Организациите, представляващи високотехнологичния бизнес, сред които:

· Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии – AIBEST;
· Алианс на технологичната индустрия – АТИ;
· Българска асоциация по информационни технологии – БАИТ;
· Българска асоциация на софтуерните компании – БАСКОМ;
· Българска предприемаческа асоциация – BESCO;
· Българска работодателска асоциация иновативни технологии – БРАИТ;
· ИКТ Клъстер,

изразяваме категоричната си позиция против въвеждането на автоматична формула за ежегодно увеличение на максималния осигурителен праг (МОД).

Изненадани сме, че темата с увеличението на МОД за пореден път се повдига при липса на каквато и да било стратегия за посрещане на предизвикателствата пред нашата индустрия и анализ на цялостния ефект върху българската икономика.

Вярваме, че правителството споделя разбирането за това, че за България е стратегически важно да създаваме добра среда за развитие на високотехнологичен бизнес, който е експортно-ориентиран и има ключова роля във формирането на средната класа и постигането на по-голям ръст на брутния вътрешен продукт на страната ни. Изграждането на тази среда е комплексна тема, свързана с подобряване достъпа до инвестиции, подобряване на регулаторната рамка и подобряване достъпа до висококвалифицирани кадри, в това число и така належащите реформи в образователната система. Конкурентната и уредена данъчно-осигурителна система е важна част от цялостната рамка, в която се развива бизнеса.

Така предложената от Министерството на финансите автоматична формула за ежегодно увеличение на МОД, особено във вариант, който представлява коефициент от средната работна заплата за страната, рискува бързо и необратимо да отнеме конкурентоспособността на българския високотехнологичен сектор, както и на всички други сектори, които оперират прозрачно, имат съществен принос за националния бюджет, плащайки най-високи данъци и осигуровки, задържат талантите в страната и осигуряват висока добавена стойност за обществото.

Въпреки сериозния ръст на високотехнологичните индустрии, които вече отговарят за повече от 20% от брутния вътрешен продукт на страната, разходите на компаниите ни нарастват през последните две години с над 30% на годишна база. На този фон обвързването с автоматична формула не само няма да осигури жизнено необходимата нормална среда за бизнеса, но и ще отнеме възможностите за гъвкава политика в динамично променящи се условия, на каквито безсъмнено сме подложени. Не е изключено и да намалее броят на новоразкрити работни места, защото отделни високотехнологични компании може да се насочат към други държава в търсене на по-привлекателна и най-вече уредена бизнес среда.

Въвеждането на автоматична формула за ежегодно увеличение на МОД ще има негативно отражение както върху разходите на работодателите, така и върху нетното възнаграждение на всеки един високотехнологичен специалист. Напомняме, че и в момента всеки зает в нашия сектор внася данъци и осигуровки, които са два пъти повече от средното за страната.

Според национално представително проучване на Агенция Насока над една трета от младежите се ориентират към образование и кариера в тази сфера. ИТ и телеком секторът безсъмнено е с нарастващ дял на представителност на интересите на младите хора и ключът към справянето с демографската криза. Повишаването на данъчната тежест върху ИТ и телеком талантите е контрапродуктивно и опасно послание към високообразованите и висококвалифицирани професионалисти, избрали да останат в България и бъдат двигател на потреблението в редица сектори на икономиката.

В същото време глад за таланти и миграция в нашата индустрия има от поне 10 години насам. Наложилият се от COVID пандемията начин на работа от дистанция допълнително влошава ситуацията, защото нашите ИТ специалисти още по-лесно могат да работят за компании от по-развитите икономики по цял свят т.е. те мигрират към чужди работодатели, без да им се налага да се релокират.

Това несъмнено ще рефлектира негативно и върху ролята на ИТ бранша за подпомагане процеса на дигитализация на българската икономика и обществото, чието ускорено развитие е приоритет в НПВУ (индексът DESI и предпоследното място на страната).

