Доц. д-р Ставрова, бихте ли се представили с няколко думи? Разкажете ни за себе си и за катедрата, която ръководите.

Интересите ми са в областта на финансите, като дисертационният ми труд е свързан с проблемите на банковата система и нейната връзка с реалния сектор – предкризисно и следкризисно. Изследването бе за въвеждането на валутния борд преди доста години. Това бе едно от малкото изследвания тогава, които прилагаха иконометрични методи и бе посрещнато с интерес от научния съвет. В момента съм ръководител на катедрата по Финанси и отчетност в ЮЗУ, в която преподават колеги доценти и професори в областта на застраховането, публичните финанси, счетоводството, одитът, финансовите пазари, социалното осигуряване и др. Ние сме малък колектив, тъй като сме провинциален университет, но за сметка на това сме много динамични и можем да вземаме бързи и иновационни решения когато променяме структурата на обучението. Цялата катедра е работила по проекти на Еразъм, проекти, финансирани от Европейската комисия, също така и по балканско сътрудничество с Гърция и Северна Македония. Последният ни проект бе за над милион евро за въвеждане на обучение по устойчив туризъм. Гостувала съм в университети в Полша, Чехия, Молдова. Също така имам усилени връзки с университети в Казахстан, Албания, Гърция, С. Македония и т.н. Работим по изграждането на междууниверситетска мрежа за прилагането на иновационни методи в обучението и в изследователската работа в областта на финансите и различните видове финансови пазари.

В ЮЗУ е налична магистърска програма „Дигитални финанси“. Бихте ли разказали повече за нея?

Програмата е предназначена за хора, които вече имат опит в банкови институции. Въпреки, че учебният план е предназначен за хора, които вече са завършили „Финанси“ и други специалности, то в „Дигиталните финанси“ са включени учебни дисциплини, чрез които студентите да се подготвят в много и разнообразни научни области, именно за успешна реализация в това направление. Както по отношение за използване на криптовалути, така и надзор, така и международни форми на разплащане, дигитални услуги, дигитален надзор, дигитализация на икономиката на публичния сектор. Ние предлагаме и изграждаме един модел за дигитализа-
ция на финансовите потоци в икономиката.

Споменахме няколко пъти дигитализацията. Забелязвате ли финтехът да провокира повече интерес сред студентите, отколкото традиционните финанси?

Когато започнахме работа по програмата, въобще не се задаваше COVID криза, както и този голям скок, който дигиталните финанси направиха. За нас бе неизбежно като хора, които са информирани в тази област, да видим какви са тенденциите и развитието. Така успяваме не да чакаме практиката да върви напред и след това висшето образование да се адаптира към нея. Напротив – ние искаме да дадем челно знание, за да могат студентите ни да са адаптивни в тази нова среда и да възприемат всичко ново, което се случва. Това, че кризата COVID тества тази готовност за приспособяване на ползвателите на дигитални финанси към тази нова форма на
предоставяне, то всички бяхме свидетели, че работи успешно.

Смятате ли, че COVID-19 се оказа в плюс за финтех сектора?

Това е така, защото банките трябваше да вземат много бързи решения. Промяната на бизнес модела на традиционните конвенционални банки и настройването им за работа в дигитална среда, както и трансформацията, която българската банкова система трябва да преживее, са важни. Дъщерните банки да кажем, нямат този проблем, защото получават софтуер и подготовка на специалисти сравнително бързо и евтино. Но за други банки е малко по-трудно, защото те трябва да направят значителни инвестиции. В този случай те подходиха много гъвкаво и започнаха да работят с финтех компании, на които бизнес моделът вече е проработил. Аз много се радвам, че ние вече имаме успешно реализирани студенти във финтех компании, които са на българския пазар от 2016, 2017 г. Това ни дава възможност да видим реално как работи този модел на сътрудничество на конвенционалното банкиране с финтех компаниите, които работейки в по-тясна ниша,
могат да се възползват от базата данни на конвенционалните банки по отношение на клиентския потенциал.

Цялото интервю с Елена Ставрова е част от специалното издание на DevStyleR „Fintech:: Възходът“ и може да бъде прочетено на следния ЛИНК. 

