Селекцията на заглавието е направена от екипа на Insider Gaming, ръководен от гейминг журналиста Том Хендерсън. Събитието събира нови и предстоящи заглавия от различни независими и международни студиа.
Everything is Gun! е шутър от първо лице с роуглайк елементи. Играта е вдъхновена от класически заглавия като Quake, Unreal Tournament и DOOM, като комбинира бърз геймплей и динамични бойни механики.Според съоснователя на Incineration Productions Гергана Попова, проектът цели да върне по-високото ниво на предизвикателство и скорост в жанра, характерни за шутърите от 90-те години. По думите ѝ, играта поставя акцент върху рефлексите и постоянната динамика по време на игра.
Официалната Steam страница на Everything is Gun! ще стартира днес, на 28 май като част от Insider Gaming Showcase.Първият геймплей от играта ще бъде представен в рамките на живо онлайн излъчване от 22:00 ч. българско време. От Incineration Productions информират, че планират премиера на играта в края на 2027 г. Студиото приканва потребителите да добавят заглавието в Steam Wishlist и да се включат в предстоящия Steam Playtest.
От студиото съобщават още, че около проекта предстои и допълнителна новина, свързана с разширяването на екипа с международно признат творчески директор.
Изображения: Incineration Productions
]]>Завършващите висше образование в САЩ масово изразяват силното си разочарование от технологиите, прекъсвайки официалните речи заради страх за бъдещите си работни места.
AI в колежите предизвиква недоволство. По време на тазгодишните дипломирания, официални лектори бяха прекъсвани със силни освирквания от цели стадиони веднага щом повдигнеха темата за изкуствения интелект.
“Налице е рационален страх, че технологията ще застраши кариерните планове на младите” ,
отбелязват анализатори, допълвайки, че над 70% от студентите виждат AI като директна заплаха за позициите за начинаещи. Докато бизнесът рекламира платформите като революция, за завършващите те са повод за безпокойство, което всъщност е и причината AI в колежите да предизвиква бурно недоволство.
Вижте кратък видеорепортаж на Bloomberg за това как студентите реагират негативно на AI по време на дипломирането си.
]]>Технологичните иновации в страната се фокусират върху създаването на AI модели, които разбират десетки местни езици и диалекти, за да осигурят равен дигитален достъп за милиони граждани. В Индия има 22 основни езика и над 19 000 диалекта.
Изкуственият интелект се превръща в ключов инструмент за преодоляване на огромните езикови бариери в Индия. Видео репортаж на CNN Business показва как технологичният сектор в страната развива специализирани платформи, които да обслужват огромното население, говорещо на стотици различни езици и местни диалекти.
“Дигиталната трансформация има смисъл само ако никой не бъде пренебрегнат заради езика, на който говори”,
подчертават експерти в материала.
Тъй като по-голямата част от индийците не използват английски в ежедневието си, новите AI гласови и текстови модели помагат на хората в по-малките региони да получават достъп до образование, банкови услуги и държавна администрация на собствения си майчин език.
]]>Столична община пусна приложението SofiaGo за картите за пътуване.
Транспортната карта може да бъде добавена в приложението и в Google Wallet, което позволява валидиране директно през телефона, без нужда от физическа пластика. Потребителите без издадена карта могат да създадат виртуална неперсонализирана карта и да я зареждат с различни превозни документи като билет 30/60+, дневна карта и други.
View this post on Instagram
Приложението позволява и дистанционно зареждане на повече от един превозен документ, което може да улесни корпоративните клиенти. SofiaGo вече е достъпно за Android, а версията за Apple все още очаква сертифициране.
В социалните мрежи Васил Терзиев определи приложението като тестова версия и заяви, че „най-добрите дигитални услуги се създават заедно с хората“. От своя страна Борис Бонев от Спаси София коментира в мрежите, че процесът по внедряване не е толкова гладък, колкото им се иска, и апелира гражданите да използват градския транспорт.
