Как оценявате заплатите в ИТ сектора в сравнение с други индустрии в България?

ИТ секторът е един от най-добре платените в България и един от малкото, които се развиват по време на криза. Смятам, че заплатите са малко по-високи от останалите тех сектори и са съизмерими със заплати, които се получават в чужбина за подобни позиции. Спрямо стандарта на живот и покупателната стойност, заплатите в българския ИТ сектор са дори по-добри от тези в останалите Европейски страни. Но те трябва да се заслужат.
Аз никога не тръгвам със заплатите напред и като цяло съм против да се вдига шум около тях, защото това мотивира хора, които не са отдадени на професията и които са търсачи на заплати и общо взето калпави професионалисти. Мотивира ги да се занимават в ИТ сектора. А мястото им явно не е там.

Нараснал ли е стандартът в заплащането в последните 5 години?

Определено заплащането е нараснало, защото цените се обезценяват и това се случва постоянно. Това ще продължи поради много причини. След включването в ЕС, България тръгна по един път на приближаване на приходи и разходи към средните за съюза. Съответно цените се качиха. Не са стигнали все още европейските, но на места ги задминават – например в хранителните стоки. Но изоставаме в сферата на услугите. В България
цените са по-ниски и обикновено и качеството. Стандартът расте, тъй като търсенето продължава да е много високо и бих казал, че дори се изостря. Но хората, занимаващи се в ИТ сектора растат. Цялата дигитализация, която се случва в световен мащаб изисква много работници. Занапред очаквам стандартът да продължи да се качва, като това ще е редом с обезценяването на парите, което е неизбежно при това огромно печатане, което правят всички големи икономики и в Европа, и в Щатите, за да компенсират загубите от кризата, социалните проблеми и т.н. Някой трябва да плати сметката и най-вероятно това ще сме всички ние с обезценяването на нашите спестявания.

На какво отдавате факта, че ИТ секторът става все по-популярен сред обществото и привлича много млади хора? Фактор ли са заплатите и стандартът, или силно влияние има и възможността за кариерно развитие?

Според мен е всичко това взето заедно. ИТ секторът става все по-популярен, тъй като съвременните хора – подрастващи и тийнейджъри, които предстои да влязат или са влезли в сектора, са едно дигитално поколение. Те са хора, които са израснали с телефон в ръка и компютър вкъщи и са дори и геймъри. Това значи, че от една страна вече не е тайна какво прави един програмист, както беше някога, когато хората нямаха компютри. Тогава някой да има PC, камо ли да програмира, беше абсолютен rocket science. Тази професия вече става престижна и все по-малко в нея са т.нар. geeks по онази представа за тях – хора, които странят от обществото, не се къпят и живеят само в компютърния свят. Все повече нормални хора, така да се каже, влизат в сектора.
Стана престижно и елитно. Но и преди беше, защото в ИТ сектора трябва да си умен. В него няма място за простаци. Необходимо е логическо мислене и постоянно да учиш. Това са качествата на хората в 21 век. Възможността за кариерно развитие винаги я е имало, защото фирмите са хиляди и постоянно циркулират хора. Амбициозен човек, на който му се учи и работи, подхожда с отдаденост – винаги ще намери възможност за стабилно кариерно развитие с почти неограничени възможности.

Смятате ли, че бенефитите в ИТ индустрията са прекалено завишени, така че да служат като основен инструмент за привличане на кадри?

Не съм голям привърженик на бенефитите. Те разглезват програмистите. Но те като цяло са разглезени. Прекалено много неща им се дават и им се угажда срещу не чак толкова съвестно вършене на работата. Това се получава защото търсенето изпреварва предлагането. Но не мисля, че бенефитите са основен инструмент за привличане на кадри. Програмистите много повече се интересуват от това какво ще работят, какъв е професионализмът във фирмата, в която попадат – интересен ли им е проекта, съвременни ли са технологиите и въобще начинът, по който се работи в дадената компания. Може би след това идват заплатите и чак на трети
план да кажем стоят бенефитите. По мое мнение те не са най-важните неща в сектора.

