Г-н Цомпов, Вие сте в A1 почти от създаването на компанията, каква е формулата за задържане на служител за толкова дълго време?

Да съм част от компания като А1 за мен е сбъдната професионална мечта. Защо? Да работиш в А1 от една страна означава досег до най-модерни технологии, не само в областта на телекомуникациите, но и в ИТ сферата, и съответно – до интересни проекти. Всъщност, ако се замисля, откакто съм започнал досега е имало безкрайно много проекти и активности. Тук човек не само работи, но и научава много – това със сигурност е една от основните причини да продължавам да се чувствам добре в компанията. Другото е, че в A1 хората са ценени, осигуряват се програми за професионално развитие. Имаме постоянни обучения. Разполагаме с виртуални трейнинг хъбове, в които човек може сам да избере какво обучение да премине. Тези възможности със сигурност допринасят не само за неговото тясно специализирано кариерно развитие, но и личностно развитие, например имаме обучения за така наречените soft skills, които са важни за всички нас в ежедневния професионален живот. И не на последно място бих искал да отбележа, че в компания като А1 имаме атрактивни социални придобивки, което също е важен фактор. Сред тях са детска градина, фитнес, допълнително здравно осигуряване, безплатни телефони, отстъпки за допълнителни устройства и така нататък. Формулата за задържане в А1 е микс от различните предпоставки, които изброих. Сега екипите на ИТ направлението динамично се разрастват и се радвам, че все повече професионалисти в сферата на технологиите разпознават А1 като компания, в която да се развиват професионално.

Тук човек не само работи, но и научава много – това със сигурност е една от основните причини да остана в компанията.

През годините сте заемали различни позиции. Бихте ли разказали повече за кариерното си развитие в компанията?

Да, започнал съм в края на миналия век – 1999 година като инженер планиране на мрежата. Тогава бях и част от екипа, който имплементира и първия SMS център в страната. Имах привилегията да съм част от екипа, реализирал изпращането на първия SMS в България. Работил съм в различни направления – трафично планиране на телекомуникационна мрежа, радио, Core мрежи. След 12 години – през 2012-та, имах възможността да започна работа по друг интересен проект – имплементиране на нова платформа за медиация (mediation platform). Така преминах в ИТ сферата, видях, че тя е много интересна и предизвикателна, и продължих да се развивам в тази област. Към момента ръководя екип, който се занимава с разработката на различни решения за провизиране, интеграция, медиация и така нататък. Когато говорим за разрастване на ИТ екипите, нека да отбележа, че предоставяме отлични възможности и на млади хора, в началото на кариерата си, да се запознаят с реалната бизнес среда чрез стажантската ни инициатива.

Имах привилегията да съм част от екипа, реализирал изпращането на първия SMS в България.

Как се отрази на екипите и по-конкретно на Вас трансформацията на компанията? С какво се промени работата Ви?

Със сигурност трансформацията на А1 е нещо грандиозно, което няма как да не се отрази на работата на всички. Такава трансформация означава най-вече промяна в начина на мислене на всеки един човек в компанията, защото довчера си правил едно, а днес вече се изискват съвсем други познания и умения. Така че човек трябва да се настрои най-вече чисто ментално. Такава трансформация означава излизане от комфортната зона, защото изисква да научиш и разбереш много нови неща. Това при всички случаи е добре и от полза. В А1 ние, вдъхновени от трансформацията, започнахме да правим сериозни промени в ИТ сферата, като въведохме нови методологии – DevOps, CI/CD pipelines, което позволи много по-бързо, автоматизирано и качествено да се доставят софтуерните разработки.

Според Вас признанието на постиженията играе ли ключова роля за задържането на кадри? Как този детайл влияе върху фирмената култура?

