Форумът премина в два панела – „Изкуственият интелект в помощ на образователния процес – една година по-късно“ и „Новата роля на учителя“.

Първата дискусия отвори въпроса за реалните промени, настъпили през последната година след навлизането на инструментите с изкуствен интелект в образованието. В нея участваха шест панелисти включително и заместник-министърът на образованието и науката Таня Панчева. Главно към нея бяха отправени множество въпроси, свързани с подготвяната нова обучителна програма и готовността на българската образователна система за по-широко прилагане на технологии с изкуствен интелект. Темата предизвика активен интерес от аудиторията, а обменът на мнения между участници и публика на моменти прерасна в дебат.

Втората дискусия беше посветена на променящата се роля на учителя заедно дигитална трансформация и реалните условия предлагани от МОН. Сред участниците бяха учениците от ТУЕС към ТУ-София Калоян Анастасов и Дарий Топузов, носител на наградата „Джон Атанасов“, Пламен Тошев от Acronis България, както и Биляна Илиева, заместник-директор на СУ за европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ“ в Русе.

Дискусията открои значението на адаптирането на изкуствения интелект в образованието и необходимостта от по-добра координация между университетите и училищата.

Изображение: Екип DevStyleR

Пет години по-късно, през 2019 година Сривастава и Гуо се срещат отново, когато той и представя нещо много по-обещаващо: инструменти, които улесняват създаването и използването на приложения за изкуствен интелект. 

Въпреки че това се случва години преди пускането на ChatGPT и масовата консумация на AI. По това време Гуо е обедена, че все повече фирми скоро ще се обърнат към изкуствения интелект и ще се нуждаят от евтини и ефективни начини да го използват. Тя написва чек за 1,5 милиона долара за идея, която по-късно вече е развита и оформена като брандът Baseten. 

„Всичко, което имахме, беше някаква идея за компания, нахвърляна на лист хартия“,

казва Сривастава.

През първите четири години компанията не печели нищо, защото в този период се е гледало с недоверие към изкуствения интелект.

Днес Baseten се оценява на 5 милиарда долара, като приходите са нараснали над 10 пъти през изминалата година. Гуо инвестира във всеки кръг, първо от Greylock, а след това от собствената си компания за рисков капитал Conviction, която тя стартира през октомври 2022 г. Tя казва, че днес делът ѝ струва 10 пъти повече от първоначалната си стойност. 

Изображение: Скрийншот YouTube

ИТ специалист от Бангалор създаде сатиричен бутон „Уволниха ме“, който с един клик прави целия код на компанията публичен. Разработчикът сподели забавно видео на джаджата, която изпраща автоматични съобщения до мениджърите и трие работни файлове при активиране.

ai layoffs are getting out of hands so I built “I GOT FIRED” button 🚨

one click, and it makes entire company codebase public, pushes .env secrets to public repo, drops staging db and finally notifies my lawyer 🙂

I hope I never need it but it’s ready 👍🏻 pic.twitter.com/ThDhM5ataM

— Pankaj (@the2ndfloorguy) May 20, 2026

“Това е просто шега и забавен проект, вдъхновен от постоянния страх от съкращения в ИТ индустрията напоследък” ,

пояснява авторът в социалните мрежи. Макар устройството да не е истинско оръжие за отмъщение, то бързо стана хит сред колегите му, доказвайки защо този сатиричен бутон „Уволниха ме“ събра милиони гледания в интернет.

В кампанията за парламентарните избори на 19 април 2026 г. темите за ИТ, иновациите, изкуствения интелект и дигитализацията присъстват в програмите на водещите политически сили, но с различен фокус. При едни акцентът е върху електронното управление и публичните данни, при други – върху индустриализацията, образованието, инвестициите или административния контрол. Присъстват и инициативи, свързани с навлизането на изкуствения интелект (AI), но цялостни идеи за по-дългосрочно развитие като че ли липсват. Паралелно с това браншовите организации от технологичния сектор вече участват по-видимо в публичния дебат чрез общи позиции, секторни искания и преки срещи с институции. 