]]>Папа Лъв XIV посвещава първата си енциклика на „небожественото“ на изкуствения интелект. Главата на Римокатолическата църква използва този официален документ, за да предупреди за духовните и социалните рискове от безконтролното развитие на дигиталните алгоритми.
“Технологиите трябва да служат на човека, а не да го обезличават или да заместват моралния му компас”,
се посочва в посланието на Светия отец.
Документът призовава за глобална етика и хуманизъм, за да не се допусне изкуственият разум да застраши човешкото достойнство, с което Папа Лъв XIV официално посвещава първата си енциклика на „небожественото“ на изкуствения интелект.
]]>Хората в IT сектора не са притеснени от навлизането на изкуствения интелект. Това стана ясно по време на конференцията BASSCOM AI.
Участници в събитието коментираха, че вече използват AI инструменти в ежедневната си работа – за разработка на софтуер, оптимизиране на процеси, проучвания, дизайн, автоматизация и обучение. Общото послание от техните отговори е, че изкуственият интелект не се възприема като заплаха, а като асистент и инструмент за повишаване на продуктивността.
„Да, поне три инструмента ползвам. За създаване на дизайни, когато искам да направя нещо по-бързо“,
коментира Венелин Тодоров от Код Ателие. Неговият отговор показва една от основните промени, които AI вече носи в технологичния сектор, а именно възможността специалистите да изпълняват по-ефективно задачи, които преди са изисквали повече време или участието на допълнителни екипи.
Подобна е и позицията на Владимир Видинлиев от Merkle Bulgaria. По думите му AI вече се използва „за всякакви неща – от оптимизиране на вътрешни процеси до ежедневен development“.
Това показва, че технологията навлиза не само в отделни експериментални проекти, а в реалната оперативна работа на компаниите.
Особено важен акцент поставиха представителите на образователната общност – tech талантите от ТУЕС – Кирил Рангелов и Петър Керезов. Кирил Рангелов коментира, че използването на AI инструменти вече е трудно да бъде избегнато, защото те значително повишават продуктивността. В същото време той подчерта, че AI не замества знанието.
„Не трябва да се забравя, че са само множител, а не са заместител на знанието“,
посочи той. По думите му най-често използва AI, за да си обяснява в дълбочина как работят различни неща, както и при рутинни задачи, но с ясната цел да разбира какво прави инструментът.
Петър Керезов също заяви, че използва AI модели, защото „правят работата много по-лесна и бърза“. Той акцентира върху необходимостта човек да разбира процесите зад технологията и да може да ги контролира. По думите му AI е полезен за research, обяснение на сложни теми, търсене в много различни източници на информация и автоматизиране на прости или безинтересни задачи.
Практическата стойност на AI беше подчертана и от Пламен Ангелов, който работи като системен архитект.
„Ползвам го за проучвания, уеб дизайн, за оценка на системи, като асистент“,
каза той. Тази гледна точка отразява все по-широкото разбиране в сектора, че AI се превръща в част от професионалния инструментариум на IT специалистите.
BASSCOM AI Conference е естествено продължение на последователната линия на БАСКОМ да поставя изкуствения интелект в центъра на публичния и професионалния разговор в България. През последните години асоциацията активно работи за това темата да премине от hype към реална трансформация – чрез срещи с бизнеса, институциите и образователната система, както и чрез постоянен фокус върху бъдещето на труда, AI-native инженерството и необходимостта от нов тип квалификация.
Посланието от конференцията е, че IT секторът в България вече не гледа на AI като на абстрактна бъдеща технология, а като на ежедневен инструмент. Притесненията от заместване на хората отстъпват място на по-прагматичен разговор – как специалистите да използват AI по-ефективно, как да запазят контрола върху резултатите и какви умения ще бъдат необходими в следващия етап от развитието на индустрията.
