Разкажете ни каква е била ролята на всеки един от вас?

Никол Димитрова: Аз се занимавам основно с дизайна и рекламните материали по проекта.

Денислав Стоянов: Аз основно се занимавах с мобилното приложение, както и с изкуствения интелект. Работих и по камерата, микрофона и speech функциите.

Даниел Колев: Аз се занимавах с 3D моделирането на самия робот.

Какви предизвикателства срещнахте?

ДС: Едно от най-големите предизвикателства беше изработката на физическия робот, както и сглобяването му. Свързването на всички системи също беше сложно – за да работят заедно, се наложи много настройка и тестване

ДК: Нещо друго, което ни отне доста време бяха RAG (Retrieval-Augmented Generation – бел. ред.) системите. Отне ни около месец да го настроим така, че да отговаря правилно.

Има ли нещо, което искате да подобрите по ЗнайБота?

ДС: Мислим да роботизираме дясната ръка, за да не е толкова статична. Искаме да е по-подвижна, да прави знаци и да може да играе „камък, ножица, хартия“ с децата. Също искаме да подобрим мобилността на главата. Можем и да подобрим Speech Recognition, защото когато е шумно, се справя много трудно. Като цяло имаме да оптимизираме системите и дизайна.

В момента разработваме интерактивни игри за самите ученици, за да се учат чрез тях. Например разработваме игри на думи, игри с числа, за да улесним ученето.

Къде виждате неговото приложение?

ДК: Приложението на ЗнайБота е да подобрява учебната среда. Той може да стимулира учениците да изучават различни области, като математика, „Човек и природа“, „Човек и общество“ и др. Има и интерактивна викторина, на която се печели месечния златен медал. Може и да се провери кои са с най-много точки на дадената викторина. Може да го питат най-различни въпроси и той да отговаря.

Има и profiling система – например ако му кажем, че харесваме да играем тенис на маса, той запаметява този интерес. Както може да видите, може да се търсят и учители чрез ЗнайБот.

Той разполага с програмата на всеки един учител и съответно чрез него може да се провери в коя стая се намират. Това спестява страшно много време и улеснява навигацията в самото училище.

Учителите също могат да го ползват – те могат да търсят други учители, да намират информация относно техния клас и да проверяват дали учениците са пропускали часове.

Това се отнася и за родителите – могат да намерят информация за това какви часове имат децата, в кои стаи, къде се намират преподавателите, и къде на картата се намира определена стая и какъв час се провежда в нея.

Чрез робота има навигация в самото училище.

Може и да се проверят интересите на учениците от всеки един клас. Идеята на тази функция е ръководителите на клубовете да разберат кои деца биха проявили интерес от техния клуб. Например ръководителят на клуба по рисуване може да провери дали някое дете се интересува от рисуване.

Използваме и NFC идентификация с карти и с чипове, а за родителите е още по-опростено – чрез мобилно приложение, което може да се сканира при влизане в училище.

Освен писмена комуникация, може и да говорите на ЗнайБота и той да ви отговаря. Има камера, която следи хората, които минават пред нея – причината за това е допълнителна интерактивност.

Какъв AI модел използвате?

ДК: Използваме модел на BgGPT с 9 милиарда параметъра, защото е бърз, надежден, и върши перфектна работа.

Какви технологии сте използвали, за да разработите ЗнайБота?

ДК: ЗнайБот е разработен с помощта на MySQL, ABAP, Mosquito Protocol, PHP, Python, а и модела BgGPT, за който вече споменахме. Важно е да се отбележи, че този модел е локален.

Използвали сме Blender за направата на самият робот и всичките части по него. Използвали сме за хардуерната част Raspberry Pi 5. Използваме и 2 монитора – един с touchscreen, един без. Използваме и два говорителя и един преобразувател. И в момента инсталираме повече и повече сензори, за да може да следи температурата в стаята, светлината, нивото на шума и др. В момента интегрираме и по-интересни функции – игри на думи, игри с числа и игра „камък ножица хартия“, която ще работи чрез камерата.

Задачата на екипа на компанията в България е да разработва и управлява приложенията, чрез които ще се обслужват 11 милиона частни клиенти и малки бизнеси, както и 30 000 групи от корпоративни клиенти в Германия.

