“Да станем първият еднорог в България е огромно доказателство за упоритата работа на нашия екип през последните три години и половина,заяви Христо Борисов, съосновател и главен изпълнителен директор на Payhawk.”

Финтехът цели да се превърне в катализатор за българската стартъп екосистема и да продължи да привлича и задържа най-добре квалифицираните кадри на пазара.

“Винаги сме знаели, че можем да построим голяма компания, ако решим значителен проблем на достатъчно голям пазар. Размерът на тази възможност продължава да движи растежа и мотивацията ни до ден днешен. Всеки служител, който има допир до корпоративни плащания, смята, че трябва да съществува по-добро решение, но този огромен проблем досега никога не бе адресиран от силен продуктов екип с несравним инженерен опит. Payhawk предоставя точно това”, допълва Христо Борисов.

Според него компанията се намира едва в началото на развитието си, а екипът й няма търпение да продължава да преоткрива света на корпоративните разплащания.

Водещ инвеститор в последния рунд е фондът Lightspeed Venture Partners – световноизвестен фонд за рисков капитал с инвестиции от над $10.5 милиарда в компании като Affirm, Grafana, Faire, FTX, Personio, Snap, и др. Други присъединяващи се фондове са Sprints Capital, Endeavor Catalyst, HubSpot Ventures и Jigsaw VC.

“Payhawk е много повече от софтуер за управление на разходи. Това е one-stop-shop за финансови екипи с цел консолидиране на разнородните досега системи необходими за изразходване, проследяване, обработка и бюджетиране на корпоративни средства. Опознавайки екипа през последната година, сме изключително впечатлени от скоростта, с която развиват продукта си, построявайки най-всеобхватното решение на пазара за по-малко от четири години”, коментира Аршам Мемарзаде, партньор в Lightspeed Venture Partners.

Допълнителното финансиране идва само три месеца след като Payhawk обяви първия транш от своя инвестиционен рунд Б през Ноември 2021 на стойност $115 млн. и по-малко от година след обявата на рунд А на стойност $20 млн. през април 2021. Допълнителният капитал предоставя на компанията път за агресивен растеж, както и за продължаване на амбициозните планове за глобална експанзия.

Съвременните финансови екипи все още са натоварени с голямо количество ръчна работа поради използването на множество неинтегрирани услуги като кредитни и дебитни карти, банкови разплащания, разходни отчети и фактури. Payhawk намалява потока от работа като свързва тези ключови елементи в една платформа. Payhawk също предлага първата в индустрията 3% cashback програма за всички плащания през корпоративните си карти с ограничение до стойността на месечния абонамент. Така компанията позволява на клиентите си да намалят цената за услугата на Payhawk до нула.

Payhawk се развива като платформа номер едно за малки и средни предприятия и големи корпоративни клиенти, особено тези с интернационално присъствие. Компанията обслужва бизнеси от 30 държави в различни индустрии, валути и методи на плащане.

Пресният капитал ще послужи за разрастването на продуктовия екип чрез наемането на нови 60 старши софтуерни инженери в София от топ 1% на пазара. Това е с цел посрещане на нарастващото търсене на нови функции като например управление на командировъчни, имайки предвид постепенното възвръщане на бизнес пътуванията. Други съществуващи функции за корпоративни клиенти също ще бъдат разширени, включително интеграция с Oracle Netsuite, управление на софтуерни абонаменти и бюджети. Компанията също започва работа по нова кредитна карта в партньорство с българската Пейнетикс.

Въз основа на инерцията от първия приток на капитал от Серия Б, Payhawk планира отварянето на нови офиси – в Амстердам и Париж през месец март и в Ню Йорк през септември. Броят на служителите се очаква да се увеличи от 100 до над 300 до края на тази година. Новият капитал също се предвижда да се утрои, като  средствата ще предоставят нов тласък на маркетинг и продажби за навлизане в нови пазари.

Константин Конов, управляващ директор на Бош Инженеринг Център София

Г-н Конов, какво Ви мотивира да работите в сферата на технологиите и иновациите?

Завършил съм Техническия университет, преди това съм учил в Софийската математическа гимназия и затова съвсем естествено започнах първата си работа като програмист. След това работих в Сити Банк – бях шеф на технологичния отдел. Впоследствие станах един от първите основатели на центъра на НР, който в един момент стана най-голямата ИТ компания в България. Имах възможността да съм един от първите наети в екипа и да участвам в развитието му от нулата до 3-4 хиляди човека. След това така се стекоха събитията, че работих в Луксофт, на която бях изпълнителен директор. Именно там стана моето запознанство с колегите, които в момента са основното ядро в инженерния център на Бош. С тях работим върху развитието на автомобилния софтуер, посоката ни е автономен автомобил.

Може ли екип в България да покрие високите изисквания на автомобилните производители за софтуера, който вграждат в своите продукти?

Да. С голяма страст защитавам идеята, че тук, в България, може успешно да се развиват високи технологии и да се прави бизнес с тях не по-зле, отколкото в развитите държави от Европа, както и в САЩ. Това е моята кауза през последните 15 години и мисля, че успешно показваме, че това е възможно.