За задържането на кадри признанието на постиженията е не само ключово, но и задължително условие. В А1 има изградена система с платформа, в която се въвежда оценяването на представянето на всеки служител. Най-общо тя е свързана с поставяне на конкретни и измерими цели в началото на всяка година. Тези цели обаче не са свързани само с нашата конкретна работа, но и позволяват да покажем нещо повече – да доставим и да предложим повече от това, което иначе правим в ежедневната си работа. В А1 работят интелигентни и високопрофесионално подготвени хора, те разбират и приемат това предизвикателство. Съответно в края на всяка година се прави оценка на представянето на всеки индивидуално и от там следват различните награди, които включват както материални, така и нематериални придобивки. Например имаме така наречената “Топ 100” програма, в която се оценяват стоте служители на компанията, които са свършили повече от 100% от своята работа по време на изминалата година. Това е признание и то сериозно, и съответно тези хора получават допълнителни придобивки. Този подход на ниво компания е допълнителен мотивиращ фактор.

От друга страна обаче в ежедневната работа е важно и когато колегите от екипа кажат – просто “добре си го направил”, “добре си се справил”. На практика положителната обратна връзка е също признание за хората. Конструктивната комуникация е много важна за хората в компанията и всъщност тя може да се посочи като фактор за задържането на колегите при нас.

Към момента заемате длъжността Team Leader Network Services & Integration. Бихте ли разказал повече за тази позиция?

Изключвам, макар че не е маловажно, чисто управленската част, която е свързана от една страна с работа с различни хора, от друга страна с поставяне на задачи и от трета – с поемане на отговорности. Позицията, която заемам, е свързана с това, че водя един сравнително малък, но много добър екип. Той е част от добре смазаната машина на ИТ направлението на А1. Отговорностите ни са свързани с реализирането на решения за провизиониране, интеграция, медиейшън решения, което най-общо означава, че ние сме по средата между бизнес системите и мрежовите системи. Нашата работа не е директно видима, но, колкото и нескромно да звучи, без нас не биха се случили всички услуги, които крайният клиент ползва. Всъщност ние сме тези, които дават възможност услугите да оживеят – от бизнес системата през мрежовите елементи до крайния потребител. Това е в общи линии характеристиката на тази позиция. Аз я приемам по-скоро като отговорност за организиране на работа в екип, който има задачи в различни под-домейни, които са важни за цялостната работа на ИТ направлението и на цялата компания.

В А1 се обръща специално внимание на лидерството, защото то се цени като качество, което е важно за развитието на компанията.

Какви качества са необходими и какви са предизвикателствата пред Вас като лидер и като ръководител на екип?

Някои хора се раждат лидери. Други имат заложени лидерски способности, които със сигурност, ако се развиват, биха могли да се изявят. В А1 се обръща специално внимание на лидерството, защото то се цени като качество, което е важно за развитието на компанията. Това е нещо, което се управлява и за което има ангажимент ръководството на най-високо ниво.

Иначе, какви качества са необходими? Със сигурност лидерът е този, който трябва да бъде някакъв вид role model. Той носи отговорност наравно със своите колеги. Но в същото време той трябва да разбира всеки един човек какви грижи и проблеми има. Това е важно за екипа, защото един спокоен човек, който знае, че във всеки един момент може да потърси подкрепа и съвет, ще бъде по-ефективен в своята работа и ще я върши на 100%. Така че лидерството е един сложен микс от организационни способности, психологически умения и възможност да се поставят конкретните и точни задачи за изпълнение.

Какви технологии използвате Вие и Вашите екипи? Какъв е технологичният стек?

Платформите, които се ползват, са Java-базирани. Използваме също REST API-та, SOAP протоколи за обмяна на XML данни и такива в JSON формат. Важно е да отбележа, че към момента нашият технологичен стек е така направен, че да отговаря на така наречената service-oriented архитектура (SOA – бел. ред.), като обаче сме в процес на подготовка за преход към cloud-native containerized microservices архитектура. Това сега е една от основните ни задачи. Правим proof of concept на различни нови продукти и като цяло те са “Java”-базирани. Това е и едно от основните умения, които се изискват от хората, които работят в нашия екип.

Бихте ли разказал по-детайлно по какви проекти и иновации работите и какво е тяхното значение в цялостната дейност на А1 България?

Както вече казах, ние сме по средата между бизнес системите и мрежовите елементи. През тази година специално има доста проекти за подмяна на мрежовите елементи с нови, по-модерни. Това касае и мрежови елементи, които дават възможност за развитие на нашата 5G Ultra мрежа, която вече се използва от клиентите. Ние участваме в тези проекти.

