „какво“, „как“ и „кога“ ще направят, като поемат пълна отговорност за своите решения.
Трите направления „цел“, „себеосъвършенстване“ и „автономност“ вървят ръка за ръка и ефективната мотивация се постига, когато имаме установени всички предпоставки за тяхното осъществяване. В резултат, отборите подобряват ефективността си и да увеличат добавената стойност, която предоставят.
Цялото интервю с Богой Богданов може да намерите в специалното ни издание „REMOTE:: Work-Life Балансът – Мит или Постижима Цел?“ като последвате линка тук.
]]>Г-жо Йосифова, дистанционната работа се превърна в абсолютна нормалност поради пандемията. Като началник на HR отдела на Райфайзенбанк България, какви са наблюденията Ви за най-големите предизвикателства, които служителите изпитват в това “ново нормално”?
Бих искала да започна с това, че дистанционната работа за банковия сектор е новост. Не беше установена подобна практика преди пандемията. Всъщност, през февруари миналата година (2020 г. преди локдауна – бел.ред.) приключихме един успешен пилотен проект за въвеждане на работа от вкъщи, който планирахме да внедрим постепенно в централата на банката. След това настъпи пандемията и се наложи да мислим как преди всичко да защитим здравето на служителите си. Затова за около 2-3 седмици успяхме да разширим този начин на работа и да покрием 80% от работещите в централата. Година по-късно смея да твърдя, че и за нашите служители от централата това е „новото нормално” и определено натрупахме опит с този начин на работа. Както предизвикателствата, така и предимствата, които срещнахме са многобройни. Основните трудности, с които се сблъскахме първоначално, бяха свързани с комуникацията и поддържането на продуктивни отношения между самите екипи в условията на отдалечена работа. Доста предизвикателно беше за мениджърите, тъй като ефективната комуникация в екипа е от изключителна важност. Когато целият екип, или поне голяма част от него, е виртуален, се налага по-интензивна комуникация и по-сериозна координация. И ние вече забелязваме, че онлайн срещите са свързани с различно емоционално пренатоварване и натрупана умора от постоянното общуване чрез електронни канали. По тази причина работата трябва да бъде координирана, така че да не се стига до такова изтощаване.
Явно е, че remote работата вече не може напълно да се счита за придобивка, но има ли друга на нейно място, която се е превърнала в тренд?
В момента има много голямо разнообразие от придобивки на пазара. Постоянно се появяват нови, но не смятам, че на този етап съществува такава, която да има способността да замести “remote” работата – мисля, че все още тя е водещата. Голяма част от служителите искат да запазят този начин на работа по-дългосрочно. Най-голямото предимство, което те получават, е всъщност възможността да контролират собственото си време и да управляват по-ефективно работните и личните си ангажименти. Смятам, че тази придобивка е тук, за да остане. В началото на пандемията имаше доста коментари относно загубата на стойността на офисите, които впоследствие бяха опровергани. Офисът заема важно място в работното ежедневие на хората, защото това е мястото, където можеш да общуваш с колегите си, да обменяш идеи, да създаваш иновации. 
Кои са най-добрите практики или правила, които човек може да си постави, за да запази висока продуктивност работейки от всяка точка на света?
Дисциплината е основното нещо, което човек трябва да развие като качество, за да бъде по-ефективен, когато работи от вкъщи. Доброто планиране на работния ден и поддържането на висока концентрация също са от сериозна важност. У дома често човек не е сам и има различни разсейващи фактори, заради които не е толкова продуктивен. Аз лично практикувам, установяването на така наречените „зелени зони“- ясно разграничаване между работния ден, който трябва да има начало и край, и неработния, също разделяне на работното пространство от това за почивка. Човек трябва да има зона в къщи, в която да работи, както и такава, в която да се отдава на релакс, за да може чисто психически да се откъсне от задълженията си и да си даде почивка. Пренатоварването, което възниква поради очакването хората да са на разположение постоянно чрез дигиталните канали, е често обсъждана тема. Затова, от изключителна важност е човек да има психологически старт и психологически край на работния ден и след края на деня, вече да не е достъпен за работни задачи.
Ако желаете да се запознаете с всички мнения на професионалисти по темата “REMOTE:: Work-Life Балансът – Мит или Постижима Цел?” може да го направите, като последвате линка тук
Можем ли да кажем, че откакто хората масово работят от домовете си, work-life балансът се е влошил?
Честно казано, аз не смятам така. Според доста проучвания, хората работят от вкъщи по-дълго. Но по мое мнение, работата в домашни условия внася повече баланс в живота. От една страна се спестяват времето за път и подготовка за стигане до работното място – това излишно време, в което хората се придвижват, било то до офис или другаде. От друга страна, от вкъщи можем да съчетаваме по-добре няколко различни дейности, като например грижа за деца и изпълняване на работните задължения. Ако хората поддържат добра дисциплина и добра концентрация, би трябвало да поддържат по-добър баланс и дори да са по-ефективни.