Каква е максималната заплата, която може да се достигне от един ИТ специалист според вас? Кои позиции и технологични области са най-добре платени?

Максималната заплата за един ИТ специалист може да бъде много висока, но не е хубаво да се говорят тези неща, защото те въвеждат в заблуждение масовия човек. Ако кажа, че максималната заплата е 20 – 30 хиляди лева, защото има и такива, някой ще вземе да си помисли, че ако натрупа 5 – 10 години опит, ще взема 30 000 лева. Това не е така, защото тези пари се взимат от хора, които са предприемачи, които са отдадени и едва ли не спят в офиса. Те учат денонощно и решават проблеми от 20 години и са хора, които са изключително супер много знаещи и отдадени на професията и на работата си. Те са екстремно умни, амбициозни и екстремно добри професионалисти. Това винаги е за сметка на нещо друго, защото ако отделяш цялото си време за да бъдеш добър, най-вероятно ще успееш, но едва ли ще бъдеш добър родител, приятел, съпруг и всичко останало, за което няма да имаш време. Нещата са въпрос на баланс и максималната заплата може да е много висока. Топ специалистите и директори спокойно получават над 10 000 лева на месец. 30 000 можеш да направиш ако си съдружник или в ръководна длъжност – основател или съосновател в успешна фирма или да имаш дялове от компания. Или пък да имаш високи бонуси. Но един много добър специалист може да взима 5000, 6000, 10 000 лева. Екстремно добър специалист може да взема и 15 000 лева.

Ще растат ли още заплатите в софтуерния бранш или ще достигнат таван?

За съжаление, моето очакване е да растат. Това ще подейства много лошо на ИТ бизнеса. Може би пък и много добре на самите програмисти. Но като цяло нарастването на заплатите в България означава намаляване на нашата конкурентоспособност в световен мащаб и правене на България на по-малко привлекателна дестинация. Това прави и непосилно наемането на ИТ специалисти за някои ИТ организации и бизнеси, така че не е непременно позитивно. Моето очакване е да растат заплатите и във всички сектори. Нашият се развива по бързо от останалите и е двигател за дигиталната трансформация на цялата икономика и въобще на живота. Заплатите ще растат, защото парите се обезценяват. Ако трябва да ти запазят заплатата същата, то другата година трябва да взимаш 20-30% повече, защото иначе ще можеш да си купуваш по-малко неща със заплатата, която взимаш.

Според вас вдигането на максимално осигурителния доход ще повлияе ли негативно върху ИТ сектора и заплащането?

Абсолютно да. ИТ секторът е от малкото, които са почти изцяло „на светло“. Заплати под масата не се плащат и в софтуерните фирми всичко е по документи и всичко е точно. Хората си плащат всички осигуровки. Ако служителят взима 8000 лева, то това е което пише в НОИ и в трудовата книжка. Това е над което се подписва и което му се превежда. Бруто дори ще взимаш повече, защото в софтуерния бранш всичко се брои на „чисто“. Ако взимаш 6500, това означава, че работодателят плаща едни 8500 и има 2000 лева, които се разхвърлят в данъци. Вдигането на максималния осигурителен доход ще означава да ни сложат едни 1000 лева отгоре, които ще излязат от работодателя и ще го обезсилят. Едно такова въвеждане на максимално осигурителен доход директно означава, че ако някой взима над 3000 или 5000 лева, то ще има едни 1000 лева, които не отиват при служителя, а при работодателя. Той може или да намали заплатата на служителя, или да каже „ами добре, стискам зъби и започвам да плащам повече“. Някои фирми може да не издържат. За такива от по 30 души, то това са едни 30 000 лева разход на месец. Това не е срещу по-висока производителност, не е срещу повече наети хора, а е просто поскъпване. Държавата ти казва „плати повече, защото така сме решили“. Ефектите биха били много негативни. Надявам се да не се стигне до масови фалити, но фалити ще има със сигурност. Все пак ИТ фирмите са по-корави и е възможно да освободят най-скъпите си хора – тези, които не могат да си позволят. Много е лесно да гледаш от страната на служителите и аз дълги години съм гледал така. Но от страната на работодател, това което плаща и това, което получава хич не е приятно. Но в ИТ сектора вдигането на максимално осигурителния доход ще повлияе много негативно. Дори бих го нарекъл „данък ИТ“, защото такова действие ще касае предимно този сектор, в който работят интелигентни, образовани, цивилизовани хора – добрият облик на българското общество и средна класа. По този начин те ще бъдат наказани. Не вярвам някой работодател да каже „вдигнаха ни данъците, сега ще ви намалим заплатите с по 1000 лева“. Това няма да се случи, защото хората ще напуснат.

