Адвокат Стойчев, какви са рисковете за нашите данни?

Бе направен опит да се намали риска да данните с т. нар. Регламент за защита на личните данни или GDPR. Най-големият риск идва от едно нерегламентирано обработване. От миналото имаме много поводи да знаем, че когато липсва контрол, то тогава това ще доведе до злоупотреба с нашите лични данни. Именно тази злоупотреба доведе и до GDPR.

Какви са методите, по които потребителите могат да предотвратят злоупотреба с личните им данни и към кого могат да се обърнат при едно нарушение? Комисия за защита на личните данни?

Категорично, на национално ниво, Комисията е органът, който трябва да следи и да се грижи за опазването на личните данни. На въпроса как едно лице може да защити личните си данни – най-общо по два начина. Като е препоръчително и двата да се прилагат едновременно. Първият е от правна страна. Необходимо е, лицето, чиито данни ще бъдат обработвани, да се информира за това какви лични данни са му събирани, при какви операции, по какви причини. Въобще – да се запознае цялостно с целите на обработване, начините и съхранението. А всеки един администратор на лични данни или обработващ лични данни или лице, следва да поддържа набор от документи и информация, за да може да информира субектите за начина на обработка. Това е правната страна. От техническа страна е необходимо всеки един от нас да разполага с едно базово знание за това какви лични данни се събират от него или какви данни при достъп до някой уебсайт. Самият регламент дефинира личните данни като набор от данни, които самостоятелно или в комбинация, могат да индивидуализират едно физическо лице. По друг начин казано – това, че нашето IP е засечено, не означава, че нашите лични данни се обработват. Напротив – възможно е. Локацията сама по себе си не може да ни индивидуализира, но е напълно възможно ако се комбинира с други наши данни.

Има ли как законът да бъде подобрен в полза на потребителите? Има ли аспекти на закона, които да могат да бъдат завишени с цел по-голяма безопасност на потреблението?

Като всеки закон и GDPR е в процес на развитие. С други думи, държавите членки са задължени да правят периодични анализи на ефективността на мерките, които са предвидени. Това нещо поетапно се оценява доколко е ефективно и доколко подлежи на промяна. Законът е дотолкова ефективен, доколкото той еволюира и се променя. На въпроса дали може да се подобри, смятам, че винаги може. Но когато говорим за законодателни актове и директиви на европейско ниво, то те подлежат на промяна по-бавно отколкото в едно национално законодателство. Това е поради множеството процедури, които са замесени.

Говорейки за Европейската комисия, смятате ли, че тя е достатъчно ефективна, на базата на по-лошите статистики и специално едно проучване на Brave, посочващи, че в регулаторните органи няма достатъчно технически подготвени лица, които да вършат тази малко или много техническа работа?

Вие сте прав. Самото проучване на Brave засяга едни по-слаби места, които не принадлежат само на едни национални органи, а по-скоро на всички. Такава е динамиката на европейския пазар по отношение на програмисти, софтуерни инженери и лица, които имат квалификацията да работят, така че да се прилага ефективно законодателството. Те преди да стигнат до една държавна работа, каквато е тази в Комисия за защита на лични данни, преди това намират работа при по-добри условия в частния сектор. Поради тази причина смятам, че по естествен път се стига до липса на специалисти в органите на държавите членки. Действително, освен юридическа грамотност за прилагане на законодателството, трябва и техническа такава. В тази връзка юридическата грамотност е на лице – регулаторните органи прилагат ефективно законодателството, но някои неща и аспекти, за да са правилно анализирани, е необходима и техническа грамотност. В тази насока, действително се усеща понякога, липса на кадри по отношение на техническата грамотност на регулаторните органи.

А къде можем да кажем, че е проблемът? В големите корпорации на Google, които наскоро претърпяха сериозна глоба, свързана с изтичане на лични данни или пък Facebook, Cambridge Analytica, което отключи цялата вълна за GDPR дебат. Мисълта ми е, големите корпорации ли в случая са големият враг?

Регулаторните органи следват да насочат вниманието си върху тези лица, които обработват големи бази данни. Това са лица като Google и Facebook, но освен тях има и много други фирми и бизнеси, които обработват много данни. Има един практически пример. Производствено предприятие, в което са заети 1000 души и маркетингова агенция, в която са заети 30 души. В маркетинговата агенция, поради естеството на работа, се обработват много повече лични данни. Фокусът на регулаторните органи следва да бъде там, където рискът от неправомерно обработване е по-висок. Това са дружества, корпорации и лица, които обработват големи обеми. Там рискът е много по-голям.