Какви практики могат да помогнат за поддържането на work-life баланса в добро състояние и редно ли е да се въведат национални, европейски, а защо не и световни стандарти в това отношение?
Задължително е да се въведат стандарти. В някои европейски страни вече въведоха такива регулации, промениха се трудовото и данъчното законодателство, за да може да се регулира работата от дома. В България по ред причини законодателството не е толкова гъвкаво и е трудно да се балансират законовите норми и изискванията на служителите – пример: ако човек иска да работи отдалечено, все още според нашето законодателство е необходимо да има определено място на работа в трудов договор. Освен това, въпросното работно място трябва да отговаря на всички изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Затова трябва да се постигне достатъчно гъвкавост за работодателя и за работещите, така че тези изисквания да могат да се спазват и в същото време да не се подлага на риск здравето на хората. По отношение на това какви практики могат да помогнат от страна на работодателя – ние, например, предложихме различни форми на обучение, управление на виртуални екипи и срещи, ефективно управление на стреса и други.
Вървим ли към все по-сериозно обръщане на внимание на емоционалното и душевно здраве на работещите в една организация и ако да, то на какво се дължи това?
Смятам, че се движим в правилната посока. Много работодатели предлагат програми, свързани с благополучието на служителите във всякакъв аспект – от подпомагане на психичното здраве и справяне със стреса, до подкрепа за развиване на умения за управление на личните финанси и други подобни. Според мен всичко това е в резултат на промените в нашето ежедневие през последните няколко десетилетия. С навлизането на технологиите изключително много се промени човешкият живот. Той стана по-комплексен, по-динамичен, а скоростта постоянно се покачва. Това причинява допълнителен стрес у хората и те трябва да изградят механизми за справяне с тези натоварващи психиката ситуации. Технологиите се развиват по-динамично, отколкото ние се адаптираме към тях. Затова е необходимо да помагаме на служителите си. Пандемията също стана причина много работодатели да започнат да предлагат различен вид психологическа подкрепа. Ние, в банката, от 2015 година насам работим с психолог и “coаch“, и предоставяме до 3 безплатни сесии на година на всеки един колега, за да може да получи специфична, индивидуална подкрепа за житейските трудности, с които се сблъсква.
Проблемите с work-life баланса и продуктивността са обект на дебати много преди COVID-19. Все повече се споменават като решения 4-дневната работна седмица или пък 6 часовият работен ден. Какво е мнението ви за тази практика?
Според моите виждания, България не е готова да приеме подобна практика. За съжаление, все още сме на последно място по продуктивност в ЕС. Гледайки икономическите ни показатели – брутен вътрешен продукт и други макроикономически индикатори, не смятам, че прилагането на такава практика скоро ще бъде възможна на нашия пазар. Възможно е някои работодатели да започнат такива инициативи, но мисля, че ще бъдат единици. В глобален мащаб тази тенденция е валидна, което само по себе си е свързано с увеличената бързина и динамика на живота, подлагащи хората на изпитания. А ние, като човешки същества, имаме нужда от възможност за баланс между напрежението в работен и личен аспект.
Споменаваме някои от проблемите, до които дистанционната работа може да доведе, но всъщност, какви предимства виждате в този модел на работа? Какви са добрите практики за повдигане на “отборния дух”, така да се каже, сред екипите и как се поддържа сплотеността при дистанционната работа?
Такъв начин на работа може да бъде много ефективен в някои дейности. Ние имаме служители, занимаващи се с аналитична работа, която е самостоятелна, като например финансов анализ на кредитни сделки. Именно това е работа, която изисква фокус и задълбочено изследване на определени данни и факти. За подобна дейност, работата от вкъщи би била по-подходяща поради многобройни фактори, например спокойствието. А когато има нужда от комуникация и взаимодействие с колегите, винаги може да дойдат в офиса и да се видят с тях. Затова въвеждаме по-дългосрочен хибриден режим на работа. В бъдеще виждаме офиса като място за колаборация и взаимодействие с другите, а не толкова като обстановка, в която човек работи самостоятелно. Това са предимствата – можеш да избираш задачата и мястото на работа, да планираш по-добре. Също така в HR дейността се оказа, че виртуалният подбор има много положителни характеристики. Кандидатите също го харесват. Много по-бързо и динамично се процедира, не се губи време и впечатлението от кандидатите е почти толкова реалистично, колкото това, което се придобива при контакт очи в очи. Технологиите заемат своето място и в обучението, и погледнато от този аспект, хибридният начин на работа ще остане в дългосрочен план. И все пак, никога не може да се замени личното общуване между хората и нуждата те да се събират и да взаимодействат в социална среда. Това е емоционално необходимо. Дори самото усещане, че човекът е до теб в стаята те кара да се чувстваш по различен начин. Членовете на някои от моите екипи са си създали практики, с които поддържат екипния дух и във виртуална среда, напр. събиране на обяд или на чаша вино, който си организират в Teams и имат възможност да се срещнат и да общуват и в извънработна, макар и виртуална среда. Наистина е важно да се поддържа комуникация, защото когато човек е сам вкъщи и стои пред монитор, е много лесно да се почувства изолиран. Особено трудно е за хората, които са по-екстровертни и имат по-голяма нужда да бъдат сред хора. Хубаво е да имаме възможност да се срещаме и по този начин да се чувстваме като част от един екип. 