]]>В кампанията за парламентарните избори на 19 април 2026 г. темите за ИТ, иновациите, изкуствения интелект и дигитализацията присъстват в програмите на водещите политически сили, но с различен фокус. При едни акцентът е върху електронното управление и публичните данни, при други – върху индустриализацията, образованието, инвестициите или административния контрол. Присъстват и инициативи, свързани с навлизането на изкуствения интелект (AI), но цялостни идеи за по-дългосрочно развитие като че ли липсват. Паралелно с това браншовите организации от технологичния сектор вече участват по-видимо в публичния дебат чрез общи позиции, секторни искания и преки срещи с институции.
Какво е записано в платформите на основните политически сили
В документа „Силна България в силна Европа“ на ПП–ДБ коалицията записва увеличение на публичните и частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност до 2% от БВП, създаване на фонд за Индустрия 4.0, подкрепа за внедряване на изкуствен интелект, автоматизация и роботизация, развитие на български облак за отворена наука, повече отворени публични данни и позициониране на страната като център за AI, високопроизводителни изчисления и данни. В същия документ са записани и мерки за дигитализация на публичния сектор, както и за улеснено привличане на висококвалифицирани специалисти от трети държави чрез цифровизирани процедури.
Божидар Божанов: Програмата ни се основава на повече конкуренция, демокрация и свобода, както и на силен технологичен и иновационен фокус
Линията на ПП–ДБ стъпва и върху вече познатия им профил по електронното управление. При създаването на Министерството на електронното управление Божидар Божанов заяви, че ще се изгражда „нова визия на работещо електронно управление“, а темата за цифровата администрация остава една от видимите оси в политическите им позиции и през настоящата кампания.
При ГЕРБ технологичната тема е формулирана по-общо и е поставена в рамката на модернизацията, индустриализацията и образованието. На 16 януари тази година. Бойко Борисов заяви: „Модернизацията на страната е новата цел на ГЕРБ“, а в същото изказване добави, че „в нашата програма първа точка ще бъдат индустриализацията и иновациите“. На официалния сайт на ГЕРБ дигитализацията и модернизацията са посочени сред основните теми, но липсва акцент върху темата, свързана с AI..
При Румен Радев и коалицията „Прогресивна България“ темата за ИТ и иновациите е представена чрез връзката между изкуствен интелект, административна реформа и контрол на публичните разходи. При представянето на програмата на 19 март 2026 г. Румен Радев говори за „демонтаж на олигархичния модел“ и „ускорено икономическо развитие“, а икономическият екип на коалицията представи концепцията Sigma AI. Иван Василев, член на икономическия екип на „Прогресивна България“, я описва като система, чрез която „всички обществени поръчки да минават предварителен контрол с изкуствен интелект“.
В същото представяне Александър Пулев, също член на икономическия екип на „Прогресивна България“, каза, че коалицията ще предложи „инвестиционен омбудсман“, а също и че ще работи България да се превърне в държава, която „ускорява иновациите чрез масово внедряване на изкуствен интелект, цялостна административна реформа, обслужване на едно гише“. Минко Дудев постави акцент върху нови учебни програми, дуалното обучение и партньорствата между университети, БАН и частния сектор. Така публично представената платформа на „Прогресивна България“ комбинира AI, административни услуги, образование и инвестиционна среда.
При БСП темата за дигитализацията е поставена в икономически и образователен контекст. В раздела „Икономика“ на предизборните приоритети партията посочва, че икономическата трансформация се основава върху „цифровизация и водородна икономика“, а също и върху „нов индустриален модел за иновации“ чрез интегриране на политиките в образованието, науката и технологиите. В раздела „Образование и наука“ БСП акцентира върху връзката между учебната система и икономиката, включително цифровизацията на образованието. През 2025 г. Атанас Зафиров също свърза международното партньорство на партията с високите технологии и при посещение в завод на Xiaomi в Китай каза: „Бъдещето принадлежи на технологиите, а България има всички предпоставки да бъде част от това“.
