Осъдиха латвийски хакер на повече от осем години затвор за участието му в серия от опустошителни кибератаки. Денис Золотаржов беше признат за виновен от американски съд за ролята му в дейността на прословутата група за изнудване „Каракурт“ (Karakurt).

„Злоумишлениците от „Каракурт“ са се възползвали от достъп до руски правителствени бази данни и връзки с правоприлагащите органи, за да сплашват своите жертви“,

се посочва в официалното изявление на прокуратурата в САЩ.

Министерството на правосъдието (DOJ) обвини хакера в работа за престъпна мрежа, ръководена от бивши лидери на известните групировки Akira и Conti, които вече са обект на санкции от американското Министерство на финансите заради връзки с руското разузнаване.

Разследването разкрива шокиращи детайли за целите на атаките. Членовете на „Каракурт“ са взели на прицел американски държавни структури, като са прекъсвали работата на системите за спешни повиквания 911 и са крали чувствителна здравна информация за деца. Золотаржов е бил отговорен за упражняването на „ескалиращ натиск“ върху жертвите, които са се опитвали да се противопоставят на исканията за откуп.

Според изследователи по киберсигурност, Русия се е превърнала в „безопасно убежище“ за киберпрестъпници, като властите там често отказват екстрадиция на свои граждани. Докладът на DOJ подчертава, че връзките на бандата с държавни служители са позволявали на лидерите ѝ да избягват данъци и дори да освобождават членове на групата от задължителна военна служба чрез подкупи.

Групата „Каракурт“ е атакувала над 54 компании, изнудвайки ги за суми в размер на най-малко 15 милиона долара. Золотаржов беше арестуван в Грузия през 2023 г. и екстрадиран в САЩ година по-късно, след като се призна за виновен.

Въпреки сложните схеми за прикриване на следите и защитата от чужди правителства, присъдата е ясен сигнал, че международното правосъдие намира начин да достигне до тези, които стоят зад мащабните кибератаки и използват цифровия свят за унищожаване на критична инфраструктура.

В кампанията за парламентарните избори на 19 април 2026 г. темите за ИТ, иновациите, изкуствения интелект и дигитализацията присъстват в програмите на водещите политически сили, но с различен фокус. При едни акцентът е върху електронното управление и публичните данни, при други – върху индустриализацията, образованието, инвестициите или административния контрол. Присъстват и инициативи, свързани с навлизането на изкуствения интелект (AI), но цялостни идеи за по-дългосрочно развитие като че ли липсват. Паралелно с това браншовите организации от технологичния сектор вече участват по-видимо в публичния дебат чрез общи позиции, секторни искания и преки срещи с институции. 

Какво е записано в платформите на основните политически сили

В документа „Силна България в силна Европа“  на ПП–ДБ коалицията записва увеличение на публичните и частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност до 2% от БВП, създаване на фонд за Индустрия 4.0, подкрепа за внедряване на изкуствен интелект, автоматизация и роботизация, развитие на български облак за отворена наука, повече отворени публични данни и позициониране на страната като център за AI, високопроизводителни изчисления и данни. В същия документ са записани и мерки за дигитализация на публичния сектор, както и за улеснено привличане на висококвалифицирани специалисти от трети държави чрез цифровизирани процедури.

Божидар Божанов: Програмата ни се основава на повече конкуренция, демокрация и свобода, както и на силен технологичен и иновационен фокус

Линията на ПП–ДБ стъпва и върху вече познатия им профил по електронното управление. При създаването на Министерството на електронното управление Божидар Божанов заяви, че ще се изгражда „нова визия на работещо електронно управление“, а темата за цифровата администрация остава една от видимите оси в политическите им позиции и през настоящата кампания.

При ГЕРБ технологичната тема е формулирана по-общо и е поставена в рамката на модернизацията, индустриализацията и образованието. На 16 януари тази година. Бойко Борисов заяви: „Модернизацията на страната е новата цел на ГЕРБ“, а в същото изказване добави, че „в нашата програма първа точка ще бъдат индустриализацията и иновациите“. На официалния сайт на ГЕРБ дигитализацията и модернизацията са посочени сред основните теми, но липсва акцент върху темата, свързана с AI..

При Румен Радев и коалицията „Прогресивна България“ темата за ИТ и иновациите е представена чрез връзката между изкуствен интелект, административна реформа и контрол на публичните разходи. При представянето на програмата на 19 март 2026 г. Румен Радев говори за „демонтаж на олигархичния модел“ и „ускорено икономическо развитие“, а икономическият екип на коалицията представи концепцията Sigma AI. Иван Василев, член на икономическия екип на „Прогресивна България“, я описва като система, чрез която „всички обществени поръчки да минават предварителен контрол с изкуствен интелект“.

В същото представяне Александър Пулев, също член на икономическия екип на „Прогресивна България“, каза, че коалицията ще предложи „инвестиционен омбудсман“, а също и че ще работи България да се превърне в държава, която „ускорява иновациите чрез масово внедряване на изкуствен интелект, цялостна административна реформа, обслужване на едно гише“. Минко Дудев постави акцент върху нови учебни програми, дуалното обучение и партньорствата между университети, БАН и частния сектор. Така публично представената платформа на „Прогресивна България“ комбинира AI, административни услуги, образование и инвестиционна среда.