„Технологиите за машинно обучение и изкуствен интелект се налагат като следващата голяма промяна при финансовите услуги, след онлайн и мобилното банкиране. Очаквам много скоро те да преобразят изцяло начина, по който банките комуникират със своите аудитории, продават услуги и осъществяват последващата поддръжка“ – споделя Момчил Зарев, Главен търговски директор на решенията за финансови институции в “Сирма Груп Холдинг“.

Създаденото от Сирма решение с изкуствен интелект Melinda например може да бъде надградено от чатбот, до цялостен робот – финансов съветник. То се развива бързо, благодарение на напредъка в области като машинното обучение, технологии за естествена обработка на езика (NLP) и др. Сфери, в чиято разработка компанията има над 20 годишен опит. Чрез тези технологии Melinda се превръща в мощна система, способна да анализира и да разбира какво я пита даден човек и съответно – да му предостави точните отговори. Особено подходяща е за продажби на нови услуги, за маркетингови кампании, както и за последващата поддръжка.

Интелигентната система работи през разнообразни комуникационни канали, включително и през социалните мрежи или месинджър приложения. Тя е способна едновременно да повиши продажбите на банкови услуги, но без да дразни клиентите, а напротив – увеличавайки тяхната удовлетвореност и лоялност.

„Melinda е уникален изкуствен интелект, оптимизиран за банки и за ритейл компании. Той може да се превърне в пълноценен съветник на техните клиенти, но също и да автоматизира множество други процеси. По този начин на практика той може да добави едно цялостно ново ниво на интелигентност към банковите системи“ – посочва още Момчил Зарев от Сирма.

Платформата е част от бързо развиващия се нов сегмент на Robotic Process Automation (RPA), който според Зарев, тепърва предстои да се развива и да променя облика на компаниите. Не на последно място Melinda може да направи услугата „финансов съветник“ много по-достъпна за хора, които нямат достатъчно средства за да си позволят такъв консултант.

Проектът е новаторски в световен мащаб и на практика е първата напълно отдалечена миграция на основна банкова система от такъв мащаб. По този начин той проправя пътя за други банки и технологични компании, доказвайки ефективността на подхода и възможностите на отдалеченото внедряване. В перспектива този нов модел на работа може в голяма степен да замени традиционното внедряване на място. В резултат банковият сектор би се оказал много по-подготвен за непредвидени ситуации и ще разполага с ефективен метод за развитие на своите информационни системи дори в усложнена обстановка, свързана с епидемии, климатични бедствия или конфликти. Не на последно място този дистанционен подход спестява транспортни разходи и намалява въглеродния отпечатък на подобни внедрявания.

Проектът включва модернизация на основната банкова система и други информационни системи на Банката на Бахамите. Това е една от водещите финансови институции в Карибския регион, която предлага услуги на осем отделни острова. Тя има дългогодишна история на иновации и по традиция е пионер сред местните финансови организации при внедряването на нови технологии и подходи. Нормално този тип обновяване на банкови системи се извършва на място при клиента и за предпочитане – през по-слабо натоварени периоди.

Проектът е планиран и изпълнението му тече от няколко месеца, когато глобалното разпространение на COVID-19 и свързаните с него ограничения за пътувания променят плановете за мигриране на критичните информационни системи на място. Това налага намиране на нов начин за осъществяване на модернизацията. Екипът има дългогодишен опит от банкови проекти, което му позволява да реагира бързо на новите условия, създавайки на практика нов модел за внедряване на банкови системи от дистанция. Така прокарва пътя към бъдещето на индустрията, свързан с реализацията на мащабни проекти от разстояние.

„Пандемичната ситуация наложи да мислим извън традиционните стереотипи и да изследваме неконвенционални възможности. Проектът беше предизвикателен по отношение както на технологията, така и на ограниченията. Трябваше да направим цялостен технологичен ъпгрейд, миграция на данните и информационните системи, добавяйки нов набор от инструменти и обогатени функции. Всичко това трябваше да се извърши отдалечено, а не както беше планирано на място. Таймингът, взаимодействието и стиковането до най-малките детайли беше от ключово значение. И ние го реализирахме. Двата екипа приключиха това комплексно внедряване на Oracle FlexCube 12.4 в срок, спазвайки най-високите стандарти за качество на нашата работа,“ споделя Велко Тодоров, ръководител на проекта и управляващ директор на Сирма Бизнес Консултинг.

Повече за проекта, може да прочете тук.