А има ли достатъчно специалисти?

Ако искаме България да е водеща във високите технологии, защото имаме такъв потенциал, е необходима драстична промяна в образователната система. Тя трябва да се фокусира върху определени приоритетни индустрии, каквато е софтуерната индустрия, и това да е държавна политика.

Бош иска да създаде значим продукт и проект в София, под формата на център за R&D. Когато такава компания желае да инвестира в проект с голям мащаб обикновено се очаква, че той ще бъде на фокус, така че да получи държавна подкрепа. У нас подкрепата, която получаваме се различава от това, което наблюдаваме в Унгария или в Румъния, например. Разбира се, трябва да си даваме сметка за реалностите и да не надхвърляме капацитета – ако знаем, че има условия на пазара компанията да се разраства до 100 души, не бива да правим планове за 200 души. Това в крайна сметка води до лоши резултати. Трябва адекватно да се прецени доколко здравословен е растежът.

Какво искате да постигнете с технологиите, върху които работите?

Фокусирали сме се в развитието на софтуерните технологии в автомобилната индустрия, защото са свързани с използването им за благородна кауза. Говорейки за ситуацията, свързана с коронавируса, всеки ден излиза информация за жертвите на COVID-19, но сякаш вече никой не брои колко хора загиват по пътищата. Нашата кауза в Бош Инженеринг Център София, е да създаваме технологии, които да направят така, че хората по-малко да страдат от нараняване и смърт, следствие на пътни инциденти. Целта ни е автомобилът да може да избягва критичните ситуации по време на движение и да компенсира грешките, които човекът допуска.

Може ли да разкажете по-конкретно как вашите продукти съдействат за по-голямата сигурност в автомобила?

Проектите ни основно са свързани с изкуствен интелект и автономното управление на колата. Идеята е с помощта на камери и сензори да се създаде 3D образ на средата около автомобила. Така на базата на алгоритми с изкуствен интелект колата взема решение как да реагира в конкретната ситуация.

Проектите ни основно са свързани с изкуствен интелект и автономното управление на колата

Например да спре при появата на движещ се обект пред автомобила. Друг проект е свързан със създаването на централен компютър в автомобила, който събира функциите на най-различни устройства в едно, което е с много голяма изчислителна мощност. Чрез него може да се прави връзка с други коли или с обекти от обкръжаващата среда. Този проект е пряко свързан с бъдещето и с технологиите, които навлизат.

Интересна е и работата ни, свързана с управлението на киберсигурността в колата. Това е изключително важен компонент в новите условия. Автомобилът трябва да бъде достатъчно сигурен, за да не може някой да го хакне, да го отклони от пътя, да го отвлече и да ограби товара например. Има проекти, които са свързани с електрическа част, която също е особено модерна в момента – да се контролират електрическите системи в колата, така че дори да има срив в някоя от тях, автоматично да може да се осигури захранване за най-важните модули.

Какви са препятствията по пътя към автономния автомобил?

В момента сме на “ниво 2”, до достигане на пълната автономия – тоест “ниво 5”, има още много път да се измине и то не толкова в развитието на самата технология, колкото в осигуряване на нейната 100% надеждност. Ако сега технологията работи с 99.99% точност, е необходимо да се добавят още доста деветки след десетичната точка, за да се каже, че е достигната горе долу 1 на 1 млрд. грешка в системата.

Това е свързано с настройване на системите за изключителна прецизност и бързина, което е предизвикателство и за хардуера, и за софтуера.

Свързаността и обмена на информация между автомобилите е следващото предизвикателство.

Как ще се разбират на пътя автомобилите, шофирани от хора и тези, които ще бъдат управлявани от компютър?

Според нас, най-близо до реалността е вариантът, в който ще има осигурени пътища, които ще бъдат само за напълно автономните автомобили. Скоростта, с която те ще могат да се движат, комуникирайки помежду си, ще бъде много висока. Тя ще бъде трудно постижима за човек-шофьор. Като пример може да си представите влаковете, които могат да се движат с 300 км/ч в сравнение с другите, но това става само по специални трасета.

Добре е да се знае, че в началото един напълно автономен автомобил ще може да бъде управляван от човек, но не в тази си функция. Т.е. вие може да си купите кола “ниво 5”, която може да участва в режим на автономност и да развива високи скорости, но ако липсва необходимата инфраструктура, ще можете да я карате като обикновена кола, спазвайки всички ограничения и правила за движение.

Какво влияние оказа кризата, свързана с COVID-19, върху автомобилната индустрия?

Вие знаете, че се въвеждаха много ограничения за двигателите с вътрешно горене. Сега може би за известен период от време тези ограничения няма да са толкова строги, заради факта, че трябва да се поддържа индустрията. Според мен, след като пандемията отмине, ще се ускори налагането на новите технологии и ще сме свидетели на много по-бързо преминаване към електрически автомобили и коли с по-висока степен на автономност.

Наложи ли се да се освобождават кадри и във вашия бранш, поради кризата с коронавируса?