От друга страна споменах, че правим подготовка за преход от service-oriented architecture към cloud-native containerized microservices architecture. Това е сериозно усилие, значима иновация и промяна, защото тя се отразява както на технологичните продукти, които се използват, така и на крайния ефект за клиентите. Нашата цел е да бъдем винаги с най-новото, с най-модерното, така че с имплементиране на автоматизация на целия процес, по-бързо и качествено да се доставят услуги.

Когато съм започвал работа, скорости като 9.6 килобита/сек или 14.4 бяха нещо нормално. Сега говорим за гигабитови скорости от 5G Ultra мрежата. Това е грандиозно!

Като професионалист с толкова сериозен опит можете ли да ни споделите от Ваша гледна точка как еволюират технологиите през годините? Със сигурност работата в телекомуникационна компания в началото на века е тотално различна от сегашно време – началото на 20-те години.

Така е, само ще спомена, че когато съм започвал работа, скорости като 9.6 килобита/сек или 14.4 бяха нещо нормално. Сега говорим за гигабитови скорости от 5G Ultra мрежата. Това е грандиозно! Ако някой тогава ми беше казал, че ще се достигнат такива скорости в мобилната комуникация, сигурно не бих повярвал. Но както виждате нещата се развиват главоломно. Отново се връщам толкова много време назад, когато имплементирахме първия SMS център и изпратихме първия SMS. Това беше нещо наистина ново за страната. Сега вече говорим за 5G мрежи, през които ще може да се прави телемедицина, да се управляват роботи, автомобили, „Интернет на нещата“. Не мога дори да се опитам да гадая докъде ще стигнем в следващите 10-20 години. Развитието на технологиите е уникално бързо и със сигурност това е добре както за крайните клиенти, така и за икономиките на съответните държави, които ги имплементират.

Как очаквате да се развият занапред телекомуникационните технологии? Какво предстои за потребителите, какво можем да очакваме?

За потребителите със сигурност предстои светло бъдеще. Много бих искал да предвидя как ще се развият занапред телекомуникационните технологии. Със сигурност ще е нещо интересно и имайки предвид развоя им от последните 20 години, очаквам интересни неща и такива, които може би изобщо не подозираме, че могат да се случат. Пак ще се повторя – 5G мрежата дава възможности за имплементиране на неподозирани технологии, неподозирани “use case”-ове, както се казва. Това със сигурност е от полза на крайния потребител и той може да бъде единствено и само доволен.

Развитието на технологиите е уникално бързо и със сигурност това е добре както за крайните клиенти, така и за икономиките на съответните държави, които ги имплементират.

*Автор снимки – Радич Банев

На първо място е новият Motion Editor, интерфейс за създаване на сложни анимации за движение и приспособления в приложенията им с помощта на MotionLayout API. “Вече не е нужно да създавате и променяте сложни XML файлове” – пише Google в публикация в блога. Motion Editor ги генерира за вас с поддръжка за редактиране на набори ограничения, преходи, ключови рамки и атрибути на изглед. Android Studio може също така автоматично да конвертира по-стари анимации на ConstrantLayout в по-новия стандарт MotionLayout за използване с новия редактор.

Има и подобрения на инспектора за оформление, като ново 3D представяне на вложени изгледи на живо, а новият прозорец за валидиране на оформлението ви дава представа как изглежда дизайнът на приложенията на няколко размера на екрана наведнъж. Може би Google може да го използва, за да създаде таблетни версии на своите приложения.

Android Studio 4.0 включва също промени за писане на код. Функциите от IntelliJ IDEA 2019.3 и 2019.3.3 вече са интегрирани, вече са налични шаблони за приложения на Kotlin, а clangd вече се използва за анализ на C++ код. Приставката за Android Gradle също поддържа използването на всички функции на Java 8 във всички версии на Android, вместо да ограничава определени функции (като java.util.stream, java.util.function и java.time) на по-нови нива на Android API.

