Кариерата на София Чеонг започва в корейски ресторант за барбекю в Калифорния, докато завършва бакалавърската си степен по Бизнес администрация. След дипломирането си, тя е повишена в помощник-генерален мениджър, а по-късно и в оперативен директор. Именно тогава нейн колега започва да я учи как да кодира. Чеонг коментира:

“Влюбих се. Знам, че е клише, но чувствах, че това е истинската ми страст. … Всяка сутрин се събуждах истински развълнувана и с желание да науча още.”

Милиони американци напускат работата си по време на „Голямата оставка“. Пред София Чеонг също се открива тази възможност. По време на пандемията, тя решава да смени кариерата си – желание, което Чеонг иска да осъществи от известно време. София незабавно използва парите, които е спестила, за да се запише в 13-седмичен учебен лагер за софтуерно инженерство. Там тя преминава през повече от 1 000 обучителни часа, посветени изцяло на кодиране. Една седмица след дипломирането си, Чеонг започва да си търси работа.

От понеделник до петък от 9:00 до 17:00 ч. начинаещата София Чеонг кандидатства за всяка работа или стаж на Junior Software Engineer позиции, които може да намери, като търсенето й обхваща 18 държави. Докато подава кандидатурата си, тя успява да създаде онлайн портфолио. Тя споделя:

„Бях доста наивна. Мислех, че ще имам работа след месец, защото Hack Reactor има толкова добра репутация. Един месец обаче се превърна в два месеца, след това три, четири, и започнах да си мисля: „О, Боже, защо не си намирам работа? Какво не е наред с мен?””

Непрекъснатото слушане за националния недостиг на работна ръка и нарастващото търсене на технологични таланти не повдигат духа на младия софтуерен инженер. Според американската трудова статистика, недостигът на инженери в САЩ ще надхвърли 1,2 милиона до 2026 г.

Шест месеца по-късно Чеонг провежда интервюта с 40 работодатели и е отхвърлена цели 357 пъти. Тя казва, че повечето интервюиращи са питали защо е решила да промени кариерата си в друга насока и как опитът й в сферата на услугите ще й помогне да успее в технологиите. Основната причина да й бъде отказано е, че други кандидати са по-опитни от нея.

Същата седмица, в която София трябва да се върне в ресторанта, тя получава две предложения за работа. Една от позициите е младши софтуерен инженер в Homee, където, по нейни думи, възнаграждението е със 120% по-високо, в сравнение с предишното. По време на интервюто, главният технологичен директор на компанията Мич Пъртъл казва на Чеонг следното:

„Предпочитаме да поемем риска от назначението на по-неопитни кандидати. Знаем колко е трудно да отвориш тази врата.”

След като е назначена на новата позиция, София публикува в LinkedIn колко време jе коствало да си намери работа. Стотици кандидати, намиращи се в същото положение, публикуват множество коментари, търсейки съвет и споделяйки подобни истории за постоянни откази.

Отличието “Великата дама на компютърното програмиране” отива при жена, която в действителност е имала истинска титла. Аугуста Ада Ловлейс е графиня на Ловлейс и дъщеря на поета лорд Байрон. Основната й претенция за слава обаче няма нищо общо с нейната кралска титла. Не само това, но навярно е и главната причината на нея да се гледа с друго око. Ада Ловлейс, математик и писател, е живяла в началото на 19 век. Особена популярност придобива докато работи с Чарлз Бабидж над създаването на първия механичен компютър, наречен аналитична машина за събиране, изваждане, умножение и деление.

Бабидж моли Ада да преведе статия за аналитичната машина от френски на английски език, написана от италианския инженер Луиджи Федерико Менабреа и публикувана в Швейцарско списание. Освен, че графинята превежда статията, тя добавя също свои собствени бележки, които правят обема на текста по-голям. Нейните записки са публикувани през 1843 г. в Английско научно списание.

Бележките на Ловлейс дават подробно  описание на хората как могат да използват кодове от букви, символи и цифри, за да инструктират компютрите да извършват сложни изчисления. Тя често бива наричана първият компютърен програмист. В началото на 80-те години на миналия век Министерството на отбраната в САЩ наименува език на Ада, който бива наречен “Ada”.

Грейс Хопър

Грейс Хопър е истински пионер. Тя учи математика и физика в колеж “Васар”, а след това влиза в университета “Йейл. Там Хопър получава магистърска степен по математика. Грейс продължава да преподава във “Васар”, като същевременно с това става една от първите жени, спечелили докторска степен по математика. Тя се присъединява към армията като лейтенант във военноморските резерви на САЩ по време на Втората световна война. Военноморските сили я назначават в проекта на Бюрото за изчисления на наредби в Харвард, където задачата й е да програмира компютъра Mark I.

След войната Хопър продължава да работи сред резервите като научен сътрудник в Харвард. Там задълженията ѝ включват работа с компютрите Mark II и Mark III. Грей помага за измислянето на термина „компютърна грешка“, след като в Mark II бива открита повреда.

През 1949 г. Хопър започва работа в частния сектор. Докато работи за Ремингтон Ранд, тя ръководи програмирането на компютъра UNIVAC. Нейният екип разработва първия компилатор на компютърен език, който представлява преводач от думи към компютърен код. Това откритие дава началото на езика COBOL.

Мери Джаксън

Мери Джаксън е математик и авиокосмически инженер. Тя завършва бакалавърска степен по математика и физически науки в университета Хамптън (тогава колеж Хамптън) през 1942г. След дипломирането си преподава математика в сегрегирано училище за чернокожи в Мериленд. Мери продължава да работи като чиновник до 1951г., когато бива назначена от Националния консултативен комитет по аеронавтика (NACA), който през 1958 г. се превърна в Национална администрация по аеронавтика и космос (НАСА).

Джаксън започва кариерата си в Космическата агенция в отделната изчислителна секция в западна зона на изследователския център на Лангли в Хамптън, Вирджиния. Това е и нейният роден град. Именно там тя си печели репутацията на „човешки компютър“. През 1953 г. тя започва да работи с Казимеж Чарнецки, с идеята да проведе експерименти с високоскоростни аеродинамични тунели. Чарнецки насърчава Джаксън да стане инженер, но тъй като е чернокожа, се налага преди това да получи специално разрешение. По това време училищата са разделени, а Джаксън е част от екипа, представен в Скрити фигури.

Въпреки че Мери Джаксън е първата чернокожа жена инженер в НАСА, на нея ѝ бива отказано повишение на управленско ниво. През 1979 г. тя решава да се понижи и да ръководи програмата за жени в НАСА, където се фокусира върху насърчаването на жените в науката.Джаксън обръща по-малко внимание на компютрите, докато развива своята кариера в НАСА. Въпреки това, без нейния принос, в наши дни би се наблюдавало дефицит на жени с интерес към компютърните науки.