Има ли разлика в заплащането на специалистите между София и другите градове в България? На какво се дължи?

Разбира се, има разлика. В София заплатите са с около 20-30% по-високи. Конкуренцията е много по-голяма, защото в града има да кажем 200 фирми, а не 3. В един малък град пък може да има и само една фирма, която няма как да се конкурира с който и да било. Разликата в заплащането идва и по друга важна причина – разходи за живот. Ако човек си е останал в един по-малък град като Габрово или Велико Търново, или Троян, то  там разходът за живот е по-нисък отколкото този в София. Може да нямате разход за транспорт, наема на жилище е по-нисък и т.н. Заведенията да речем са на подобни цени, но може и малко по-ниски. Обикновено, за да живее
човек извън София, то той вероятно е от там и си има жилище, така че спестява един разход. Но дори и да купува, цените не са същите.

Има ли разлика в заплащането на мъжете и жените в сектора у нас и по принцип в световен мащаб?

Не съм забелязал такава в България, но има разлика в заплащането според позицията и това какво вършиш. Това че по-често в програмирането на по-синиър позиции има мъже, то не значи, че има разлика в заплащането. Тя би била ако мъж и жена синиъри в една и съща фирма взимат различни пари, при положение, че вършат една и съща работа. За мен поне не е известно да има такова нещо в България, а и не мисля че имам познати, които са ставали свидетели на подобна практика. Но съм чувал, че има хора, които си мислят, че има дискриминация, защото са видели как даден човек взима повече пари от друг, без да отчитат, че те вършат различна работа. ИТ секторът в България е пълен с жени и в нашата фирма имаме повече дами програмисти отколкото мъже, така че дори сме и пример за това, че наемаме и подкрепяме жените, когато имат умения, мислене и способности. Имаме жени и на ръководни длъжности от години и нямаме проблем. В световен мащаб обаче, допускам че има такива случаи в някои страни, в които това е традиционно. Може би ислямски държави или по-изостанали в развитието си. Това е сякаш да има разлика в заплащането между хетеросексуални, хомосексуални и т.н. В нашата фирма дори не знам кой е такъв и не ме интересува. Важно е хората да вършат работа.

Има ли промяна в заплащането и в допълнителните придобивки, вследствие на пандемията COVID-19?

Според мен в известно време от миналата година се наблюдаваше един застой в повишаването на заплатите – може би до към края на 2020 г. Фирмите като че ли се ослушваха. Всеки си пазеше позицията, нямаше много нови такива и нямаше активно наемане. Някак нещата бяха в застой откъм традиционно бързото повишаване на заплащането. При повечето фирми е нормално на 6 месеца да има performance review и когато човек се развива и доставя повече, то може да му се вдигне заплащането. Но тази скорост се забави. Колкото до при- добивките, мисля че при работата от вкъщи всички получиха една допълнителна такава – възможност за дистанционна работа. Това е нещо, което в някои фирми не бе допустимо, но ето, че вече е навсякъде. Очаквам обаче повишаването на заплатите да се ускори заради печатането на пари за което споменах. Неизбежно е това обаче да доведе и до обезценяване на парите в идните години, при това значително.

Ще променят ли компаниите от бранша политиката си за формиране на възнаграждения в следствие на това, че се предвижда работата от вкъщи да продължи като тренд? Как се променят? Чували ли сте за интересни практики по темата?