Какво е записано в платформите на основните политически сили

В документа „Силна България в силна Европа“  на ПП–ДБ коалицията записва увеличение на публичните и частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност до 2% от БВП, създаване на фонд за Индустрия 4.0, подкрепа за внедряване на изкуствен интелект, автоматизация и роботизация, развитие на български облак за отворена наука, повече отворени публични данни и позициониране на страната като център за AI, високопроизводителни изчисления и данни. В същия документ са записани и мерки за дигитализация на публичния сектор, както и за улеснено привличане на висококвалифицирани специалисти от трети държави чрез цифровизирани процедури.

Божидар Божанов: Програмата ни се основава на повече конкуренция, демокрация и свобода, както и на силен технологичен и иновационен фокус

Линията на ПП–ДБ стъпва и върху вече познатия им профил по електронното управление. При създаването на Министерството на електронното управление Божидар Божанов заяви, че ще се изгражда „нова визия на работещо електронно управление“, а темата за цифровата администрация остава една от видимите оси в политическите им позиции и през настоящата кампания.

При ГЕРБ технологичната тема е формулирана по-общо и е поставена в рамката на модернизацията, индустриализацията и образованието. На 16 януари тази година. Бойко Борисов заяви: „Модернизацията на страната е новата цел на ГЕРБ“, а в същото изказване добави, че „в нашата програма първа точка ще бъдат индустриализацията и иновациите“. На официалния сайт на ГЕРБ дигитализацията и модернизацията са посочени сред основните теми, но липсва акцент върху темата, свързана с AI..

При Румен Радев и коалицията „Прогресивна България“ темата за ИТ и иновациите е представена чрез връзката между изкуствен интелект, административна реформа и контрол на публичните разходи. При представянето на програмата на 19 март 2026 г. Румен Радев говори за „демонтаж на олигархичния модел“ и „ускорено икономическо развитие“, а икономическият екип на коалицията представи концепцията Sigma AI. Иван Василев, член на икономическия екип на „Прогресивна България“, я описва като система, чрез която „всички обществени поръчки да минават предварителен контрол с изкуствен интелект“.

В същото представяне Александър Пулев, също член на икономическия екип на „Прогресивна България“, каза, че коалицията ще предложи „инвестиционен омбудсман“, а също и че ще работи България да се превърне в държава, която „ускорява иновациите чрез масово внедряване на изкуствен интелект, цялостна административна реформа, обслужване на едно гише“. Минко Дудев постави акцент върху нови учебни програми, дуалното обучение и партньорствата между университети, БАН и частния сектор. Така публично представената платформа на „Прогресивна България“ комбинира AI, административни услуги, образование и инвестиционна среда.

При БСП темата за дигитализацията е поставена в икономически и образователен контекст. В раздела „Икономика“ на предизборните приоритети партията посочва, че икономическата трансформация се основава върху „цифровизация и водородна икономика“, а също и върху „нов индустриален модел за иновации“ чрез интегриране на политиките в образованието, науката и технологиите. В раздела „Образование и наука“ БСП акцентира върху връзката между учебната система и икономиката, включително цифровизацията на образованието. През 2025 г. Атанас Зафиров също свърза международното партньорство на партията с високите технологии и при посещение в завод на Xiaomi в Китай каза: „Бъдещето принадлежи на технологиите, а България има всички предпоставки да бъде част от това“.

При останалите партии в топ 10 – като „ДПС – Ново начало“, ИТН, „Възраждане“, МЕЧ и част от другите по-малки или средни формации – в публично видимите им позиции липсва ясно разработена програма, посветена специално на технологиите, изкуствения интелект, цифровата трансформация или ефекта им върху пазара на труда. При тях акцентът е насочен по-скоро към по-широки политически теми като доходи, социална политика, държавен контрол, институционални промени, икономическа стабилност, национален суверенитет, критика към управлението или секторни политики извън високите технологии.