Факт е, че всъщност спря потреблението. Клиентите, които са склонни да отделят средства за високотехнологични и скъпи неща, каквито, например, са колите вече са много по-малко. За да си купиш нова кола определено не трябва да си притеснен за близкото си бъдеще. Това е в световен мащаб и в момента виждаме намаляване на продажбите на нови коли до 70%. Разбира се, разработването на технологии няма да спре заради коронавируса. Точно обратното. Ситуацията с поспрялата продажба на конвенционални коли кара компаниите да развиват с по-сериозен темп новите технологии. Тук обаче се появява основният проблем – финансирането. Парите идват от продажбата на коли.

Някои компании имат резерв и ресурс да продължат да развиват новите технологии за дълъг период от време без това да зависи от продажбите, но много други не могат да си го позволят.

В Бош засега нямаме проблем с това. Компанията продължава да работи по план. Наемаме хора, развиваме се както бяхме планирали. Но в бизнеса всичко е свързано. Въпросът не е какво прави една компания, а как взаимодейства цялата система. Така че не изключваме възможни сътресения. Има фирми, които, да, освобождават хора, има такива, които намаляват заплати или въвеждат ограничения в работното време на служителите си. При нас, засега, това не се случва.

Законодателството трябва ли да се промени, в синхрон с технологиите, които ще направят автономния автомобил възможен?

Да, определено е нужна промяна в законодателствата, за която ролята на правителствата е определяща. Вече има разработени европейски програми по този въпрос. Има интересни детайли в юридическата рамка, свързани с така наречените “commercial vehicles” – камионите.

Вече има развитие в юридическата рамка, свързани с така наречените “commercial vehicles” – камионите

Въвеждат се ограничения на европейско ниво за шофьорите от държавите, особено от Източна Европа, за това колко време могат да пребивават в Западна Европа и т.н. Всички тези въпроси биха намерили лесно решение, ако се въведат камиони с автономно управление. Това вече се прави с доста ускорени темпове в някои западноевропейски държави и САЩ. Новите технологии навлизат и няма как да бъдат спрени.

Как изглежда, според Вас, колата на бъдещето?

Колата на бъдещето вече се вижда. Последните модели на Tesla и Audi, както и на някои от другите водещи производители, са в тази посока. Със сигурност тя ще е с някакво алтернативно задвижване – дали с електричество или с водородни клетки – в момента все още е налице голямата дилема коя технология е по-практична. Тя ще е с изключително много системи за контрол и автономно шофиране, с футуристичен дизайн, защото той привлича хората, и с възможност колите да комуникират помежду си и да могат да действат като една обща система с инфраструктурата – бензиностанции, светофари, линейки, градски транспорт и т.н.

Докъде искате да стигнете с Бош Инженеринг Център София?

Ще развиваме този център в зависимост от търсенето, което в момента е много високо. Има няколко центъра, които развиват технологии като тези, по които работим ние, но при нас, в България, има няколко ниши, в които сме може би на най-високо ниво. Очаквам към Бош Инженеринг Център София да има засилен интерес от страна на бизнеса. Друг е въпросът, че ние не искаме да ускоряваме нещата и да се развиваме по-бързо, отколкото за нас е здравословно.

Изключително държим на добрата среда вътре в компанията. Хората тук се чувстват като семейство и искаме да продължим да ги караме да се чувстват добре, така че да са мотивирани да дават всичко от себе си. Със сигурност ще растем и ще развиваме центъра, но няма да сме прекалено агресивни.

Томас Мец, управляващ директор на Бош Инженеринг Център София

По какви проекти работите в Бош Инженеринг Център София?

80% от нашата работа е пряко свързана с автомобилната индустрия. Останалите 20% също са в сферата на мобилността. В тях се включва например разработка на електрически велосипеди. Когато става дума за автомобили, работим в 3 основни области: технологии подпомагащи шофирането, електрификация на автомобила и решения за свързаност, интерфейс към шофьора и наблюдаване на поведението на водача и другите пътници в колата.

Можете ли да посочите примери за използвани технологии?

Ще дам пример със системата, наблюдаваща поведението на водача и другите пътници. От гледна точка на процес, начинът на работа е следния: Бош разработва технология, която е вид платформа. След това компанията намира клиент за нея и заедно с него доразвива платформата до край, докато тя заработи в автомобила на крайния потребител. Хубавото в случая е, че участваме във всички етапи на процеса – от най-първата идея за продукт, от иновацията и създаването на прототипи, последвани от втори етап – разработка на платформа – нещо, което може да продадем на наши клиенти. Третият етап е свързан с финализирането на продукта, така че той да бъде използван в реални условия от автомобилите по пътищата.

Как виждате бъдещето на технологиите, които са в основата на автономните автомобили?

Много сериозен въпрос. Ако погледнем 10 години назад, когато автономното шофиране тепърва започваше да става актуално, то тогава беше създаден план за трансформиране на тогавашните автомобили в напълно автономни, като нивата на автономност бяха описани от 1 до 5. Работех с Бош в тази област през 2014 г. и тогава предполагахме, че през следващите няколко години ще се появят автомобили на ниво 2, след още една година на ниво 3 и така нататък. Преувеличавам, разбира се, но тогава това беше усещането. Сега нещата са различни.

