Форумът премина в два панела – „Изкуственият интелект в помощ на образователния процес – една година по-късно“ и „Новата роля на учителя“.

Първата дискусия отвори въпроса за реалните промени, настъпили през последната година след навлизането на инструментите с изкуствен интелект в образованието. В нея участваха шест панелисти включително и заместник-министърът на образованието и науката Таня Панчева. Главно към нея бяха отправени множество въпроси, свързани с подготвяната нова обучителна програма и готовността на българската образователна система за по-широко прилагане на технологии с изкуствен интелект. Темата предизвика активен интерес от аудиторията, а обменът на мнения между участници и публика на моменти прерасна в дебат.

Втората дискусия беше посветена на променящата се роля на учителя заедно дигитална трансформация и реалните условия предлагани от МОН. Сред участниците бяха учениците от ТУЕС към ТУ-София Калоян Анастасов и Дарий Топузов, носител на наградата „Джон Атанасов“, Пламен Тошев от Acronis България, както и Биляна Илиева, заместник-директор на СУ за европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ“ в Русе.

Дискусията открои значението на адаптирането на изкуствения интелект в образованието и необходимостта от по-добра координация между университетите и училищата.

Изображение: Екип DevStyleR

Пет години по-късно, през 2019 година Сривастава и Гуо се срещат отново, когато той и представя нещо много по-обещаващо: инструменти, които улесняват създаването и използването на приложения за изкуствен интелект. 

Въпреки че това се случва години преди пускането на ChatGPT и масовата консумация на AI. По това време Гуо е обедена, че все повече фирми скоро ще се обърнат към изкуствения интелект и ще се нуждаят от евтини и ефективни начини да го използват. Тя написва чек за 1,5 милиона долара за идея, която по-късно вече е развита и оформена като брандът Baseten. 

„Всичко, което имахме, беше някаква идея за компания, нахвърляна на лист хартия“,

казва Сривастава.

През първите четири години компанията не печели нищо, защото в този период се е гледало с недоверие към изкуствения интелект.

Днес Baseten се оценява на 5 милиарда долара, като приходите са нараснали над 10 пъти през изминалата година. Гуо инвестира във всеки кръг, първо от Greylock, а след това от собствената си компания за рисков капитал Conviction, която тя стартира през октомври 2022 г. Tя казва, че днес делът ѝ струва 10 пъти повече от първоначалната си стойност. 

Изображение: Скрийншот YouTube

ИТ специалист от Бангалор създаде сатиричен бутон „Уволниха ме“, който с един клик прави целия код на компанията публичен. Разработчикът сподели забавно видео на джаджата, която изпраща автоматични съобщения до мениджърите и трие работни файлове при активиране.

ai layoffs are getting out of hands so I built “I GOT FIRED” button 🚨

one click, and it makes entire company codebase public, pushes .env secrets to public repo, drops staging db and finally notifies my lawyer 🙂

I hope I never need it but it’s ready 👍🏻 pic.twitter.com/ThDhM5ataM

— Pankaj (@the2ndfloorguy) May 20, 2026

“Това е просто шега и забавен проект, вдъхновен от постоянния страх от съкращения в ИТ индустрията напоследък” ,

пояснява авторът в социалните мрежи. Макар устройството да не е истинско оръжие за отмъщение, то бързо стана хит сред колегите му, доказвайки защо този сатиричен бутон „Уволниха ме“ събра милиони гледания в интернет.

Хората в IT сектора не са притеснени от навлизането на изкуствения интелект. Това стана ясно по време на конференцията BASSCOM AI.

Участници в събитието коментираха, че вече използват AI инструменти в ежедневната си работа – за разработка на софтуер, оптимизиране на процеси, проучвания, дизайн, автоматизация и обучение. Общото послание от техните отговори е, че изкуственият интелект не се възприема като заплаха, а като асистент и инструмент за повишаване на продуктивността.