На този фон е добре да се мисли как да се стимулира развитието на високотехнологичната индустрия чрез разработване на данъчни облекчения, да се поощри нейния принос за цифрова трансформация на българската икономика, да се увеличат инвестициите в иновативни разработки, а защо не и да се мисли за диференциран подход за намаляване (или освобождаване за известен период) на осигуровки и данък общ доход в бранша, както е в редица други източноевропейски държави.

Призивът ни е правителството да се откаже от инициативата за въвеждане на автоматична формула, чрез която да се повишава ежегодно максималният осигурителен праг. Оценяваме, че разговорът продължава и вярваме, че е ключово важно да се разбира, че борбата с високата инфлация все още не е приключила и не сме постигнали икономическата стабилност, за която би помогнало по-доброто планиране на данъчно-осигурителната политика на страната.

Апелираме преди да се обсъжда каквото и да е увеличение на МОД, да бъдат предложени редица по-ефективни конкретни мерки за попълване на хазната и подобряване благосъстоянието на българските граждани като например:

• Изсветляване на цели сектори от българската икономика;
• Запазване на талантите в страната;
• Изграждане и промотиране на бранд „България“ в чужбина с цел привличане на инвестиции;
• Популяризирането ни като държава на развитието на Изкуствен интелект и фокус върху предотвратяването на възможните негативни последствия върху пазара на труда;
• Осигуряване на адекватно на нуждите на бизнеса образование;
• Създаване на адекватни условия и целенасочена политика в областта на здравеопазването и социалните услуги, повишаващи качеството на живот на всички българи;
• Предотвратяване на демографската катастрофа чрез последователни и целенасочени мерки и политики;
• Възстановяване на върховенство на закона;
• Разработване на секторни политики – особено такива, насочени към секторите, които работят за износ, тъй като те са източник на постоянен прозрачен приход в икономиката на страната.

Материалът е предоставен от BASSCOM.

Общото събрание утвърди заложената в устава ротация на председателството на асоциацията, което премина от Автомобилния клъстер към БАСКОМ в лицето на председателя на софтуерната асоциация Доброслав Димитров. За период от две години той става и председател на УС на БРАИТ.

“Компаниите, обединени в сдруженията и клъстерите на БРАИТ, представляват повече от 20% от БВП на България. Фокусираме се върху създаването на по-богато и по-проспериращо общество. То може да се случи, само когато поставим човека в центъра на икономиката на новите технологии. Вече хората, а не капиталите са водещите. Достъпът до талант е от основно значение и приоритет, заедно с развитието на бизнес средата – данъчни регулации и нормативна уредба и утвърждаването на правовата държава – институциите и регулативните органи трябва да влязат в ролята си, да има прозрачност на процесите в държавата и конкурентен бизнес климат“,

каза при встъпване в длъжност Доброслав Димитров.

Досегашният изпълнителен директор на БРАИТ Любомир Станиславов отчете дейността на организацията и благодари на членовете за активната работа и ангажимента към каузите. Доскорошният председател на УС на БРАИТ и настоящ главен изпълнителен директор на Американската търговска камара в България Иван Михайлов подчерта приемствеността в председателството на асоциацията.

„БРАИТ беше създаден с голяма енергия и с убеждението, че сме среда, в която бъдещето, високите технологии и знанието се пресичат. Трудностите по пътя само ни амбицират повече. Показахме нов работещ модел на сдружаване и вярвам, че в лицето на БАСКОМ това ще продължи с нов тласък“.

споделя Иван Михайлов.

„Протягаме ръка към всички работодателски организации, защото вярваме, че имаме обща цел – все по-развита и по-технологична икономика. Отворени сме за диалог и с всички сродни асоциации във високотехнологичния сектор, тъй като само обединени може да утвърдим лидерските позиции на ИКТ индустрията и да я превърнем в естествен двигател на българската икономика“,

допълни още Доброслав Димитров.

В управителния орган на работодателската организация влизат 12 сдружения, сред които Сдружение „Биотехнологичен и здравен клъстер“, Сдружение „Аутомотив Клъстер България“, Институт за агростратегии и иновации, Сдружение „Клъстер мехатроника и автоматизация“, Фондация „Клъстер информационни и комуникационни технологии“, Сдружение „Клъстер възобновяеми енергийни източници“, Сдружение „Морски клъстер България“, Сдружение „Клъстер Тракия икономическа зона“ и Сдружение „Клъстер изкуствен интелект България“.

