Изследването, чийто спонсор е GitHub, се е допитало до 273 бизнеси. Неговата първа част пък достигна до информацията, че open source е донесъл на британската икономика стойност от над 60 милиарда долара, със 126 000 разработчици, участвали в създаването, разработването и поддържането на open source проекти.

Андрю Уафа, изтъкнат инженер и старши директор на софтуерните общности на производителят на чипове Arm, споделя, че предимството на одобрените отворени софтуерни стандарти е в това, че позволяват на компаниите да инвестират своите пари, усилия и време, върху аспектите, които имат нужда.

Според проучването, въпреки пандемията през 2020 и 2021 г. и усилията на компаниите от гледна точка на запазване на ресурсите, то 64% от бизнесите отбелязват ръст, което е довело и до високо търсене на позиции, свързани с open source софтуер. Именно оптимизирането на бюджетите поради несигурността от COVID, е възможно да е довело до преминаването към решения с отворен код – 48% от участниците в проучването увеличават open source потреблението си именно през 2020 г.

Но освен спестяването на разходите, друга привлекателна страна в приемането и интегрирането на open source решения, е свързана с качеството на кода. Това засяга по-малко възможни проблеми със сигурността, колаборацията между различните разработчици, уменията им и въобще, целият дух на open source общността.

89% от бизнесите използват софтуер с отворен код вътрешно, докато 65% допринасят за различни open source проекти. Приносът към проектите се различава значително между отделните сектори. В сектора на технологиите, медиите и комуникациите 78% от анкетираните заявяват, че допринасят за проекти с отворен код, докато 53% правят това в нетехнологичния сектор.

В образователния сектор във Великобритания пък, използването на open source не е най-напред свързано с пестене на средства. Според изследването и предадената от ZDNet информация, то със 77% най-напред като причина за използване на софтуер с отворен код е развиването на умения. Следва колаборацията със 73%, а след това е обучение от съвместна работа, възможност за експериментиране за подобряване на качеството на кода и оправянето на бъгове  – 64%.

93% от банковите, застрахователните и финансовите дружества пък, използват операционна система с отворен код, докато 89% от анкетираните използват open source програмни езици.

Цялото проучване на Open UK и още интересни данни, можете да намерите в доклада.

Какво определя една компания от софтуерния бранш като успешна?

Една компания, независимо дали е софтуерна или не, е успешна, когато постига целите си. Все повече за успех се определя не само икономическият резултат на дадена компания, но и какъв е нейният ефект върху средата – обществото и околната среда. Софтуерните фирми в България от много години работят за промяна на средата – откриване на нови работни места, квалификация на талантите в България, създаване на екосистема за обмен на идеи, опит и знания. Ние не искаме една или две компании да са успешни, а всички компании да са успешни, и то устойчиво. За това свидетелстват многобройните събития, менторски и стажантски програми, академии и др., които се финансират частично или напълно от компаниите.

Може ли в България да се развива успешен бизнес и защо? Какви са плюсовете и минусите?

В България може да се развива успешен бизнес и компаниите в ИТ бранша са много добър пример за това. Индустрията расте с близо 25% на годишна база, като броят на работните места за последната година се е увеличил с близо 10%, а работната заплата в сектора е 3,5 пъти по-висока от средната за страната. Основни фактори са наличието на висококвалифицирани специалисти, натрупаният опит и на ниво компании, това че сме част от Европейския съюз и не на последно място – данъчната рамка. Тези фактори и активната работа на всички колеги от индустрията направиха бранша двигател на българската икономика. Разбира се, има и фактори, които ограничават развитието на успешния бизнес – продължаващият недостиг на кадри, периодичните опити за посегателството върху настоящата данъчна система, обсъжданията по посока отмяна на плоския данък и необоснованата му замяна с прогресивен такъв, вдигането на максималния осигурителен доход във всеки момент, в който трябва форсмажорно да се попълват дупки в бюджета без оглед на това, че се ощетяват доходите на младите, мотивирани и висококвалифицирани кадри и се ограничават възможностите на индустрията да се развива.

Как се отрази кризата? Защо някои фирми увеличиха приходите си, а на други се наложи да преструктурират бизнеса си?

ИТ индустрията премина буквално за 24 часа в режим на изцяло отдалечена работа, без загуба на производителност. Това показва и нейната гъвкавост. Важно е обаче да се отбележи, че софтуерната индустрия е хоризонтална, тоест тя помага другите индустрии да са по-ефективни, иновативни и конкурентоспособни. Затова и кризата се отрази различно на различните софтуерни фирми, в зависимост от това кои са техните клиенти. За компании, предлагащи софтуер в областта на туризма, самолетната индустрия и т.н. кризата се отрази директно негативно, водейки до замразяване на бюджети, а в някои случаи съкращения или дори затваряне на офиси. За компании, предлагащи софтуер в областта на електронната търговия и финтех компании, кризата се отрази благоприятно, тъй като техните клиенти всъщност увеличиха дейността си. Като цяло през пролетта и лятото на тази година повечето ИТ компании бяха предпазливи, но в началото на есента се забеляза раздвижване. За съжаление влизаме в нова фаза на пандемията и е трудно да се правят прогнози за следващите няколко месеца. Дългосрочно обаче кризата изостри нуждата от информационни технологии във всички сфери на икономиката, както и в публичния сектор, и перспективите пред ИТ индустрията са положителни.