От моя гледна точка ниво 5 (напълно автономен автомобил, без шофьор – бел. ред.) може вече да е възможно чисто технологично, но това, което трябваше да осмислим е, че става въпрос не само за технически проблем, а също за законова уредба от страна на правителствата и за начина на възприемане от крайния клиент. Трябваше да осъзнаем, че финансирането също е важно. Аз и всички инженери обичаме технологиите, обичаме напредъка, но в същото време някой трябва да осигури средствата. Създаването и употребата на напълно автономни автомобили, е много, много скъпо. Все още няма достатъчно хора, които са склонни да платят цената, за да притежават такъв автомобил.

Хората трябва да изградят доверие към безпилотните автомобили

Аз например имам в колата си налични функции, които са на ниво 2. Това означава, че те ми помагат да шофирам от точка А до точка Б. Щом се кача на Цариградско шосе, натискам бутона и с радара, камерата и другите сензори, автомобилът ми пази лентата и контролира скоростта, и така аз стигам безопасно до кръговото на 4-ти километър, където отбивам към офиса в София Тех Парк.

Да кажем, че за да получа функции от ниво 4, като краен потребител трябва да платя грубо още 2-3 хиляди евро. Не бих се възползвал, защото на практика получавам твърде малко добавена функционалност. Реално моите действия на пътя ще си останат същите. Компаниите от “tier-one”, като Бош, и производителите на коли, трябва да инвестират много повече в разработка, която в края на краищата ще бъде за сметка на крайните потребители, а те няма да са склонни да плащат, защото не виждат реалната полза от нея. Смятам, че тенденцията ще се развива, но при по-специализирани случаи. Например, в колата ще има функции от ниво 2 или 3, които ще могат да се използват на магистрали, и специфични функции, предназначени за райони в града или паркинги. Но създаването на напълно автономен (ниво 5) автомобил на този етап се отлага.

Мислите ли, че таксиметровите компании, нуждаещи се от ниво 5 автомобили, за да премахнат водача, ще бъдат двигател за развитие на автономни автомобили за напред?

Ако успеят да заменят водача, ще има смисъл да инвестират много в автомобили от ниво 4 или 5. Но отново, дори и технологията да е готова, става въпрос и за законодателство – какво ще ни бъде позволено, а също и как се чувства крайният клиент при влизане в кола без шофьор.

Засега изглежда, че няма катастрофи, причинени от автономно шофиране, но в действителност такива ще се случват. Възможно ли е технологията да бъде безгрешна?

Аз искам това, което разработваме, да бъде перфектно. Разбира се, всички знаем, че перфектното за всеки случай не е възможно от инженерна гледна точка. Но трябва да можем да покрием всяка ситуация, в която попадат или биха попаднали нашите клиенти. Става въпрос и за изграждането на доверие, а това се получава, когато системата е предвидима. Когато човекът зад волана направи грешка, има обяснение за това – може би е бил сънен, или дори пиян, каквото и да е, налице е причина. За човека, който се вози в автономния автомобил, колата е „черна кутия“. От моя гледна точка трябва да изградим това доверие, като увеличим прозрачността и обясним какво се случва и какви са областите, в които машината няма да направи грешка. Като първа стъпка може да започнем да оставяме колата да шофира сама на паркинг, където няма хора. Като втора стъпка може да позволим да има хора около колата, като се убедим че тя ще се държи както очакваме. И с това ще изградим доверието. След това ще имаме по-добра представа какво е възможно в бъдеще.

Това е дълъг и сложен процес.

Друго, което трябва да се има предвид, е че първите автомобили от ниво 5 ще трябва да взаимодействат с всички останали коли по улиците. Неавтономните автомобили ще продължат да се използват още 10 или 20 години, а много от тях нямат никакви технологии за свързаност с останалите автомобили.

С какви предизвикателства се сблъсквате при разрастването на бизнеса в България?

Има две основни предизвикателства, пред които сме изправени. Първото е вътрешно. Бош има репутация на компания, която предоставя най-доброто качество. Това означава, че новият център в София трябваше да си създаде име вътре в компанията, така че нашите колеги навсякъде по света да разберат: „Ей, има страхотни хора в София, които вършат чудесна работа на много високо ниво и осигуряват същото качество, което всички очакват“. Бидейки част от света на Бош, през последната година и половина ние показахме огромен прогрес – първоначално започнахме с по-малки задачи, а сега разработваме цялостни проекти в София. И ще продължаваме в същия дух.

„Ей, има страхотни хора в София, които вършат чудесна работа на много високо ниво и осигуряват качеството, което всички очакват”

Второто предизвикателство е свързано с растежа ни в България. Марката Бош е известна в България от 26 години и към нея има положително отношение. Въпреки това дейностите като автомобилното инженерство, и разработването на “embedded” системи, специално в софтуерната индустрия в София, не се свързваха с нашия бранд.

