Разкажете ни каква е била ролята на всеки един от вас?

Никол Димитрова: Аз се занимавам основно с дизайна и рекламните материали по проекта.

Денислав Стоянов: Аз основно се занимавах с мобилното приложение, както и с изкуствения интелект. Работих и по камерата, микрофона и speech функциите.

Даниел Колев: Аз се занимавах с 3D моделирането на самия робот.

Какви предизвикателства срещнахте?

ДС: Едно от най-големите предизвикателства беше изработката на физическия робот, както и сглобяването му. Свързването на всички системи също беше сложно – за да работят заедно, се наложи много настройка и тестване

ДК: Нещо друго, което ни отне доста време бяха RAG (Retrieval-Augmented Generation – бел. ред.) системите. Отне ни около месец да го настроим така, че да отговаря правилно.

Има ли нещо, което искате да подобрите по ЗнайБота?

ДС: Мислим да роботизираме дясната ръка, за да не е толкова статична. Искаме да е по-подвижна, да прави знаци и да може да играе „камък, ножица, хартия“ с децата. Също искаме да подобрим мобилността на главата. Можем и да подобрим Speech Recognition, защото когато е шумно, се справя много трудно. Като цяло имаме да оптимизираме системите и дизайна.

В момента разработваме интерактивни игри за самите ученици, за да се учат чрез тях. Например разработваме игри на думи, игри с числа, за да улесним ученето.

Къде виждате неговото приложение?

ДК: Приложението на ЗнайБота е да подобрява учебната среда. Той може да стимулира учениците да изучават различни области, като математика, „Човек и природа“, „Човек и общество“ и др. Има и интерактивна викторина, на която се печели месечния златен медал. Може и да се провери кои са с най-много точки на дадената викторина. Може да го питат най-различни въпроси и той да отговаря.

Има и profiling система – например ако му кажем, че харесваме да играем тенис на маса, той запаметява този интерес. Както може да видите, може да се търсят и учители чрез ЗнайБот.

Той разполага с програмата на всеки един учител и съответно чрез него може да се провери в коя стая се намират. Това спестява страшно много време и улеснява навигацията в самото училище.

Учителите също могат да го ползват – те могат да търсят други учители, да намират информация относно техния клас и да проверяват дали учениците са пропускали часове.

Това се отнася и за родителите – могат да намерят информация за това какви часове имат децата, в кои стаи, къде се намират преподавателите, и къде на картата се намира определена стая и какъв час се провежда в нея.

Чрез робота има навигация в самото училище.

Може и да се проверят интересите на учениците от всеки един клас. Идеята на тази функция е ръководителите на клубовете да разберат кои деца биха проявили интерес от техния клуб. Например ръководителят на клуба по рисуване може да провери дали някое дете се интересува от рисуване.

Използваме и NFC идентификация с карти и с чипове, а за родителите е още по-опростено – чрез мобилно приложение, което може да се сканира при влизане в училище.

Освен писмена комуникация, може и да говорите на ЗнайБота и той да ви отговаря. Има камера, която следи хората, които минават пред нея – причината за това е допълнителна интерактивност.

Какъв AI модел използвате?

ДК: Използваме модел на BgGPT с 9 милиарда параметъра, защото е бърз, надежден, и върши перфектна работа.

Какви технологии сте използвали, за да разработите ЗнайБота?

ДК: ЗнайБот е разработен с помощта на MySQL, ABAP, Mosquito Protocol, PHP, Python, а и модела BgGPT, за който вече споменахме. Важно е да се отбележи, че този модел е локален.

Използвали сме Blender за направата на самият робот и всичките части по него. Използвали сме за хардуерната част Raspberry Pi 5. Използваме и 2 монитора – един с touchscreen, един без. Използваме и два говорителя и един преобразувател. И в момента инсталираме повече и повече сензори, за да може да следи температурата в стаята, светлината, нивото на шума и др. В момента интегрираме и по-интересни функции – игри на думи, игри с числа и игра „камък ножица хартия“, която ще работи чрез камерата.

Проектът се изпълнява в рамките на мярката за интегриране на AI технологии с цел автоматизиране на процесите по предоставяне на информация и изготвяне на отговори на запитвания от граждани и бизнес. Според НАП това е една от най-значимите стъпки към реално въвеждане на изкуствен интелект в българската държавна администрация.

В новата фаза на проекта участват както Централното управление, така и служители от седемте териториални дирекции на агенцията. Системата е създадена така, че да подпомага служителите при общи и специализирани справки, включително по конкретни казуси, свързани с динамично променящото се данъчно и осигурително законодателство.

Според описанието на проекта AI платформата може да генерира отговори в реално време, което трябва да ускори обработката на запитвания и да подобри качеството на услугите за гражданите и бизнеса. Системата обединява нормативни актове, вътрешно-административни документи и актуални официални външни източници, така че да работи в контекст, близък до реалната административна практика.

Ключов елемент в проекта е, че системата използва единствено отворени модели, включително разработения от INSAIT езиков модел BgGPT. Именно този подход, според участниците в инициативата, я прави подходяща за публичния сектор, където точността на терминологията и разбирането на българската правна рамка са критично важни.

От НАП и INSAIT подчертават, че решението е разработено за работа в контролирана институционална среда и върху собствен хардуер. Това е важно не само от гледна точка на производителността, но и за ограничаване на риска от изтичане на данни — един от основните проблеми при внедряването на AI в държавни институции.

Следващите етапи предвиждат системата да бъде интегрирана по-дълбоко във вътрешните процеси и информационни системи на приходната агенция, съвместно с „Информационно обслужване“. Целта е тя да се използва ежедневно и пълноценно от над 7000 служители на НАП.

Проектът е част от по-широка инициатива на INSAIT, насочена към изграждане на AI суверенитет за българската държава. В този контекст НАП се позиционира като първата административна структура в страната, която въвежда масово BgGPT в ежедневната си работа. Според участниците в проекта комбинацията от национални отворени модели и собствена инфраструктура е практическа стъпка не само към технологическа независимост на България, но и към европейската цел за стратегическа автономия в областта на изкуствения интелект.

Изображение: Националната агенция за приходите (НАП); Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT)