Пламен, как започна всичко? Какво те мотивира да избереш компютърните науки и кариера в сферата на технологиите и софтуерната разработка?

От малък се запалих по компютрите и програмирането, след като прочетох статия в тогавашното списание “Млад Конструктор”, описваща компютъра “ИМКО-2” – български аналог на Apple II, който тъкмо навлизаше. Дотогава не бях и чувал за микрокомпютри и всичко ми се стори много екзотично и вълнуващо. Статията включваше и няколко урока по програмиране на BASIC, които аз, още не виждал компютър на живо, си преписвах на хартия и се опитвах да си представя как би ги изпълнил компютъра. По-късно направиха компютърна зала в училището ми, и аз редовно оставах след часовете да си правя различни програмки, а и да играя, естествено.

Още от тогава ми стана ясно, че това е “моето нещо” и искам да работя професионално като програмист.

Част си от Milestone Systems от 12 години и за тези години си преминал през различни позиции. Може ли да разкажеш повече за професионалното си развитие и пътя си в компанията?

В Milestone Systems започнах през 2011 година като Android Developer. По това време смартфоните вече набираха популярност и ми бяха интересни като платформа за програмиране, а Milestone беше една от малкото компании, които предлагаха такива позиции в България. Фирмата тъкмо беше отворила офиса си в София и бяхме всичко на всичко няколко човека в две стаи. Усещането беше много “стартъпско”, което ми допадаше. В началото работих по Android приложение, впоследствие пуснахме и iOS версия, после и Web-базирана… Milestone Systems се разрастваше скоростно и ми предложиха да поема отдел “Мултиплатформени клиенти”, което и правих в продължение на няколко години.

Бързо ми стана ясно обаче, че ръководенето на хора и организационните задължения не ме привличат по същия начин, както решаването на чисто технически проблеми. Така че от няколко години се занимавам със софтуерна архитектура. За мен това е идеалната работа, имаш възможност да видиш “голямата картина”, работиш на системно ниво, правиш прототипи и прочее интересни неща.

Какво те задържа толкова дълго?

В Milestone Systems атмосферата е страхотна, колегите също, а и в света на мобилните приложения нещата са доста динамични. Винаги има нещо ново за учене, нови хора, нови технологии. Нашите приложения решават реални проблеми, страхотно е чувството да работиш по продукти, които се използват в болници, летища и навсякъде по света.

По какви проекти работиш, с какви технологии и кои са чисто технологичните предизвикателства, които преодоляваш?

В момента тече процес на модернизиране на архитектурата в компанията, искаме да заменим монолитните системи с по-разпределена архитектура, да използваме модерни API, създават се и облачни услуги… Такава трансформация си е предизвикателство сама по себе си, а и нашата индустрия и клиентите ни са доста консервативни като цяло и всичко трябва да се направи по възможност лесно за употреба и поддръжка от хора, които не са непременно технически експерти.

Откъде черпиш вдъхновение? Какво те вълнува в света на технологиите?

Вдъхновение черпя основно от дискусионни сайтове като Hacker News, Reddit и подобни. Опитвам се да избягвам социалните мрежи и традиционните новинарски сайтове. Дори нямам акаунт в Twitter. 🙂

Вълнува ме начинът, по който технологиите се отразяват на обществото. Например бурното развитие на AI през последната година-две е доста притеснително, поне за мен. Не защото технологията е лоша или зла сама по себе си, а заради потенциала да бъде злоупотребявано с нея.

Продължаваш ли да се учиш ежедневно в твоята работа и в каква посока са твоите интереси и източници на знания като книги, подкастове, платформи за обучение?

Определено постоянното развитие е част от работата, като освен дискусиите в Интернет, чета и доста книги. Част от любимите ми са “The Software Architect Elevator”, “What Got You Here Won’t Get You There”, “Designing Distributed Systems”.

От подкастовете: редовно слушам Andrew Huberman, Lex Fridman, Tim Ferriss, Joe Rogan… много са!

Какви са хобитата ти? Имаш ли интерес към дадени спортове? Може би по-традиционни или пък екстремни? Как разпускаш?

Обичам да рисувам като хоби, основно графика и акварел. За мен всеки програмист трябва да има поне едно такова “аналогово” занимание, като начин да се откъсне от подредения свят на компютрите, където всичко е контролирано и се подчинява на строги правила. При рисуването с водни бои, опита да ги контролираш е обречен на провал, те са непредсказуеми – и точно това ги прави интересни!

Интересувам се и от летене. Всъщност имам лиценз за любител пилот.

От спортовете, запален съм по шосейното колоездене, и поне няколко пъти седмично гледам да съм навън с колелото. Учудващо е колко добре работи това за проясняване на главата и като анти-стрес терапия!

А и при колоезденето, всичко подлежи на измерване – скоростта, ватовете, пулса, оборота… за мен голяма част от удоволствието е да седна след карането, да анализирам данните и да видя кое може да се подобри за следващия път.

Спомена, че притежаваш лиценз за любител пилот. Какво според теб е общото между любителското летене и работата на софтуерния архитект?

Компютърната игра, която най-много съм играл през годините е класическият “Microsoft Flight Simulator”. И след като прекарах незнайно колко часа летейки на виртуални самолети, следващата логична стъпка беше да започна да го правя и в реалния свят, така че изкарах курс за любител пилот на леки самолети – на летището в Долна Баня.