Достатъчно сериозни ли са глобите или достатъчно “плашещи” ли са, за да могат да служат като превенция?

Според мен глобата е значителна. Тя е ограничена от фиксирана сума от една страна. От друга страна тя е пропорционална и се казва, че максималният размер на глобата е по-високото измежду двете – 20 млн. или 4% от световния годишен оборот на съответното дружество. Много често, като случаите с Google или Facebook, тези 4% ще са много повече от 20 млн. евро. За пример можем да дадем Google, които понесоха санкция от 50 млн. от френския регулатор, като тази сума бе изчислена на база на пропорция от оборота. Тогава не бе въпросът, че Google е допуснал изтичане на данни или data breach, а ставаше дума за това, че те по такъв начин са оформили своите актове и информация за обработването на личните данни, че френският регулатор е приел, че субектът с личните данни не може да достигне достатъчно бързо и ефективно до информация за това, как се използват личните му данни.

А какво се случи с Cambridge Analytica?

Ирландският регулатор бе наложил глоба, но самият случай като времетраене бе преди влизането в сила на GDPR. Следователно глобата, която беше нанесене не бе по GDPR.

Имате ли информация колко глоби и какви са нанесени в рамките на ЕС от 2018 г. и приемането на GDPR?

Трябва да отчетем, че се навършват две години от конкретното законодателство, а за едно такова, две години не са никак много. Но в рамките на ЕС най-големите глоби са тези на Google, на хотелската верига Marriott, също така – British Airways. Това са случаите, които ми идват на ум, но те са доста показателни. Вече споменахме за Google. По отношение на Marriott и British Airways става въпрос за хакерска атака, като се приема че не са предприети необходимите мерки да се защитят личните данни. Трябва да отбележим и, че в момента и трите глоби подлежат на обжалване. Те не са влезли в сила. Но и в трите случая касаят неправомерно обработване. Развивайки се самото законодателство, се наблюдава растеж както на жалбите от страна на физическите лица, така и на административнонаказателните производства, които в момента се развиват.

В повечето сайтове има общи условия за ползване, в които се казва, че потребителят сам носи риск за данните си, т.е. Търговецът не носи отговорност ако нещо се случи с тях – хакерска атака или друг сценарий. Означава ли това, че потребителите не могат да направят нищо и този бутон “съгласявам се” е за бягане от отговорност от страна на търговеца?

За да отговорим на този въпрос, трябва да започнем с едно общо правило, което се прилага навсякъде в нашето национално право. То е, че отказ от бъдещи права не съществува, не е действителен и не може да се случи. Има много редки изключения, но правилото е, че човек не може да се откаже от свои бъдещи права. Няма как вие да се откажете от нещо, преди то да се е случило. Ако вашите лични данни изтекат в следствие на неефективни защитни мерки от страна на сайта от който поръчвате стоки, например, отговорността ще бъде на този, който е обработвал личните ви данни. Вероятно вие ще имате право на обезщетение от него. Това е вашето право и вие не можете да се откажете от него до момента в който то не възникне, защото може никога вашите лични данни да не изтекат. В тази връзка, ако вие видите в общите условия, че администраторът на лични данни не носи отговорност в случай на хакерска атака, това не е вярно. Разбира се, теоретично е възможно администраторът да е поставен в такава ситуация, че да е абсолютно невъзможно да се спре хакерска атака. Но това е в рамките на теорията. На този етап такова нещо не се е случва и администраторът е отговорен за това как защитава личните данни. Регламентът предвижда конкретни мерки, които да се вземат, когато се обработват лични данни. Така че, ако някой види такива условия, че не се носи отговорност – това не е вярно. Носи се отговорност и това може да достигне до право на обезщетение.

Но въпросът е и че 99% от хората въобще не четат никакви общи условия за ползване. Най-малкото ако искам да прочета новина в сайт, която е 15 реда, то правилата за общо ползване за няколко страници. Поради тази причина хората директно натискат “съгласен съм” и продължават към целта си. Доколко това е проблем?