При БСП темата за дигитализацията е поставена в икономически и образователен контекст. В раздела „Икономика“ на предизборните приоритети партията посочва, че икономическата трансформация се основава върху „цифровизация и водородна икономика“, а също и върху „нов индустриален модел за иновации“ чрез интегриране на политиките в образованието, науката и технологиите. В раздела „Образование и наука“ БСП акцентира върху връзката между учебната система и икономиката, включително цифровизацията на образованието. През 2025 г. Атанас Зафиров също свърза международното партньорство на партията с високите технологии и при посещение в завод на Xiaomi в Китай каза: „Бъдещето принадлежи на технологиите, а България има всички предпоставки да бъде част от това“.

При останалите партии в топ 10 – като „ДПС – Ново начало“, ИТН, „Възраждане“, МЕЧ и част от другите по-малки или средни формации – в публично видимите им позиции липсва ясно разработена програма, посветена специално на технологиите, изкуствения интелект, цифровата трансформация или ефекта им върху пазара на труда. При тях акцентът е насочен по-скоро към по-широки политически теми като доходи, социална политика, държавен контрол, институционални промени, икономическа стабилност, национален суверенитет, критика към управлението или секторни политики извън високите технологии.

Как се променя връзката между технологичния бранш и политиката

Извън самите партийни платформи, през последните две години се вижда и по-активно участие на браншовите организации в политическия разговор. На 16 декември 2024 г. БАИТ заедно с БАСКОМ, AIBEST, BESCO, БРАИТ, ICT Cluster, BAPRA и Българо-румънската търговска камара изпрати отворено писмо до политическите партии, в което призова за действия по влизането в еврозоната, върховенството на правото, образованието, регулаторната среда и Плана за възстановяване. Това е един от най-ясните общи публични документи, в които технологичният и свързаният с него бизнес сектор формулират искания към политическите сили.

Румен Радев подписа меморандум с БРАИТ за стратегическа приемственост в иновациите в България

През април 2025 г. БАИТ и представители на други ИТ организации влязоха и в по-конкретен разговор с държавата. Тогава те са провели дискусия с Министерството на електронното управление за централизацията на обществените поръчки в ИКТ сектора. Били са обсъдени и ефектите върху конкуренцията, пазара и достъпа на компаниите до процедурите.

Паралелно с това БРАИТ се утвърждава като по-широка представителна структура на високотехнологичния бизнес. Организацията обединява асоциации, клъстери и компании от софтуера, IT/ICT, AI, биотехнологиите, финтеха, агритеха, електронната търговия и други индустрии. През септември миналата година AIBEST пое ротационното председателство на БРАИТ след Доброслав Димитров, като се продължава практиката за споделено лидерство между ключовите клъстери и сдружения.

Нов момент в тази картина е меморандумът между Румен Радев / „Прогресивна България“ и БРАИТ. Съвсем насково беше анонсиран документът за „стратегическа приемственост в иновациите“, който е ясен пример за пряко взаимодействие между политически проект и браншовата организация в рамките на предизборната кампания.

Какво показват данните за пазара

На фона на тези политически и секторни позиции, данните за самия пазар сочат продължаващо значение на ИТ индустрията за българската икономика. Според БТА приходите на софтуерния сектор са нараснали с 11,5% през 2024 г., а прогнозата за 2025 г. е за нов ръст, като 87% от приходите идват от износ и общият обем на индустрията се очаква да достигне 11 млрд. лева.

Отделно от вътрешнополитическите програми, България вече участва и в европейски технологични инициативи, които също влияят върху публичния разговор. Европейската комисия в доклада Digital Decade 2025 посочва, че страната има напредък по свързаността, но остава под средното равнище на ЕС по цифрови умения, внедряване на технологии в бизнеса и редица показатели на цифровата трансформация.

Паралелно с това EuroHPC обяви разширяване на мрежата от AI Factories в Европа, като в България проектът е BRAIN++, свързан с развитието на AI инфраструктура и услуги. Страната вече разполага и с Discoverer – EuroHPC суперкомпютър, разположен в София.

Какво може да означава това за бизнеса?

Реализирането на проекти в областта на електронно управление, обслужване на едно гише, по-широк достъп до публични данни и цифровизация на администрацията определено ще доведат до намаляване на част от административните разходи за компаниите и ще ускорят процеси като регистрации, разрешителни, обществени поръчки и достъп до услуги. За технологичните компании и за фирмите, които инвестират в автоматизация, AI и индустриален софтуер, значение биха имали и мерките за научна инфраструктура, стимули за иновации, по-добра връзка между образование и бизнес, както и евентуални нови механизми за привличане на висококвалифицирани специалисти от чужбина. В същото време за пазара ще има значение и как ще се развият правилата за обществени поръчки, регулациите около данните, киберсигурността и достъпа на малки и средни компании до публични и европейски проекти. 

Какво може да означава това за работещите в ИТ индустрията?