„Откриването на офиса в България е част от дългосрочната стратегия на Комерцбанк за дигитализация и преобразуване на банковите ѝ операции в цял свят. Промените и настъпилата криза вследствие на пандемията от COVID-19 не спират този процес. Напротив, те показват, че решението ни да се насочим към дигитализация е било напълно правилно. Вярваме, че сме направили правилния избор да обособим технологичен център в България, тъй като тук намираме, както благоприятна бизнес среда, така и висококвалифицирани специалисти, които да се заемат с много отговорната задача да „рестартират“ една международна банка.“, посочи Маркус Крьогер, управител на Технологичен център Комерцбанк София.

Новият офис на компанията в Бизнес парк София обхваща площ от 3515 кв.м. и е разположен на два етажа. Той ще приеме разрастващия се екип на технологичния център. „За една година над 150 експерти от различни националности (България, Италия, Турция, Молдова, Северна Македония, Куба) ни се довериха, от които 30% жени. Разпределени са в 20 технологични отдела. В момента отворените позиции са над 150. Търсим хора с различни профили – например Java и React, но също така и ABAP, Murex, webMethods и др. За нас e важно не само екипът да се разраства, но най-вече да създадем среда, в която нашите колеги да обменят опит, идеи и знания, както и да надграждат професионалните си компетенции.”, допълни Илияна Търнина, директор „Човешки ресурси“, Технологичен център Комерцбанк София.

Дружеството е първият голям технологичен хъб на световната ритейл група Schwarz, открит като част от глобална стратегия за обособяване на IT центрове в ключови точки по света, който на практика обединява досегашните Kaufland IT Services и Lidl Digital.

Schwarz IT България започва дейност с 315 експерти, като 250 от тях идват от Kaufland IT Services, a останалите 65 – от Lidl Digital. От компанията заявиха, че имат амбиция да  вземат инвеститорски сертификат клас “А” и във връзка с това са планирали да наемат поне 100 човека през следващите 3 години.

Schwarz Group решават да създадат първата си ИТ компания в България на база на много наблюдения върху нашите специалисти и начина на на работа тук, като, разбира се, вземат предвид и часова зона, културни сходства и различия.

“Това, с което сме убедили да се инвестира именно в България – това са нашите силни университети, които подготвят отлични кадри, нашите специалисти, които имаме в ИТ сектора и не на последно място боравенето с чужди езици.”, сподели Михаил Петров, главен изпълнителен директор на Schwarz IТ България.

“Ние не сме шоринг център, от който нашите собственици да черпят евтина работна ръка и евтин ресурс. Ние не сме евтина дестинация. Искам да кажа, че в дадени позиции със сходна квалификация ние наблюдаваме, че нето възнагражденията, които се получават в България са по-високи от централна Европа, включително и Германия”, държа да отбележи мениджърът Михаил Петров.

Михаил Петров приема като лична мисия да подпомага жените в сферата на ИТ. Поради това в Schwarz IТ България съотношението на дамите е 40%. Компанията активно привлича и български специалисти от чужбина, тъй като мениджърът подкрепя и връщането на родните специалисти обратно в България. Третата лична на Михаил Петров като главен изпълнителен директор на Schwarz IТ България е именно хъбът у нас да създава продукти и услуги с голяма добавена стойност.

Специалистите в Schwarz IT България се разделят на 6 основни отдела – разработчици, включително и на mobile (Android и iOS) и АBAP; Big Data специалисти; екип, който поддържа ежедневния онлайн бизнес, съсредоточен досега в Lidl Digital; STACKIT – проект за “cloud” решения; ИТ инфраструктура; високотехнологичен “support”.

Решенията, които ще се разработват у нас, ще са ориентирани в посока улесняване на начина на пазаруване на потребителите, например безкасово пазаруване и споделени листове за пазаруване. Хъбът ще работи също по проекти, свързани с анализа на данни  относно потреблението на различни продукти през конкретни периоди, честота на пазауване и т.н. с цел по-добро обслужване и зареждане в магазините. Решенията, свързани с инвентаризацията на складовете с помощта на дрони също не са толкова далеч в бъдещето, смята Михаил Петров.

Schwarz Group обхваща 12 500 магазина от веригите Kaufland и Lidl. В нея работят 458 000 служители. В групата съществуват още две подразделения – Pre Zero, която се занимава с преработка на отпадъци, както и Schwarz Production – за производство на шоколади, безалкохолни напитки, сладоледи и хлебни изделия.