Категорично е проблем. Няма как човек ефективно да упражнява правата си, без да знае какви ангажименти е поел. Когато говорим за физически лица, то законодателството много повече пази неопитните – тези, които нямат специални знания. Такива са и потребителите. Законът дава една широкообхватна защита, но е важно всеки да прочете с какво се съгласява, преди да се съгласи. От друга страна е много по-важно поведението на този, който предлага общите условия, защото едно е доставчика на услугата да ви принуди да стигнете до края на текста и след това да се съгласите. Съвсем друго е дори да не се налага да минете през текста и да се съгласите. Ние влизаме в един дълбок детайл. Доколко е достоверна датата на текста и дали тя не е променена впоследствие, дали потребителят е имал време да се запознае, преди да се съгласи. Това са детайли, които са важни в случай на спор. Но е важно всеки да прочете как се използват личните му данни преди да ги даде. Това е целта на защитата на личните данни – ние да имаме пълен контрол над данните, които се обработват. Това значи – дадем ли ги веднъж, да има връщане назад. Ако лицето прецени, че не иска повече да се обработват данните му, в общия случай е възможно те да се изтрият. Ако си поръчате стока през интернет, няма как всичките ви лични данни да се изтрият. Най-малкото, вие сте платили с ваша дебитна карта, издадена е фактура и т.н. Този документ следва да се представи пред органите. Няма как всички ваши данни да бъдат изтрити – поне финансовата информация, определено. Но информация като потреблението – кога сте посещавали уебсайта, какво сте чели, какъв е вашият пол, локация – тези данни трябва да бъдат минимизирани или изтрити ако вие го пожелаете. Следва това, че човек трябва да знае с какви права разполага, за да може да ги упражни.

А има ли как целият този процес да се оптимизира по някакъв начин, така че да е много по-лесен за масовия потребител, който, всички сме наясно, че няма да се хване и да чете този дълъг текст?

Иска ми се да припомня, че всяко лице има право да изисква информация от администратора относно това какви лични данни в момента се обработват и какви са събрани. В моите очи, като юрист, това е един подход в който лесно ще се ориентирам какви лични данни се събират и с какви цели и дали ще се изтрият. За мен това е достатъчно удобен и достъпен начин. Но ми се иска да вметна отново, че законодателството се развива. Визията на нашия екип е, че един ден държавите членки ще започнат много по-тясно да си сътрудничат по отношение на личните данни. Всеки ще може централизирано да намери информация за това кой обработва личните данни, как и при какви условия. Смятаме, че бъдещето е светло и то включва в себе си общодостъпни методи, така че всички да са добре информирани. Смятаме, че в даден момент всеки ще може да достъпи до свой профил в регулаторния си орган и да прегледа цялата информация – кои администратори обработват данните в момента и т.н. За отговор на вашия въпрос – ако не се чете предварително какви лични данни се съхраняват, то поне впоследствие е добре да се случва.

Бъдещето ще донесе все повече и повече бази данни поради засилената скорост на технологиите. Това означава и друго – все повече бази данни ще бъдат обект на риск. Смятате ли, че ще трябва да се обръща все по-сериозно внимание по въпроса privacy или нещата ще се случват стъпка по стъпка?

Въпросите със защитата на личните данни е относително нова материя. Очакваме да се развие законодателството, от една страна по изцяло законодателен ред, т.е. Да се променя национално законодателство и на европейския съюз. От друга страна ние смятаме, че по-големият тласък в развитието на законодателството ще бъде от гледна точка на съдебната практика – както от страна на националните съдилища, така и от страна на европейския съюз. Именно практическите казуси ще тласкат законодателството напред. На въпроса дали ще има допълнителна регулация за други потоци лични данни, ние смятаме, че по-скоро ще има допълнителна регулация за по-чувствителните такива – здравословно състояние, информация, която може да доведе до дискриминация и др. Тези данни следва да се регулират по-строго от останалите. Особено когато говорим за личния живот, който е достъпен само за съответното физическо лице – това ще подлежи на най-строга регулация. Живеем в свят, в който устройства могат да ни разпознаят само на база на наша снимка. Съвсем нормално е да можем да контролираме това обработване и да следим до къде ще стигне и с каква цел ще се обработва, въобще.