С повишаването на дигитализацията, можем ли да кажем, че все повече организации ще въвеждат модела “work-from-anywhere” или поне хибриден вариант на работа, в който служителят да може да избира кои дни да е в офиса и кои не? Ще издържи ли този модел и на времената след COVID или ще се върнем по стария начин?
Спрямо това, което чета във връзка с дейностите на компаниите, смятам, че хибридният вариант е по-разпространен – той е по-подходящ за компании като нашата. В банката половината служители са в клоновата мрежа и не могат да работят изцяло от вкъщи. По мои наблюдения, отдалечената работа ще навлиза все повече и повече – хората искат да притежават баланс, искат да имат възможност да останат вкъщи при необходимост. Work from anywhere – виждам бъдеще и за тази тенденция. Признавам, че определено не е подходяща за нашия бранш, но има компании, които могат да работят и по този начин. Лично за мен, подходящата работна обстановка е от изключителна важност при извършване на труд и именно поради тази причина, не гледам оптимистично на масовото навлизане на “Work from anywhere” тенденцията, защото по този начин би имало многобройни разсейващи фактори, които могат да влияят негативно върху ефективността.
Прочетете още истории за работата от разстояние, как да се постигне баланса работа – личен живот, видовете burnout и как да се предпазим от прегряването като се присъедините към общността на DevStyleR от #Тech професионалисти, иноватори и ентусиасти тук.
]]>Отговори на тези и много други въпроси плюс мнения на водещи мениджъри, психолози, коучове ще намерите в специалното издание на DevStyleR – “REMOTE:: Work-Life Балансът- Мит или Постижима Цел?”
]]>Централната тема на разговор беше възможността да имаме личен живот и успешна кариера в TECH средите.
Панелистите от дискусията разнищиха и множеството въпроси зададени от публиката, които включваха как да разпознаем първите симптоми на професионалното прегряване, разликата между депресия и burnout и начини, по които да излезем от състояние на пълен burnout. Панелистите също така споделиха съвети, за това как да продължим работа по собствен проект след 8-часов работен ден, как работодателите да се справят с проблема, когато баланса на служителите е в полза на личния живот и как HR екипите могат да помогнат на служителите в подобни трудни ситуации. Дискусията акцентира и върху ефективните и изпитани методи за откъсване от работа, релаксация и кратки почивки докато работим от вкъщи.
Панелисти на събитието бяха професионалисти на различни позиции, които взеха участие и споделиха своя опит, знания и съвети с публиката:
- Христо Нейчев, партньор и Chief Strategy Officer на ST6
- Светла Банкова, психотерапевт и основател на “Институт по психосоматика и интегративна психотерапия”
- Георги Генов, Главен Софтуерен Инженер в EPAM България
- Людмила Пенева, Agile Coach и Facilitator в i:FAO Group GmbH
- Богой Богданов, Agile и Lean Coach, съосновател на AgilePool
Аудиторията включваше посетители от цялата страна, които задаваха своите въпроси активно, до самият край на събитието. Панелистите отговаряха на всяко едно запитване, създавайки дискусии помежду си.
]]>Основният въпрос, на който ще се опитаме да дадем отговор по време на събитието е “Съществува ли “Work-Life Балансът” и как да го постигнем. Ето и професионалистите, които ще вземат участие:
- Христо Нейчев, партньор и CSO на ST6
- Светла Банкова, психотерапевт и основател на “Институт по психосоматика и интегративна психотерапия”
- Георги Генов, Главен Софтуерен Инженер, EPAM
- Людмила Пенева, Agile Coach, Facilitator , i:FAO Group GmbH
- Богой Богданов, Agile и Lean Coach, съосновател на AgilePool
Обект на коментар ще бъдат част от следните, а и още много други въпроси:
- Съществува ли изобщо баланс между личен и професионален живот?
- Пред какви предизвикателства се изправяме по пътя, за да постигнем желаното равновесие?
- Прави ли ме виновен/на избора за кариера/семейство?