Това да работиш от вкъщи винаги е било даденост в някои фирми. Има такива, които са по природа с такава практика. Има и други, за които това е необичайно. Но през 2021 г. няма фирма за която отдалечената работа да е необичайна. Чувал съм обаче друго. Компании от силициевата долина, където заплатите са много високи, както и разходите за живот, когато пускат хората да работят онлайн и те се връщат в собствените си държави или отиват на по-евтино място, то тогава им се намаляват заплатите. Това е някак разумно от гледна точка на работодателя, защото да ти плащат заплата по стандарта за Сан Франциско и да живееш в малко градче в Бангладеш, някак не е справедливо. Ти ще получаваш 20-30 пъти повече отколкото останалите хора около теб. Докато в силициевата долина получаваш горе-долу колкото всички. В противен случай се създава социално неравенство. Освен това, не може един програмист от Бангладеш да получава заплата като за силициевата долина. Той може да получава добри пари като за remote. В Сан Франциско едно хубаво жилище може да струва над един милион все пак, а в Бангладеш не е така. Колкото до промените в организациите – работи се и отдалечено, и присъствено. Аз лично работя с хора на живо, но и дистанционно. Имам 4 човека в своя екип, които наех през пандемията и дори не съм ги виждал и чувал. Никога не съм и ценообразувал в заплатата това, че работят отдалечено. По-скоро ме интересува колко време са работили и какво са свършили – има ли свършена работа според отчетените часове и според договора им. Повечето хора от ИТ бранша се вълнуват от същото нещо.

Как се случват повишенията в условията на пандемия? Как се оценяват служителите? Променят ли се сроковете и сумите?

Според мен нищо не се е променило. Правят се срещи и обсъждания, оценка на развитието, на работата. В крайна сметка един пряк ръководител е човекът, който прави оценяването. Той вижда напредват ли, стават ли по-кадърни и производителни – стават ли по-добри специалисти, така че да ги повиши с поощрение, а не да си каже „на този човек не сме му вдигали скоро заплатата, трябва да я вдигнем или ще напусне“. За съжаление и това го има в нашия бранш, но това е породено от натиска на дисбаланса търсене-предлагане. Колкото до това дали се променят сроковете и сумите, мога да кажа, че през 2020 имаше забавяне, което напоследък изчезна, защото почти всички фирми смятаха, че ще има криза и ще стане страшно в нашия сектор. Но в края на годината отчетоха, че имат ръст, макар не и чак толкова голям, колкото са очаквали. Някои пък имаха повече, отколкото са предполагали.

Какво ново да очакват заетите в индустрията? Какви хора ще се търсят?

Не виждам ясно изразен тренд. По-скоро мога да кажа, че трендовете, които са започнали и са добре известни, ще си продължават. Търсят се ML инженери или пък Data Science инженери, програмисти на Java, JavaScript, Python, C#, Swift, Go, Rust и т.н. Но мисля, че ще има нов тренд – децентрализираните финанси. В момента предстои втора вълна на блокчейн технологиите и очаквам там да има раздвижване. Очаквам fintech компаниите да получават още по-големи финансирания и да започне още по-скоростно да се случва тази тран- сформация на остарелия примитивен банков сектор, който трябва да проработи вече по по-новия начин. Според мен борсите неизбежно ще преминат на блокчейн и ще бъдат оптимизирани. Вече и законодателството го позволява, и технологиите. Ще има развитие и в сфери като телемедицината и дигитализация на медицинските услуги. Има натиск за това покрай пандемията и липсата на възможност да отидеш на лекар нормално и се налагат алтернативни услуги. Очаквам и развитие в образованието – все по-силни и богати платформи. Хората вече свикнаха да учат онлайн и едва ли след пандемията ще се върнат напълно в класните стаи и по прашните учебни зали в университети и академии. Колкото до какви позиции ще се търсят – най-много са програмистите. След това ИТ позиции, свързани с програмиране като DevOps, администратори, Data Engineering, ML Engineering и т.н. Трендът не е нов, той продължава. Очаквам да има развитие в дигитализацията на автомобилите, което е постепенно. Виждаме преходът към електрическите автомобили, към самоуправляващи се автомобили и т.н. Но това все още не се е усетило рязко откъм наемане на хора. Fintech индустрията също расте много и ще продължи по този начин. Това да управляваме пари и услуги по дигитален метод, свързани с финансовия свят, означава много работа и много нови фирми и професии дори. Откъм позиции не вярвам нещата да се променят – ще има senior дивелъпъри, ще има frontend, backend, QA и т.н. Не очаквам нещо революционно откъм технологии. Заетите в индустрията могат да очакват да продължава да нараства търсенето, въпреки че нараства броят на заетите хора, които се ориентират към програмиране. Все пак търсенето изпреварва предлагането и скоростта на търсене на нови програмисти е по-голяма от скоростта, с която влизат нови в индустрията. Най-големият недостиг обаче е на опитни специалисти, които са много скъпи. Като цяло, за да обобщим – остава трендът за дигитализация във всички индустрии. Той е основен двигател и ще продължава да бъде такъв през идните поне 10 години от развитието на нашия бранш. Оптимист съм и вярвам, че хората които работят в нашата индустрия с желание и професионализъм, ще продължат да просперират.