Какво се случва с нашите данни, когато подписваме договор за кабелен оператор или мобилен оператор? В тези случаи ние сме притиснати об обстоятелства. Например, има опашка, не искаме да задържаме хората. Отново не четем един документ, който ни дават и ни казват, че за да имаме мобилен оператор, трябва да подпишем този документ.

Трябва да определим начините на сключване на договора. Най-честият случай е този договор да се случи писмено, на гише в офис. Не са чужди и методите, в които договорите се случват електронно. Все повече и повече хората започват да използват електронни подписи и да удостоверяват тяхната самоличност. Изцяло зависи от това как се сключва самият договор. При физическото сключване на договор, да – нормално е човек да бърза. Личните данни се обработват на това основание – физическото лице посещава търговеца, офиса му и сключва договор. Но не това се случва най-често. Най-често се случва, че когато се сключи този договор, ние имаме възможност да предоставим данните си изцяло за маркетингови цели. Ние трябва да анализираме за какво предоставяме съгласието си. Основната разделителна линия е следната. От една страна предоставяме личните данни, които са необходими за изпълнението на договора – да се случи и евентуално да се прекрати. Тези данни са задължителни. Но на нас ни изискват и другите данни за маркетингови цели – търсят ни и събират информация за нашето потребление – анализират го. Стъпвайки в офиса и подписвайки, следва човек да знае какво иска. Ако не искаме да ни притесняват по телефон или електронна поща с маркетингови оферти, тогава е добре да знаем дали сме се съгласили тези данни да се обработват по този начин, или не. Аз бих отправил един съвет – когато получите търговско съобщение, което считате, че е нежелано, то тогава трябва да си припомним дали сме дали съгласието си. Ако да – можем да го оттеглим. Ако ли не – то тогава отново трябва да поискаме прекратяване на тази практика и да помислим дали да не подадем жалба до комисията за защита на личните данни. Нашите права са гарантирани. Можем да поискаме отговорност от администратора, обработвал данните, от Комисия по защита на личните данни или директно от съда, но последното е крайна мярка.

Лошо ли са възпитани хората в България по отношение на правата си? Сякаш не знаем какви са, как да ги търсим. След това се случва нещо – не знаем как да реагираме…

Това действително се случва често, да. Макар че, както знаете – ние, като адвокатско дружество по-често се срещаме с хора, които знаят как да упражнят правата си. Но определено има един изцяло психологически елемент, които или не знаят, или очакват, че техните права няма да бъдат защитени. А всъщност не е толкова трудно те да бъдат защитени. Може би не е толкова бързо, но със сигурност защитата ще се предостави от правозащитните органи.

Нещо за финал? Относно privacy, лични данни…

Материята е много сложна, защото е много широкообхватна и все пак още млада. Но моят съвет към хората е да се опитат да разберат техните данни от кой се обработват, а ако не стане, да се опитат да потърсят техните права. Само чрез упражняването на правата вие ще знаете какви точно лични данни се обработват и докога ще се обработват. А отделно – упражняването на правата води до еволюция на законодателството.

Вече ви запознахме с Александър Захариев – финансов анализатор и консултант, който прекосявайки икономическите науки на модерния свят, попада на алтернатива, ясно очертаваща пътеката към бъдещето. Блокчейн технологиите и криптовалутите – двете карти, които изглежда все по-лесно ще започнем да внедряваме в тестето на ежедневните световни разплащателни процеси. Каква е ролята му в прехода между иновация и стандарт, ще разберем от самия него.

Да поговорим за теб. Беше в Израел преди не много отдавна. Какво прави там и въобще – разкажи ми за твоите проекти.

Бях там, за да участвам в Tel Aviv Blockchain week. Това бе една седмица, пълна със събития на тема блокчейн технологии. Най-важното за мен бе събитието Ethereum Summit Tel Aviv, където за първи път имах възможността на покажа един проект, по който работя в последните няколко месеца – децентрализираната лотария, която споменахме по-горе.

Какво представлява тя?