При останалите партии в топ 10 – като „ДПС – Ново начало“, ИТН, „Възраждане“, МЕЧ и част от другите по-малки или средни формации – в публично видимите им позиции липсва ясно разработена програма, посветена специално на технологиите, изкуствения интелект, цифровата трансформация или ефекта им върху пазара на труда. При тях акцентът е насочен по-скоро към по-широки политически теми като доходи, социална политика, държавен контрол, институционални промени, икономическа стабилност, национален суверенитет, критика към управлението или секторни политики извън високите технологии.
Как се променя връзката между технологичния бранш и политиката
Извън самите партийни платформи, през последните две години се вижда и по-активно участие на браншовите организации в политическия разговор. На 16 декември 2024 г. БАИТ заедно с БАСКОМ, AIBEST, BESCO, БРАИТ, ICT Cluster, BAPRA и Българо-румънската търговска камара изпрати отворено писмо до политическите партии, в което призова за действия по влизането в еврозоната, върховенството на правото, образованието, регулаторната среда и Плана за възстановяване. Това е един от най-ясните общи публични документи, в които технологичният и свързаният с него бизнес сектор формулират искания към политическите сили.
Румен Радев подписа меморандум с БРАИТ за стратегическа приемственост в иновациите в България
През април 2025 г. БАИТ и представители на други ИТ организации влязоха и в по-конкретен разговор с държавата. Тогава те са провели дискусия с Министерството на електронното управление за централизацията на обществените поръчки в ИКТ сектора. Били са обсъдени и ефектите върху конкуренцията, пазара и достъпа на компаниите до процедурите.
Паралелно с това БРАИТ се утвърждава като по-широка представителна структура на високотехнологичния бизнес. Организацията обединява асоциации, клъстери и компании от софтуера, IT/ICT, AI, биотехнологиите, финтеха, агритеха, електронната търговия и други индустрии. През септември миналата година AIBEST пое ротационното председателство на БРАИТ след Доброслав Димитров, като се продължава практиката за споделено лидерство между ключовите клъстери и сдружения.
Нов момент в тази картина е меморандумът между Румен Радев / „Прогресивна България“ и БРАИТ. Съвсем насково беше анонсиран документът за „стратегическа приемственост в иновациите“, който е ясен пример за пряко взаимодействие между политически проект и браншовата организация в рамките на предизборната кампания.
Какво показват данните за пазара
На фона на тези политически и секторни позиции, данните за самия пазар сочат продължаващо значение на ИТ индустрията за българската икономика. Според БТА приходите на софтуерния сектор са нараснали с 11,5% през 2024 г., а прогнозата за 2025 г. е за нов ръст, като 87% от приходите идват от износ и общият обем на индустрията се очаква да достигне 11 млрд. лева.
Отделно от вътрешнополитическите програми, България вече участва и в европейски технологични инициативи, които също влияят върху публичния разговор. Европейската комисия в доклада Digital Decade 2025 посочва, че страната има напредък по свързаността, но остава под средното равнище на ЕС по цифрови умения, внедряване на технологии в бизнеса и редица показатели на цифровата трансформация.
Паралелно с това EuroHPC обяви разширяване на мрежата от AI Factories в Европа, като в България проектът е BRAIN++, свързан с развитието на AI инфраструктура и услуги. Страната вече разполага и с Discoverer – EuroHPC суперкомпютър, разположен в София.
Какво може да означава това за бизнеса?
Реализирането на проекти в областта на електронно управление, обслужване на едно гише, по-широк достъп до публични данни и цифровизация на администрацията определено ще доведат до намаляване на част от административните разходи за компаниите и ще ускорят процеси като регистрации, разрешителни, обществени поръчки и достъп до услуги. За технологичните компании и за фирмите, които инвестират в автоматизация, AI и индустриален софтуер, значение биха имали и мерките за научна инфраструктура, стимули за иновации, по-добра връзка между образование и бизнес, както и евентуални нови механизми за привличане на висококвалифицирани специалисти от чужбина. В същото време за пазара ще има значение и как ще се развият правилата за обществени поръчки, регулациите около данните, киберсигурността и достъпа на малки и средни компании до публични и европейски проекти.
