TELUS International Bulgaria е най-големият работодател в Customer Experience индустрията в страната с над 4000 служители. Проектиране, изграждане и доставяне на дигитални услуги, AI решения и клиентско обслужване са част от нещата, които компанията се занимава.

През целия ден – 29.09.2022г., 500 доброволци собственоръчно ще изработят 60 кошера, 1200 кошерни рамки и информационни материали в помощ на 50 стартиращи пчелари от цялата страна. TELUS International Bulgaria ще дари и 10 електрически центрофуги за мед, които ще улеснят значително и ще увеличат до пет пъти ефективността от работата на пчеларите.

“Радостни сме, че тази година имахме възможност да се съберем заедно на живо за
юбилейното десето издание на TELUS Дни на подкрепа. Насочихме усилията си към
кауза, която заслужава гласност и съпричастност. Заедно с нашите доброволци
допринесохме за опазване на биоразнообразието и равновесието в българската природа. Опазването на околната среда е един от трите основни приоритета за
компанията ни, заедно с каузите свързани с образование и здравеопазване.”

,сподели Кристина Иванова, директор за България и вицепрезидент „Операции“ на TELUS International за Европа.

Построените кошери ще се превърнат в дом за около 4 млн. пчели, които опрашват над 50 милиарда растения годишно и ще допринесат за производството на около 2 500 кг био мед.

От началото на TELUS Дни на подкрепа, компанията, следвайки мотото “Даваме там,
където живеем”, над 7 хиляди служители доброволци са дарили повече от 40 000 часа доброволчески труд, като социалната инвестиция на компанията възлиза на над 1 милион лева.

Доц. д-р Ставрова, бихте ли се представили с няколко думи? Разкажете ни за себе си и за катедрата, която ръководите.

Интересите ми са в областта на финансите, като дисертационният ми труд е свързан с проблемите на банковата система и нейната връзка с реалния сектор – предкризисно и следкризисно. Изследването бе за въвеждането на валутния борд преди доста години. Това бе едно от малкото изследвания тогава, които прилагаха иконометрични методи и бе посрещнато с интерес от научния съвет. В момента съм ръководител на катедрата по Финанси и отчетност в ЮЗУ, в която преподават колеги доценти и професори в областта на застраховането, публичните финанси, счетоводството, одитът, финансовите пазари, социалното осигуряване и др. Ние сме малък колектив, тъй като сме провинциален университет, но за сметка на това сме много динамични и можем да вземаме бързи и иновационни решения когато променяме структурата на обучението. Цялата катедра е работила по проекти на Еразъм, проекти, финансирани от Европейската комисия, също така и по балканско сътрудничество с Гърция и Северна Македония. Последният ни проект бе за над милион евро за въвеждане на обучение по устойчив туризъм. Гостувала съм в университети в Полша, Чехия, Молдова. Също така имам усилени връзки с университети в Казахстан, Албания, Гърция, С. Македония и т.н. Работим по изграждането на междууниверситетска мрежа за прилагането на иновационни методи в обучението и в изследователската работа в областта на финансите и различните видове финансови пазари.

В ЮЗУ е налична магистърска програма „Дигитални финанси“. Бихте ли разказали повече за нея?

Програмата е предназначена за хора, които вече имат опит в банкови институции. Въпреки, че учебният план е предназначен за хора, които вече са завършили „Финанси“ и други специалности, то в „Дигиталните финанси“ са включени учебни дисциплини, чрез които студентите да се подготвят в много и разнообразни научни области, именно за успешна реализация в това направление. Както по отношение за използване на криптовалути, така и надзор, така и международни форми на разплащане, дигитални услуги, дигитален надзор, дигитализация на икономиката на публичния сектор. Ние предлагаме и изграждаме един модел за дигитализа-
ция на финансовите потоци в икономиката.

Споменахме няколко пъти дигитализацията. Забелязвате ли финтехът да провокира повече интерес сред студентите, отколкото традиционните финанси?

Когато започнахме работа по програмата, въобще не се задаваше COVID криза, както и този голям скок, който дигиталните финанси направиха. За нас бе неизбежно като хора, които са информирани в тази област, да видим какви са тенденциите и развитието. Така успяваме не да чакаме практиката да върви напред и след това висшето образование да се адаптира към нея. Напротив – ние искаме да дадем челно знание, за да могат студентите ни да са адаптивни в тази нова среда и да възприемат всичко ново, което се случва. Това, че кризата COVID тества тази готовност за приспособяване на ползвателите на дигитални финанси към тази нова форма на
предоставяне, то всички бяхме свидетели, че работи успешно.