Други интересни коментари и интервюта със специалисти от ИТ сектора са налични в специалното издание на DevStyleR „Заплатите в софтуерния бранш 2021“, което можете да прочетете ТУК. 

Днес Светлин споделя с нас няколко ключови насоки за начинаещите в сферата на софтуерната разработка – какви са необходимите умения, качества, колко време отнема да навлезем в програмирането, както и колко развита е ИТ сферата и какви възможности предлага. Вижте отговорите на тези въпроси в следващите редове:

Колко голямо е търсенето на кадри в ИТ сферата в момента?

Откакто настъпи неочакваната за всички пандемия, търсенето на ИТ кадри, програмисти, мрежови специалисти, специалисти по ИТ инфраструктура и въобще хора от дигиталната сфера нарастна значително, защото целия бизнес бе изправен пред избора буквално да умре или да се прероди онлайн. Това включва сфери, за които дори не сме предполагали, че ще видим каквато и да е онлайн активност в близкото бъдеще, поне не и за страната ни. У нас днес дори здравеопазването предлага онлайн възможности, например – има системи за онлайн указване на лекарска помощ, представяте ли си? Можеш директно да се свържеш със специалиста, който ти е необходим, той да ти даде възможно най-детайлни насоки и да ти укаже помощ, а след това да трупа рейтинг в сайта.
Друга неочаквана област бе традиционното и въобще – всякакво образование. Ние в СофтУни сме пионери в това от много години насам, но мнозина съвсем неподготвени образователни институции също намериха начин да се адаптират и да предоставят възможност за обучение през интернет за учениците си.
В момента БВП пада, но ИТ сферата отново наблюдава ръст от 10% за изминалата година, представяте ли си? И щом дори тези области се дигитализираха, необходимо ли е изобщо да се чудим има ли ръст в ИТ сферата и дали тя се развива успешно?

Сподели 1 фактор, който би помогнал значително да се развием в сферата на програмирането и 1, който би попречил?

Фактор, който би помогнал значително – да си постоянен, упорит, да не се отказваш, още преди да си започнал, само заради страх, че „програмирането е математика, а математиката не ти е силната страна“. Фактор, който би попречил – казано по възможно най-директния и простичък начин – това е мързелът. Професията на софтуерния инженер не е трудна, но е изключително обемна. Трябва за кратко време да поемеш огромно количество информация и дали ще го направиш зависи изцяло от теб.

Кои са трите най-важни качества/умения, които са задължителни, за да успеем в областта на софтуерното инженерство?