За работещите в ИТ индустрията основният въпрос е как тези политики биха се отразили върху търсенето на конкретни умения и върху структурата на пазара на труда. Ако акцентът върху AI, автоматизацията, публичната дигитализация, киберсигурността и високопроизводителните изчисления се превърне в реални проекти, това би могло да увеличи търсенето на специалисти в области като machine learning, data engineering, cloud архитектура, DevOps, GovTech, информационна сигурност и enterprise софтуер. Паралелно с това по-силната връзка между университетите, бизнеса и публичните политики, която присъства в различна форма в платформите на няколко политически сили, може да повлияе и върху обучението, квалификацията и достъпа на нови кадри до сектора. За част от заетите в индустрията значение ще имат и по-широките фактори извън самите програми – като износа и пазарните данни, европейските AI и HPC инициативи и оценката на Европейската комисия за дигиталните умения и внедряването на технологии.

Застъпват ли въобще политическите платформи засиленото навлизане на AI и влиянието му върху икономиката, бизнеса и пазара на трудa?

Вижда се леко разпознаване на темата, но на практика липсва отделна подробна рамка за това как навлизането на AI ще се отрази на заетостта, квалификацията, регулациите и конкурентоспособността на различните сектори. 

Как реално навлизането на AI може да повлияе икономиката и защо е важно политиците го имат предвид?

Реалното навлизане на AI може да промени едновременно начина, по който компаниите организират работа, как държавата предоставя услуги и какви умения ще се търсят на пазара. То засяга не само ИТ индустрията, а и счетоводство, администрация, производство, логистика, здравеопазване, образование, медии, сигурност и правни услуги, където автоматизацията и генеративните системи могат да променят част от текущите задачи, да повишат производителността или да създадат нужда от нови роли и квалификации. Именно затова е важно политиците да имат ясна позиция не само за „иновации“ по принцип, а и за данните, изчислителната инфраструктура, киберсигурността, преквалификацията, образованието, регулациите и използването на AI в публичния сектор. Европейската комисия вече отчита, че България изостава по ключови показатели като цифрови умения и внедряване на технологии, докато европейските програми за AI Factories и HPC инфраструктура създават нови възможности за държави, които могат бързо да ги превърнат в политики, инвестиции и човешки капитал.

Някои примери от ЕС и САЩ

Подобни теми вече присъстват и в платформите на големи политически сили в Европа и САЩ. Още през 2024 г. манифеста си за европейските избори Европейската народна партия (ЕНП / EPP) записва, че ЕС трябва да бъде водеща сила в AI и предлага общоевропейски подход към развитието на изчислителна и технологична инфраструктура. В манифеста на Партията на европейските социалисти има отделен акцент върху контрола върху изкуствения интелект, онлайн правата и принципа human in control. В САЩ Демократическата партия включва раздел “Seizing the Promise and Managing the Risks of AI”, в който говори едновременно за ползите от AI и за рисковете, свързани с права, сигурност, конкуренция и пазара на труда. След завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом администрацията публикува актове като “Removing Barriers to American Leadership in Artificial Intelligence”и “Advancing Artificial Intelligence Education for American Youth”, които поставят акцент върху лидерството на САЩ в AI и образованието по темата.

Ако зависеше от вас и разполагахте с необходимите власт и средства – какво щяхте да промените в сферата на технологиите и AI? – коментирай или ни пиши на [email protected]

OpenAI признава, че AI печалбите може да се концентрират

В документа компанията директно предупреждава, че без намеса ползите от AI могат да се концентрират в малък брой компании, включително и в самите фирми, които изграждат технологията. Според OpenAI това би могло да задълбочи неравенството, като облагодетелства онези, които и без това вече са в силна позиция, а други – работници и други общности да изостанат. 

Това прави предложението особено интересно: една от компаниите, които най-активно развиват технологията, едновременно признава, че именно тя може да усили концентрацията на богатство, ако липсва нов механизъм за преразпределение. Според анализаторите това не е окончателен план, а по-скоро опит OpenAI да зададе рамката на дебата отрано. 

Идеята е за публичен фонд, който да плаща на гражданите

Според документа такъв фонд може да бъде създаден чрез сътрудничество между политици и AI компании, а след това да инвестира в дългосрочни активи, свързани както с AI фирми, така и с по-широката икономика, която внедрява технологията. Доходността от фонда според OpenAI би могла да се разпределя директно към гражданите, така че повече хора да имат участие в AI богатството, независимо дали вече притежават акции или други финансови активи. 

На практика това е опит да се даде по-широк обществен отговор на въпроса кой печели от автоматизацията. Вместо ползите да остават основно при акционерите и най-големите технологични компании, OpenAI предлага част от тази стойност да бъде превърната в по-директен обществен дивидент.

OpenAI поставя под въпрос и сегашната данъчна система

Компанията твърди още, че данъчната система може да се нуждае от промяна, ако AI започне да измества икономическата активност от заплати към корпоративни печалби, капиталови печалби и автоматизиран труд. В документа се посочва, че политиците биха могли да увеличат ролята на данъците върху капитала, да обмислят целеви налози върху устойчиви AI-driven печалби и да разгледат варианти за данъци, свързани с автоматизацията, като същевременно се запази финансирането за програми като Social Security, Medicaid и жилищна помощ. 

Компанията се опитва да стартира дебат преди шока от неравенството, породено от AI

Предложението е значимо не само заради амбицията си, а и защото идва от компания, която сама участва в надпреварата за създаване на технологията, която вероятно ще предизвика тези сътресения. OpenAI описва документа като ранен и изследователски набор от идеи, а не като завършен политически проект. 