Имаме колеги (в България – бел. ред.), които работят в света на IоT, има и такива в областта на електроинструментите, домакинските уреди и т.н., но автомобилното инженерство е ново. Затова още от старта на центъра започнахме и продължаваме да налагаме бранда. Бош, разбира се, e всичко което вече знаете, но в допълнение предлагаме и чудесно място за работа на автомобилни инженери.

Как селектирате кандидати за екипа в България? Имате ли специален чекбокс “Харесвам коли”?

Засега не, но може би трябва да добавим такъв въпрос. Честно казано, едно от нашите най-големи предимства е, че не всички в нашия екип харесват колите. Затова нямаме подобно изискване. Аз обичам колите, но виждам също, че в автомобилната индустрия е постоянна борба – това е притеснително. Искам да съхраня индустрията, да я направя по-добра. Може би, ако не си падах толкова по автомобилите, щях да вземам по-обективни решения.

“Внимателно избираме хората, които да станат част от нашето семейство”

Да се върнем на това как селектираме кандидатите. Има две основни насоки, които са важни за нас. Едната от тях е професионалната област, в която търсим определени способности. Ние наемаме хора, които са много, много добри или такива, които имат потенциала и желанието да станат много, много добри. Това е задължително.

Втората посока, в която влагаме много усилия и сме много горди от резултата, е, че въпреки че сме част от голямата корпорация Бош, инженерният център е като едно семейство. Ние наистина се харесваме. Това не означава, че липсват спорове, дискусии и т.н., но обичаме да работим и да прекарваме време заедно. Затова и внимателно избираме хората, които да станат част от нашето семейство. Всеки е добре дошъл, но разбирате, че ако някой каже “искам да работя, но хората около мен не ме интересуват” – това няма да работи за нас.

Семейството трябва да се поддържа с общи усилия.

Точно така.

Забелязвате ли промяна в продуктивността по време на пандемията, когато се налагаше всички да работят от къщи?

Никога не е било в стила ни да следим за това колко точно часове се отработват. Част от културата на нашето семейство е да обръщаме повече внимание на резултатите, които се получават в крайна сметка. Още преди кризата с коронавируса, ние давахме свободата на хората да работят от вкъщи, да ползват по-дълга обедна почивка, а работата да се довърши в по-късните часове. От гледна точка на вътрешна нагласа, това не беше драстична промяна. Но, разбира се, като цяло промяната на живота беше драматична. Аз лично първите дни работих много активно, просто защото нямаше друго какво да правя. След 2-3 седмици в непрестанни разговори по Skype и т.н., бях на предела и започнах да се опитвам да установя нов баланс между работата и личния си живот. Например, започнах да тичам в моята виртуална обедна почивка. Сега вече намерих баланса, всички свикнахме с този нов начин на работа. Има хора, които са много доволни от възможността да работят от дома си, на други не им харесва – но като цяло е добре.

Има обаче един проблем, за който все още нямаме решение – ако някой има, нека да го сподели. Наистина си липсваме. Виждаме се по срещите в Skype, говорим по телефона, но да пийнем бира след работа, да излезем, да празнуваме успехите заедно, да бъдем заедно както преди – това е, което ни липсва е и тъжно за мен.

Тогава да очакваме една цяла парти седмица, когато всички се върнем към нормалния живот?

Определено! 🙂

“Стартирахме и хардуерна разработка”

Какво следва за Бош Инженеринг Център София оттук нататък?

Започнахме с по-малки проекти, а в момента разработваме цели продукти. Следващата стъпка, която вече стартирахме, освен създаване на софтуер, е и хардуерна разработка именно тук – в София. Нашата цел е да поемаме по-голяма отговорност и да работим в области с по-голяма приложимост.

От друга страна, търсим как да разширим ролята си и по отношение на новите продукти. Като пример може да се посочи добавянето на електрически велосипеди към нашето портфолио. Успоредно с това активно търсим и други възможности.

Доколкото разбирам хората с дипломи от хардуерни специалности също трябва да започнат да преглеждат за обявите за работа?

Да, точно така. Също и софтуерните инженери. Отворени сме за всички добри специалисти. Няма значение дали става дума за разработчици на софтуер или архитекти, специалисти по безопасност, киберсигурност – всеки качествен професионалист, който по някакъв начин е свързан с аутомотив инженеринга, е добре дошъл да поговори с нас.

Константин Конов (ляво), Томас Мец и Динко Русев (дясно)

Страст към автомобилите, изключително отдаване и неуморна амбиция за постигане на целите – това впечатление оставя мениджърският екип на Бош Инженеринг Център София. Тримата управляващи директори – Динко Русев, Константин Конов и Томас Мец са повече от отличен екип професионалисти, които работят за световен гигант. Те притежават онова визионерско мислене за бъдещето, за технологиите, за новата автомобилна действителност след 10-15 години, която може да запали и най-големите песимисти.

И макар да ръководят R&D центъра на Бош у нас, който е част от най-големия бизнес сектор в Бош Групата, а именно “Автомобилни технологии” с оборот 46,8 милиарда евро за 2019 г., тримата управляващи директори са здраво стъпили на земята. Те не проповядват сляпо корпоративна политика – в думите им личи личното убеждение, че изпълняват мисия – да направят пътуването с автомобилите безопасно и да наложат България като дестинация за развитие на високотехнологични проекти.