Как се променя връзката между технологичния бранш и политиката

Извън самите партийни платформи, през последните две години се вижда и по-активно участие на браншовите организации в политическия разговор. На 16 декември 2024 г. БАИТ заедно с БАСКОМ, AIBEST, BESCO, БРАИТ, ICT Cluster, BAPRA и Българо-румънската търговска камара изпрати отворено писмо до политическите партии, в което призова за действия по влизането в еврозоната, върховенството на правото, образованието, регулаторната среда и Плана за възстановяване. Това е един от най-ясните общи публични документи, в които технологичният и свързаният с него бизнес сектор формулират искания към политическите сили.

Румен Радев подписа меморандум с БРАИТ за стратегическа приемственост в иновациите в България

През април 2025 г. БАИТ и представители на други ИТ организации влязоха и в по-конкретен разговор с държавата. Тогава те са провели дискусия с Министерството на електронното управление за централизацията на обществените поръчки в ИКТ сектора. Били са обсъдени и ефектите върху конкуренцията, пазара и достъпа на компаниите до процедурите.

Паралелно с това БРАИТ се утвърждава като по-широка представителна структура на високотехнологичния бизнес. Организацията обединява асоциации, клъстери и компании от софтуера, IT/ICT, AI, биотехнологиите, финтеха, агритеха, електронната търговия и други индустрии. През септември миналата година AIBEST пое ротационното председателство на БРАИТ след Доброслав Димитров, като се продължава практиката за споделено лидерство между ключовите клъстери и сдружения.

Нов момент в тази картина е меморандумът между Румен Радев / „Прогресивна България“ и БРАИТ. Съвсем насково беше анонсиран документът за „стратегическа приемственост в иновациите“, който е ясен пример за пряко взаимодействие между политически проект и браншовата организация в рамките на предизборната кампания.

Какво показват данните за пазара

На фона на тези политически и секторни позиции, данните за самия пазар сочат продължаващо значение на ИТ индустрията за българската икономика. Според БТА приходите на софтуерния сектор са нараснали с 11,5% през 2024 г., а прогнозата за 2025 г. е за нов ръст, като 87% от приходите идват от износ и общият обем на индустрията се очаква да достигне 11 млрд. лева.

Отделно от вътрешнополитическите програми, България вече участва и в европейски технологични инициативи, които също влияят върху публичния разговор. Европейската комисия в доклада Digital Decade 2025 посочва, че страната има напредък по свързаността, но остава под средното равнище на ЕС по цифрови умения, внедряване на технологии в бизнеса и редица показатели на цифровата трансформация.

Паралелно с това EuroHPC обяви разширяване на мрежата от AI Factories в Европа, като в България проектът е BRAIN++, свързан с развитието на AI инфраструктура и услуги. Страната вече разполага и с Discoverer – EuroHPC суперкомпютър, разположен в София.

Какво може да означава това за бизнеса?

Реализирането на проекти в областта на електронно управление, обслужване на едно гише, по-широк достъп до публични данни и цифровизация на администрацията определено ще доведат до намаляване на част от административните разходи за компаниите и ще ускорят процеси като регистрации, разрешителни, обществени поръчки и достъп до услуги. За технологичните компании и за фирмите, които инвестират в автоматизация, AI и индустриален софтуер, значение биха имали и мерките за научна инфраструктура, стимули за иновации, по-добра връзка между образование и бизнес, както и евентуални нови механизми за привличане на висококвалифицирани специалисти от чужбина. В същото време за пазара ще има значение и как ще се развият правилата за обществени поръчки, регулациите около данните, киберсигурността и достъпа на малки и средни компании до публични и европейски проекти. 

Какво може да означава това за работещите в ИТ индустрията?