1. Постоянство, за което вече накратко споменах. Трябва всеки ден да пишеш код, да решаваш колкото можеш повече задачи, да се упражняваш, да си неуморим, да си гладен за знания.
2. Мотивация. Да имаш истински силно желание продължително време да се занимаваш с програмиране. Да ти харесва, да си вдъхновен, да си любопитен. Трябва непрекъснато да си задаваш въпроса как работят нещата, защо, какви са стъпките за разрешаването на различните проблеми, които изникват, докато разработваме софтуер.
3. Усърдие. Да си човек, който отделя много старание, много внимание, който изпипва детайлите. Ако си перфекционист в програмирането – това ще изиграе чудесна роля в развитието ти. Това е важно за всяка работа, но е особено важно за софтуерното инженерство, ние трябва да си изпипваме софтуера, за да работи той добре и да е изряден.

Коя е първата стъпка, която можем да поемем в посока развитието в сферата на софтуерната разработка?

Първата ключова стъпка е да намериш практическо съвременно обучение, което да ти помогне да се навлезеш колкото се може повече в дълбочина в света на софтуерното инженерство, изучавайки всички необходими тънкости, чрез практическа подготовка. Днес е в пъти по-лесно да достигнеш до знанието, което ти е необходимо, защото живеем в дигитална ера, в която информацията е навсякъде около нас. Необходимо е само да знаем как да я използваме ефективно. За да станеш добър програмист, просто трябва да кодиш много, казано с прости думи. Практиката е ключ към успешното развитие в тази така перспективна област. Хубаво е да имаш ментор, който да ти помага и да те насочва в правилната посока. СофтУни вече години наред разработва цялостната си програма по софтуерно инженерство, съвместно с някои от най-добрите практици в областта и оналйн курсовете ни в момента продължават да текат с пълна сила, въпреки обтегнатата обстановка покрай пандемията. Имам щастието да наблюдавам как курсистите ни са още по-вдъхновени и мотивирани отвсякога и използват допълнителното свободно време да се развиват и усъвършенстват. Точно това трябва да правим и всички ние. „Учене за цял живот“ е мото, което е приложимо за всяка сфера, а това важи и за софтуерната такава. Подготви се да учиш много и непрекъснато, да подобряваш уменията си системно, за да растеш все повече с времето.

Колко време е необходимо, за да достигнем от 0 до 100, ако приемем, че „100“ е успешното започване на работа?

Както вече говорихме, програмирането не е толкова трудно, колкото е обемно, и е необходимо да посветиш време и усилия, за да станеш успешен професионалист в областта. В СофтУни обучението продължава година-две и толкова е и минималното време, което трябва да отделиш. За съжаление не съществува „бързо решение“, но нека бъдем реалисти – година време не е никак дълъг период и е минимална цена, която трябва да заплатиш, предвид това, което ще получиш накрая. Пълно е с курсове, които с готовност обещават, че ще станеш програмист за 3-4 месеца, което е възможно, ако вече си напреднал, но ако стартираш от 0, по-добре не се доверявай на подобни обещания, независимо колко са привлекателни. Имаш нужда от структурирано учебно съдържание с множество практически задачи, примери от реалната работна среда и казуси за разрешаване. А за усвояването на подобна информация е необходимо време, затова се настрой на тази вълна и се гмурни в изучаването на този необятен и изпълнен с безкрайни възможности свят.

Към какъв вид образование се ориентират бъдещите софтуерни разработчици?

Намираме се в 2020 година и пред младите хора изборът къде да учат е голям. Този избор много често съвсем не се ограничава в границите на страната. Ако се спрем единствено на българското образование в сферата на информационните технологии обаче, смятам, че предпочитанията на всеки от тях се основават най-вече на личната им мотивация и плановете им за кариерно развитие, и по-точно на това колко бързо искат да се случи то. Решението им често е свързано с обкръжението им и/или с общуването им с кариерни консултанти. Не на последно място то е в тясна връзка и с финансовите възможности на семейството.

За частните образователни академии, каквато е и вашата, има популярно мнение, че по-скоро привличат тези, които искат да започнат работа като junior. Т.е. това е целеустремеността им…

Смятам, че подобен тип алтернативно образование не може да замени солидните основи, които дава висшето специализирано образование. Ако започнем да твърдим обратното, бихме обрекли индустрията на занаятчийство. Образователните програми, които разработваме, традиционно привличат хора, които идват, за да надградят вече полученото си ИТ образование с конкретни познания в специфична област. Прaктиката ни показва, че останалите просто не успяват да се справят с нивото и динамиката на материята, която залагаме.