Според официалното съобщение приложението позволява на потребителите да получават известия за ключови анонси и президентски укази, да гледат на живо брифинги и речи, да разглеждат медийна библиотека с видеа и снимки, да следят развитието по политически теми и да изпращат обратна връзка директно до администрацията. Белият дом описва продукта като мобилно изживяване, което обединява „актуализации в реално време, видео на живо, впечатляващи снимки и интелигентни push известия“ в една платформа.

В официалното видео за старта, публикувано от Белия дом на 30 март, президентът Доналд Тръмп описва приложението като начин потребителите да получат „достъп от първия ред“ до администрацията. Това подсилва ролята на продукта не само като комуникационен канал, но и като централен хъб за президентски послания. Формулировката пасва на по-широкото позициониране на приложението: по-бърз достъп до речи, брифинги, официални съобщения и политически приоритети, без пълна зависимост от традиционните медии или външни платформи.

Още при старта приложението беше пуснато едновременно в App Store и в Google Play. В официалното съобщение то е представено като „най-бързият и най-мощен начин да останете информирани и ангажирани с администрацията на Тръмп“, което подсказва, че Белият дом вижда продукта не просто като инструмент за известия, а като постоянна мобилна платформа за директно разпространение на послания към поддръжници и към по-широката публика. Приложението е достъпно само за потребители в САЩ. 

Изображение: Сайт на Белия Дом (скрийншот)

Представители на девет държави, сред които САЩ, Франция, Полша, Обединените арабски емирства и Мароко, представиха националните си подходи за въвеждане на технологии в образователните системи. Посланието беше ясно: политиките за AI все по-видимо се преместват от лабораториите към класната стая и към стратегиите на публичния сектор. По данни на Белия дом срещата е събрала политици и бизнес лидери в момент, когато изкуственият интелект вече се разглежда не само като учебен инструмент, а и като икономически и геополитически приоритет.

В основното си изказване Мелания Тръмп очерта три тенденции, които според нея ще оформят следващото поколение: персонализирано обучение с помощта на AI, поява на хуманоидни преподаватели за домашна употреба и по-широката връзка между технологии, образование и икономически растеж.

„Бъдещето на AI е персонифицирано – то ще приеме човешка форма“,

каза тя.

„Много скоро изкуственият интелект ще се премести от мобилните ни телефони в хуманоиди, които носят реална полезност.“

Мелания Тръмп използва форума и за представяне на Figure 3, описан от Белия дом като произведена в САЩ хуманоидна система. Тя го нарече „първия ми произведен в Америка хуманоиден гост в Белия дом“. Според администрацията това е първото официално представяне на подобна технология пред международни лидери в дипломатически контекст в Белия дом – ход, който превърна срещата и в демонстрация как въплътеният AI може да навлезе в образованието, домашната помощ и публичните услуги.

Първата дама обрисува този сценарий в езика на потребителските технологии. Тя прикани участниците да си „представят хуманоиден преподавател на име Платон“ – AI система, която е винаги на разположение и може в реално време да адаптира уроците към темпото на ученика, предварителните му знания и дори емоционалното му състояние.

„Платон ще осигурява персонализирано преживяване, съобразено с нуждите на всеки ученик. Платон е винаги търпелив и винаги на разположение“,

каза тя, но добави и предупреждение:

„Трябва да балансираме технологичния оптимизъм с предпазливост. Безопасността на следващото поколение винаги е на първо място.“

Наред с това Мелания Тръмп направи и по-широк индустриален аргумент, настоявайки за по-тясна координация между държавата и частния сектор. Позовавайки се на срещата в Държавния департамент, тя открои участието на компании като Meta, Microsoft, OpenAI, X, Palantir, Google, Zoom и Adobe.

„Можем да ускорим движението на цивилизацията напред, когато бизнесът доставя иновации, правителството осигурява мащаб, а капиталовите пазари финансират разпространението на тези нововъзникващи технологии“,

каза тя.

Събитието се вписва в по-широката линия на Белия дом за насърчаване на AI в образованието. Обявената цел на коалицията е да подпомага децата да учат, да се развиват и да успяват чрез безопасното и иновативно използване на напреднали технологии, като същевременно разширява достъпа до такива инструменти и поставя акцент върху дигиталната безопасност.

В по-широк план срещата беше едновременно дипломатически жест и сигнал накъде се измества разговорът за AI: отвъд абстрактния дебат за моделите и към реални системи, които съчетават софтуер, хардуер, образование и национална конкурентоспособност.

„Стоим на повратна точка заради изкуствения интелект – ерата на въображението“,

каза Мелания Тръмп.

„Тази технология може да пренареди съвременния световен ред и да преразпредели силата.“

Изображение: Официално видео, публикувано на сайта на Белия дом (скрийншот)

Проектът се изпълнява в рамките на мярката за интегриране на AI технологии с цел автоматизиране на процесите по предоставяне на информация и изготвяне на отговори на запитвания от граждани и бизнес. Според НАП това е една от най-значимите стъпки към реално въвеждане на изкуствен интелект в българската държавна администрация.

В новата фаза на проекта участват както Централното управление, така и служители от седемте териториални дирекции на агенцията. Системата е създадена така, че да подпомага служителите при общи и специализирани справки, включително по конкретни казуси, свързани с динамично променящото се данъчно и осигурително законодателство.