Очаквайте цялото интервю с Бистра Папазова в специалното издание на DevStyleR “ТОП Софтуерните Компании”, за което можете да се абонирате безплатно. 

По проучване, направено от TechRepublic Premium, разбираме, че 20% от участвалите все още не знаят как точно да разпределят средствата си за предстоящата година. За сравнение, според същото изследване от 2019 г., тогава отговорилите, че все още нямат план, са една 9%. Но едно е сигурно – затягане на бюджетите ще има и то ще е сериозно, защото като извадка, можем да кажем, че повече от половината индустрия ще предпочете да не рискува със своите финансови планове – 62% от отговорилите.

Колкото и всички да твърдят, че ИТ секторът единствен не е бил изненадан от преминаването в дистанционен режим, то е ясно, че вероятно се броят на пръсти (ако въобще има такива компании) тези, които са могли да предвидят случилото се. Да, ИТ секторът премина по-лесно в home office, но едва ли това се е случило напълно безпроблемно. Индикация за това можем да извлечем точно от това изследване на TechRepublic, наблюдавайки приоритетите на компаниите. Забелязва се, че въпреки изминалите вече месеци на дистанционен режим, в които всички би следвало да са свикнали с remote действителността, все пак 26% от технологичните фирми ще заделят специална част от бюджетите си за следващата година, в технологии за дистанционна работа, които да позволят на служителите да работят от вкъщи. Това означава, че още от сега започва да върви подготовка за remote 2021 г., колкото и на всички им се ще трансформация от “новото нормално” към “старото нормално”. Дори 19% от участниците споделят, че преминават в постоянен дистанционен режим, а 13% слагат на челно място в своите класации за бюджетно разпределение “remote technology”.

Подобно на миналата година, основните насоки остават същите – security и cloud services са на първо място в бюджетните приоритети на съответно 17% и 16%. Също така, 17% ще отложат всички големи проекти, а едва 6% са заявили, че COVID-19 по никакъв начин не променя фирмените приоритети.

Друга жертва на COVID-19 явно стават ИТ мениджърите, част от чиито функции ще бъдат иззети от кризата. През 2019 г., 54% от отговорилите на въпроси за разпределението на бюджета, споделят, че това е работа именно на мениджърите. Но процентите за 2020 г. падат от 54% на 23%, като 46% пък, заявяват, че задачите с разпределението на финансите ще се прехвърлят на C-level позициите.

Реалността е такава, че компаниите очакваха “плодородна” 2020 г. с нови върхове за индустрията и нов растеж в световен мащаб. Половината компании категорично смятаха значително разширяване на своите екипи. Уви, годината малко или много е вече отписана, като остава играта на изчакване.

Как се очаква да се развие ИТ индустрията в условията на кризата COVID-19?

Мисля, че в краткосточен план повечето от компаниите ще заемат изчаквателна позиция докато стане ясно в каква посока ще се развие ситуацията и кога ще бъдат вдигнати ограниченията.

Колко е застрашен софтуерният бранш?

Не мисля, че има основания да се притесняваме специално за софтуерния бранш. В момента страдат компании от пряко засегнатите индустрии, но не мисля, че това ще продължи повече от няколко месеца. След епидемията хората няма да се редат на гише за да си закупят самолетен билет с пари в брой, да си върнат телефона с шайба или да пращат писма в плик със снимки по пощата. Посоката е само напред и тя е свързана с дигитализирането. Сегашната ситуация дава много силен тласък за ускорен преход към дигитализация на всички процеси.

Какви са рисковете в цялата ИКТ индустрия, която има 77 000 наети специалисти?

Ако погледнем ситуацията отвисоко, някои компании страдат, но други продължават да намемат хора. Глад за качествени специалисти има и сега. Дори и да сменят компанията, кризата не може да им отнеме опита или натрупаните знания.

Кога ще се усети ефектът на пандемията?

Ефектът вече се усеща от всички нас. В личен план всички работим от къщи повече от месец. Нещо напълно немислимо за служителите на повечето компании до началото на епидемията.

В какво ще се изразява – съкратени работни места, намалени заплати, фалирали компании?

Някои от тези негативни ефекти вече са факт за пряко засегнати компании с офиси в София. При останалите се взимат превантивни мерки в ред на градация, които да не засегнат основните им дейности и да запазят ядрото от експерти: замразяване на наемането, освобожданване на служители с временен договор или в изпитателен срок, спиране на стажантски програми, намаляване на маркетингови бюджети и спонсорства, временно спиране на някои привилегии, излизане в отпуск, спиране на бонуси, намаляване на заплати. Основната цел на тези мерки е да се увеличи буферът, с който разполагат компаниите, за да могат да издържат максимално дълго при намаляващи приходи, докато икономиката се възстанови.