Какво може да означава това за работещите в ИТ индустрията?
За работещите в ИТ индустрията основният въпрос е как тези политики биха се отразили върху търсенето на конкретни умения и върху структурата на пазара на труда. Ако акцентът върху AI, автоматизацията, публичната дигитализация, киберсигурността и високопроизводителните изчисления се превърне в реални проекти, това би могло да увеличи търсенето на специалисти в области като machine learning, data engineering, cloud архитектура, DevOps, GovTech, информационна сигурност и enterprise софтуер. Паралелно с това по-силната връзка между университетите, бизнеса и публичните политики, която присъства в различна форма в платформите на няколко политически сили, може да повлияе и върху обучението, квалификацията и достъпа на нови кадри до сектора. За част от заетите в индустрията значение ще имат и по-широките фактори извън самите програми – като износа и пазарните данни, европейските AI и HPC инициативи и оценката на Европейската комисия за дигиталните умения и внедряването на технологии.
Застъпват ли въобще политическите платформи засиленото навлизане на AI и влиянието му върху икономиката, бизнеса и пазара на трудa?
Вижда се леко разпознаване на темата, но на практика липсва отделна подробна рамка за това как навлизането на AI ще се отрази на заетостта, квалификацията, регулациите и конкурентоспособността на различните сектори.
Как реално навлизането на AI може да повлияе икономиката и защо е важно политиците го имат предвид?
Реалното навлизане на AI може да промени едновременно начина, по който компаниите организират работа, как държавата предоставя услуги и какви умения ще се търсят на пазара. То засяга не само ИТ индустрията, а и счетоводство, администрация, производство, логистика, здравеопазване, образование, медии, сигурност и правни услуги, където автоматизацията и генеративните системи могат да променят част от текущите задачи, да повишат производителността или да създадат нужда от нови роли и квалификации. Именно затова е важно политиците да имат ясна позиция не само за „иновации“ по принцип, а и за данните, изчислителната инфраструктура, киберсигурността, преквалификацията, образованието, регулациите и използването на AI в публичния сектор. Европейската комисия вече отчита, че България изостава по ключови показатели като цифрови умения и внедряване на технологии, докато европейските програми за AI Factories и HPC инфраструктура създават нови възможности за държави, които могат бързо да ги превърнат в политики, инвестиции и човешки капитал.
Някои примери от ЕС и САЩ
Подобни теми вече присъстват и в платформите на големи политически сили в Европа и САЩ. Още през 2024 г. манифеста си за европейските избори Европейската народна партия (ЕНП / EPP) записва, че ЕС трябва да бъде водеща сила в AI и предлага общоевропейски подход към развитието на изчислителна и технологична инфраструктура. В манифеста на Партията на европейските социалисти има отделен акцент върху контрола върху изкуствения интелект, онлайн правата и принципа human in control. В САЩ Демократическата партия включва раздел “Seizing the Promise and Managing the Risks of AI”, в който говори едновременно за ползите от AI и за рисковете, свързани с права, сигурност, конкуренция и пазара на труда. След завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом администрацията публикува актове като “Removing Barriers to American Leadership in Artificial Intelligence”и “Advancing Artificial Intelligence Education for American Youth”, които поставят акцент върху лидерството на САЩ в AI и образованието по темата.
Ако зависеше от вас и разполагахте с необходимите власт и средства – какво щяхте да промените в сферата на технологиите и AI? – коментирай или ни пиши на [email protected]
]]>OpenAI признава, че AI печалбите може да се концентрират
В документа компанията директно предупреждава, че без намеса ползите от AI могат да се концентрират в малък брой компании, включително и в самите фирми, които изграждат технологията. Според OpenAI това би могло да задълбочи неравенството, като облагодетелства онези, които и без това вече са в силна позиция, а други – работници и други общности да изостанат.