За работещите в ИТ индустрията основният въпрос е как тези политики биха се отразили върху търсенето на конкретни умения и върху структурата на пазара на труда. Ако акцентът върху AI, автоматизацията, публичната дигитализация, киберсигурността и високопроизводителните изчисления се превърне в реални проекти, това би могло да увеличи търсенето на специалисти в области като machine learning, data engineering, cloud архитектура, DevOps, GovTech, информационна сигурност и enterprise софтуер. Паралелно с това по-силната връзка между университетите, бизнеса и публичните политики, която присъства в различна форма в платформите на няколко политически сили, може да повлияе и върху обучението, квалификацията и достъпа на нови кадри до сектора. За част от заетите в индустрията значение ще имат и по-широките фактори извън самите програми – като износа и пазарните данни, европейските AI и HPC инициативи и оценката на Европейската комисия за дигиталните умения и внедряването на технологии.

Застъпват ли въобще политическите платформи засиленото навлизане на AI и влиянието му върху икономиката, бизнеса и пазара на трудa?

Вижда се леко разпознаване на темата, но на практика липсва отделна подробна рамка за това как навлизането на AI ще се отрази на заетостта, квалификацията, регулациите и конкурентоспособността на различните сектори. 

Как реално навлизането на AI може да повлияе икономиката и защо е важно политиците го имат предвид?

Реалното навлизане на AI може да промени едновременно начина, по който компаниите организират работа, как държавата предоставя услуги и какви умения ще се търсят на пазара. То засяга не само ИТ индустрията, а и счетоводство, администрация, производство, логистика, здравеопазване, образование, медии, сигурност и правни услуги, където автоматизацията и генеративните системи могат да променят част от текущите задачи, да повишат производителността или да създадат нужда от нови роли и квалификации. Именно затова е важно политиците да имат ясна позиция не само за „иновации“ по принцип, а и за данните, изчислителната инфраструктура, киберсигурността, преквалификацията, образованието, регулациите и използването на AI в публичния сектор. Европейската комисия вече отчита, че България изостава по ключови показатели като цифрови умения и внедряване на технологии, докато европейските програми за AI Factories и HPC инфраструктура създават нови възможности за държави, които могат бързо да ги превърнат в политики, инвестиции и човешки капитал.

Някои примери от ЕС и САЩ

Подобни теми вече присъстват и в платформите на големи политически сили в Европа и САЩ. Още през 2024 г. манифеста си за европейските избори Европейската народна партия (ЕНП / EPP) записва, че ЕС трябва да бъде водеща сила в AI и предлага общоевропейски подход към развитието на изчислителна и технологична инфраструктура. В манифеста на Партията на европейските социалисти има отделен акцент върху контрола върху изкуствения интелект, онлайн правата и принципа human in control. В САЩ Демократическата партия включва раздел “Seizing the Promise and Managing the Risks of AI”, в който говори едновременно за ползите от AI и за рисковете, свързани с права, сигурност, конкуренция и пазара на труда. След завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом администрацията публикува актове като “Removing Barriers to American Leadership in Artificial Intelligence”и “Advancing Artificial Intelligence Education for American Youth”, които поставят акцент върху лидерството на САЩ в AI и образованието по темата.

Ако зависеше от вас и разполагахте с необходимите власт и средства – какво щяхте да промените в сферата на технологиите и AI? – коментирай или ни пиши на [email protected]

Представяме ви мненията по тази тема на едни от водещите специалисти в ИТ индустрията:

Александър Хаджидимитров, Ръководител отдел Консултанти в Тим ВИЖЪН България 

Ангел Свещников, Основател и Продуктов Лидер в B1 IT Consult

Пламен Боев, основател на Zeron ERP

Искрен Чернев, Deepinfra

Оптимизиране на времето

Ангел Свещников споделя, че интегрирането на AI постави началото на много позитивни промени. Една от тях е именно оптимизиране на времето и постигането на по-бързи резултати, както и намаляване на разходите.

Той споделя, че много повече време отнема на един служител да направи сам проучване, отколкото с помощта на AI – изкуственият интелект може да потърси и събере огромно количество информация за много кратко време.