Според описанието на проекта AI платформата може да генерира отговори в реално време, което трябва да ускори обработката на запитвания и да подобри качеството на услугите за гражданите и бизнеса. Системата обединява нормативни актове, вътрешно-административни документи и актуални официални външни източници, така че да работи в контекст, близък до реалната административна практика.

Ключов елемент в проекта е, че системата използва единствено отворени модели, включително разработения от INSAIT езиков модел BgGPT. Именно този подход, според участниците в инициативата, я прави подходяща за публичния сектор, където точността на терминологията и разбирането на българската правна рамка са критично важни.

От НАП и INSAIT подчертават, че решението е разработено за работа в контролирана институционална среда и върху собствен хардуер. Това е важно не само от гледна точка на производителността, но и за ограничаване на риска от изтичане на данни — един от основните проблеми при внедряването на AI в държавни институции.

Следващите етапи предвиждат системата да бъде интегрирана по-дълбоко във вътрешните процеси и информационни системи на приходната агенция, съвместно с „Информационно обслужване“. Целта е тя да се използва ежедневно и пълноценно от над 7000 служители на НАП.

Проектът е част от по-широка инициатива на INSAIT, насочена към изграждане на AI суверенитет за българската държава. В този контекст НАП се позиционира като първата административна структура в страната, която въвежда масово BgGPT в ежедневната си работа. Според участниците в проекта комбинацията от национални отворени модели и собствена инфраструктура е практическа стъпка не само към технологическа независимост на България, но и към европейската цел за стратегическа автономия в областта на изкуствения интелект.

Изображение: Националната агенция за приходите (НАП); Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT)

За глобалните AI компании, които търсят електроенергия, капитал и бързина, държавите от Персийския залив доскоро изглеждаха като най-логичната следваща спирка. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства разполагат с пари, енергийни ресурси и ясна стратегическа амбиция да се превърнат в незаменим играч в следващата ера на изчислителната мощ. Именно затова OpenAI, Microsoft, Amazon, Oracle, Google и xAI постепенно бяха привлечени в разширяващата се AI орбита на региона.

Войната в Иран обаче променя тази картина. Това, което до неотдавна се представяше като естествена стартова площадка за следващия етап от AI инфраструктурата, вече изглежда като далеч по-сложен въпрос за сигурност, устойчивост и геополитически риск. И това не е маловажно притеснение. The Information наскоро съобщи, че конфликтът усложнява плановете на държавите от Залива да инвестират над 300 млрд. долара в центрове за данни, чипове и други AI проекти.

Тази сума има значение далеч отвъд региона. В момент, когато frontier AI компаниите отчаяно търсят едновременно финансиране и електроенергия, суверенният капитал от Залива и инфраструктурата, изградена там, започнаха да изглеждат като един от малкото реалистични отговори на огромния апетит на индустрията за изчислителен капацитет. Ако този поток се забави, последиците ще са значителни и далеч няма да се ограничат само до Рияд, Абу Даби и т.н..

Защо Заливът се превърна в толкова силен магнит

Причината е сравнително проста: Заливът предлага нещо, което САЩ и Европа все по-трудно осигуряват с необходимото темпо. Там има земя. Енергията е сравнително евтина. Правителствата действат бързо и централизирано. А суверенните фондове могат да планират в хоризонт от десетилетия, а не през следващото тримесечие. Именно тази комбинация превърна региона не просто в източник на пари, а в реална дестинация за hyperscale инфраструктура.

Reuters вече съобщи, че саудитската Humain изгражда значително AI присъствие с американски партньори, а проектът Stargate в ОАЕ е замислен като най-големият AI комплекс от центрове за данни извън Съединените щати. Именно проектът в Емирствата показва мащаба на амбицията. По данни на Reuters „Stargate UAE“, подкрепен от G42 заедно с OpenAI, Oracle, Nvidia, Cisco и SoftBank, трябва да започне работа през 2026 г., като крайната цел е кампус с капацитет от 5 гигавата в Абу Даби.

Председателят на Oracle Лари Елисън заяви, че платформата ще позволи на „всяка държавна агенция и всяка търговска институция в ОАЕ“ да свърже данните си с напреднали AI модели. Тази реплика добре показва как регионът иска да се позиционира: не просто като място за сървъри, а като територия, в която се концентрира AI капацитет от национален мащаб.

Саудитска Арабия е не по-малко амбициозна. Reuters съобщи, че Public Investment Fund е създал Humain, за да управлява AI технологии, инфраструктура, cloud платформи и напреднали модели, а американски производители на чипове и cloud партньори бързо са се включили в инициативата. Един от най-ясните сигнали за тази динамика беше новината на Reuters, че Humain е инвестирала 3 млрд. долара в рунда Series E на xAI, надграждайки партньорство за съвместно изграждане на 500 мегавата AI капацитет за центрове за данни.

Конфликтът превръща амбицията в риск

Точно затова войната в Иран е толкова дестабилизиращ фактор. Проблемът не е само, че правителствата може да бъдат принудени да пренаредят бюджетните си приоритети. По-важното е, че AI инфраструктурата зависи именно от онази стабилност, която конфликтът сега поставя под съмнение: сигурни енергийни доставки, надеждна логистика, предвидими застрахователни разходи, свободно движение на ръководни екипи и увереност, че един център за данни може да функционира като критична инфраструктура, а не като стратегическа уязвимост.