FairSpin e децентрализираната лотария и е програма (dApp) или умен договор, който е качен върху блокчейна на Ethereum. Лотарията позволява на хора, които имат интерес да участват, да депозират криптовалута Ethereum и след като изтече определен период, умният договор изтегля печелившите хора. В случая лотарията е конфигурирана да раздава печалби на три адреса, т.е. ако са участвали 100 човека – трима от тях събират печалбите. Играта е в ранен етап и все още я разработвам. Очертават се много интересни неща. В развитие целя умният договор да разпределя печалбите по по-интересен начин и до повече хора. Също така има едно друго ключово нещо – на всеки десети залог, играта подарява на участниците non-fungible token (NFT) с лимитиран тираж.

Как функционира той?

Това е дигитална картинка, която сама по себе си е уникална и става притежание на човека, който я е спечелил. Тя не може да бъде копирана и позволява на хората да съберат още такива токени, които репрезентират хора от индустрията. Можем да си ги представим като бейзболни картички. Имат лимитиран тираж и колкото по-рано хората дойдат и играят играта, толкова по-голям шанс имат да спечелят най-лимитираните лица от индустрията. Ключовото тук е първо, че са лимитиран брой и второ – веднъж спечелил – токена си е твой. Можеш да го продадеш ако някой е готов да го купи. Функционира на принципа на криптовалутите – лесно се разменят, 24/7, и са върху блокчейн. Ако ти имаш един Ethereum и аз имам един – по никакъв начин не сме уникални. Докато в случая на non-fungible токените, всеки един генериран от умния договор, е уникален сам по себе си. Като цяло – визуално може по-добре да се разбере отколкото да се разкаже.

Source: http://fairspin.xyz/
Графика: Екран от лотарията

Едно от основните неща, които са необходими на човек, който иска да има интеракция с блокчейн е, че трябва да има портфейл, който да съхранява частните ключове. В случая, за да играеш играта, пак ти трябва такъв.

Цялата идея по играта е твоя?

Да. В началото работих с различни хора по проекта, но в даден момент не получих съответния ентусиазъм от тяхна страна и реших да взема нещата в свои ръце.

И всичко това го правиш извън работните си ангажименти?

Да. Работя през уикенди, всичко е с изцяло мои средства. Продължавам да действам в посоката, която съм решил да стигна. Дори наскоро получих и безвъзмездно финансиране, което реинвестирам 100%.

Как търсиш финансиране за своя стартъп?

Чрез различни venture капиталисти, акселератори и т.н. Има хора, които се интересуват от иновативни проекти в сферата, следователно им изпращам моето предложение с необходимите видео материали и презентации. Принципът е, че трябва да почукаш на много места, преди да се отвори вратата на правилното. За щастие, до този момент съм получавал много добра и ценна обратна връзка.

Значи, приключваш работа ежедневно и се насочваш към вкъщи, където се стараеш да работиш колкото се може по лотарията?

Имам и друго основно извънработно занимание.

Какво е то?

Поставил съм машини, от които човек може да си купи криптовалута във София, Варна и Пловдив. Предлагат се на този етап Bitcoin, Ethereum и Litecoin срещу левове. Работи се и по сайт, така че да е по-удобно за хората.

Как движиш този проект?

Изцяло самостоятелно и от време на време някои други хора ми помагат. Но точно с този проект съм преценил, че мога и сам. Другият, с лотарията – усещам, че имам необходимост от техническо лице, което да пише кода и да го развива, но не съм го намерил още.

Добре, обясни ми го като на възрастен човек. Вървя аз в мола и виждам такава машина…

Доста е интуитивна – отиваш при машината, избираш си криптовалута, която да купиш, избираш сума до която ще закупиш (под хиляда евро машината не изисква идентификация), показваш на машината своя QR код с публичния адрес за получаване и вкарваш банкнотите в машината. Като си готов – даваш ок и транзакцията е вече излъчена в блокчейна, така че копачите да я включат в следващия блок.
Като цяло, този механизъм със закупуването на криптовалута от машина е доста лесен начин и именно в това е предимството. Когато човек иска да си купи криптовалута от различна борса, тогава се започва един дълъг процес – който е минал по този път знае за какво говоря. Аз лично препоръчвам на хората, които не търгуват ежедневно, да не си причиняват тази мъка.

Регистрации, снимки на лични документи, очакване на одобрение, да. Окей, изваждам 20 лв. и си купувам фракция от Bitcoin. А мога ли да си купя цял? Освен, че ще прекарам известно време да вкарвам банкноти…

Машината има лимит от 10 000 лв., тъй като това е прагът на кешови плащания. Когато пуснем сайта, ще може и по банков път, където няма такъв лимит. Случвало се е и по телефона да приемам поръчки за големи суми, които обработваме по банков път.