Това прави предложението особено интересно: една от компаниите, които най-активно развиват технологията, едновременно признава, че именно тя може да усили концентрацията на богатство, ако липсва нов механизъм за преразпределение. Според анализаторите това не е окончателен план, а по-скоро опит OpenAI да зададе рамката на дебата отрано.
Идеята е за публичен фонд, който да плаща на гражданите
Според документа такъв фонд може да бъде създаден чрез сътрудничество между политици и AI компании, а след това да инвестира в дългосрочни активи, свързани както с AI фирми, така и с по-широката икономика, която внедрява технологията. Доходността от фонда според OpenAI би могла да се разпределя директно към гражданите, така че повече хора да имат участие в AI богатството, независимо дали вече притежават акции или други финансови активи.
На практика това е опит да се даде по-широк обществен отговор на въпроса кой печели от автоматизацията. Вместо ползите да остават основно при акционерите и най-големите технологични компании, OpenAI предлага част от тази стойност да бъде превърната в по-директен обществен дивидент.
OpenAI поставя под въпрос и сегашната данъчна система
Компанията твърди още, че данъчната система може да се нуждае от промяна, ако AI започне да измества икономическата активност от заплати към корпоративни печалби, капиталови печалби и автоматизиран труд. В документа се посочва, че политиците биха могли да увеличат ролята на данъците върху капитала, да обмислят целеви налози върху устойчиви AI-driven печалби и да разгледат варианти за данъци, свързани с автоматизацията, като същевременно се запази финансирането за програми като Social Security, Medicaid и жилищна помощ.
Компанията се опитва да стартира дебат преди шока от неравенството, породено от AI
Предложението е значимо не само заради амбицията си, а и защото идва от компания, която сама участва в надпреварата за създаване на технологията, която вероятно ще предизвика тези сътресения. OpenAI описва документа като ранен и изследователски набор от идеи, а не като завършен политически проект.
]]>Според официалното съобщение приложението позволява на потребителите да получават известия за ключови анонси и президентски укази, да гледат на живо брифинги и речи, да разглеждат медийна библиотека с видеа и снимки, да следят развитието по политически теми и да изпращат обратна връзка директно до администрацията. Белият дом описва продукта като мобилно изживяване, което обединява „актуализации в реално време, видео на живо, впечатляващи снимки и интелигентни push известия“ в една платформа.
В официалното видео за старта, публикувано от Белия дом на 30 март, президентът Доналд Тръмп описва приложението като начин потребителите да получат „достъп от първия ред“ до администрацията. Това подсилва ролята на продукта не само като комуникационен канал, но и като централен хъб за президентски послания. Формулировката пасва на по-широкото позициониране на приложението: по-бърз достъп до речи, брифинги, официални съобщения и политически приоритети, без пълна зависимост от традиционните медии или външни платформи.
Още при старта приложението беше пуснато едновременно в App Store и в Google Play. В официалното съобщение то е представено като „най-бързият и най-мощен начин да останете информирани и ангажирани с администрацията на Тръмп“, което подсказва, че Белият дом вижда продукта не просто като инструмент за известия, а като постоянна мобилна платформа за директно разпространение на послания към поддръжници и към по-широката публика. Приложението е достъпно само за потребители в САЩ.
Изображение: Сайт на Белия Дом (скрийншот)
]]>Четвъртото издание на SHAPESHIFT – тридневен международен фестивал, в който културата, науката, иновациите и технологиите се събират на едно място, ще се проведе oт 24 до 26 април 2026 г. в Топлоцентрала. Тазгодишната тема „The Human Algorithm“ (Човешкият алгоритъм) изследва хибридната интелигентност и поставя въпроса: как да запазим човешката етика, креативност и емпатия в центъра на една все по-автоматизирана реалност?
SHAPESHIFT не предлага готови отговори. Фестивалът създава пространство за среща – място, в което можем да разберем трансформацията, докато тя се случва,
споделя Мария Григорова, куратор на SHAPESHIFT и основател на NEXT-DC.
Това е покана не просто да наблюдаваме промяната, а да се научим как сами да бъдем част от нея – не като зрители, а като shapeshifters.
Акценти в програмата и темите на лекциите
Фестивалът се курира от Мария Григорова съвместно с ко-кураторите Мачей Засада и Карол Гуречни (UXMachina) – едни от най-изявените професионалисти в глобалната технологична индустрия:
- Мачей Засага, Технолог и иноватор в дизайна на продукти & Карол Гуречни, Визионер и арт директор. Мачей е носител на престижните отличия Emmy и Cannes Lions за иновативните си проекти за гиганти като Google, Amazon, Nike и BBC. Сред най-значимите му постижения е световнопризнатият интерактивен проект “Star Wars: Lightsaber Escape”, създаден съвместно с Disney и Google, който превръща телефона на потребителя в истински светлинен меч. Карол е водещ арт директор с над десетилетие опит в създаването на визуални преживявания за Meta, Nike и Formula 1. В София те ще представят лекцията „The Hand and the Hardware: Designing With Care“, фокусирана върху „грижата“ като водеща дисциплина в дизайна, която гарантира, че технологиите остават в услуга на човешкото достойнство.
- Инонг Донг, Лидер на продуктовите иновации, Amazon – Инонг работи на пресечната точка между продукт, технологии и дигитална култура. С лидерски опит в Twitch, UNIT9 и McCann, а понастоящем Innovation Officer в Amazon, тя е участвала в проекти, включващи AI, AR/VR/XR и интерактивен сторителинг. В София тя ще представи поглед „отвътре“ за това как платформите и алгоритмите влияят на вниманието ни и какво е необходимо, за да запазим човешката преценка в цикъла.
- Александър Ембала-Екобена, Директор „3D иновации“ в Adidas Originals – В лекцията си „Creativity, Rules and Logic“, ръководителят на 3D процесите в adidas ще анализира как алгоритмите направляват творческия процес и как правилата, които сами създаваме за технологиите, променят нашето възприятие за иновация.
- Щефан Бишоф, Творчески директор и основател на Brave Duck & Robots – Бивш творчески директор в The Mill и UNIT9, в лекцията си „Immersive is dead in the era of experiential“ Щефан ще провокира с тезата, че „интерактивността“ вече не е достатъчна за аудитория, която търси истинска физическа връзка и смисъл отвъд визуалния спектакъл.
- Карен Анторвеза, Биодизайнер и изследовател в ETH Цюрих – В лекцията си „Machine & Microbe: Growing Architectural Materials“ биодизайнерът от ETH Zürich ще представи бъдещето на регенеративния дизайн – свят, в който архитектурата се „отглежда“ чрез сливане на роботизирано производство и живи биологични процеси.
- Мерел Ван Хелсдинг, Основател на Nxt Museum, Амстердам – основател на първия музей в Европа за интерактивно медийно изкуство (с опит в Apple) ще разкаже как технологичните инсталации предефинират човешките възприятия в своята лекция „Redefining Perception in the Digital Age“.
- Марта Джурина, Визуален артист – Фокусът в този панел със заглавие „The Human Algorithm: Light as Co-Creator“ е върху работата на визуалния артист Марта Джурина, чиито творби са част от колекции като Berlinische Galerie и Eskenazi Museum of Art. В разговор с културния стратег Веселина Сариева, тя ще изследва какво се случва, когато природни сили като светлината и електричеството станат активни участници в създаването на изкуство.
SHAPESHIFT се организира от NEXT-DC – независима творческа агенция, която от 2010 г. помага на бизнеси и брандове да се ориентират в неизвестното, като превежда културни и бизнес тенденции в ясни послания и работещи решения. Събитието се осъществява и с подкрепата на агенцията за събития The Kontakt.
]]>