Страстта към автомобилите и технологиите

Интересът на топ мениджърите към автомобилите е водещ още от детските им години. Въпреки че техните истории са различни, всички те имат нещо общо, а точно как детското увлечение може да запали искрата и да се превърне в двигател на успешна кариера, развитие на нови технологии и в крайна сметка да доведе до значим принос в създаването на автомобила на бъдещето – напълно автономен, безопасен, удобен, екологичен.

Началото

Когато Динко Русев за първи път сяда в скута на дядо си зад волана на семейния ЗАЗ, е на 4 години и не подозира, че няколко десетилетия по-късно ще е част от създаването на системи за автомобил без шофьор. И въпреки че познава добре удоволствието от шофирането, той вярва, в смисъла на безпилотните коли.

„Така ще намалеят инцидентите на пътя и знам, че тази кауза си струва жертвата да се откажем от страстта към управлението“, казва Динко.

„Събирах колички „Мачбокс“ и си ги редях като скъпоценности на една витрина в хола“, спомня си Константин Конов от къде тръгва страстта му към автомобилите. Тогава, по времето на социализма, малките прототипи на западните коли са единственият начин да се докоснеш до модерния автомобилен дизайн от онова време. Количките са метални, някои имат отварящи се врати или багажници, а играта с тях е част от лукса на поколението от 80-те в България.

По това време днешният колега на Константин и Динко – Томас, расте в район в Бавария, където BMW и Audi имат производство.

“Буквално бяхме разделени на два лагера – подобно на футболните фенове”, разказва Мец и продължава: “Баща ми работеше в една от компаниите и прекарвах много време покрай него и автомобилите“.

„Въпреки че съм „дете от СОЦ-а”, през 2003-та вече правихме първите автоматични врати за коли. Една година тествахме опцията как с едно натискане на копче, вратата да се отвори без докосване“, разказва Динко Русев.

Динко и Константин са категорични, че образованието в математическа гимназия и после в МЕИ (понастоящем Технически университет – бел. ред.) ги е подготвило така, че да са на ниво за срещата със световните гиганти.

„Завършихме МЕИ във време, когато оценка отличен 5:50 не стигаше, за да те приемат и 40 души се борихме за едно място“, припомня Динко. Константин допълва, че България е била сред водещите в социалистическия блок в сферата на електрониката и компютърните разработки. Учил се е от корифеите в бранша.

„Започнах работа в една българска фирма, чиито основатели бяха декодирали мейнфрейм, внесени от чужбина. Става дума за грамадни машини за военно промишления комплекс. Лазили са по 6 месеца, за да декодират двоичен код, за да могат да схванат софтуера и да го пренапишат след това. А защо са лазили, защото цялата памет е на едни огромни листове, пълни само с нули и единици, дълги триста метра, разстлани на земята, които те са изследвали и декодирали ръчно. Ти като го направиш това веднъж, после можеш да направиш всичко“, обяснява Константин.

Константин Конов работи в ИТ бизнеса повече от 24 години. Бил е мениджър в Citibank (ръководител на технологиите), HP (директор на Центъра за глобални операции), Luxoft (управляващ директор).

Русев е част от мениджърското трио на Бош Инженеринг Център София, като прилага своя над 21 годишен опит в технологичния сектор, 16 от които в сферата на автомобилната електроника.

Томас Мец става част от групата на Бош през 2008 г. като досега е заемал различни позиции в областта на автомобилното инженерство, управлението на ключови клиенти, както и стратегическия маркетинг и продажбите.

Днес тримата се допълват в управлението на инженерния център на Бош в България, който съществува през последната година и половина. Динко Русев е мениджърът, който има най-задълбочен поглед над технологиите. Константин Конов познава високотехнологичния сектор на ИТ индустрията в страната, регулациите и следи бизнес климата. Силата на Томас Мец е в способността да наблюдава и оценява идеите и проектите през очите на клиента.

Те са ръководители и съмишленици в мисията да направят пътуването с автомобилите безопасно и да наложат България като дестинация за развитие на високотехнологични проекти.

Образно казано, в местния инженерен център се работи по системите, които осигуряват “сетивата” на автомобила. Екипът създава софтуер, който „учи“ колите да усещат и интерпретират всичко, което се случва на пътя така, че машината да взема правилни решения как да действа при различни обстоятелства. Динко Русев нарича тези процеси “зрение”, “слух” и “осезание”. В това няма нищо странно, защото бъдещите автономни автомобили ще използват сензорите си точно както хората използват своите възприятия.

Доверието

“Новият център в София трябваше да си създаде име вътре в Бош, и нашите колеги навсякъде по света да разберат: „Ей, има страхотни хора в София, които вършат чудесна работа на много високо ниво и осигуряват същото качество, което всички очакват“, разказва Томас Мец за началото на общата им работа с екипа на Динко и Константин.

Скоро инженерният център в София доказва, че може да доставя високото качество, присъщо за Бош Групата.