Как хората се ориентират? Ако буквално се разхождаш в мола, където са позиционирани тези машини, как разпознаваш, че това е такава машина, с такава функция?

Има сайт, от който всеки може да провери къде най-близко до него има машина за закупуване на криптовалута – Coinatmradar.

А как се изтеглят парите след това?

Към ден днешен машините, които оперирам са еднопосочни, но по план ще ги сменя на двупосочни. За сега за по-големи суми поръчките за продажба се приемат по телефона и се изпълняват по банков път. Работим и с партньори, които имат физически офиси, където хората могат на място да купят или продадат крипто.
Генерално иначе има няколко алтернативи. Най-напред – можеш да намериш приятел, който да има желанието да закупи твоята криптовалута. Друг вариант е да ги продадеш на онлайн борса. Трети вариант е, използваш сайтове за p2p обмен.

Има ли определен брой Bitcoin-и?

Да. Точно това е ключовото. В протоколът е записано – 21 млн. Bitcoin-а. До момента вече са изкопани малко над 18 млн. Ако в съществуващата финансова система централните банки постоянно принтират пари, което изяжда нашите спестявания, то при Bitcoin-а е обратното. Математиката показва, че един вид цената ще се увеличава точно поради това, че стойността е фиксирана и дори броят им в обръщение константно намалява, защото хората си губят частните ключове. Мисля, че от 18 млн. до този момент, има около 2-3 млн. загубени Bitcoin-и.

Снимка: Sofia Crypto Meetup

А какво ще се случи, когато се закотвят нещата на 21 млн. Няма повече Bitcoin. Какво следва?

Истината е, че никой не знае какво точно ще се случи. Първо – има време до тогава. Очаква се, че след 100 години цената ще е по-висока, защото се сравнява със златото – ценно е и се търси, което провокира цената. А хората го пазят като средство за съхранение. Когато си купиш злато, не го харчиш напред-назад, а го слагаш в сейф, например. Същият value proposition има и Bitcoin, само че с една идея по-добре от златото, защото когато тръгнеш да напускаш границата при, да кажем репресивен режим – ще ти го вземат. Докато частния ключ няма как да ти го вземат.

А те няма как да знаят? Освен ако не сме в Китай, например, където на скоро имаше информация, че при преминаването от един регион в друг ти взимат телефона и сканират информацията, която той съдържа.

Аз все пак си мисля за философския аспект – за доброто на тази технология и нещата, които може да промени. Може и да е клише вече, но пак казвам – блокчейн ще направи това с финансите, което интернет направи с информацията. Смятам, че блокчейн ще отключи много заключена стойност. Недвижимото имущество, например. Сега ако искаш да го продадеш, трябва да е цялото. Не можеш да продадеш фракция от него. Не мога да ти предоставя 1/8-ма от апартамента си, но аз да продължа да живея в него. Докато когато можеш да качиш имота си в блокчейн и да го разбиеш на фракции и да продадеш част от него – ето, че ако има активен пазар за такива имоти, ние отключваме стойност. Това е пример за това, че нещо, за което няма достатъчно добър пазар в момента или няма достатъчно ликвидност, може да претърпи промени след време.
В момента има хора, които са изключени от финансовата система, а е много важно за развитието на една нация да е финансово приобщена. Все едно да нямаш вода или електричество, ако нямаш достъп до финасови услуги. Тази технология обещава, че ще реши този проблем. Друго, което ще реши са огромните такси, които хората плащат за международни преводи. От мой личен опит, мога да споделя, че банките таксуват международни преводи в порядъка на 30 до 100 долара, например. Това за една компания е нищо. Но ако имаш 100 такива преводи на ден? Да не говорим, че живеем във време, в което нещата се случват, както се казва, on demand. Да чакаш три дни за превод, не звучи логично. Точно тук стъпват тези технологии.
Също така технологията идва в помощ и на една друга категория хора. Това са хора, които работят извън страната си, за да подкрепят семейството си и изкарват точно, колкото да преживяват. Именно при тях един такъв финансов трансфер е безсмислено скъп. Движим се в тази посока…

Но ще отнеме още доста време, предполагам…

Вероятно. Но може и някой ден да се събудим изненадани. Тези неща се случват много бързо. Ние наблюдаваме отстрани някакъв естествен път, но изведнъж се оказва, че Facebook има 2 милиарда потребители – докато се усетим какво се е случило.