„Да, поне три инструмента ползвам. За създаване на дизайни, когато искам да направя нещо по-бързо“,

коментира Венелин Тодоров от Код Ателие. Неговият отговор показва една от основните промени, които AI вече носи в технологичния сектор, а именно възможността специалистите да изпълняват по-ефективно задачи, които преди са изисквали повече време или участието на допълнителни екипи.

Подобна е и позицията на Владимир Видинлиев от Merkle Bulgaria. По думите му AI вече се използва „за всякакви неща – от оптимизиране на вътрешни процеси до ежедневен development“. 

Това показва, че технологията навлиза не само в отделни експериментални проекти, а в реалната оперативна работа на компаниите.

Особено важен акцент поставиха представителите на образователната общност – tech талантите от ТУЕС – Кирил Рангелов и Петър Керезов. Кирил Рангелов коментира, че използването на AI инструменти вече е трудно да бъде избегнато, защото те значително повишават продуктивността. В същото време той подчерта, че AI не замества знанието.

„Не трябва да се забравя, че са само множител, а не са заместител на знанието“,

посочи той. По думите му най-често използва AI, за да си обяснява в дълбочина как работят различни неща, както и при рутинни задачи, но с ясната цел да разбира какво прави инструментът.

Петър Керезов също заяви, че използва AI модели, защото „правят работата много по-лесна и бърза“. Той акцентира върху необходимостта човек да разбира процесите зад технологията и да може да ги контролира. По думите му AI е полезен за research, обяснение на сложни теми, търсене в много различни източници на информация и автоматизиране на прости или безинтересни задачи.

Практическата стойност на AI беше подчертана и от Пламен Ангелов, който работи като системен архитект. 

„Ползвам го за проучвания, уеб дизайн, за оценка на системи, като асистент“, 

каза той. Тази гледна точка отразява все по-широкото разбиране в сектора, че AI се превръща в част от професионалния инструментариум на IT специалистите.

BASSCOM AI Conference е естествено продължение на последователната линия на БАСКОМ да поставя изкуствения интелект в центъра на публичния и професионалния разговор в България. През последните години асоциацията активно работи за това темата да премине от hype към реална трансформация – чрез срещи с бизнеса, институциите и образователната система, както и чрез постоянен фокус върху бъдещето на труда, AI-native инженерството и необходимостта от нов тип квалификация.

Посланието от конференцията е, че IT секторът в България вече не гледа на AI като на абстрактна бъдеща технология, а като на ежедневен инструмент. Притесненията от заместване на хората отстъпват място на по-прагматичен разговор – как специалистите да използват AI по-ефективно, как да запазят контрола върху резултатите и какви умения ще бъдат необходими в следващия етап от развитието на индустрията.

Изборният резултат променя тежестта на всеки ангажимент, който „Прогресивна България“ пое към технологичния бизнес в хода на кампанията. След като формацията излезе на първо място с около 44.7% според публикуваните данни на ЦИК, меморандумът с БРАИТ вече не изглежда като пореден предизборен жест към една видима индустрия, а като документ, по който секторът ще очаква реални действия. При толкова силен мандат темите за дигитализация, иновации и технологична трансформация неизбежно започват да се четат като част от бъдещото управление, а не само като част от кампанията.

От символичен жест към реално очакване

Точно тук е и същинската промяна за ИТ индустрията. В последните години секторът често присъстваше в политическия разговор като пример за модерна икономика, висока добавена стойност и добър износ, но много по-рядко като реален приоритет на държавната политика. Подписаният на 30 март меморандум между Румен Радев и БРАИТ поставя акцент върху стратегическа приемственост в иновациите, развитие на цифровата и иновационната трансформация и по-тясна връзка между институции и високотехнологичен бизнес. В контекста на изборния резултат това вече създава очакване не просто за диалог, а за изпълнение.

Какво означава това за ИТ компаниите

За ИТ фирмите най-важният въпрос не е дали новото мнозинство ще използва езика на технологиите, а дали ще подобри средата, в която компаниите работят. Това означава по-бърза и по-предвидима администрация, реален напредък в електронните услуги, по-малко регулаторни спънки и по-смислено включване на бизнеса в решения, свързани с дигитализация, иновации и човешки капитал. В публичната програма на „Прогресивна България“ вече има заявени приоритети като инвестиции в иновации и технологии, дигитална трансформация за икономически растеж и по-малко регулации за бизнеса. За сектора истинският тест ще бъде дали тези формулировки ще се превърнат в по-добри условия за растеж, наемане и дългосрочно планиране.