Пламен Боев дава за пример това как във фирмата Zeron ERP използват създаден от тях асистент, който е специализиран в това да въвежда документи – нещо, което обичайно се извършва от счетоводители. Той напомня, че това е процес, който на много места все още се извършва ръчно.

По този начин изкуственият интелект може да е много ефективен инструмент – като автоматизира рутинни задачи. Така може да се съкрати значително много време и съответно да се постави фокуса върху по-важни проблеми.

Извличане и обработка на информация

Александър Хаджидимитров обръща внимание на друга много значима полза от употребата на AI в професионалната дейност – той е много ефективен в това да обработва информация, която не е предварително структурирана. Изкуственият интелект е много ефективен инструмент за извличане на информация, например от имейл или от някой текстов документ, което отново спестява много време и усилия – отстранява нуждата от ръчна обработка.

AI като основа за интелигентни асистенти

Основателят на Zeron ERP обръща внимание на друга много важна тема, свързана с AI – за бъдещето му развитие. Изкуственият интелект има изключително силно влияние в бизнес контекст – той много повлия върху развитието и промените на много системи.

Водещи професионалисти, част от “Как AI променя бизнеса, обществото и начина ни на живот”

Макар в момента именно генеричните типове AI да оказват най-силно влияние върху бизнеса, се очаква в близкото бъдеще да се появят още по-ефективни инструменти – т. нар. интелигентни асистенти. Генеричният AI се използва и с тази цел – да постави основата на бъдещите интелигентни асистенти. Пламен Боев допълва, че вярва, че в рамките на 3-5 години асистентите ще се развият и ще бъдат обработени в най-различни продукти и софтуерни системи.

А това поражда въпроса кои системи ще развият най-интересните интелигентни асистенти, специализирани в това да разрешават специфични проблеми – това ще са асистентите, в които ще се инвестира най-много.

Искрен Чернев допълва, че изкуственият интелект ще се интегрира във всички сфери и ще продължава да се развива и че все още се очаква така нареченият killer app.

Все пак AI не е решение за всичко

Експертът от B1 IT Consult напомня, че внедряването на AI обикновено не означава автоматизиране на по-голямата част от бизнес дейността. Достатъчно ефективен начин да се внедри изкуствен интелект е и да се съкрати времето по разрешаването на някоя рутинна задача с около 20%.

Това е един инструмент, който разрешава един конкретен проблем.

Той споделя, че на този принцип се основава и проектът OmniLaunchpad. Целта на този проект е да осигури публично виртуално пространство, в което да се намират множество различни агенти, специализирани в различни сфери.

Създаването на тези агенти е с цел спестяване на време по различни рутинни задачи, като сканиране и обработване на фактури, за правенето на разходен отчет или за генериране на реклами и др. Това са лесни и ефективни начини да се интегрира AI в работния процес – по начин, по който не се нарушава генералния процес.

Искрен Чернев също потвърждава, че AI не е решение за всичко и допълва, че изкуственият интелект може да спести време, усилия и ресурси, но трябва да се използва внимателно. Не за всичко и във всяка ситуация може да бъде ефективен или полезен.

Понякога върши страхотна работа, понякога не върши никаква работа, понякога пречи и все едно имаш малко дете, не, че е лошо да имаш малко дете, но да го оставяш код в production е малко по-страховита история.

Не може да отречем, че изкуственият интелект оказва значително влияние върху IT индустрията, а и върху бизнес средите като цяло. И въпреки че това влияние е основно позитивно – не забравяйте, че е от най-голямо значение как се употребява.

Инструменти, които комбинират естествен език и автоматизация на работни процеси, променят очакванията за продуктивност. В същото време анализаторите отбелязват, че много големи софтуерни доставчици активно вграждат AI в платформите си, като позиционира автоматизацията като надграждане, а не като заместител. Дебатът очертава ключов момент за софтуерната индустрия, в който конкурентното предимство ще зависи от способността за ефективна интеграция на AI в съществуващите екосистеми.

