Британската компания Ocado Technology създава изцяло нова дивизия в своя софийски офис. Звеното се нарича Център за техническа поддръжка на дейностите в автоматизираните складове и е допълнение към вече съществуващите екипи на Ocado у нас. Мисията на формиращия се екип е да осигурява 24-часов мониторинг и техническа поддръжка на всички компютърни системи, ботове, роботи и др. електронни съоръжения в складовете на Ocado за изпълнение на онлайн поръчки.

Ocado Technology е високотехнологична компания, чиято цел е да трансформира глобалния сектор с онлайн търговия. Тя създава Ocado Smart Platform – най-усъвършенстваната в света платформа за електронна търговия от край до край, която включва онлайн магазин, автоматизирани складове за изпълнение на клиентски поръчки и логистика. В един автоматизиран склад едновременно се движат до 3000 мобилни робота със скорост от 4 метра в секунда, които се разминават на разстояние 5 мм един от друг. Тяхната роля е бързо да транспортират стоки на територията на целия склад, за да може продуктите да бъдат комплектовани в съответните клиентски поръчки, които да са готови за доставка в най-кратки срокове. В складовете има хардуер, софтуерни системи за управление в реално време, системи базирани на изкуствен интелект, компютърно зрение и още много. С тях, една клиентска поръчка от 50 продукта може да се изпълни в рамките на само 5 минути. За да се осигури безупречното и непрекъснато функциониране на всички системи във високоавтоматизираните складове, Ocado сега създава своето ново звено в София, което има за цел да следи и осигурява поддръжка на технологиите в тях.

Екипът в момента се сформира и търси нови попълнения
Ocado в момента е в процес на изграждане на своя Център за техническа поддръжка на дейностите в автоматизираните складове. Всеки, който има желание да се реализира в сферата на техническата поддръжка и да се включи към екипа, може да разгледа предложението на Ocado и да кандидатства. Ролята е подходяща дори за хора без познания в програмирането или предходен опит в роботиката. Екипите работят на смени, за да осигурят 24-часово следене на системите в складовете.

Симбиоза между tech dev и tech support
Центърът за техническа поддръжка е базиран в софийския офис на Ocado и от там следи дейностите в автоматизираните складове по целия свят. Към момента складовете са 16 и функционират във Великобритания, Канада, САЩ, Франция, Япония и др. За да осъществява поддръжка на роботите и системите в тях, екипът си колаборира както с машинните инженери на място в складовете, така и със софтуерните инженери в София, които създават и поддържат инструментите им.

Компанията заяви, че ще има “нова форма на безплатен достъп”, която ще позволи “създаването на до 1500 туита на месец”. Тоест много от така наречените “добри” ботове на Twitter – автоматизираните акаунти, които туитват всичко – от исторически снимки до полезни напомняния – ще могат да продължат да работят в платформата.

Преди това бъдещето на тези акаунти беше несигурно, тъй като много създатели на ботове заявиха, че няма да плащат за достъп до API.

За повече подробности около новината посетете международното издание DevStykeR.IO – Twitter Claimed the API is Free, but Under One Condition

„Именно тук идва ролята на семантичните технологии и граф базите данни, с които работим ние. Чрез тях ние помагаме на бизнеса да превърне данните си в един от основните активи на компанията. Съответно това помага на ръководителите на организации да взимат много по-навременни и адекватни решения“ – посочва Тодор Примов, ръководител отдел “Семантични решения за здравеопазването и фармацията” в българската софтуерна компания Sirma AI, която осъществява дейност като Онтотекст. „Не случайно в основата на дигиталната трансформация е именно по-ефективният начин на събиране, свързване и анализ на данните и информацията“ – добавя още той.

Българската фирма е сред лидерите в световен мащаб в бързо – развиващата се сфера на семантичните технологии. Сред клиентите й са водещи компании в едни от най-значимите индустриални сектори като здравеопазване, фармация, науки за живота, масмедии и издателски бизнес, финансово дело, автомобилостроене, аеронавтика и други. Сред тях личат имената на Британския парламент, Британският музей, Американската космическа агенция NASA, Софийският университет „Свети Климент Охридски“ и много други.

„Семантичните технологии следват естествената еволюция на развитие на технологичните инструменти от ежедневието ни, визията и принципите, залегнали в самото създаване на мрежата – отворена архитектура, свързани данни и свободно споделяне. Основната добавена стойност на семантичните технологии и инструментите, с които те си служат, като граф базите данни например, е да предоставят възможност да се проследят всички възможни връзки между отделни факти / единици знание. Именно те биха били от значение за конкретния бизнес или научно приложение“ – споделя Тодор Примов.