По-важният въпрос е за хората в сектора

За хората, които работят в ИТ индустрията, политическият сигнал също има пряко значение. Софтуерни инженери, QA специалисти, product екипи, data и AI професионалисти, DevOps инженери и хората в аутсорсинг и BPO сегмента следят най-вече едно: ще стане ли България по-конкурентно място за работа и развитие, или държавата ще продължи да гледа на сектора основно като на удобен източник на приходи. За тази общност ключовите теми остават същите – образование, кадри, условия за задържане и развитие на таланти, предвидимост на регулациите и по-малко бюрокрация около реалния бизнес. Ако новото управление иска да спечели доверието на технологичната общност, то ще трябва да покаже, че разбира именно тези въпроси, а не само публичната стойност на думите AI, дигитализация и иновации.

Данъчната политика остава тест за доверието

По отношение на данъчната политика засега по-скоро се вижда обещание за предвидимост, отколкото сигнал за рязка промяна. Публичната програма на „Прогресивна България“ говори за стабилна и предвидима фискална политика, конкурентоспособност и по-малко регулации, но не дава ясен знак за драматично пренареждане на данъчния модел. За ИТ бизнеса това е важно, защото секторът традиционно е чувствителен към всяка промяна в облагането на труда, осигурителната тежест и условията за инвестиции. За компаниите стабилността е критична при планиране на разходи, компенсации и разширяване на екипи. За хората в сектора тя е също толкова важна, защото влияе пряко върху нетните възнаграждения, пазара на труда и конкурентоспособността на България спрямо други технологични дестинации.

Ще има ли реална полза за ИТ сектора

Най-голямата потенциална полза за ИТ сектора не е в някаква специална грижа към една индустрия, а в това държавата да започне да работи по-ефективно. За технологичния бизнес това означава по-прозрачни обществени поръчки, по-малко изгубено време в административни процеси, повече пространство за GovTech решения и по-ясна рамка за публични инвестиции в цифровизация. Ако управлението успее да преведе темата за иновациите в реално по-добри институционални процеси, ефектът няма да бъде само за софтуерните компании, а за цялата икономика. Но ИТ секторът ще бъде сред първите, които ще усетят разликата – или липсата ѝ.

Момент за умерен оптимизъм

За ИТ бизнеса и хората в него това е момент на умерен оптимизъм. Да, силният резултат на „Прогресивна България“ дава основание технологичните теми да бъдат чути по-сериозно. Да, меморандумът с БРАИТ може да се превърне в полезна рамка за разговор между държавата и индустрията. Но реалният въпрос остава същият: дали властта ще създаде среда, в която фирмите да растат по-лесно, да намират хора по-успешно, да инвестират по-уверено и да развиват продукти от България с глобален потенциал. Точно по това ще бъде измерено дали политическият сигнал има реално значение за сектора.

Изображение: AI генерирано

За поредна година Иновационен форум “Джон Атанасов” на София Тех Парк събра възпитаници на училището, преподаватели, ментори и представители на водещи ИТ компании, за да се впуснат в предизвикателство, насърчаващо иновативността и креативността.

Какво се случи до момента?

Hack TUES 12 в цифри:

• 362 ученици от 8-и до 12-и клас, разпределени в 80 отбора.
• 80 ментори от ИТ индустрията и общността на ТУЕС, осигуряващи подкрепа на всеки екип.
• 64 доказани професионалисти в ИТ сферата в ролята на жури.
• 10 гост-лектори.
• Подкрепа от 30 спонсора и 13 партньора.
• 13-членен организационен екип и 19 всеотдайни доброволци, както и двама ментори от Асоциацията на завършилите ТУЕС.