Всъщност, можеш ли да на кратко да обясниш как реално работи и се движи пазарът?

На принципа на търсене и предлагане. Така изглежда визуално пазара за биткойн – в червено в дясно на графиката са продавачите, а в зелено долу са купувачите. Те се срещат по средата – пазарната цена.

Снимка: cryptowat.ch

Какво е най-вълнуващото, което се случва в момента?

Случват се много неща, въпреки ранната фаза на развитие. Това например са децентрализираните финанси (Defi – от decentralized finance). В основата им стоят стабилни криптовалути (stablecoins), такива обезпечени с реални пари – евро, долари и такива обезпечени с криптовалута. Чрез тях се елиминира до голяма степен несигурността в цената на плаващите свободно криптовалути и се използва предимството им, че с тях можеш да боравиш нон-стоп – 24/7, при това инстантно. Това в сегашната финансова система не е възможно. В моя опит, извършвайки в последните пет години ежедневно международни преводи – един бърз доларов трансфер отнема средно ден-два и то, ако си платиш двойно за “експресен” превод. Ако ли не отнема около три дни. Подчертавам отново – при криптовалутите трансферът става мигновено и е на доста по-ниска цена.
При стабилните валути обезпечени с криптовалута механизмът е много интересен. Такава единица е стабилната криптовалута DAI, която се разработва от фондацията MakerDAO. DAI се разменя 1 към 1 за долар и може да бъде купен от борса или да се генерират по децентрализиран начин:
Представи си, че ти имаш 1 Ethereum. Цената му е сега е 200$. Утре може да е 250 или 150. Ти можеш да заключиш този Ethereum в умен договор като залог и ще получиш в замяна 100 DAI, които ще се равняват на 100 долара. DAI няма да си променят стойността. Така имаш 200% обезпечение за заем от 100 долара. Ако пожелаеш можеш да си върнеш този 1 етериум, ако върнеш 100 DAI и платиш малко лихва.
За запазването на стабилността на DAI се грижат различни механизми, които ще продадат част от твоя залог, ако стойността на обезпечението доближи 150%. Демек, ако пазарната цена на етериума, който си заложил падне под 150$, то част от залога ти бива моментално продаден с цел да се гарантира обезпечението на тази валута DAI. Ти можеш по всяко време да добавяш още обезпечение, за да не ти се ликвидира етериума, когато цената му започне да пада.
В случая на DAI всеки може да отиде и да си емитира колкото иска единици, стига да предостави залог, без да иска разрешение от някого.

Цялото това твое познание около криптовалутите и блокчейн технологии идва от любопитство. Реално, ти си финансов анализатор, но интересът ти е бил отключен в даден момент?

Да. Аз вече така или иначе познавам пазара и съм запознат с финансови инструменти и т.н., но в блокчейна няма научен – той се случва в момента и всички се учим поетапно и в движение.

Снимка с Anthony Pompliano

Говорихме, че е добре хората да се ориентират към блокчейн. Аз да кажем, нямам понятие, но съм чул от теб за блокчейн и искам да разбера повече – да се пренасоча. Какви са стъпките и откъде да започна? Академия ли записвам, трябва ли да съм ИТ специалист?

Идеята е следната. Ясно е, че да седнеш да четеш, ще ти отнеме време и ще ти писне. Най-добрият начин да влезеш в тази индустрия е – има много добър израз на английски – skin in the game. Когато дадеш нещо от себе си и жертваш нещо, тогава си много по-задълбочен в това, което правиш. Ако отделиш сега 200 лв. и си купиш Bitcoin с тези пари, ще се сблъскаш с половината проблеми, с които аз съм се сблъсквал до момента. Ето – имаш 200 лв. Откъде ще си го купиш? Какви са ти вариантите? Започваш да мислиш – имам ли приятел, който да помогне? Ако нямаш, започваш да четеш в интернет. Научаваш нови неща, но не е задължително те да ти харесат – продължаваш да четеш. Стигаш до борса. Какво представляват те и къде са, какво трябва да направя, за да си закупя криптовалута? Влизаш в сайта и се сблъскваш с нещо ново – трябва да си предоставиш личните данни, искат ти лична карта. Подхождаш със съмнение и си казваш – ще помисля за друг вариант. Да кажем, стигаш до машината, която аз правя и идват нови въпроси – какво представлява, какво ти иска като информация. В целия този процес и в желанието си да се сдобиеш с тази фракция Bitcoin, ти научаваш изключително много неща.
Купуваш си криптовалутата, следиш и цената, но виждаш и други валути. Започваш да се интересуваш от Ethereum и т.н. Но не е достатъчно само да четеш. Трябва да пробваш и да се опариш – да те хване късо съединение докато човъркаш в жичките.