Анализатори и водещи медии вече сигнализират за промяната. The Information посочва, че войната ограничава достъпа до онова, което допреди малко изглеждаше като ключов източник на финансиране за енергоемките технологични компании. Reuters на свой ред съобщи, че AI амбициите на Залива и без това вече са попаднали в полето на американския стратегически надзор, проверките за сигурност и опасенията около експортния контрол. При по-напрегната регионална среда подобни проблеми, свързани с чувствителни елементи, по-скоро ще се задълбочават.

Именно тук започва да се пропуква и лъскавият разказ за AI растежа. Месеци наред Заливът се продаваше като по-бързото, по-евтиното и по-решителното място за строителство. Но AI центровете за данни не са стандартни инфраструктурни проекти. Те стоят на пресечната точка между националната сигурност, енергийната политика, веригите за доставки на полупроводници и cloud суверенитета. Войната в Иран показа колко бързо един пакет от предимства може да се превърне в пакет от рискове.

Вашингтон искаше Заливът “близо” – но при свои условия

Още миналата година Reuters съобщи, че Вашингтон гледа на по-дълбоките AI връзки със съюзниците си в Залива като на начин да задържи напредналата инфраструктура в технологичната орбита, ориентирана към САЩ. Дейвид Сакс, тогавашният специален експерт по въпросите на изкуствения интелект (AI) и крипто, заяви, че предишните експортни ограничения „никога не са били предназначени да обхващат приятели, съюзници и стратегически партньори“. Посланието беше ясно: държави като ОАЕ и Саудитска Арабия трябва да останат купувачи и строители в рамките на екосистема, водена от Америка, а не да бъдат тласкани към китайски алтернативи.

Но още преди настоящия конфликт най-големите AI кампус проекти, свързани с ОАЕ, не бяха окончателно уредени. Reuters съобщи през 2025 г., че многомилиардното споразумение между САЩ и ОАЕ за кампус за центрове за данни е далеч от финализиране заради продължаващи опасения във Вашингтон по отношение на сигурността и защитата на технологиите. С други думи, AI експанзията в Залива никога не е била просто икономически проект. Тя винаги е имала ясно геополитическо измерение.

Войната в Иран просто направи този факт невъзможен за игнориране.

Какво означава това за OpenAI, xAI, Microsoft, Amazon, Oracle и Google

За големите американски играчи регионът остава твърде важен, за да бъде изоставен. OpenAI търси в Залива и капитал, и инфраструктурни партньорства. xAI вече привлече директна подкрепа, свързана със Саудитска Арабия. Oracle е ключова част от изграждането на Stargate в Абу Даби. Amazon, Microsoft и Google също гледат на региона като на място, където могат да разширяват cloud и AI капацитета си, като едновременно укрепват отношенията си с правителства и суверенни инвеститори.

Базовата логика не се е променила: AI изисква огромни количества електроенергия и финансиране, а Заливът може да осигури и двете. Но инвестиционната теза вече изглежда по-малко като проста история за растеж и повече като тест за устойчивост. Големите компании ще трябва да си зададат не само въпроса дали регионът може да приеме следващото поколение изчислителна инфраструктура, а и дали може да го направи при условия на продължителна нестабилност. Бордове, инвеститори и инфраструктурни стратези почти сигурно ще преоценят този риск. Същото важи и за застрахователите. Най-вероятно и за правителствата.

По-големият урок за AI индустрията

По-дълбокият извод е, че надпреварата за AI инфраструктура вече не е само история за развитие на технологиите. Тя е едновременно история за енергията, за капитала и все повече за войната и сигурността. През по-голямата част от последната година индустрията говореше за чипове, разходи за обучение на модели и недостиг на електроенергия. Заливът изглеждаше като решение и по трите линии.

Войната в Иран напомни на инвеститорите и ръководителите, че географията на AI е почти толкова важна, колкото и самата AI стратегия. Регионът все още може да се превърне в един от ключовите AI коридори в света. Парите са там. Амбицията е там.

Партньорствата не са изчезнали. Но очакването, че изграждането ще върви гладко – че Заливът може да бъде голямата стабилна територия на AI – вече е сериозно разклатено.

А за индустрия, която разчита почти толкова на доверие, колкото и на изчислителна мощ, това може да се окаже най-важната промяна от всички.

Изображение: AI Generated

Съдебният иск беше подаден след като служители на Министерството на отбраната определиха Anthropic като риск за веригата за доставки миналата седмица, позовавайки се на опасения за националната сигурност. Това се случи след изказване на главния изпълнителен директор на компанията, Дарио Амодей, който заяви, че Antropic няма да позволи AI моделът Claude да се използва за автономни оръжия или за наблюдение на американското общество. Anthropic заявява, че решението на администрацията поставя компанията в „черния списък“, блокирайки доставчиците на Пентагона от това да използват Claude. Според Anthropic това е опит да се накаже компанията за настояването за предпазните мерки при употреба на AI.

Anthropic на кръстопът: напрежение с Пентагона, оценка от $380 млрд. и бъдещето на AI

Федералното правителство репресира водещ разработчик на граничен AI заради придържането му към позицията на тема безопасността на ИИ и ограниченията на собствения му модел на ИИ – теми от голямо обществено значение – в нарушение на Конституцията и законите на Съединените щати,

според Anthropic, като се добавя също, че служители на Тръмп „се стремят да унищожат икономическата стойност, създадена от една от най-бързо развиващите се частни компании в света“.