Сред официалните гости на събитието бяха:

• д-р Наталия Михалевска, заместник-министър на образованието и науката
• проф. д-р инж. Иван Кралов
• проф. д-р инж. Петър Якимов
• Тодор Младенов, изпълнителен директор на София Тех Парк
• д-р Веселка Христова, директор на ТУЕС и старши преподавател
• Методи Цоньовски, председател на Управителния съвет на Асоциацията на завършилите ТУЕС

Искам да ви поздравя за това, че през последните дванадесет години създадохте модел на ученическо самоуправление и технологична общност, която е за пример. Вие сте най-силните млади умове на България.

• д-р Наталия Михалевска

Вие имате щастието да бъдете ученици в най-доброто технологично училище не само в страната, но и в региона.

Това събитие е нещо много повече от състезание или възможност да покажете своите знания и умения. То е начин на живот, стил на работа и пример за всички нас.

• проф. д-р инж. Иван Кралов

Желая успех на всички отбори. Както във всяко състезание, е ясно, че не всички могат да бъдат победители. Най-важното обаче е всеки участник да получи удовлетворение от своя проект, което да му даде вдъхновение да продължи да се развива в тази област.

• проф. д-р инж. Петър Якимов

Всяка година вашето вълнение и успехите ви мотивират все повече ваши съученици да се включват в този формат, който сам по себе си е нещо, с което вие и вашето училище трябва да се гордеете.

• Тодор Младенов

Нека изкуственият интелект бъде само ваш помощник. Разчитайте на вашите ментори – по-големи ваши съученици и възпитаници на училището, и се възползвайте от техните знания. Знаете, че тези два дни ще ви дадат повече от това, което бихте научили в рамките на един учебен срок или дори на цяла учебна година.

• Д-р Веселка Христова

47 минути – толкова бяха необходими, за да се запишат 80 отбора с над 300 участници за това събитие. Не знам дали осъзнавате колко феноменално е това. Направих си труда да проверя къде другаде по света се провежда подобен тип събитие – има няколко в САЩ и Индия, но на Балканите няма друго като това.

• Методи Цоньовски

Темата, по която участниците в тазгодишното издание на хакатона ще изработват своите проекти е “Code to Care”. По време на откриващата церемония бяха разкрити и нейните подтеми. Въвеждането в тях се осъществи чрез дискусии с участието на тематични лектори, които представиха различни гледни точки и насоки за работа:

Beyond the City: с участието на Никола Рахнев – създател на Гората.бг, предприемач и инвеститор и Блажка Димитрова – социален предприемач и активен популяризатор на устойчивия начин на живот и философията „нулев отпадък“.

Limitless: с участието на психолозите Михаил Михайлов и Радостина Танкишева-Момчева.

Zero Left: с участието на Светослава Симеонова – основател на Foody и младежки делегат към ООН, Джейн Димитрова – съосновател на Фуудобокс и Боряна Узунова – съосновател на Фуудобокс.

Travel with Purpose: с участието на Вилислав Славев – съосновател и маркетинг директор на Unboxd, Филип Филипов – Главен изпълнителен директор на OAG и Радостин Георгиев – Изпълнителен директор на фондация „Подай ръка ЗПДБ“.

Участниците

В 12-ото издание на Hack TUES участват 362 ученици от 8 до 12 клас, разпределени в 80 отбора. Всеки отбор работи с индивидуален ментор – професионалист от ИТ сектора, който подпомага процеса по разработка на проекта.

Регистрацията за събитието постави нов рекорд, като всички места бяха заети само за 47 минути, подчертавайки интереса на учениците към събитието.

Какво предстои?

Участниците вече работят активно по своите проекти.

На 26 и 27 март отборите работят активно по своите проекти – генерират идеи, програмират и се подготвят за финалните презентации. За част от участниците Иновационен форум „Джон Атанасов“ остава отворен за работа през нощта и тази година.

Кулминацията на събитието ще бъде на 28 март, когато ще се проведат полуфиналите и финалът. Жури от доказани професионалисти от ИТ сектора ще оцени проектите и ще определи победителите на официална церемония по награждаване.