Смятате ли, че COVID-19 се оказа в плюс за финтех сектора?

Това е така, защото банките трябваше да вземат много бързи решения. Промяната на бизнес модела на традиционните конвенционални банки и настройването им за работа в дигитална среда, както и трансформацията, която българската банкова система трябва да преживее, са важни. Дъщерните банки да кажем, нямат този проблем, защото получават софтуер и подготовка на специалисти сравнително бързо и евтино. Но за други банки е малко по-трудно, защото те трябва да направят значителни инвестиции. В този случай те подходиха много гъвкаво и започнаха да работят с финтех компании, на които бизнес моделът вече е проработил. Аз много се радвам, че ние вече имаме успешно реализирани студенти във финтех компании, които са на българския пазар от 2016, 2017 г. Това ни дава възможност да видим реално как работи този модел на сътрудничество на конвенционалното банкиране с финтех компаниите, които работейки в по-тясна ниша,
могат да се възползват от базата данни на конвенционалните банки по отношение на клиентския потенциал.

Цялото интервю с Елена Ставрова е част от специалното издание на DevStyleR „Fintech:: Възходът“ и може да бъде прочетено на следния ЛИНК. 

Г-н Канде, какви са впечатленията ви от сектора на финансовите технологии?

Финтех компаниите търсят баланса между леснотата на ползване от страна на потребителя, максимално “изгладено” клиентско преживяване и в същото време подсигуряване на сигурността на информацията и средствата на потребителите. Нека не забравяме и колко регулиран е финансовият сектор, което предоставя допълнителна сигурност, но често удължава или затруднява клиентския път. Виждаме много силно развитие при мобилните плащания. Например, Mastercard и Visa разработват и предоставят на клиентите си различни иновативни решения. В същото време има тенденция при за децентрализиране на плащанията от потребител към търговец, без да е необходима карта – с генериран цифров или QR код. Това, разбира се, са само част от тенденциите.

Какво е нивото на българския финтех сектор?

Финтех пазарът в глобален мащаб се развива много динамично през последните години. Множеството тенденции отразяват както нуждите и настроенията на сегашните потребители на финансови услуги, така и голямото очакване към Gen Z, които започват да навлизат в икономическия живот. Трябва да вземем предвид, че за да се развие добре този пазар, имаме нужда, както от добри технологични решения, така и от една сравнително подготвена за дигитализация публика. България изостава от средните европейски нива на ползване на мобилно банкиране и алтернативни финтех решения. Причините са много, но от нас зависи да направим иновациите привлекателни, разбираеми и достъпни за масовия потребител. Това смятаме, че трябва да бъде голямата кауза на всички финтех компании в България. Все пак се говори, че страната може да стане финтех лидер за региона… България разполага с огромен потенциал от гледна точка на добре подготвени специалисти. Все още не можем да кажем, че сме сред лидерите в Европа по финтех разработки и иновации. Имаме няколко силни компании на пазара и ние ги поздравяваме за усилията да развиват средата. Но смятаме, че е налична нужда от една силна екосистема, в която да можем да развием потенциала на повече компании и в крайна сметка да предоставим добър продукт и преживяване на крайните ни клиенти. Финтех се базира на преизползваеми технологии и в България виждаме появата на такива от различни компании, което също ще помогне в развитието.

Адекватни ли са надеждите да станем свидетели на български стартъп, оценен над 1 млрд. долара?

Сякаш всички се надяваме на това и може би всеки стартъп се надява да бъде “unicorn”. Ако имаше точна рецепта, досега щяхме да сме го видели. Със сигурност всяка услуга, която излиза на пазара, трябва да решава проблем на потребителя и тук е ключът – как точно решава този проблем?

Има ли дадени специалисти, които са по-необходими за финтех пазара от други?

Нашите наблюдения и нужди са в тези позиции: Mobile Developer, DevOps Engineer, Software Engineer, Product Manager, Director of Engineering, Marketing, Finance & Accounting, Risk Management, Business Development.

А от гледна точка на технологиите? Има ли по-често използвани, по-необходими?

Mobile app android/iOS, Backend services with .NET, JAVA (Spring boot), or NodeJS, Web application with either Javascript with framework such Angular.js, Vue.js, Relational database SQL Server, PostgreSQL, No-relational database such ElasticSearch for centralized log, Metric server such Prometheus and Grafana, Advanced Messaging
Protocol with RabbitMQ or Kafka, Reporting and Analytics, Deployment with Kubernetes.

Цялото интервю с Пиер Канде е част от специалното издание на DevStyleR „Fintech:: Възходът“ и може да бъде прочетено на следния ЛИНК.