За втора поредна година сте на конференциите от форума Global Tech Summit. За разлика от предната, разбрахме, че вече не се занимавате с консултиране.

Да, бях консултант доста дълго време и в даден момент започна да ми става скучно. Всяка методология е различна, всеки клиент е различен, както и всеки продукт. Но в края на краищата всичко винаги опира до това, че клиентът никога не знае какво иска и ти трябва много задълбочено да се опитваш да навлезеш в ума му. Освен това работих за доста компании, в които има много намесена политика, а аз самия не съм политически настроен човек. Интересува ме единствено технологията и ето ме сега – работя за компанията Hazelcast като Developer advocate. Работата ми е да посещавам конференции, да разговарям хора, да разбирам как те използват Hazelcast и какво можем да направим, за да им помогнем. 

Т.е. промотирате работата на компанията? 

Опитвам се да обясня на хората с какво се занимаваме и какви продукти предлагаме. Например работим по две неща – IMDG – In-memory data grid. Сега имаме и нов продукт, който се нарича Hazelcast Jet. При него имаме string processing, но всичко се случва in-memory, което прави нещата много по-бързи. 

Какви са техническите спецификации? 

Имплементацията е на Java, но имаме клиенти с Node.js, Python, C# и др. Можем да използваме всичко, имаме и Docker Images, които можем да използваме като фасада. 

В момента предпочитате Kotlin? 

Определено го предпочитам, да. Hazelcast Jet е написан на Java, но знам, че в Hazelcast има и други хора, които харесват Kotlin, затова го използвам за почти за всичките си проекти. 

Като човек, занимаващ се с различни технологии, бихте ли казал в коя посока се движи вятърът, така да се каже. Кое би имало преимущество в близко бъдеще за сметка на друго? 

Очакванията ми са да нямам очаквания. Всеки път когато кажа за нещо, че ще се случи или че е страхотно, накрая не се оказва така. За пример – преди години имаше технология, която се наричаше Flex. По това време имаше различни браузъри, на които JavaScript имплементацията не беше добра. Същото важеше и за HTML и CSS engine. Един вид, имаш един сайт, който искаш да видиш на различни браузъри и на всеки от тях изглежда различно. Беше страшно сложно, особено ако си Front-End разработчик. Та, Flex доведе и до Flesh, което позволяваше да създадеш свой UI чрез XML, след което да ги компилираш във Flesh и хубавото беше, че сайтовете изглеждаха еднакво на различни браузъри. Мислех си, че това е бъдещето и са решени всичките ни проблеми. Но тогава от Apple решиха да убият Flesh, защото хаби много батерията. С Flesh умря и Flex. Това е проблема, всичко е временно. Преди 3 години говорихме с учудване за Docker и ето – сега ако не знаеш за Docker, значи си пещерняк. Всички го използват. Иновациите задраскват предходните технологии. Затова в ИТ сферата не трябва да губиш темпо, иначе ще останеш без работа. Трябва постоянно да се запознаваш с новостите. За жалост не достатъчно хора го осъзнават. Не знам тук как е, но във Франция не всеки ходи на конференции, а ако ходят, искат да им е платено за това. Също така – ако конференцията е в събота – няма да отидат, защото тогава почиват. Първата ми международна конференция бе преди 6 години в Украйна. Точно след политическите събития. Конференцията бе в събота и имаше много хора. 

Може би, защото асоциират Източна Европа със следващата Силициевата долина. Имаме по-евтина работна ръка, а покупателната стойност на ИТ специалистите ни е изключително висока за стандарта ни. Затова всички започнаха да се интересуват от ИТ. Може би затова и в Украйна подхождат по този начин… 

Да, така е. Но определено има и нагласа. Защото ако си кажеш – “окей, винаги ще има кой да ми плаща”, може би няма да напреднеш. В Западна Европа нещата не са толкова добре. Говоря за Франция специално, но предполагам е същото и в Германия. Можеш да бъдеш Project Manager цял живот. Научил си си нещата още в училище, познаваш материята. Но ако искаш да бъдеш developer, то тогава ти трябва да се обучаваш постоянно. 

Интервюто проведе Пламен Михайлов