Anthropic беше обозначена като „риск за веригата на доставки“ след проведената през февруари среща между министъра на отбраната Питър Хегсет и главния изпълнителен директор на Anthropic, Дарио Амодей. Експерти по национална сигурност твърдят, че подобен етикет обикновено се прилага за чуждестранни контрагенти, които биха могли да представляват заплаха за интересите на САЩ. Това прави използването на черния списък срещу американска компания изключително необичайно.

След обозначението, Доналд Тръмп заяви в социалните медии, че всички федерални агенции ще спрат да използват AI инструментите на Anthropic.

Anthropic беше първата AI лаборатория, използвана от американски служители в класифицирани мрежи. Но от началото на конфликта, служители на Пентагона заявиха, че xAI на Илон Мъск и ChatGPT на OpenAI са одобрени за използване в класифицирани системи.

Въпреки че Anthropic се противопоставя категорично на администрацията относно използването на AI за смъртоносни оръжия и масово наблюдение, компанията отбелязва в иска си, че от 2024 г. насам сътрудничи с контрагенти по национална сигурност, като Palantir, подкрепяйки правителството в операции като „бърза обработка на сложни данни, идентифициране на тенденции, рационализиране на прегледа на документи и подпомагане на държавните служители да вземат по-информирани решения в ситуации, чувствителни към неотложност“.

Изображение: Flickr/World Economic Forum/ Sandra Blaser; Edited – 10.03.2026

Изображение: U.S. Department of Defense / Chad J. McNeeley (Public Domain), via Wikimedia Commons. – 10.03.2026

Жените предприемачи в България и Европа продължават да имат ограничен достъп до рисков капитал, особено в стратегически високотехнологични сектори, показва ново европейско изследване, подкрепено от Европейската комисия и Европейския парламент. Данните сочат, че преодоляването на този инвестиционен дисбаланс може да се превърне в реален двигател за икономически растеж и конкурентоспособност. Изводите са представени в доклада The Gender Investment Gap, който анализира как се разпределят инвестициите в технологични компании в Европа и кой участва във вземането на инвестиционни решения.

Изследването поставя специален фокус върху т.нар. deep tech – компании, базирани на научни открития и напреднало инженерство, често произлизащи от университети и изследователски центрове. Това включва области като изкуствен интелект, енергийни и климатични технологии, биотехнологии, медицински технологии, индустриално производство и др. За разлика от потребителските дигитални услуги, тези компании изискват по-големи първоначални инвестиции и по-дълъг период на развитие, но именно те са в основата на дългосрочната индустриална устойчивост, технологичната независимост и икономическата сигурност на Европа.

Според анализа:

• Стартъпи с поне една жена сред основателите си привличат едва 14,4% от инвестиционните рундове и около 12% от общия обем рисков капитал в Европа;
• В deep tech сектора около 80% от компаниите са основани изцяло от мъже; тези компании получават близо 90% от общия обем финансиране чрез рисков капитал;
• Жените са слабо представени не само сред предприемачите, но и сред фонд мениджърите и инвестиционните комитети, които вземат решенията за разпределение на капитала;

За държави като България – с добре подготвени технически кадри и развиваща се стартъп екосистема – тези тенденции означават пропусната възможност иновациите да се развиват и мащабират на местно ниво.

Докладът стъпва на 11-месечно проучване, което комбинира количествени данни с 81 задълбочени интервюта с предприемачи, инвеститори, фонд мениджъри, публични финансови институции и европейски политици, както и 12 събития в различни държави с участието на над 1000 представители. Целта на инициативата е не само да се измери мащабът на проблема, но и да се разберат причините зад него.

По думите на еврокомисаря за стартъпи, научни изследвания и иновации Екатерина Захариева въпросът е икономически – когато компании, ръководени от жени, получават едва 2–3% от рисковия капитал, проблемът е в начина, по който се разпределят инвестициите, а не в липсата на идеи или капацитет.

От всеки 100 евро рисков капитал, по-малко от 3 евро се инвестират в екипи, ръководени от жени, и само около 15 евро за смесени екипи. Въпреки рекордно високите обеми на инвестиции, този дисбаланс почти не се е променил,

посочва Захариева. Според нея измерването на тези разлики е ключова предпоставка за по-ефективни инвестиционни решения и за повишаване на конкурентоспособността на Европа.

Европа не може да си позволи да пренебрегне творческия и предприемачески потенциал на половината от населението си,

смята еврокомисарят.

Според Денис Христов, ръководител сектор „Бизнес анализи и развитие“ във Фонда на фондовете, публичните финансови инструменти имат ключова роля за по-малки пазари като българския.

България е сред водещите страни по брой жени с IT образование. Силното присъствие на българките в сектора на информационните технологии е и една от причините у нас да виждаме повече жени предприемачи.

По думите му именно европейските финансови инструменти – дялово финансиране, гаранции и заеми – са от голяма полза за българските стартъпи, а значителна част от компаниите с рисков капитал у нас не биха съществували без тази подкрепа.

