Цветелина Ненкова, маркетинг мениджър на най-голямата българска хостинг компания СуперХостинг.БГ, коментира:

“Добрата новина е, че българският бизнес в голямата си част вече е осъзнал нуждата от дигитализация и търси решения в тази област. Същевременно профилът на купувачите у нас става все по-разнообразен, както и този на продуктите, поръчвани онлайн. Българите вече оценяват предимствата на електронната търговия и близо две години след началото на пандемията можем да твърдим, че процесите по ускорена дигитализация, започнали спонтанно с нея, вече са устойчива тенденция, която ще се запази във времето.”

29 процентни пункта увеличение на онлайн продажбите

Според European Е-commerce Report 2021, ръстът при онлайн продажбите към крайни потребители у нас през 2021 г. Спрямо 2020 г. се очаква да е с 29% пункта. Секторът увеличава своята тежест и вече е 2.5% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на България.

Сериозен потенциал за растеж

Все още едва 52% от фирмите в България имат собствен уебсайт, а 11.8% от тях продават онлайн. Цветелина Ненкова от СуперХостинг.БГ, добавя:

“Тези данни показват, че у нас браншът тепърва има потенциал да расте с по-бързи темпове. Това ще доведе до повишаване конкурентоспособността на търговците и генериране на повече бизнес за обслужващите технологични сегменти като уеб дизайн, уеб разработка, хостинг услуги и дигитален маркетинг.”

Дрехи, обувки и аксесоари са сред най-продаваните стоки онлайн

Според данни на Българска Е-комерс асоциация (БЕА) и Националния статистически институт (НСИ), българите се доверяват най-вече на местни търговци за своите покупки по интернет, следвани от тези от други страни членки на Европейския съюз (ЕС) и

едва след това на търговците извън него. Сред най-често поръчваните стоки и услуги онлайн у нас са дрехи, обувки и аксесоари (75%), спортни стоки (24%), мебели и стоки за дома (22%), настаняване в хотели (19.4%), и доставки от ресторанти (18.9%).

Как се позиционираме спрямо другите в Европа

За региона на Източна Европа (част от който е и България) 78% от населението има достъп до интернет, а 44% от тях пазаруват онлайн.

Пазаруващите онлайн европейци са значително повече от българите в процентно съотношение – 75% от общото население на ЕС. Най-купуваните от тях стоки и услуги за последните три месеца са дрехи (63%), стрийминг услуги (31%), както и мебели и пособия за дома (29%).

Интернет потреблението у нас се увеличава

Данни на  НСИ сочат, че през последните четири години интернет потреблението у нас се е увеличило с 12 пункта. За този растеж в областта на дигитализацията безспорно допринася пандемията от COVID-19, която подтикна голяма част от бизнесите да използват интернет, за да се позиционират на международния пазар, както и много от потребителите да учат, комуникират и да се забавляват в мрежата.

Мобилният телефон- най-използваното устройство за сърфиране

Най-използваното средство за сърфиране онлайн е мобилният телефон (72%), следван от лаптопа (31%) и настолния компютър (26%). Освен за комуникация, интернет все повече се използва за четене на новинарски сайтове, вестници и списания. Интересна тенденция е също, че делът на използващите онлайн банкиране българи се е удвоил през последните 3 години, достигайки до 15% от потребителите на интернет у нас.

Какво предстои 

Цветелина Ненкова от СуперХостинг.БГ, споделя:

“През новата година браншът ще се развива още по-динамично, под влияние на инерцията, натрупана от пандемията, на повишения интерес към SaaS платформите, както и на редица нови технологии, навлизащи в бранш.”

Според нея, сред най-интересните технологии, които ще оказват влияние върху този дигитален сегмент, са чатботовете и изкуственият интелект, мобилните комуникации и устройства, виртуалната реалност и зараждащите се нови виртуални метавселени, както и блокчейн.

Можете ли да разкажете за дейността на ИКТ Клъстер Варна? От кога съществува, как бе създаден и какви са неговите функции?

ИКТ Клъстер Варна е сдружение с нестопанска цел, учредено през 2008 година, след  продължителна подготовка. Клъстерът обединява компании от сектора на информационните и комуникационни технологии на територията на община Варна. Неговата основна функция е обменът на ноу-хау и добрите практики за развитие на бизнес в областта на ИКТ.

“Софтуерният бранш се разраства със забележителни темпове на територията на цялата страна. Броят на ИТ компаниите във Варна, както и броят на ИТ специалистите, работещи в града, може лесно да бъде изведен от справките на НСИ или от специализирани източници за информация.”

По какъв начин Клъстера подпомага местния ИТ бранш?

Сдружението оперира на регионално ниво, като основните приоритетни оси на дейност се свеждат на първо място до заздравяване на връзките между компаниите и университетите, тъй като те са основен източник за осигуряване на специалисти за бранша. Също, предоставяне на възможност за обмен, както на добрите практики, така и на трендовете в развитието на информационните технологии с цел подобряване на пазарната среда. Подкрепянето на сътрудничеството между всички заинтересовани страни при подготовка на ИКТ политиките, както и създаване на мрежа от иновативни компании и партньори и влияе благоприятно върху устойчивостта на средата в регион Варна.

Какви са наблюденията ви върху ИТ развитието на Варна? Какво се случи за последните години и какво предстои?

През последните години Варна придоби статут на желан град за работа и живеене в България. Преориентирането на инвестициите на бизнеса в града, наред с промотирането на сектора в академичните среди е безспорна рецепта на развитие. Варна разполага с потенциала да бъде регионален ИТ хъб.

Ако желаете да прочетете цялото интервю с Емил Цанков и още много истории за успеха и развитието на технологичния сектор в България, присъединете се към общността на DevStyleR от #Тech професионалисти, иноватори и ентусиасти тук.