А как мога да практикувам блокчейн професия, без да се изисква криптовалута? Как да се занимавам с блокчейн?

Ти малко или много ще преминеш през криптовалутата Ethereum, защото тя е бензина, с който се движи колата. Ако искаш да deploy-неш dApp върху Ethereum, ти трябва да платиш. Не е нещо безплатно – имаш ресурс, който ще изразходваш на блокчейна, за да можеш да си качиш програмата. Всяка транзакция, която извършваш с блокчейна, изисква Etherеum. Но има много приложения – въпросът е, че ти знаейки характеристиките на криптовалутата и нейните предимства, мозъкът ти започва да прави връзки къде можеш да приложиш блокчейн.
Ето проблем в сферата, в която работиш – как да монетизираш съдържание. Brave браузъра, например или SteamIt платформата – позволяват микроразплащане. Това значи, че за да прочета твоята статия, аз трябва да платя един цент. Това за мен е окей, но ако ме накараш да се subscribe-на за 10 долара за 10 години напред, за да чета новините – не. Аз искам на момента да прочета твоята статия, понеже е интересна и съм чул за нея.

Метода на разплащане е и сложен – трябва да попълниш доста информация…

Именно. С криптовалутата това става елементарно.

Хората ако сметнат, че трябва да прекарат 30 секунди за нещо – отказват се. Ако е за новина и им излиза “subscribe” прозорец, то много лесно ще намерят друг източник, който им предоставя новината без да иска регистрация. И важното е, че докато намерят другата новина, може и да прекарат повече време в Google, отколкото да се регистрират – но просто няма да го направят, защото се изискват повече усилия… Все пак, от целия разказ за блокчейн, аз забелязвам, че ти имаш доста чист интерес към технологията – “зарибен” си и истински се интересуваш. Не е просто проект…

Аз малко или много продавам цялото това нещо. Но няма да ти продам идеята за блокчейн и криптовалутите, защото само искам да направя печалба. Аз искам печалба – кой не иска? Но мен ме интересува истински и задълбочено. Виждам полза и виждам, че цялото това нещо е смислено.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Най-напред, казусът не е единствено с Binance. В GitHub хранилището на Brave могат да се забележат и други сайтове, свързани с търговия на криптовалути. Coinbase, Ledger и Trezor. Методът е следният – Coinbase могат да предложат на потребителите 50% от търговските такси на всички, които бъдат насочени към тяхната услуга, техния сайт. Недоверието към Brave Software се появява от това, че по този начин (използвайки програмата за препоръчване или referral program), може да се достигне до данните на потребителите. За пример, Coinbase предоставя “direct access to your campaign’s performance data”, докато Trezor – “detailed overview of purchases”. Съдейки по това, че повечето сайтове за криптовалути изискват снимки на лични документи, то опасенията за потенциален гаф са акуратни.

Съоснователят на Brave Software Брендън Айк, лично отговори на нападките в Twitter, като сподели, че Brave и Binance си партнират и допълнителният код е за разпознаване помежду им, не за разпознаване на потребителите. Отговорът се появи, след пост на потребител, който се оплака, че след написване на адрес “binance.us”, браузърът го е препратил към “binance[.]us/en?ref=35089877”.

Тревогата в случая идва изцяло от съмнения относно потребителското “privacy”. Само по себе си прехвърлянето на трафик към даден продукт или сайт не е нарушение, но е редно потребителите да са наясно. В случая, от Brave ще коригират проблема със следващия stable release, когато опцията “Show Brave suggested sites in autocomplete suggestions” ще бъде автоматично изключена, за разлика от сега.