Изненада ли извънредното положение софтуерните компании?
Да. Не мисля, че в началото на годината някой е могъл да предположи мащаба на това което се случи. Що се отнася до работатa от вкъщи обаче, в повечето ИТ компании това така или иначе беше възможно. В момента тези компании не оперират в напълно непозната среда и адаптацията за тях беше много кратка.

Кои фирми ще бъдат най-потърпевши?

На първо място негативно засегнати са всички продуктови компании, които оперират в индустриите, при които има силно свиване на оборотите – транспорт, туризъм, настаняване, събития на живо, спорт както и залагания за тях. Вторичните ефекти ще се усетят в по-малка степен от останалите компании, които имат клиенти след първично засегнатите индустрии.
На второ място са засегнати аутсорсинг компаниите. При криза обикновено външните служители и подизпълнители са първите, на които договорите биват прекратени. Вече има няколко такива примера в България. Това обаче не е нещо необичайно за аутсорс компаниите и те имат буфери. При загуба на клиент, служителите работещи по негов проект остават “на пейката” (от англ. “on the bench”- бел. ред.) и използват времето да придобият нови знания, да работят по вътрешни проекти или както в случая – част от тях да работят pro bono.
На трето място ще бъдат засегнати стартъпите с къса писта (от англ. “runway”-бел.ред.) поради евентуално затруднен достъп до финансиране, липса на клиенти от засегнатите индустрии. И при тях, както и при останалите компанни, се налага свиване на разходите с цел удължаване на пистата до следващия рунд на финансиране. Дори и без условията на епидемия, стартъп компанните са с голям риск от неуспех, и кризата само би ускорила този процес. Или пък би била възможност за по-гъвкавите да се преориентират към друг бизнес модел. Дори и дадена компания да има проблем, не бих се притеснявал за добрите специалисти в нея. Те винаги ще бъдат търсени на пазара.

Какви са последствията в зависимост от профила на компанията? Например, ако компания е строго профилирана в даден продукт, засегнат от кризата?

Пределно е ясно кои са засегнатите индустрии и съответно компаниите в тях. Тук искам да обърна внимание на положителната страна на създалата се ситуация за ред индустрии, при които потреблението и клиентите се увеличават.
Oнлайн забавления (стрииминг, игри, музика) – Netflix и YouTube вече ограничиха скоростта на стриймване в опит да се справят с по-големия обем съдържание, които потребителите им консумират.
Инфраструктура: Microsoft обявиха, че имат проблеми с капацитета си поради повишена консумация на ресурси.
Онлайн комуникации: поради увеличена работа от вкъщи цената на акциите на Zoom се повишиха с 88%

Откъде се очакват първите индикации за проблеми в организацията?

Поради това, че повечето ИТ компанни имат възможност за дистанционна работа, първите проблеми ще се проявят отвън. Това включва прекратяване и неизпълнение на договори, спиране на плащания, фалиране на клиенти.

Какви са особеностите в управлението на екипи в условията на извънредно положение?

За съжаление, част от мениджърите са свикнали всеки ден с гордост да гледат редове с програмисти, надвесени над бюрата си и взиращи се в монитори. Повечето от тях са с мисленето, че само този, който си седи на работното си място, произвежда стойност. Това мислене е останало от индустриалната революция, където се измерва количеството на това, което си произвел. Колкото повече – толкова по-добре. Мениджърите с такова мислене ще трябва бързо да се адаптират към новите реалности. Работата извън офиса вече е норма, а не изключение.
Интелектуалният труд е различен. Усилието, коeто полагаш и ползата от него са асиметрични. Може да отнеме 4 часа да дебъгваш проблем и да се случи така, че след като станеш от компютъра за обяд и кратка разходка, след 5 минути решението само изплува. Мениджърите, които разбират тази асиметрия, няма да имат проблем с управлението на отдалечени екипи.

Как ще се промени пазара на ИТ кадри?

В момента наблюдаваме свиване на обема на обяви за работа с около 30 – 35%. Моята прогноза е, че няколко месеца повечето от компанните ще са в режим на изчакване. След първите положителни сигнали, търсенето ще възвърне предишните си обеми.

Какви специалисти се търсят и какви предстои да се търсят? По-опитни и по-скъпоплатени или обратно?

Не мисля, че ще има промяна в профила на търсените специалисти защото фундаментално няма промяна в ситуацията. Има временна пауза в търсенето и може би преразпределение от една индустрия в друга. Искам да отбележа, че сега е най-удачният момент, в който фирмите могат да наемат добри кадри. Конкуренцията за тях временно не е голяма.

Необходимо ли е държавата да подкпрети ИТ бранша?
Не съм уверен, че такава помощ е нужна в момента.