Ключов резултат от проекта е създаването на интерактивен европейски дашборд – платформата обединява данни за над 70 000 технологични компании в Европа (2020–2025) и позволява сравнения по държави, сектори и етапи на финансиране. Целта е да се изгради устойчива европейска база данни, която да подпомага политики и инвестиционни решения, основани на реални измерими показатели.

Европа не страда от липса на жени иноватори, а от липса на последователни системи за измерване, финансиране и надграждане на техните идеи, сочи основният извод от доклада. За България това означава възможност – чрез по-добро използване на европейските инструменти и данните зад тях – да задържи и развие високотехнологичен предприемачески потенциал с реален принос към икономическия растеж. Чрез комбинирането на обща база данни с пряко участие в цялата екосистема проектът полага основите за по-информирано разработване на политики, по-добри инвестиционни решения и по-силна и приобщаваща европейска екосистема за дълбоки технологии.

Обобщените изводи от доклада са достъпни тук.

Малко компании олицетворяват това напрежение толкова ясно, колкото Anthropic.

Договор за отбрана под напрежение

Министерството на отбраната на САЩ е одобри използването на авангардни AI системи на Anthropic за класифицирани задачи. Въпреки това около партньорството се натрупва напрежение заради ограниченията, които компанията поставя върху начина, по който технологията ще бъде използвана.

Anthropic, Пентагона и операцията срещу Мадуро или ролята на AI в чувствителните военни операции

Anthropic, ръководена от главния изпълнителен директор Дарио Амодей, очертава ясни „червени линии“ – системите ѝ да не бъдат използвани за автономни оръжия или за вътрешно наблюдение. Това е продължение на дългогодишния ѝ фокус върху безопасността и т.нар. alignment на AI моделите. Подобни ограничения обаче поставят компанията в конфликт с части от Пентагона, които оценяват доколко могат да разчитат на комерсиални frontier модели за чувствителни операции.

Под въпрос е договор, оценяван на до 200 млн. долара. Американските военни анализират дали ограниченията няма да усложнят внедряването. В случай на провал те обмислят и дали да не забранят техни подизпълнители да използват модели на Anthropic. На фона на конкуренти като OpenAI, Google и xAI, които активно разширяват отношенията си с отбранителния сектор, напрежението може да има последствия далеч отвъд Вашингтон.

От лаборатория до AI гигант

Спорът идва в ключов момент за Anthropic. Основана през 2021 г. от бивши изследователи на OpenAI, сред които водещите Дарио и Даниела Амодей – брат и сестра, компанията стартира като изследователска лаборатория, фокусирана върху безопасността на AI. Първоначално подкрепена с около 700 млн. долара от инвеститори като Lightspeed Venture Partners и Spark Capital, тя влиза в AI надпреварата с оценка от няколко милиарда долара.

Anthropic се доближава до ново финансиране от $20 млрд.

Глобалният бум на AI обаче променя траекторията ѝ. Многомилиардни стратегически инвестиции от Amazon и Google ускоряват развитието на моделите от семейството Claude и интеграцията им в корпоративни и облачни екосистеми по света. По-рано този месец Anthropic привлече нов рунд финансиране, който повиши оценката на компанията на 380 млрд. долара. С над 57 млрд. долара набран капитал досега, Anthropic обмисля IPO в рамките на следващите 12–18 месеца. Анализаторите оценяват това като една от най-значимите технологични публични емисии на десетилетието.

Философия, изградена върху безопасността

Въпреки мащаба си Anthropic продължава да изгражда идентичността си около безопасността. Компанията въведе концепцията за „Constitutional AI“ – метод за обучение, при който принципи и етични рамки се вграждат директно в поведението на модела с цел ограничаване на вредни или дестабилизиращи последици.

Дарио Амодей е сред най-знаковите лидери по темата за рисковете от развитието на AI. През 2023 г. той заяви в подкаст интервю, че съществува 10–25% вероятност изкуственият интелект да доведе до унищожение на човечеството – позиция, която постави AI в лагера на т.нар. „екзистенциален риск“. По-късно той уточни, че става дума за израз на несигурност, а не за неизбежен сценарий.

През октомври 2024 г. Амодей публикува обширно есе, в което очерта по-оптимистична визия, а именно – AI като ускорител на научни открития, революция в медицината и двигател на икономически растеж. Смяната на тона не означава отстъпление от темата за риска, а опит за баланс между предпазливост и вяра в трансформационния потенциал.

Политическо позициониране

Политическата стратегия на Anthropic отразява сходна двойственост. Компанията подкрепя федерална регулация на AI, международна координация и лицензиране на най-мощните модели. По информация на The New York Times този месец тя назначава в борда си Крис Лидъл – бивш заместник-ръководител на администрацията в първия мандат на Доналд Тръмп.

Тест с дългосрочни последици

Напрежението с Пентагона поставя по-дълбок въпрос пред цялата индустрия: възможно ли е frontier моделите да бъдат едновременно конкурентоспособни и етично ограничени в среда с висок залог? Докато правителствата интегрират AI в отбраната и разузнаването, а корпорациите го внедряват във финанси, здравеопазване и производство, границата между иновация и надзор става все по-оспорвана.

Затова изходът от спора между Anthropic и Министерството на отбраната може да се окаже определящ за това ще се използва и контролира най-мощната технология на нашето време.

Изображение: Flickr/World Economic Forum/ Sandra Blaser