- Пречат ли ни те да бъдем продуктивни, както на работа, така и у дома?
- Как да жонглирам между личен и професионален живот, за да бъда успешен/на и на двете полета?
- Дистанционната работа ли е една от причините за получаване на Бърнаут?
- Какви са политиките на компаниите за намаляване и предотвратяване на Бърнаута от страна на компаниите?
Дискусията ще бъде модерирана от Ива Абаджиева, основател на водещите събития за разработчици на софтуер (Java2Days и CodeMonsters), основател и главен редактор на DevStyleR, Николета Янакиева и Калина Костова, редактори специални проекти в DevStyleR.
Присъстващите ще могат свободно да задават въпроси, свързани с темите, в обособенната секция.
Ако все още не сте се регистрирали, можете да го направите от тук.
Очакваме ви!
]]>
Ние, екипът на DevStyleR ще разнищим всички аспекти на темата Remote:: Work-Life Балансът: Мит или Постижима цел?, като потърсим отговори на дълго задавани въпроси, част от които са:
- Съществува ли изобщо баланс между личен и професионален живот?
- Пред какви предизвикателства се изправяме по пътя, за да постигнем желаното равновесие?
- Пречат ли ни те да бъдем продуктивни, както на работа, така и у дома?
- Прави ли ме виновен/на избора за кариера/семейство?
- Как да жонглирам между личен и професионален живот, за да бъда успешен/на и на двете полета?
- Дистанционната работа ли е една от причините за получаване на Бърнаут?
- Какви са политиките на компаниите за намаляване и предотвратяване на Бърнаута от страна на компаниите?
Уебинарът Remote:: Work-Life Балансът: Мит или Постижима цел? ще се проведе на 9 февруари от 19:00 часа. Участието е безплатно, но е необходимо да запазите своето място като ползвате линка тук
Събитието ще покаже гледната точка на:
- Професионалисти от IT индустрията;
- Мениджъри на технологични компании;
- Треньори за професионално развитие и нервно-лингвистично програмиране;
- Психотерапевти и психолози;
Първата вълна гости на дискусията са:
- Георги Генов – Lead Software Engineer & Resource Team Lead в EPAM Systems;
- Светла Банкова – психотерапевт и автор на книги в областта на психосоматиката;
- Христо Нейчев – партньор и Chief Strategy Officer в ST6;
По време на събитието ще споделим и резултатите от проучването по темата, както и тест за Бърнаут самопроверка. Ако все още не сте споделили своето мнение, може да го направите тук.
Очакваме ви! Не пропускайте да направите своята бърза регистрация.
Въпроси към панелистите може да зададете на живо на 9-ти февруари или да ги изпратите на [email protected], за да ги зададем ние.
]]>Изследването дава дълго търсени отговори на екзистенциални въпроси, като как да постигнем хармония в професионалния и личния живот, да бъдем продуктивни и да се справяме с предизвикателствата на новата действителност.
Проучването е първото по рода си в страната, анонимно е и е част от едноименния проект REMOTE: Work-Life Балансът – Мит или Постижима Цел? То отговаря на редица въпроси, свързани с баланса между професионален и личен живот, неговото съществуване, как да се справим с трудностите, дава полезни съвети за най-висока продуктивност и още.
Проектът стартира с анкета по темата, която предоставя и възможност за Бърнаут самопроверка. Тестът можете да попълните тук.
Изданието включва още множество материали, интервюта, класации, анализи и проучвания, свързани с балансирането, предизвикателствата, възможностите, как да се справим и какво да предприемем занапред.
За да сте сред първите, които имат достъп до финалното специално издание в електронен формат, може да се абонирате безплатно тук.
]]>В новия си проект REMOTE: Work-Life Балансът – Мит или Постижима Цел?, DevStyler има за цел да разгледа всеки един аспект от този казус. Възможен ли е баланс между професионалния и личния живот, пред какви предизвикателства се изправяме по пътя и дали те ни пречат да бъдем продуктивни, както на работа, така и у дома.
Проучването е насочено към TECH индустрията, където Бърнаут състоянието е често срещано. Една от многото идеи на REMOTE: Work-Life Балансът – Мит или Постижима Цел?, е да събере мнения, дали жонглирането с кариерно развитие и постижения в едната ръка и наличието на личен живот в другата, е напълно постижимо или точно обратното – напълно нереално.
Проектът включва още множество материали, интервюта, класации, анализи и проучвания, свързани с балансирането, трудностите, възможностите, как да се справим и какво да предприемем занапред.
Изданието REMOTE: Work-Life Балансът – Мит или Постижима Цел?, цели да запознае, информира и помогне на всички, докоснали се него.
За да сте сред първите, които имат достъп до финалното специално издание в електронен формат, може да се абонирате безплатно тук.
]]>