Здравеопазването е една от сферите, които могат да получат много висока добавена стойност от използването на семантични технологии и съответно – е сегмент, в който Онтотекст работи много активно. Компанията предоставя решения за медицински организации от цял свят – от изследователски лаборатории, през фармацевтични гиганти, до болници. Много от тях имат сериозни предизвикателства при извличането на стойност от ежедневно генерираните в дейността им данни. „Например за един общопрактикуващ лекар би било много полезно, ако получава автоматично известие за несъвместимост на лекарства. По този начин, ако той предписва ново лекарство на свой пациент, веднага ще разбере каква е съвместимостта със медикаментите, които се прилагат в момента“ – добавя още Тодор Примов.

Специалистът е убеден, че бъдещето на семантичните технологии е още със създаването си информацията да бъде семантична, което ще я направи готова за употреба от ботове, за машинно самообучение или за разработването на невронни мрежи. По този начин тя ще изиграе важна роля в разработката на системи с изкуствен интелект.

Социалните мрежи предоставят голяма среда за изразяване и дори могат да се считат за еталон на свободния и демократичен изказ. Чрез тях ние се уведомяваме за света и от тях се генерира огромен поток информация. Но тя крие и друго острие, което по деликатен начин се просмуква сред обществата и нагласите – дезинформацията.

Това е може би сред най-сериозните проблеми на днешното информирано за всичко човечество – попадането на фалшиви новини, използването на фалшиви профили, ботове и всякакви други механизми, така че да се разклати всеобщото мнение по важни въпроси или просто да се генерира трафик чрез огромни спам кампании с горещи заглавия.

Къде е етичната страна на тези технологични удобства, без които не можем да живеем? Какво може да се направи от технологична гледна точка и как би могъл да се регулира и редуцира този проблем, който разделя множество хора?

Бъдете с нас на 18 март от 15:00 ч. на Facebook страницата на DevStyleR, когато със специалните ни гости Доли Захариева, Георги Апостолов и Владимир Петков, ще говорим по темата “Фалш: Fake news, дезинформация, технологии и етика”!

Това е може би сред най-сериозните проблеми на днешното информирано за всичко човечество – попадането на фалшиви новини, използването на фалшиви профили, ботове и всякакви други механизми, така че да се разклати всеобщото мнение по важни въпроси или просто да се генерира трафик чрез огромни спам кампании с горещи заглавия.

Къде е етичната страна на тези технологични удобства, без които не можем да живеем? Какво може да се направи от технологична гледна точка и как би могъл да се регулира и редуцира този проблем, който разделя множество хора?

Бъдете с нас на 18 март от 15:00 ч. на Facebook страницата на DevStyleR, когато със специални гости ще говорим по темата “Фалш: Fake news, дезинформация, технологии и етика”!

Технологията ще оперира на алтернативна версия на Facebook и противно на традиционните симулации, извършващи се в симулационни платформи, в случая компанията ще тества на такава, изградена на реалния Facebook софтуер.

Инженерите на компанията са разработили метод, наречен Web-Enabled Simulation, който позволява извършване на симулации върху реални уеб инфраструктури, което рефлектира много по-добре върху опитите за атаки, извършващи се от хора.

Интересното при паралелната версия на социалната мрежа е, че тя съдържа цялата настояща среда – Messenger, профили и страници, предложения за приятелства и т.н. Марк Харман, изследовател в компанията споделя, че дори симулацията се извършва върху истинските десетки милиони редове код, които оформят Facebook инфраструктурата.

“Ботовете използват същия софтуер и инструменти, които потребител използва в платформата, а това означава, че резултатите от симулациите ще са много по-близо до реалността на това, какво се случва в платформата,” споделя Харман.

За обучението на ботовете са използвани различни методи. Например, обосновават се конкретни предварително установени правила – ботовете избират да извършват действия, като изпращане на предложения за приятелство. Този подход е известен като rule-based. Друг е unsupervised learning, в който на ботовете се задава крайната цел, но не и начините по които да стигнат до нея. Трети вариант е т.нар. supervised learning, в който се използват анонимни данни от Facebook поведението на реални потребители, на базата на които ботовете биват тренирани.

Харман определя третия начин като много свързан с AI-assisted геймплей, в който играчите са симулирани и действат чрез наученото от поведението на истинските играещи хора. Пример за това, близък до всички геймъри е, “да се пуснеш” срещу ботове на Counter-Strike.

Харман отбелязва, че от инженерна гледна точка проектът е доста сложен и все още е във фаза на изследване, но се очаква да е готов в рамките на следващите няколко месеца. Според него, също така, този метод на тестване би бил много полезен и занапред, в сферите на machine learning и др. WES методът може да бъде повторен за всякакъв вид големи уеб системи и да се превърне във водеща практика за много организации.