Намирам доста общи неща между летенето и работата ми като архитект – и при двете се опитваш да видиш “голямата картина”, планираш внимателно маршрута си, опитваш се да предвидиш какво може да се обърка… като се замисля, приликите са очевидни. ☺

Един от основните проблеми на малки гейминг компании е отварянето на собствено гейм студио. Според данни на анкетата средно по 2 години са нужни на всяко студио да завърши продукт, който да може да се използва и да се продава.

Гейминг компанията ми е като допълнителен бизнес. На първо място финансиране ще ни помогне да се развием добре, също така инвестиция. Рекламата сред клиенти ще е също така полезна, затова и посещаваме събития като Sofia Game Night.

 

Атанас Дойчинов, Android Developer

Преди 3 месеца реших да напусна работа и започнах да се занимавам с независими игри на пълно работно време, и да си отворя студио. Работим по бранда в момента. Дизайнерът ми също се казва Неди и тя е UX Dev и се занимава с още няколко дизайна. Много щеше да е удобно, ако за данъци в България, се направи по-лесен начин – на отварянето на фирма, на създаването ѝ, съответно на затваряне и фалиране. В началото е много трудно и държавата не ни помага по никакъв начин. Главното нещо, което ни липсва е още малко код за играта, която сам мога да довърша. След това ще ни трябва сделка с издател. Доста се занимавам с това и се очаква скоро някой публишър да ме вземе под неговото крило. След като ме вземат отваряме официално инди студиото и си наемам хора. Ще ми трябват дивелъпъри, дизайнери, звукови инженери и маркетинг човек.

Неди Рангелов, Game Developer, Nedi Games

Информацията и въобще слуховете за българския гейминг клъстер разбрахме случайно от анкетирани компании. Един от основните въпроси е свързан с интервюто на Каталин Бутнариу за DevStyleR, в което председателят на Румънската гейминг асоциация ни разказа за опростяване на независимите гейминг компании от данъци там. Затова клъстер за гейминг може би ще играе същата роля на медиатор с държавната администрация и външните инвеститори.

Сформира се гейм клъстeр, който цели да помага на студията и да е връзката им с държавата. Целта на гейм клъстърът е привличане на чужди инвестиции и дори да се облекчи данъчно бизнеса с игри, както е в Румъния. В момента чакаме да ни кажат как може да участваме и ще се включим активно. Клъстeрът е на ниво идея и хората, които го организират знаят какво правят и резултатите ще дойдат, но ще трябва търпение. Това, което ни трябва да се развиваме като студио, го получихме, а то е инвестиция. И веднага след това идва въпросът с липсата на кадри и става въпрос главно за разработчици с конкретни енджини, като в нашия случай е Unity. Много трудно намираме такива кадри и това е цялата спънка в процеса. 

 

Митко Цапрев, Dreamteck

Трябва да засилим индустрията в България и всяка помощ за малки студия, които нямат финансиране от чужбина или които не са с дългогодишна история. Предполагам знаете, че правителството на Полша спонсорира инди гейминг компании и ако може тук също да стане, би било чудесно. Това може да стане с различни правителствени грантове, една добра стратегия, където да се изисква бизнес план, концепция или идея. Най-трудното е по принцип да се намерят хора, които да се включат в подобен инициатива като инди компания. Много малко хора се захващат с нещо, за което нямат солидна представа какво ще се случи. Все пак това ще им е “хлябът”. Талантът в България е много добър, но е фокусиран в комерсиалните студиа и затова много хора остават извън тях.

 

Борис Константинов, Belleal Games

Инди компаниите от Румъния, Полша и Хърватия не плащат данъци. Търси се начин да се подпомогне гейминг индустрията. Студиата не са толкова много, държавата има достатъчно пари и имаме достатъчно кадри в България, които са добре подготвени и могат да направят пробив или нещо значимо в индустрията. Инвестицията трябва на всяко инди студио, но за съжаление в България капиталът за гейминг е почти несъществуващ, а получаването на капитал от чужбина е доста трудно, защото индустрията не е толкова развита в България. Друг проблем, с който сме се сблъскали е, че от 5 години, откакто сме стартирали, си търсим VFX артист и все още не сме си намерили.

 

Павел Колев, Rebellious Software

От гейминг сектора на България не се интересуват доста инвеститори, нито правителството и т.н. Малко по малко започват да се осъзнават. Говорим с хора на високо равнище в държавата. Освобождаване от данъци не мисля, че скоро ще бъде одобрено. Опитваме се да им сменим нагласата, че игрите са вредно нещо, защото много хора в България са останали с такова впечатление. Гейминг компаниите в България са малко. Нуждаем се от това да се привлекат инвеститори от чуждестранни фондове. Защо това не се случва активно в България? Защото страната не взима дейно участие и защото хората с парите не се интересуват от нашия сектор. Много компании като получат инвестиции и се финансират в Западна Европа отварят офиси в България за по-евтина работна ръка и парите да дойдат при нас. Опитите на малки компании като нас да се свържат с големи фондове като SoftBank или Tencent остават безуспешни, защото никой няма да ни обърне внимание. Докато примерно държавата или някоя голяма институция се свърже с тях, тогава ще е много по-различно. 

 

Иван Йосифов, Art Director, Seven Bulls Games

Най-популярният енджин сред дивелъпърите на игри е Unity и въпреки това 90% от анкетираните смятат, че няма достатъчно кадри, които да са специализирани по енджините. Очаква се още по-голямо развитие на сектора с игрите в България, както и повече информация около гейминг клъстера. Положително е да виждаме все повече програмисти да работят в големи технологични компании, но и да развиват собствено гейминг студио с години без да се откажат, въпреки трудностите в тази индустрия.

Материала и анкетата изготви Атанас Нейчев