Трябва да се признае, че има много хора, които се насочват към организациите, които визирате, разчитайки на по-бърза реализация, или гледат на тях като на възможност за преквалификация. Това са хора с техническа теоретична подготовка и опит, хора с инженерно образование. Те притежават начина на мислене, необходим за реализирането на един софтуерен инженер.

Кое е по-добро от двата типа образование?

Категорично академичното. То все още е най-доброто, но само в конкретни държавни ВУЗ-ове. Да, материалната база там е в ужасно състояние, атмосферата често е демотивираща и в същото време фактите показват, че по отношение на академичната подготовка студентите в държавните ВУЗове постигат най-високи резултати. Смятам, че една от основните причини държавните учебни институции да продължават да стоят зад най-силните кадри е това, че там все още работят преподаватели, които в известна степен са идеалисти и които не само съумяват да запалят интереса на младите хора, но имат и нужното експертно познание да ги подготвят последователно и теоретично за бъдещата им кариера. От друга страна, частните университети имат редица предимства. Едно от основните е леката комуникация, която не е обременена от бюрокрация и ненужни административни процеси. При работата с тях всяка инициатива се реализира много по-лесно и по-бързо, отколкото в държавните.

Кои са най-важните фактори за постигането на успешна кариера в софтуерния бранш?

Успешната ИТ кариера е резултат от различни фактори. На първо място е стабилната техническа основа, а тя в голяма степен идва от доброто образование. Да не забравяме и набора от изработени социални умения и лична мотивация. Обикновено успешната кариера не се случва в рамките на дни или месеци, а отнема време и усилия. Никой не вярва, че се става пълноценен лекар, инженер или икономист след 3-4-месечен курс? Ето защо е добре младите професионалисти да бъдат заредени с търпение и постоянство. И в колкото повече и по-сложни ситуации са склонни да се поставят – толкова по-добре за тях в дългосрочен план, защото трудностите зареждат с опит, гъвкавост и хладнокръвие.

Има ли профили, с които е по-лесно да започне човек без опит?

Дали една технология е лесна за усвояване или работа, е субективна преценка. Един млад човек може да започне своята ИТ кариера по различни начини, стига да е наясно с интересите си и да е готов да инвестира себе си, както и да разполага с добри преподаватели.

Като пример мога да дам инициатива на един от клиентите ни, коятo вече девет сезона подготвя кадри в съвсем нелекото и нетривиално направление, каквото е embedded програмирането. Въпреки сложната материя, интересът традиционно е голям, а участниците – мотивирани.

Какво привлича хората към ИТ сектора? Все пак доста студенти се отказват в първи, втори курс…

Много ми се иска основната им мотивация да е свързана със страстта им към технологиите. От друга страна, в момента нивото на заплащане в ИТ индустрията е може би най-високото в страната. Това неминуемо води до по-големия интерес към тези специалности. Личното ми мнение е, че с каквото и да се захване човек, ако мотивацията, която го ръководи, е само финансова, той няма да изгради устойчива и удовлетворяваща го кариера. В този смисъл, образование, избрано на основата само и единствено на финансовия стимул, но без нужната нагласа и умения, не би било добро решение.

А кои са качествата, които правят толкова ценни програмистите?

Един програмист е „ценен“ не само с експертното знание и опит, с които разполага. Неговата професионална „привлекателност“ в голяма степен се определя и от моментното търсене на пазара.

Колкото по-благоприятна е бизнес средата за ИТ компаниите в страната, толкова по-ценни кадри ще произвежда тя. България отдавна не е „нискобюджетна“ дестинация от гледна точка на разходите за труд и е редно да оправдаем ставките, които очакваме, налагайки качество на този труд.

От друга страна, за високо платените проекти са необходими добри специалисти. Така се връщаме обратно на темата за образованието и неговата устойчивост във времето.

Кои са най-високо платените позиции в ИТ сектора и как се стига до заплата от 10 000 лв.?