Изображение: Freepic

С 13 кандидатури най-оспорвани в това издание са категориите „Младежка награда“ и „Образователна награда“.

В „Младежка награда“ ученици и студенти се надпреварват със собствени самостоятелни разработки. Темата за зелената енергия и климатичните промени е водеща за няколко от участниците – сред кандидатурите са автоматизирана система, насочена към устойчивото развитие, ГИС анализи, карти и платформи относно климатичните промени, природните бедствия и въглеродния отпечатък на българските общини. Участват също така и платформи, свързани с програмирането, както и IoT система за прецизно земеделие в домашни условия.

Категория „Образователна награда“ отново предвещава засилена конкуренция между програми, които са в полза на по-добро и качествено обучение на младите хора. Инициативите представят форми на сътрудничество между средни училища и ИТ компании, както и иновативни интегрирани програми на висши училища, подкрепящи средното образование.

Категория „Публична администрация“ отново бележи висока активност – 11 кандидатури, от които многобройни са на общините, следвани от държавни и областни администрации.

8 компании участват с решения, базирани на изкуствен интелект, в новата категория „Успешно внедрена AI технология в реален бизнес“. Проектите представят интеграции в различни сектори на икономиката и илюстрират степента на навлизане на новите технологии. Сред кандидатурите са както внедрени решения и платформи за автоматизирана проверка на идентичността и съответствие, за обработка на неструктурирани данни, така и AI система за автономни фабрики за насекоми и интегрирана система за наблюдение на българо-турската граница.

7 заявки постъпиха в категория „Успешен български ИКТ продукт/услуга“. В нея се състезават ултразвуков сензор за измерване на разстояние, решение за съхраняване на корпоративни данни, както и различни платформи за създаване и управление на генеративни AI чатботове; за градския транспорт в София; за женското здраве.

Конкурсът регистрира 7 заявки в категория „Журналистически принос“, където сили мерят представители на телевизии, радиа, новинарски и профилирани сайтове.

5 компании се конкурират в категория Startup, като развиват проекти в сферата на HoReCa сектора, човешките ресурси, дронове за обследвания, колаборативни и мобилни роботизирани системи.

От днес журито започва работата си по оценяване на подадените кандидатури, като номинираните в отделните категории ще станат известни след средата на месец януари.

Номинираните в конкурса отново ще могат да представят проекта си с кратко видео до 30 секунди по време на церемонията. Изискванията за клип са налични на сайта на Наградите тук

Победителите в конкурса ще получат поименни плакети и грамоти, както и годишни абонаменти за правноинформационни системи „Сиела Норми“ и ваучери, за чиято стойност спечелилите ще могат да закупят книги от книжарници „Сиела“.

Тази година конкурсът е със специалното участие на член-кор. проф. д-р Иво Петров, дмн, медицински директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология към Acibadem City Clinic УМБАЛ Витоша и Георги Къдрев, съосновател на Imagga Technologies.

Д-р Иво Петров и Георги Къдрев ще въведат аудиторията в съвместната си работа, която е симбиоза между медицина и технологии. Ще разкажат как приложението на изкуствения интелект в този сектор на медицината вече спасява човешки животи. С помощта на термографията, като метод за диагностика, съвместният екип успява да създаде работещ метод за установяване на състоянието на кръвоносните съдове в човешкото тяло. Дискусията ще обхване темата за постигнатите резултати при овладяване на здравословни проблеми. Ще разкрие бъдещите перспективи как всеки човек да си снеме диагноза, като сам извърши първоначалната проверка на здравословното си състояние и подаде впоследствие резултатите на лекар за окончателна диагноза.

Церемонията за връчване на наградите ще се състои през м. февруари 2026 г.