“С нашето влизане в компанията, някои от проектите намериха своето разрешение“, споделя Конов и допълва, че това води след себе си положителната обратна връзка от най-големите производители на автомобили в света. „Те са изключително доволни и тъй като виждат ползата, вече настояват пред ръководството на компанията, в София да се развиват сериозни проекти“.

Инженерите в R&D центъра не просто участват активно в създаването и развитието на технологиите, но и решават кои програмни езици, платформи, алгоритми и т.н. да бъдат използвани в работния процес. Това е и желаната посока, в която ръководният екип желае да развива дейността.

“За нас е важно да работим по проекти, за които носим цялата отговорност. Никой не иска да е в ролята на “extended workbench“, разяснява Константин Конов.

За краткото си съществуване инженерният център на Бош в София се включва в над 40 международни научно-изследователски проекта, свързани с автоматизираното шофиране, асистиране на водача и електромобилност. Във фокуса на екипа в България попадат и системи, които ще свързват колите, както помежду си, така и с инфраструктурата – светофари, улични лампи, камери за сигурност и други.

Глобалните усилия на компанията също са насочени към изграждането на новата визия за мобилност. Това личи и от големия брой патенти, свързани с автономното движение на автомобилите, притежавани от Бош. По данни на Statista, до края на 2019 г. Бош притежава впечатляващите близо 1300 патента в тази сфера.

“Щастлив съм, че именно тази голяма компания ни даде правилната сцена, така че да покажем каква експертиза, какви специалисти и какъв опит има в България”, заявява с гордост Динко Русев.

Фирмата като семейство

Това са факти, които са безспорни и определено грабват вниманието. Това, обаче, което е още по-впечатляващо е мисълта на управляващите директори за хората, с които работят. Начинът, по който тези успели мъже представят постиженията като заслуга на целия екип, отношението, което имат към своите колеги като към членове на едно голямо семейство, безспорно, е нещо, което не се среща често в разговори с представителите на т.нар. “С-level” позиции.

Лидерският екип се ръководи от една важна ценност, а именно инженерният център на Бош в София да се превърне в място, “където всеки един служител се чувства добре и на мястото си”.

„С някои хора сме заедно от 17 години, работили сме на различни места и те продължават да са с нас с Косьо“, разказва Динко.

До края на 2019 г. центърът успява да привлече над 250 талантливи професионалисти – към момента вече са близо 300, изкушени от идеята да разработват иновативни технологии за автомобилната индустрия.

Освен от Техническия университет, в екипа попадат и студенти от Спортната академия или пък младежи, увлечени от архитектурата. Стига да имат интерес и умения в създаването на софтуер, срещата им с експертите от инженерния център в София е съвсем възможна.

“Свързва ни страстта към развитието на иновациите в автомобилната индустрия, така че софтуерните технологии да бъдат използвани за благородни каузи. Нашата цел е чрез високотехнологичните проекти, по които работим, да сведем до минимум жертвите на пътя”, обобщава Константин Конов.

Динко подчертава, че като ръководител на екип не възприема да нарича колегите “служители”. Казва, че и тримата мениджъри се стремят хората, които работят с тях, да чувстват фирмата като семейство, защото вярват, че с колеги, които се чувстват на мястото си няма невъзможни проекти и притеснителни крайни и срокове.

“Ако някой се замисли в понеделник сутрин колко лошо се чувства, че трябва да отиде до офиса, значи ние не сме си свършили работата. Това, което се опитваме да изградим са наистина стабилни и ефективни екипи, среда, в която хората си помагат, имат обща цел и вървят заедно към изпълнението ѝ”, разяснява Русев.

Всъщност, разговорът ни за семейството на Бош не беше планиран, беше подготвен въпрос за ролята на мениджмънта при постигане на успехите на инженерния център. В резултат Динко Русев даде ценен съвет за създаване на стабилен, мотивиран и щастлив екип. Формула от реалния бизнес, от която може да се възползват хората на ръководни позиции – мениджъри, предприемачи, стартъп ентусиасти и лидери на екипи от различни управленски нива.

Целта

Любопитен факт е, че Бош започва работа по ключови за безпилотния автомобил на бъдещето технологии преди повече от 10 години. През 2011 г. гигантът вече разполага с екип от експерти, които разработват концепции за автономно шофиране. Значително по-рано, обаче, Бош работи по важни технологии, които към момента са в основата на системите за автономност. През 1995 г., например, компанията анонсира своятa ESP (Electronic Stability Program) – една от най-важните системи за сигурност в превозните средства на пътя.

Според лидерите на Бош Инженеринг Център София, автомобилът на бъдещето няма да има нищо общо с настоящите представи за хубава кола. Той ще бъде напълно автономен – ниво 5 и ще осигурява безопасно пътуване до избраната дестинация.

Динко Русев визионерски разкрива цялостната концепция за колата на бъдещето.

Според него, при напълно автономните автомобили вниманието ще бъде насочено към интериора. Колите без шофьор ще могат да се използват според това как пътниците желаят да оползотворят времето си – като офис, място за релакс, детска градина, спалня или дори баня.