Счита се, че мениджърските позиции са най-добре платените. Сред тях са и тези на профилираните технически експерти, чиито компетенции в най-голяма степен носят добавена стойност за технологичните решения на дадена компания.

А как се стига до заплата от 10 000 лв.?

Със знания, труд, постоянство, желание за самоусъвършенстване.

Какви успешни стратегии може да се приложат за привличане на мотивирани кадри?

Предизвикателните проекти, както и културата и готовността на мениджърския състав да култивира благоденствието на служителите си, са това, което най-често задържа стойностните професионалисти. Финансовите стимули са все по-недостатъчен фактор.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Защо реши да се занимаваш с технологии?

Още от малък ме насочиха и програмираха да изучавам технологии по академии, докато бях ученик. От това събудих страстта си да се развивам в тази насока и продължих образованието си в сектора.

Какви бяха първите ти стъпки в програмирането? Кой беше първият ход?

Започнах с основи на програмирането в IT академията, в която родителите ми ме записаха. Изучаваха се подробно отделните части на компютъра – как работят частите и как функционират самостоятелно. Така се започва.

Какво е нивото на кариерното развитие за програмисти във Варна?

Определено има развитие, но проектите, които се реализират там бих казал, че не са конкурентноспособни с тези от София.

Спомена, че са те записали на частен обучителен център. Какви са причините да предпочетете частните спрямо държавните?

Квалификацията на учителите в частните академии е по-добра. В школата наблягат на това да има практически занимания, а в училище или университет е по-скоро “изпята песен” и учителят идва колкото да предаде някакъв урок, без да е важно за него как учениците биха го разбрали и следователно как биха го имплементирали.

Засиленото практическо обучение подсказва ли ти как да станеш Junior Developer, а след това Senior? Ясни ли са възможностите за развитие и как се расте след това?

Образованието може да даде само визията за развитие на човек. Оттам нататък всичко зависи от теб – как би предпочел да продължиш. В университета се предлагаха обучителни програми към МОН. Това беше платен стаж в IT компания, където дават основи, представят ти как се развива един проект. Стажантската програма беше 6 месеца. След това аз имах друго виждане и по друг начин се стекоха обстоятелствата и напуснах България за известно време. Работих в чужбина, като една част от периода ми там бе свързан с работа по специалността ми, за разлика от другата. Тогава разбрах, че образованието ми може да отвори големи врати в живота и реших да се върна, защото тогава бях трети курс. Завърших образованието си успешно. Познавам хора, които го оставят на заден план, прекъсвайки. Всеки си преценя сам. На много места тази диплома няма да я искат и ще бъде излишна, но знанията, които ще си натрупал покрай нея, са доста важни.

Кои са технологиите, които са ти най-близо до сърцето?

Започнах на C++, дори пишехме чисто C. В университета съм се занимавал и със C#, PHP, JavaScript, Java. В момента работя с Java технологии, но съм се занимавал и с SQL разработки.

Как се постига успешна кариера като разработчик и възможна ли е 10 000 лв. заплата?

Напълно са възможни 10 000 лв. Но на цената на много труд и постоянно, за да развиеш уменията си, да си постоянно на “ти” с тенденциите, новостите в езиците и това, което се търси на пазара. Най-важното е да не спираш да се развиваш. Това ще те доведе до желаната заплата.

Какво прави разработчиците толкова ценни на пазара? Важно ли е за един програмист да може да участва в продажбите?

Това е въпроса на тип хора. Някои, които не са изцяло отдадени на технологичната част, по-скоро са развили умения от бизнеса и това си е важно за сферата – да знаеш как да създадеш продукт, но и съответно как да го продадеш. Дори в големите компании има софтуери, които са доста добре написани, но не влизат в употреба, защото не са добре продадени. Както казах – човек не трябва да спира да се развива.

Коя е най-високо платената професия в индустрията?

Относително е. Има компании, които дават много високи заплати за мениджмънт позиции, а други, за управленски позиции дават средностатистически заплати. Но за техническите лица заплащането е винаги по-добро.

Интервюто проведе Атанас Нейчев