Асоциациите, които изразиха неодобрението си относно предложенията на партията са Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии /AIBEST/, Българска асоциация по информационни технологии /БАИТ/, Българска асоциация на софтуерните компании /БАСКОМ/, Българска работодателска асоциация иновативни технологии /БРАИТ/, Българска стартъп асоциация БЕСКО и Фондация “Клъстер информационни и комуникационни технологии” /ИКТ Клъстер/.

Последното увеличение на МОД стана факт на 1-ви април 2022 г. като МОД беше увеличен от 3000 лв. на 3400 лв. Преди това максималният осигурителен доход се задържа на ниво 3000 лв. повече от 3 години, считано от 01.01.2019 г., когато бе реализирано увеличение с 400 лв. на тогавашния МОД – 2600 лв.

Според представителите на браншовите ИТ организации едно ново повишение на МОД би повлияло негативно ИТ сектора, който е един от малкото работещи “на светло“. При предходното увеличение през април част от компаниите не можаха да поемат отрицателния ефект от увеличението на осигурителната тежест и в крайна сметка това доведе до намаляване на нетните заплати на техните служители. От друга страна, подобна мярка би увеличила цената на труда, което е особено важно за аутсорсинг компаниите у нас, и би намалила в най-добрия случай техните печалби. Подобен негативен ефект се очаква и в развойните центрове на чуждестранни компании в страната, твърдят запознати.

Позицията, която представителите на ИКТ бизнеса разпространиха днес до медиите, гласи следното:

“Намираме за недопустимо изобщо темата да се поставя в публичното пространство, особено на фона на отсъстващ цялостен проект за национален бюджет  – без никаква ясна политическа визия за справяне със сложната икономическа ситуация и без мерки за стимулиране на високотехнологичната индустрия като двигател на изваждането от икономическата криза на страната.

Ние сме последователни в отстояването на тезата си, че увеличаване на МОД е удар върху средната класа в България, която е гръбнакът на българската икономика. Тежестта на тази мярка ще бъде понесена от креативните хора, заети във високотехнологичната индустрия, които и без друго с много усилия и без никаква подкрепа от държавата, успяваме да задържим да работят в български компании и да плащат данъците и осигуровките си у нас.

Напомняме, че и в момента всеки зает във високотехнологичните индустрии създава висока добавена стойност и допринася за държавния бюджет три пъти повече от средното за страната под формата на данъци и осигуровки. Отделно от това заетите във високотехнологичните индустрии движат потреблението в редица други сектори като търговия, туризъм, бизнес с имоти, развлечение, култура и мн. др.

Многократно сме предупреждавали политическите партии в България, че успехът на високотехнологичната индустрия не е даденост. Високият й растеж към настоящия момент не бива да ни успокоява, тъй като, работейки предимно за износ, тази индустрия е силно повлияна от световните тенденции. А там вече се забелязва свиване на растежа във всички сектори, което неминуемо ще се отрази през 2023 г. и в България.

Много от съседните държави са предприели категорични мерки, за да дадат възможност на високотехнологичните си индустрии да запазят темпото на своето развитие чрез целенасочени политики, окуражаващи развойната дейност и намаляващи или премахващи данъчно-осигурителната тежест за компаниите и служителите. На този фон в България единственото „решение“, което хрумва на политиците, е да увеличат МОД, задоволявайки единствено тяснопартийните си цели без оглед на националния интерес.

Насреща сме да дискутираме мерки за изсветляване на сивата икономика и предложения за това как нивата на осигуряване в България да са адекватни на услугата, която се получава в замяна, без обаче да се допуска каквато и да е  необоснована промяна в данъчно-осигурителната рамка. В противен случай ще се подложи на изпитание малката ни зараждаща се средна класа и ще се дискредитира предвидимостта на бизнес средата в страната.”