Hack TUES продължава да утвърждава своята роля като ключово събитие за ученици с интереси в областта на технологиите, създавайки неповторима среда за развитие и обмен на идеи.

Изображения: HackTUES

Но въпросът е – Какво следва за хората от ИТ индустрията?

Затова ви каним на онлайн разговора ИТ секторът утре: Хора, данъци и сигурност в условията на глобална криза, който ще се проведе на 13 ноември (онлайн).

Ще говорим открито за реалните сценарии, пред които сме изправени, за ефекта от новите осигурителни промени и за това какво може да направим, за да запазим стабилността и бъдещето на сектора.

Ще чуеш гледните точки на:

• управители на ИТ компании и техните сценарии
• браншовите организации БРАИТ, БАСКОМ, АИБЕСТ, БАИТ, BESCO*
• специалисти от индустрията, които споделят личния си опит

Дата: 13 ноември 2025 г.
Начало: 17:00 ч. (онлайн) – може да ни слушаш и през телефона си
Регистрация: на линка тук

Първата вълна панелисти са:

• Йордан Недев, Директор „Корпоративно развитие и СФО“, Сирма Груп Холдинг АД
• Андон Симеонов, VP, Country Manager на SoftServe
• Иван Дудин, член на УС на БАИТ
• Добромир Иванов, CEO на BESCO
• Силвия Андреева, Маркетинг Директор на Syscom Engineering
• Мартин Куванджиев, Основател на Encorp.ai
• Кристиян Велков, Senior Developer

Ако работиш в ИТ, управляваш екип или просто те интересува какво ще се случи със сектора през следващите години – това събитие е за теб (и за твоя екип).

Ако искаш да се включиш или да зададеш своите въпроси предварително – пиши ни на [email protected]

Участието в уебинара е безплатно, но е необходимо да се регистрирате предварително тук.

Очакваме ви!

*официално чрез техен представител и/или модератора на събитието

И въпреки това, с предложения държавен бюджет за 2026 г., управляващите изглеждат готови да подкопаят основите на най-успешната и иновативна част от българската икономика.

Политика без визия: повече тежести, по-малко развитие

Предвиденото увеличение на осигурителните вноски и максималния осигурителен доход е сигнал, който технологичната индустрия няма как да игнорира. Това е директно поскъпване на труда в сектор, който вече е изправен пред сериозни предизвикателства – глобална стагнация, намаляващи поръчки, замразени проекти и вълна от съкращения.

Вместо да облекчат натиска и да създадат предвидима рамка за растеж, управляващите избират най-лесния и най-късоглед подход – повече данъци и по-високи вноски. Резултатът? Повишени разходи, свити инвестиции, намалени бюджети за обучение, иновации и нови проекти.

Това не е стратегия за растеж. Това е стратегия за задушаване.

Когато държавата наказва успеха

ИТ компаниите в България не искат преференциално третиране. Те искат предсказуемост и разум. Когато държавата налага нови тежести върху онези, които създават най-много стойност, тя всъщност наказва успеха.

Същите фирми, които плащат най-високи данъци, инвестират в образование, спонсорират академични програми и създават условия за връщане на българи от чужбина, днес ще трябва да компенсират бюджетен дефицит, породен от политическа неефективност.

С други думи – вместо да стимулира иновациите, държавата ги облага. Вместо да развива дигитална икономика, я задържа в 20-ти век.

Проучване:
[forminator_poll id=”301903″]

Регионалната конкуренция не спи

Докато София обсъжда как да събере още пари от бизнеса, Букурещ, Варшава и Прага мислят как да привлекат нови технологични инвестиции. Съседни държави вече предлагат данъчни стимули за R&D, субсидии за стартиращи компании, специални зони за технологични паркове и дългосрочна фискална стабилност.

България, вместо да използва предимството си на гъвкав и доказан ИТ център, рискува да се превърне в периферия – държава, която е евтина, но нестабилна. А в технологичния бизнес нестабилността струва повече от всичко друго.