Докато напълно автоматизираното превозно средство завива, ускорява и спира автономно, шофьорът ще може спокойно да се отпусне и да релаксира. Докато се движи, колата ще използва всички налични данни, за да изчисли оптималната стратегия за шофиране. За целта ще използва система от сензори, данни, обменени с другите коли и с елементите на инфраструктурата, както и информация от дигитални карти в реално време за условията на пътя, трафика или времето.

Софтуер с обем от 300 до 500 милиона реда код ще стои зад “автоматизирането” на шофьорските функции в автомобилите на бъдещето. За сравнение една съвременна кола разчита на 100 милиона реда, което е близо 2 пъти повече от кода на последните версии операционни системи – между 20 и 50 милиона реда. Сложността на електрониката, броят на компонентите, дължината на кабелните трасета също се увеличава драстично.

“Автомобили със системи ниво 5, които осигуряват абсолютно управление на автомобила без човешка намеса, ще има в близките до 5 години”, прогнозира Динко Русев. “Естествено предстои много тежък период на тестване на системата, за да бъде изключително сигурна, да сме убедени, че работи във всякакви условия и че може да оставим хората, които обичаме да се возят безпроблемно”, допълва той.

До безопасно пътуване може да се достигне, когато на пътя се движат само напълно автономни автомобили. За осигуряване на максимална безопасност колите ще могат да “общуват” помежду си, както и да обменят информация със специално изградената за тях инфраструктура и с тази на околната среда.

Комуникацията ще се изразява в обмен на данни, така че автономните автомобили да получават максимално детайлна и точна информация за заобикалящата ги среда и да вземат най-адекватното решение, осигуряващо комфорта и безопасността на пътниците.

По едно специализирано трасе автономните автомобили ще могат да се движат със скорост, която е непостижима, когато имаме човек зад волана, а именно скорост около 300-350 км/ч.

„Ниво 5, от моя гледна точка, може вече да е възможно чисто технологично, но това, което трябваше да разберем е, че става въпрос не само за технически проблем, а също за законова уредба от страна на правителствата и за начина на възприемане от крайния клиент“, пояснява Томас Мец.

Засега създаването и употребата на напълно автономни автомобили е много скъпо и все още няма достатъчно хора, които са склонни да платят цената, за да притежават такъв автомобил. Липсва и инфраструктурата за ползването му.

На този етап акцентът е върху разработка на функции от по-ниските нива, които могат да подпомагат шофьорите при пътуване на магистрали, при паркиране или в по-специфични градски условия.

Не е за пренебрегване и фактът, че хората все още не са готови да поверят живота си на машина и за тази пренастройка на психиката се изисква време.

“За човека, който се вози в автономния автомобил, колата е черна кутия”, казва Томас Мец и продължава: „Доверието у хората трябва да се изгради стъпка по стъпка, което изисква и по-голяма яснота за начина, по който функционират технологиите“.

Страхът да бъдат просто пътници в кола без човек зад волана не е единственото предизвикателство, свързано с потребителите. Голяма част от тях на настоящия етап не са готови да инвестират в покупката на скъп автомобил с функции за автономно шофиране.

Работи се по проекти за въвеждане на камиони с автономно управление

И дори към момента прогнозите да са оптимистични и по всичко да личи, че инвестициите в електроника и софтуер, свързани с автомобилната индустрия, ще се увеличат значително до 2030 г., трябва да се има предвид, че крайният потребител е този, който трябва да възстанови вложените средства.

Първоначално погледите на бизнеса са насочени към индустриите, свързани с превоз на пътници и товари. Според Константин Конов, въвеждането на камиони с автономно управление вече се прави с ускорени темпове в държави от Западна Европа и САЩ. Подобен ход решава проблеми, свързани с часовете, прекарани зад волана, времето за пребиваване на територията на различни държави и т.н.

Трансформацията

Едно е ясно. Промяната в цялостната концепция на автомобила на бъдещето неминуемо ще доведе до пазарна трансформация. Автомобилната индустрия вече няма да бъде същата. Начините, по които хора и товари се придвижват от едно място до друго, ще се промени фундаментално. Очакват се промени в законодателството, потребителското поведение, мотивацията за покупка, същността на притежание, застраховането и др.

Реално, разработвайки технологии за автономно шофиране, Бош като компания, и в частност инженерният център в София, създават не просто безпилотния автомобил на бъдещето, а бъдещето на автомобилната индустрия.

Нещо повече. Няма как да не сме горди, че това се случва в България. Няма как да не се отбележи огромния принос на мениджърския екип на Бош Инженеринг Център София за това, че ни правят част от вълнуващия и значим процес на трансформация на цял един сектор – мобилността.

Няма как да не завърша с кратката дефиниция за бъдещето на д-р Щефан Хартунг*, топ мениджър в Robert Bosch GmbH – “Ние оформяме новата ера на мобилността – устойчива, безопасна и вълнуваща”.

Очаквайте ексклузивните интервюта с Топ мениджърите на Бош Инженеринг Център София в специалното издание Selected Stories, част от #8 на електронното (PDF) издание на DevStyleR. Направете своя безплатен абонамент.