Конкурсът и церемонията по връчването на наградите на БАИТ за 2025г. се осъществяват с любезната подкрепа на: ДАТЕКС, Balkansworks, Акронис, Прокредит Банк, CENTIO#CYBERSECURITY, Интер Карс България, Сиела Норма, Telelink Business Services, Storpool Storage, Oracle и ALSO

Материалът и изображението са предоставени от БАИТ

В епизода “Лидерството в #Tech Индустрията” от поредицата The BIG Tech #BG, водещи лидери от българската технологична сцена ще дискутират:

• Ролята на TECH Лидера
• Световни лидери за пример
• Колко млад може да бъде един лидер?
• Предизвикателства и отговорности на ролята на Лидера
• Топ качества, знания и умения, които трябва да притежава
• Ролята на лидера за изграждането на политика на толерантност и равнопоставеност 
• Най-големите заблуди за лидерството
• Правилните и ефективните взаимоотношения лидер-екип
• Има ли “пол” лидерската позиция?
• Необходимите качества за успешна кариера като лидер

Поредицата “The BIG Tech #BG” е дело на екипа на DevStyleR – специализираната платформа за разработчици на софтуер, хардуер и иновации. Продукцията включва над 10 епизода, посветени на горещи теми за технологичната общност.

Сред компаниите, чийто представители може да гледате в епизода “Лидерството в #Tech Индустрията”  са: Devexperts и “Информационно обслужване” АД

Епизодът може да гледате онлайн в канала на DevStyleR.BG в YouTube.

Гледайте и останалите епизоди от поредицата:

• Личностно Израстване #Tech
• Майстори на Кода::Software Craftsmanship
• Корпоративната Култура и Имидж
• Най-Желаните ИТ Позиции – част 2
• Най-Желаните ИТ Позиции – част 1
• Жените в #Tech Сферата
• ИТ Образование и Обучение – част 2
• ИТ Образование и Обучение – част 1
• ИТ Индустрията във Варна – част 2
• ИТ Индустрията във Варна – част 1

Ако желаете да станете част от участниците в проекта и да споделите мнение, може да ни пишете на [email protected]

Важно за израстването на професионалистите в ИТ сферата е не само развитието на техническите умения, но и на личностните качества. За да работи успешно всеки професионалист е необходимо ефективно да комуникира уменията си и знанията си с колегите в екипа и компанията. Важна е способността за анализ на проблемите и предизвикателствата, с които се сблъсква, както и изваждането на поуки от този анализ, за да подобрят работата си с всеки изминал ден.

В епизода “Личностно Израстване #Tech” от поредицата The BIG Tech #BG, водещи професионалисти дискутират:

• Мотивацията за избор на кариера в ИТ сектора
• Значителните предизвикателства и методите за преодоляването им
• Фирмени политики, бюджети, обучения и други от страна на компаниите в подкрепа на развитието на таланта
• Мястото на емоционалната интелигентност
• Тактики и стратегии за преодоляване на Синдромът на самозванеца
• Бъдеще, тенденции и търсени умения
• Водещи съвети за личен растеж в ИТ сферата 

Поредицата “The BIG Tech #BG” е дело на екипа на DevStyleR – специализираната платформа за разработчици на софтуер, хардуер и иновации. Продукцията включва над 10 епизода, посветени на горещи теми за технологичната общност.

Сред компаниите, чийто представители може да гледате в епизода “Личностно Израстване #Tech”  са: Sciant (now Sirma),  Accenture Bulgaria и Milestone Systems Bulgaria 

Епизодът може да гледате онлайн в канала на DevStyleR.BG в YouTube.

Гледайте и останалите епизоди от поредицата:

• Майстори на Кода::Software Craftsmanship
• Корпоративната Култура и Имидж
• Най-Желаните ИТ Позиции – част 2
• Най-Желаните ИТ Позиции – част 1
• Жените в #Tech Сферата
• ИТ Образование и Обучение – част 2
• ИТ Образование и Обучение – част 1
• ИТ Индустрията във Варна – част 2
• ИТ Индустрията във Варна – част 1

Ако желаете да станете част от участниците в проекта и да споделите мнение, може да ни пишете на [email protected]