Най-ценният ресурс – хората – е на път да си тръгне

ИТ специалистите в България са глобални граждани. Те могат да работят от всяка точка на света, често и за компании, които предлагат по-добри условия и по-голяма сигурност.
Когато държавата увеличава данъчното и осигурителното бреме, без да предлага нищо в замяна – без стимули, без инвестиции в образование, без визия за иновации – посланието е ясно: „Не ви искаме тук.“

Това ще доведе до изтичане на таланти, до забавяне на растежа на компаниите, до спад на иновациите. И до загуба на едно от малкото конкурентни предимства, които България все още има.

Онлайн дискусия – ИТ секторът утре: Хора, данъци и сигурност в условията на глобална криза

Краткосрочни решения с дългосрочна цена

Проектобюджетът за 2026 г. е поредният пример за механично мислене – „да запълним дупките“, без да се замислим какво означава това за икономиката след година, две или пет.

България няма да стане по-богата, като облага повече тези, които създават стойност. Ще стане по-бедна, защото ще изгони същите хора, които я издържат.

България има избор

ИТ индустрията не иска протекции. Тя иска партньорство. Иска ясни правила, стабилна рамка, подкрепа за иновациите и образование, което отговаря на нуждите на модерната икономика.

Вместо това, управляващите предлагат повече тежести, повече несигурност и по-малко перспектива. Ако този курс не се промени, България ще загуби не само инвестиции, а и бъдеще.

„Необходими са реформи, а не механично харчене. България има шанс да използва влизането в еврозоната като катализатор за растеж – но само ако осигури предвидима, инвестиционно ориентирана и партньорска икономическа политика“, се посочва в позицията на БРАИТ.

Според БРАИТ проектобюджетът разчита на механично увеличаване на приходите чрез по-високи осигурителни тежести и нарастване на разходите, без ясна визия за реформи и ефективно управление на публичните средства. Подобен подход, посочват от организацията, ще доведе до свиване на икономическата активност и ще задълбочи дефицитите, вместо да осигури устойчиво финансиране.

Липса на стратегическа визия

България се намира в решаващ период на подготовка за присъединяване към еврозоната, което изисква стабилност и дългосрочно планиране. Вместо средносрочна фискална рамка, проектобюджетът се фокусира върху краткосрочно запълване на дефицити. Това подкопава доверието на инвеститорите, които вземат решения на база предвидима данъчна и осигурителна среда.

Растящи разходи без реформи

БРАИТ подчертава, че публичните разходи нарастват без реални механизми за контрол и подобряване на ефективността. Дефицитите в социалните и здравните системи продължават да се компенсират с по-високи вноски – модел, доказал се като неработещ.

„Повече средства без реформи не водят до по-добри резултати, а само до нов натиск за данъчно и дългово финансиране“,

се казва в позицията.

Увеличение на осигурителната тежест

Предложеното вдигане на пенсионните вноски и на максималния осигурителен доход ще доведе до поскъпване на труда с над 10%, предупреждават от организацията. Това ще засили инфлационния натиск и ще намали конкурентоспособността на българските предприятия, особено в трудоинтензивните сектори.

Удар върху коректните работодатели

Вместо да се насочат усилия към ограничаване на сивата икономика, която остава между 22% и 35% от БВП, тежестта отново пада върху изрядните платци. Повишените вноски стимулират укриването, а не събираемостта, отбелязват от БРАИТ.

Отражение върху ИТ сектора

Според БРАИТ, предвидените промени ще имат особено негативен ефект върху ИТ индустрията – един от двигателите на българската икономика и основен източник на високотехнологичен износ. Увеличаването на осигурителните прагове и общата тежест върху труда ще направят България по-малко конкурентна спрямо други европейски и регионални технологични хъбове като Румъния, Полша и Чехия. Това може да доведе до изнасяне на проекти, намаляване на инвестициите в местни екипи и по-трудно привличане на специалисти, които вече имат достъп до глобалния пазар на труда. Вместо да подкрепя сектори с висока добавена стойност, бюджетът реално намалява стимулите за иновации и дигитална трансформация, предупреждават от организацията.

Конкретни предложения на БРАИТ

Сред препоръките на организацията са:

• Да не се увеличават осигурителните вноски и да се ускори реформата на пенсионните фондове;
• Да се въведе независим одит на бюджетните разходи и заплатите в публичния сектор да се обвържат с резултати;
• Да се приеме Закон за публично-частните партньорства за насърчаване на инвестициите;
• Да се въведат данъчни стимули за реинвестирана печалба, технологично обновяване и иновации;
• Да се гарантира 60-дневен срок за консултации с бизнеса при промени, засягащи разходите му.

Потенциални последици

Ако проектобюджетът не бъде преработен, очакванията са за 8-10% увеличение на разходите за труд, нов инфлационен натиск, отлагане на инвестиции, изнасяне на производства и задълбочаване на сивата икономика.

Изображение: Freepik

Близо всеки трети работодател в България планира да разшири екипите си в периода октомври 2025 г. – март 2026 г. според деветото национално изследване на Българската конфедерация по заетостта (БКЗ).

Проучването, базирано на мненията на 1017 работодатели от 12 индустрии, показва оптимизъм на пазара на труда. Докато 28% предвиждат нови назначения, 22% планират съкращения, а 38% ще запазят сегашния си състав. Така нетният коефициент на заетост достига +6% – ръст от три процентни пункта спрямо предишния изследван период.

„Въпреки турбулентната икономическа среда и геополитическата несигурност търсенето на кадри остава устойчиво. Компаниите все повече осъзнават, че в битката за таланти не е достатъчно просто да наемат специалисти – те трябва активно да инвестират в стратегии за тяхното задържане и развитие. Виждаме как успешните организации преосмислят подходите си към управление на персонала, предлагат гъвкави работни модели и създават възможности за професионален растеж. Това вече не е въпрос на избор, а на оцеляване,“

коментира Надя Василева, председател на БКЗ.

„Интересен е фактът, че с оглед на нуждата на икономиката ни от поне 300 000 работници само 23% от анкетираните работодатели имат или биха наели хора от трети страни. Това ясно показва, че България трябва да разработи целенасочена миграционна политика, ясна държавна стратегия и законодателство, което да улесни и ускори процеса по привличане на специалисти отвън,“

допълни тя.

ИТ секторът води с най-оптимистични планове

Секторът на информационните технологии показва най-силен ръст в очакванията за наемане на нови служители (+23%), следван от производството (+18%), търговията на едро и дребно (+16%) и финансовите и застрахователни дейности, недвижимите имоти и бизнес услугите (+14%).

Позитивни, макар и по-умерени очаквания има и в секторите „Хотелиерство и ресторантьорство“ (+9%), „Строителство“ (+8%), „Аутсорсинг“ (+7%), „Транспорт, складиране и комуникации“ (+6%), „Публичен и социален сектор“ (+3%) и „Електричество, газ и вода“ (+1%).

„Предстоящите месеци ще донесат растеж за редица индустрии. За да останат конкурентоспособни, талантите трябва да инвестират в нови умения – особено в сферата на изкуствения интелект и новите технологии. В свят, в който промяната е постоянна, гъвкавостта и готовността за адаптация са най-ценните качества,“

каза Надя Василева.

Регионални различия

София (+65%) и Пловдив (+17%) планират най-активно разширяване на екипите, докато във Варна (+8%) и Бургас (+8%) прогнозите се понижават със съответно четири и два процентни пункта спрямо предишните шест месеца, а в Русе (+2%) остават същите.

„Данните недвусмислено сочат, че българският пазар на труда демонстрира устойчивост въпреки глобалната несигурност. Виждаме как компаниите постепенно се адаптират към новата реалност и търсят начини да растат. Организациите, които инвестират в развитието на своите хора днес, изграждат дигиталните и аналитични умения на екипите си и създават гъвкави работни модели, ще бъдат безспорните лидери на утрешния ден. Това е момент на преосмисляне и трансформация, който изисква смелост и визия,“

заключава Василева.

Материалът е предоставен от ARUNA PR Advisory.

Изображение: Freepik.